Лежа и гледам в тавана, а белите стени притискат мислите ми неумолимо. Колко е светло и статично. Опитвам се да не мисля, да заспя. Усещам бавното отпускане на съзнанието ми. Клепачите ми натежават, прикривайки постепенно впиващата се в очите ми тъга от самотата.
Къде съм? Всичко е ослепително ярко. Усещам как тичам бос по пясъка и изморените вълни с последни сили се разбиват в краката ми. Отново усещам колко е хубав животът. Спирам за минута да погледам бясната надпревара на два делфина. Колко безгрижно и жизнерадосто скачат над вълните. Толкова малко им е нужно. Нямам време, защото тя ме чака. Виждам малката й фигура в далечината към кея, колко много искам да съм вече до нея. Да усещам топлия й поглед, да докосна устните й. Тичам все по-бързо и не усещам умора. Толкова е близо, още миг и ще я достигна.
Но какво става с краката ми? Студът обзема цялото ми тяло. Усещам как стъпалата ми се вкочаняват. Падам на колене, но продължавам да рия пясъка с бясна сила. Ледът сковава тялото ми и се строполявам по корем. Единственото, което виждам са очите й. Толкова са близо и така силно ме привличат. Нямам сили да държа натежалите си от лед клепачи и ги затварям, отронвайки две солени висулки.
Отново съм сам между четрите бели стени. Студът нахлува на талази през широко отворения прозорец и размътва погледа ми. Усещам соления вкус на тъгата по устните си.
Лежа и гледам в тавана, а белите стени притискат мислите ми неумолимо. Колко е светло и статично. Опитвам се да не мисля, да заспя. Усещам бавното отпускане на съзнанието ми. Клепачите ми натежават, прикривайки постепенно, впиващата се в очите ми тъга от самотата.
[e-bane.net]
|
