Заглавие: Владимир Илич Ленин прави революция(в България) Публикувано на: 20 Фев 2006 21:20
Тази работа е завършена за разлика от Страж. Ха носете със здраве!
Владимир Илич прави революция част 1
Resurrection of Evil
Един хубав ден на лето 2006-то Владимир Илич Ленин възкръснал. Как? Е ами възкръснал бе, през 20-те години на I век от новата ера в Юдея постоянно се случвали такива работи. За по – любопитните, ще кажа, че активисти на БКП, разочаровани от всичко и от всички в тая държава, докопали отнякъде негов генетичен материал и използвайки супер, мега и т.н. и т.н. апаратура (сделано в СССР) на супер, мега и т.н. и т.н. секретна съветска база в Родопите го възкресили. Който иска да знае къде е въпросната база да дешифрира страница 243 от „Името на розата”.
Таа събуди се значи Владимир Илич, огледа се, видя сърповете и чуковете по околните стени и си помисли, че си е у дома. После погледа му попадна на групичката активисти на БКП и първоначалното добро впечатление отиде по дяволите. Втората му мисъл беше, че много му се пие водка, но това си е негов проблем. Свикнал да се събужда на непознати места(резултат от пиенето на водка)
Владимир Илич въздъхна и каза:
- Добре де, къде съм... този път?
- Прощавай, другарю Ленин, водачю наш, така и така не се трае тука – богатите тъпчат народа, политиците го лъжат, мафиотите го крадат. Трябва да дигаме революция, но си нямаме кой да ни поведе и решихме, че ти като човек за когото няма да е първица да дига революция и създател на нашата втора бащиния – Великий, Могучий Съветски Съюз ще си най – подходящ.
- Е защо не искате помощ от символа на Комунистическия Интернационал - Великий, Могучий Съветски Съюз?
- Ми такова, той взе че се разпадна...
Мрачни мисли обзеха Владимир Илич. Ех мама му стара, оставиш ги за има, няма един век без надзор и всичко окепазяват. Но какво да се прави, като няма риба и рака е риба, погледна той философски на нещата.
- Мдаа, може, но първо преди всичко искам сам да видя с очите си вярно ли е това което ми описвате и трябва ли наистина да се дига революция. Тука ме чакайте. I’ll be back.
Казвайки това Ленин остави другите и хвана автобуса (Чавдар) за София, пресмятайки на ум колко голяма тълпа ще се събере като го познаят...
Владимир Илич прави революция част 2
(Almost)Alone in the Dark
Разузнавателната сводка в София меко казано не мина добре. Никой не го посрещна на автогарата, никакви тълпи, никакви речи, абе въобще грам внимание нямаше към него. В такъв момент Владимир Илич щеше да е доволен, дори ако го бяха арестували без каквито и да било обяснения веднага щом слезе от автобуса, (Чавдар) защото това беше знак, че поне власста е напълно наясно с присъствието му и какво й готви. Обзет от лошо предчувствие той тръгна пеша към центъра. В пъстроцветното гъмжило сивия шлифер и каскета с които обичаше да ходи, подсигурени му от верните активисти на БКП, му донесоха доста подмятания и подигравки зад гърба му, което още повече засили лошото му предчувствие.
Нямаше как да не му направят впечатление лъскавите мерцедеси наоколо, най – вече когато профучаваха покрай него опръсквойки го с кал. Оцапан с кал и в лошо настроение Владимир Илич продължи да обикаля София докато не му се случи най – логичното нещо - изгуби се. Остатъка от деня той прекара в напразни опити да открие автогарата и накрая замръкна без подслон в китната ни столица.
Обикаляйки по – крайните квартали последователно два пъти го биха скинари и веднъж го обраха цигани. Когато поредната S – класа мина покрай него, двамата костюмари вътре проведоха следния разговор:
- Абе, Мюлер, да знаеш оня клошар ми се стори много познат отнякъде.
- Стига си ме занимавал с глупости Щирлиц, след малко ще кажеш, че е бил сам Ленин.
За сметка на това пък, следващата спря до него, вратата се отвори и отвътре се чу следното:
- Оу мау къв си ми нищастен миличък. Защо не влезиш вътре да те откараме донякъде?
Съсипаният Валдимир Ленин с благодарност се качи в колата регистрирана на името на Евгени Минчев, но тъй като идваше от друго време и не знаеше правилният отговор на въпроса „С вазелин или без вазелин, миличък” последствията за него бяха ужасяващи. Единственото хубаво в цялата работа беше, че все пан го оставиха до автогарата. Бит, мръсен, ограбен и ахъм така де... Владимир Илич Ленин най после успя да се върне при съмишлениците си в супер, мега и т.н. и т.н. секретна съветска база в Родопите.
Владимир Илич прави революция част 3
Viva la revolution
- Какво се случи другарю Ленин? Как мина разузнаването?- попитаха го още от вратата. Споменът за отминалите събития отново разтърси Владимир Илич и той каза:
- Ако ви кажа няма да ми повярвате. Тука верно трябва революция, няколко чистки и малко геноцид също не а излишни. И в ума му отново се мярна Оная S-класа...
Връщайки се към реалността Владимир Илич продължи:
- Но първо трябва да се въоръжим. Логично е да очакваме съпротива от установения потиснически режим.
Щателното претърсване на складовете на супер, мега и т.н. и т.н. секретна съветска база, разкри наличието на 4 автомата Калашников(сделано в СССР), десетина кремънлийки и джепанета, оше толкова автомата Шпагин (сделано в СССР) и 3 танка Т34(също сделано в СССР), единия от които с газова уредба. Към тях активистите на БКП добавиха и една купчина сопи, на които набиха ръждиви пирони, превръщайки ги по този начин, в страховито биологично оръжие вкарващо и тетанус към стандартните поражения на сопа с пирони. Владимир Илич погледна жалката купчина и каза:
- Е тва ли е всичко?!?!Ние революция ли ще дигаме или какво?
- Бюджета ни го оряза автора на разказа и едвам стигна да подкараме супер, мега и т.н. и т.н. апаратура (сделано в СССР) за да те възкресим.
Споменавайки наум майката на автора, Владимир Илич аздаде наличното оръжие и определи екипажи за танковете Т34(сделано в СССР).За да ги подкарат източиха бензина от автобуса(Чавдар). След тези си приготовления, Ленин почна да разработва плана на революцията. Уповавайки се на опита си от Русия, пардон СССР, той оповести:
- За да завземем властта, трябва да ударим право в сърцето й! Ще превземем Народното събрание и Зимния дворец!
Активистите на БКП( които от сега нататък ще наричаме борци за свобода ОК? В никакъв случай тероритсти!) се спогледаха и после един смотолеви:
- С народното събрание е лесно, ама нашия цар си няма Зимен дворец...
- Освен това е лято. – допълни друг.
- Добре де, ще превземем Летния дворец!!!
- Ааа, ми той и летен си няма...
- Ама какво въобще има тоя ваш цар?!? – извика в недоумение Владимир Илич, не можейки да повярва колко е изпаднала въпросната държава.
- Ами има си резиденция „Враня”.
- Хмм, е и тя ще свърши работа. – промърмори Владимир Илич и раздели борците си за свобода на две групи, като първата с танковете щеше да щурмува Народното събрание, а втората резиденция „Враня”. Той щеше да е с по – голямата, атакуваща Народното събрание, така че историята на другата ще пропуснем.
Владимир Илич прави революция част 4
The empire strikes back
Три деня младите (да бе!) борци за свобода ( не терористи!) бутаха танковете по равното Софийско поле за да пестят бензин за боя, което си беше песен след бутането на танковете по стръмните родопски чукари. Владимир Илич проявяваше стоицизъм и се опитваше да не крещи въпреки, че вече му струваше бая усилия. В крайна сметка обаче стигнаха до София безпрепятствено без опити от страна на установения режим да ги спре. Щурма на столицата обаче не започна добре. Танковете пречеха на уличното движение, създадоха задръстване и в крайна сметка дойде Бойко Борисов и ги изгони. Унилите борци за свобода (не терористи!!) изоставиха танковете си в равното Софийско поле, само за да ги намерят като се върнат покачени на тухли и с липсващи вериги (поредното доказателство, че за наште автоджамбази невъзможни неща няма) и продължиха пеша с превземането на града. Вбесен, Владимир Илич най – после успя да претлътне и това но напрежението вече му личеше. Като изключим проблема с танковете обаче, всичко минаваше спокойно, и което беше странно без съпротива. Владимир Илич най – после започна да вярва, че ще завземат властта без кръвопролитие(въпросът как да я задържат без кръвопролитие беше по – сложен и той си го остави за после), когато пред очите му изикна заветната цел – Народното събрание.
- Търчете! Тамо са народните изедници!- най после изпусна парата Ленин и всички вкупом се втурнаха към вратите. Точно когато минаха през тях обаче ги спря вик:
- Стой давранма!
Ленин се обърна към пазача в будката, който попита:
- Чий го дирите тука?
- Дошли сме да свалим омразния потиснически режим и да върнем властта на народа....(Допълнете речта по свой вкус).
Когато най – после се спря Ленин се усети, че пазачът е задрямал след 30 – минутните му излияния. Той сви рамене и поведе хората си към Пленарна зала. Когато обаче вратите и се разтвориха с трясък под напора на народа, пред очите се разкри шокираща гледка. Вместо 240 уплашени народни представители го посрещнаха само празни столове. По – внимателен оглед установи, че тук таме те си имат обитатели. Някои спяха, други четяха вестници, а четиримата на трибуната цакаха карти. С изражение тип „Да става каквото ще!”, Владимир Илич се насочи към карето и удари по масата за да им привлече вниманието( натъртвайки си ръката).
- Ти пък какво търсиш тука? Пак ли интервюта искате?
- Ние сме революционери дошли да ... и т.н.(добавете речта от по – горе).
- Е хубу и затова трябваше да ни разваляш играта?
Ленин и групата му борци за свобода( за последен път не са терористи!!!!) се почустваха нелепо. Когато той се накани да отговори, вратите отново се отвориха с трясък и влетя нова група размахала подръчни средства. В първия момент Ленин си помисли че му идват подкрепления, но после забеляза някои разлики в новодошлите.Вместо калашници (сделано в СССР), шпагини (сделано в СССР) и сопи, те имаха М16 (made in Taiwan), томпсъни(made in Taiwan) и бейзболни бухалки(made in Taiwan) с неръждаеми пирони в тях. Един излезе напред и заяви:
I’m George Washington възкресен със супер, мега и т.н. и т.н. апаратура (made in Taiwan) на супер, мега и т.н. и т.н. US база в Сарафово и съм дошъл да сваля тираничното правителство... (Отново допълнете на свой вкус но с демократичен уклон и американски глупости).
Когато се опомни Ленин го дръпна в ъгъла за един разговор на четири очи, в който преобладаваха изреченията с 5 удивителни. Накрая Ленин извика:
- Ааа не, това е просто нетърпимо! Махам се оттука и отивам в Куба, там поне ме уважават! Тия да се спасяват поединично!
Така се провали опита за революция в България. Ленин емигрира в Куба, където живя, живя докато не умря от сифилис... again.
Край
___________________________________ Death before dishonor
|