Този път сам се отървал от правописни грешки.


* Глава Първа *

В това място нямаше жива душа. То беше мъгливо. Огромните дървета предезвикваха страх. Това беше най-тъмната гора. Никой не се е връщал жив от там. Една гарга прелетя и кацна на едно дърво.
- Махай ми се от главата тъпо животно.-изръмжа глас от долу.
Това беше самото дърво. Гаргата се махна но друго нещо раздразни дървото. Един младеж минаваше.
-Ей ти какво търсиш тук.- изръмжа дървото какво търсиш тук.
-Я мълчи глупаво растение.-извика човека.
-Моля?-изкрещя дървото и замахна с клони.
Човека изкара меч и за секунди блокира всички атаки. Дървото атакува с още повече клони. Те бяха по-големи и по остри от предишните. Човека отново блокира атаките. После прибра меча.
-Как може да те сложат да охраняваш гората.-каза той.
Дървото се направи че него е чуло. Човека продължи и стигна до храсти който бяха високи 6-7 метра.
-Хайде махай се от пътя ми.
Храстите се размърдаха и се отдръпнаха.
-Закъсня.-изрева нещо.
-Съжалявам господарю.-каза човека и се поклони.
-Носиш ли сферата- отново се обади страшния глас.
-Търсих я. Обаче нищо.
-Какво? Силите ми свършват а ти още я търсиш.-каза разгневен студения глас.- Толкова ли не разбра че сферата е в селото Тралан.
-Но вие искате да убивам невини...
-ДА! Ще убиваш естествено. Не си виждал на какво е способна сферата. А сега ми я донеси!


* * *

-Наистина ли съществуват орки ?
-Какво? Чети нещо друго. Това не е за теб.
-Значи съществуват.-каза малкото дете и взе друга книга.
-Не! Не съществуват.-каза по-големия.
-Какво е сферата на живота?
-Дай ми тази книга чети нещо друго момче.-извика гневно мъжа и взе книгата.
-Аз обичам фантастика.
-Само ще си размътиш мозъка с тези книги. Прочети историята на хората.
-Тя е скучна.
Един учител и едно момче седяха пред рафтове книги. Момчето взе една от историческите книги.
-Добър избор момче.-усмихна се учителя- Да си тръгваме.
Те изляза ха от библиотеката. Тръгнаха по прашните улички на селото. Селото Тралан беше доста голямо. На няколко мили от него се простираше кралството. В селото имаше много къщи. Имаше даже арена на която се биеха гладиатори.
Учителя и момчето влязоха в доста голяма къща. В нея имаше и други деца който четяха и писаха нещо. Момчето седна на една маса и разтвори книгата. На корицата беше позлатена буквата „Т”. Отдолу пишеше „Научете повече за вашите прадеди”. Момчето отгърна първа страница.


„Великата война”
„В миналото селото Тралан е издържало и най-кръвожадните атаки. Източното кралство и изпращало 10 000 войска срещу селото. Тя не могла даже да влезе в селото...”
Момчето отгърна няколко страници и стигна до нещо интересно.
„Сферата на живота и тъмните легиони.”
„Някои мислят че сферата на живота и само мит но тя съществува. Никой не знае каква е нейната мощ. Преди повече от десет века се появили Тъмните легиони. Някой казват че теса демони пратени от дявола да рушат и унищожават. Други казват че те са духове които търсят отмъщение. Каквото и да са те били победени от нещо. Но никой не знае как. Те тръгнали да търсят сферата. Тя щяла да им върне силите. Те се появяват когато над града се издигне черен дим с форма череп…”
Някой дръпна книгата.
-Но учителю вие ми казахте че...
-Нали обичаш фантастика ето ти.-каза учителя и хвърли една книга.
После отиде до камината и хвърли книгата в пламъците. Момчето гледаше как златното „Т” се топи. Преди броени секунди беше научил нещо което плаши даже строгия учител. Имаше толкова много въпроси на които нямаше да получи отговор. Един от най-любопитните беше какво общо има тази сфера с селото. Или какви бяха тези тъмни легиони. За миг му се стори че дима приема форма на череп. Той отгърна страница от новата си книга.

Сюжета е добър и интересен но за да предадеш такъв разказ добре,трябва да си поиграеш доста.Някой изразни средства не са използвани както трябва.Понякога даже разказа става наивен.Постараи се да го оправиш и може да излезе нещо добро

добре ще те послушам

Има много правописни грешки бе! То ако не пречеха на четенето нямаше да е проблем, но пречат...

Доста наивно изглежда. Репликите са тъпи, особено в началото. Има повторения, грешки и неясностии. В книгата пише, че 10 000 -на армия не е влязла, но не и защо.
Тва за черепа история ли е или пророчество? Книгата уж е историческа, повечето е в минало време, а после изведнъж сегашно.
Изобщо не можа ли да се сетиш за по-добър знак за идването на лошите, които да дойдат и да разрушат селото, заедно с роднините на момчето, да бъде спасено от мистериозен персонаж, за да бъде обучено, да му се каже, че е избраният и само той може да спаси света, като използва сферата, защото такава е съдбата му.
Надявам се историята в главата ти не е като разказаната от мен току-що. Още повече се надявам да редактираш написаното досега и да направиш един як разказ, който да четем с кеф. Ако това ти е първият опит - да не ти пука, иска се практика. Ние сме с теб.
Айде всички заедно: Пиши разиел, ти си вамп!

Когато нещо става трябва ясно и подробно да обясниш защо става това.

Глава Втора
Ролас дишаше тежко. След няколко минути трябваше да поведе армията от тъмни легиони срещу село от което трябваше да вземе сферата. Него не го беше страх от това че трябва да убива невини. Страх го беше от смърта. Армията му беше от чудовища които не могат да умрат. Ако той загинеше господаря му щеше да превърне от праха му войник като тези безмозъчни същества.
Ролас преглътна и се качи на едно място от което видя най-хубавата гледка. Селото изглеждаше прекрасно. Ролас побърза да изтрие тази мисъл от главата си. След минути селото щеше да е обгърнато от пламъци. Той взе едно черно топче от джоба си и го изгледа. То беше не по голямо от ябълка. Ролас му се искаше да не го прави но нямаше избор. Засили се и хвърли топчето във въздуха. То полетя и след малко се взриви. Навсякъде се разпръсна черен дим. Той започна да се оформя и Ролас се обърна. Тръгна лека-полека към армията. Една мисъл го караше да страда- „Започва се!”
***
Джон нищо не знаеше за роднините си. От когато се помнеше живееше в този дом. Неговия строг учител го беше научил да чете и пише. В дома имаше и други деца. Джон се беше влюбил в Никол. Някой от неговите приятели също. Джон беше научил че когато стане на 16 години напуска дома. До тогава имаше още 4 години.
В момента четеше книгата която учителя му беше дал. Не му беше много интересна защото учителя я бе избрал. Писък прониза ушите му. Вънка цареше паника. Някои деца също се уплашиха. Джон стана за да види какво става. Но гледката която се откри пред него го вцепени. Отгоре в небето си простираше черен дим с форма на череп.
-Всички от тук!-извика учителя и махна един портрет.
Това беше таен изход. Децата се втурнаха през него. Джон също побърза. Щом влезе се извърна и видя че учителя говори с някакъв друг човек.
-Трябва да го направим.-извика учителя.
-Какво те са само деца.
-Точно така те няма да подозират че сме го дали на деца.
-И от къде да им имам довери.
-Само на един мой ученик имам доверие. Джон ела тук.
Джон се качи. Учителя държеше бял медальон.
-Джон това не е медальон. Това е сферата. Онази от книгата.-каза учителя и Джон трепна.
Погледна към мястото където стоеше онзи човек. Него го нямаше.
-Пази го като очите си Джон.-каза учителя безпокоен.-А сега отивай при другите.
Джон взе сферата и тръгна по тунела.
Вървя около 15 минути. Когато излезе видя че един рицар с черна броня и на черен кон държи за яката Никол. Рицаря изглеждаше гигант за сравнение от обикновен човек. Никол пискаше от страх. На Джон му се искаше да направи нещо. Какво? От паника Джон отиде зад коня и дръпна опашката му. Коня се ядоса и удари Джон с задните копита. Той изхвърча назад и се одари в една къща. Видя как рицаря изпуска момичето за да овладее коня. Джон наклони глава и изпадна в безсъзнание.

Твърдиш че е без грешки но заглавието е объркано а иначе е много яко кефя се брато