Това разказ за играта на "Хермес" ли е? Предполагам, че да, понеже си включила дадената от тях част.
Като изложение и развиване на действието нещо куца - първо са в гората, ама кои? Някоя си Елинор и... ъъъ... "мъжа на Гуен"? Така де, никъде не си споменала името на главния герой, което е леко странно... Освен ако нямаш намерения да го оставяш безименен и до края на евентуалната история. Местоимента крият смисъла си в името си - "вместо имена", т.е. замествам имената. Използват се за да не се получава дразнещо постоянно повтаряне на имената, но не и като пълни техни заместители. (Тук бих се защитил предварително, че аз имам един разказ, в който съм използвал именно местоимения и нито едно име, но това си беше абсолютно търсен ефект!) Т.е. искам да кажа, че ще е много добре да ни запознаеш с героя си и освен това да избегнеш пък вече страшно дразнещите повтаряния на "той".
След това, като оставим настрана, че действието започва да се развива от нищото, страшно бързо и леко безсмислено се движи - в началото са в гората и бягат. Хубаво, ама защо трябваше просто да приспиваш героите си и ето, те са вече пленени. Малко е глупаво и звучи смешно. По-добре щеше да е направо да ги сложиш в панделата. Или пък поне да използваш това и да опишеш как точно ги хващат.
После - къде се намира този затвор, какви са тези, които ги пленяват и т.н. Какво представлява панделата - явно някаква пещера или дори по-точно кухина в скалата, т.е. без никакви изходи. А тогава как са ги вкарали вътре? Едва ли всеки път ще "зазидват" наново дупката, през която се измъкват, още по-малко ще я оставят толкова лесна за преминаване. Възможно е да са пренесени там с магия, ама като че ли нещо не ми звучи много достоверно... Както и да е, мисълта ми е, че просто някак седи доста неясно този момент. И разбира се, отново е налице бясното препускане през "сцените" - в гората са, хващат ги и те след по-малко от 10 мин. след като главният герой се събужда, успяват да избягат от там. Сега ще ти кажа в аванс, че ще звучи просто смешно, ако пак ги хванат, така че се постарай това да не става... Поне не и същите преследвачи.
Частта, дадена ни от "Хермес", лично на мен ми се струва малко... постна, както откъм описателна част, така и откъм съдържание. Това е направена за да не ни ограничават кой знае колко, но пък и не мисля, че тя трябва да бъде "лепната" в разказа в същия суров вид. Просто отново остава напълно неясно кое е това кралство, какъв е тоя пич Бохор и що му викат "Сянката". Какво управлява и как точно, к'во се прави там и т.н. и т.н. Още по-малко пък е защо пък толкова много иска да унищожи Светлата земя. Вярвам си пада некъв зъл такъв, ама все пак трябва да си има някакви подбуди. Т.е. частта на "Хермес" трябва според мен да се преработи и обогати многократно за да се получи цялост и завършеност на смислово носещото й съдържание.
Така, дотук с критиката. Идва частта за похвалите, която май ще е доста по-кратко откъм обем, но пък и немалко важна - наистина ми харесва как правиш описанията на по-дребните неща - външния вид и най-вече реакциите и действията на героите. Малките дреби прилагателни и най-вече сравненията на с разни неща. Получава се точно както трябва - приятно за четене. Това са неща, които поне според мен, не всеки може да постигне. Вярно е, че всеки може "да се напъне" и да пише и пише описания, но ако няма нужния "талант" за това, те винаги се оказват доста плоски и много повърхностни, а от умишленото тъпчене на текста с описания, те дори стават огромни по обем, тромави и в крайна сметка дразнещи за четене. В това отношение аз май съм идеален пример, с последния си разказ, който май никой не хареса (сигурно заслужено де).
Т.е. това, което се опитвам да кажа, е, че явно имаш умението да правиш смислени и уместни, и хубави описания. Винаги най-приятните (поне според мен) описания са точно чрез сравнения с други, съвсем "отвеяни" и нямащи общо с разказа неща. Така че ако продължаваш да пишеш и влагаш повече усилия в измислянето на сюжета и линията на действие, струва ми се, че можеш да създадеш нащо наистина добро.
Неслучайно тук само таткото няма име. Така се откроява и ми пасва на стила. Доказателство за това е твоят пост