Реших отново да публикувам от моето творчество.
От доста време се чудя дали да го правя, но все пак помислих и размислих 
Ето едно стихче, написано от преди близо 1 година:
Приятелството
Приятелството е мило на сърцето.
Как леко е с със него да живеем!
Божествен дар изпратен от небето,
че идва ти от радост да запееш.
Една звезда ти свалих с мисълта си.
Вземи я. Тя е дарът на душата.
В беда ли си, сложи я на дланта си,
и нека да ти свети в тъмнината.
В тревожна нощ видях те в съня си,
ветреца ти развявяаше косите,
вървиш сама по пътя към дома си,
зареяни блуждаеха очите.
20.05 2005г
Дори заглавията са идентични... 
