Беше поредната запусната фабрика, той крачеше, но крачеше сякаш светът беше негов, или поне част от него, вероятно точно тази обвитата в сянка и съмнение. Разбрал ,че вече наближава целта си, поредната си цел, той отдавна беше се отказал да ги брои, всяка вечер ставаха все повече и повече, може би вече трябваше да се откаже… по-скоро не кой ще спасява кожите на така наречените самаряни, а и господ му имаше зъб. Отвори вратата която изскърца като продрана котка. Беше сумрак, или някак си налегнала тъмнина, нереална тъмнина. Той отдавна беше свикнал да е в тъмнината нали точно от там идваше и той, спомен който по-скоро искаше да забрави но някак си винаги седеше загнезден в мозъка му. Продължи до средата на залата опитвайки се да си избистри съзнанието си. Ослушваше се но единственият шум беше породен от тракащите му токове по голия бетон. Той пристигна на уреченото място, пред него имаше човешка фигура наполовина в тъмнината наполовина огряна от единствената работеща лампа. Той знаеше ,че това е човекът който търсеше. Той се приготви отметна коженият шлифер и сложи пръста си на спусъка. Надяваше се поне този път да стане веднага, днес нямаше повече време за губене. Наполовина тъмната фигура се обърна и пред Caleb се разкри нелицеприятно изкривено изражение на някакво същество но в никакъв случай земно, поредното изчадие помисли си Caleb. Без да губи време съществото оприличено от нас като Гаргойл се изтласка със мускулестите си криле който незнайно откъде сякаш бяха израснали за секунда. Съществото полетя с учудваща бързина спрямо разстоянието от където се хвърли. Да, помисли си Caleb, като ,че ли всички имаха еднакъв акъл. Гаргойла беше оголил ноктите си вече на половин метър от жертвата си. Миг преди да усети как ноктите му се впиват в плътта, сякаш от нищото грейна мълния,мълния която разцепи гръдният му кош пръскайки органите му на парчета. Caleb беше окъпан в кръв, капеща и свличаща се по дънките и шапката му. Малко по надолу в ръката му се виждаше нещото произвело тази унищожителна мълния. И двете дула на скъсената двуцевка димяха, явен факт довел до купчината органичен боклук излетяла няколко метра напред. Той я прибра в кобура обърна се и отново закрачи по посока вратата.Навън валеше, той мразеше когато вали, напомняйки му от къде беше започнал. Увит в шлифера си той направи първата си крачка, крачка водеща го незнайно къде но с единствената цел, може би най-вече да избави себе си от гнева на този горе. Точно така егоизма и пак егоизма единственото нещо на което можеше наистина да разчита, на себе си.

Кажете ако ви е харесало.
Идеята е да разкажа историята на героя от Blood както я виждам аз.