Форум на PC Mania
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Безмълвно
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=39834
Страница 1 от 1

Автор:  Neurotoxin [ 31 Дек 2005 18:58 ]
Заглавие:  Безмълвно

[Изтрито]

Автор:  Ледник [ 31 Дек 2005 19:17 ]
Заглавие: 

Вместо две неща, напиши едно - не обяснявай какво искаш да кажеш, а го кажи. В това е смисълът. ;)

И да, няма смисъл, като последните няколко творения тук. За жалост.

Автор:  Neurotoxin [ 31 Дек 2005 19:20 ]
Заглавие: 

Аз го казах.При това достатъчно ясно.
Ала някои хора са неспособни да разберат.Виждаш ли?

А смисъл има.Само замълчи.

Автор:  VALEN7INVS [ 31 Дек 2005 20:34 ]
Заглавие: 

Дорога Юлия Юрьевна... я вiтаю тебе для твiй... вiрш...

п.п. Но защо спира едва до там? Виси.

Автор:  Firzen [ 01 Яну 2006 20:02 ]
Заглавие: 

Цитат:
Предполагам,че смисъла се губи...


Цитат:
А смисъл има.Само замълчи.


Въпреки явното противоречие... Смисъл има, като абстрактна чувствена поезия, но ако някой (Зубро?) търси универсална и общочовешка стойност, може да спре още на първия ред. Римата в повечето случаи я има, по ритмичността обаче има какво да се работи.
Сива Радост, защо мислиш, че увисва? На мен завършенко ми изглежда.
:arrow: :arrow: :arrow:

Автор:  Neurotoxin [ 01 Яну 2006 21:09 ]
Заглавие: 

Смисълът за вас се губи.Аз го виждам.

Автор:  Ледник [ 01 Яну 2006 22:37 ]
Заглавие: 

Юлия Юрьевна написа:
Смисълът за вас се губи.Аз го виждам.




"Куб. Мартини. Шапка. Тичане. Айрян. Цайси. Падам. Песничка. Гледам. Телевизия. Колонки. Линия. Лампа."

Има смисъл в горното, но само аз - геният! - го виждам. Вие сте просто глупаци, щом не ме разбирате!!!

Автор:  Раскольников [ 01 Яну 2006 23:04 ]
Заглавие: 

Юлия Юрьевна написа:
Смисълът за вас се губи.Аз го виждам.

Смисъла е че това е поредното умерено успешно поетическо прозиведение,неблестящо с нищо особенно освен сравнително добър и равномерен такт,посветено на изтърканата до безкраиност и все пак винаги актуална за хората на вашата възраст тема за любовта,радоста от неиното споделяне и болката когато то отсъства....

А ако искате смисъла ето ви го,стих по стих:

"Навън е тъмно.В коридора също.
А в мрака някой някого прегръща."

Без да се конкретизира се поставят вреемевите рамки на деиствието и се уточнява лирическото пространсто,както и темата:
Нощ,Мрак,Близост но все още не известно каква....

"Чакам.Какво - не знам.Но и други чакат.
И чувам как хиляди часовници тиктакат. "

Имаме кратко описание на характера на чуствата макар и на под съзнателно ниво...Болезнено очакване...Както и предаставяне на едно от последствията на любовта преди тя да бъде сподолена-изостряне на всикчи сетива и най-вече на усещането за продължителноста на времето,доакто лирическия герой-героиня е отдлен(макар и метафизично) от обекта на чуствата...

"Студено е.Огнените езици се укротиха.

Тревогите по бледното лице пък се стопиха"
Тук мрака от изгасналия огън е представен като убежище и място където най-накрая може да започне облекчаването на товара на съответната любов чрез споделянето на съответните чуства...Имаме и интересен контрапункт на стандартното клише-сравнение "любов-
пламък" като тук любовта по скоро е представена като хлада,което говори че макар и в стиха героинята да намира отеха в релания живот тя все още не е намерила отклик на своите чуства(естествено това е чисто хипитетично)....

"Силен гръм.Стряскащ.И после пак.
Но прилича ми на глас.Ясен.Благ."

Разбиване на идеалистичната тишина и мрак..Раздиране и раздвижване на творческия хоризонт...С една дума-Отказ...Отхвърляне и буря от думи,мобосноваващи избора...И все пак лирическата героиня(също както и авторката вероятно) продължава да изпитва неездраво привличане към него чрез уточнението въпреки всичко как звучат думите....

"Парфюм от рози.Може би червени.
Усмивка и две очи засмени. "

Розата винаги е била метафора за чуства..Но проблем с неопределеноста на цвета и евентуалния червен такъв(отново романтично клише) говори за несигурност...За съжеление не е разбитраемо от чия страна...На обекта на чуствата или на изпитващия ги...И въпреки това в самото им присъствие дори и под тази неопредлена(може би приятелска форма) героинята намира радост и утеха....

"Думи,подредени нетипично.
Омайни.Някакси различни"

Във външноста си те различни...В подредбата си нетипични...В привидноста си алогични...А в деиствителноста и същноста си бяха те безлични...

Автор:  VALEN7INVS [ 02 Яну 2006 00:09 ]
Заглавие: 

Firzen написа:
Цитат:
Предполагам,че смисъла се губи...


Цитат:
А смисъл има.Само замълчи.


Въпреки явното противоречие... Смисъл има, като абстрактна чувствена поезия, но ако някой (Зубро?) търси универсална и общочовешка стойност, може да спре още на първия ред. Римата в повечето случаи я има, по ритмичността обаче има какво да се работи.
Сива Радост, защо мислиш, че увисва? На мен завършенко ми изглежда.
:arrow: :arrow: :arrow:

Още само една строфа е нужна, според мен. За да се затвори рамката, само за това... Когато се допълни рамката, се допълва и смисъла.

Как му се викаше... синтактичен паралелизъм му викахме в прозата... в поезията..?

Автор:  Stiiv Olstin [ 02 Яну 2006 00:45 ]
Заглавие: 

Greyjoy написа:
Firzen написа:
Цитат:
Предполагам,че смисъла се губи...


Цитат:
А смисъл има.Само замълчи.


Въпреки явното противоречие... Смисъл има, като абстрактна чувствена поезия, но ако някой (Зубро?) търси универсална и общочовешка стойност, може да спре още на първия ред. Римата в повечето случаи я има, по ритмичността обаче има какво да се работи.
Сива Радост, защо мислиш, че увисва? На мен завършенко ми изглежда.
:arrow: :arrow: :arrow:

Още само една строфа е нужна, според мен. За да се затвори рамката, само за това... Когато се допълни рамката, се допълва и смисъла.

Как му се викаше... синтактичен паралелизъм му викахме в прозата... в поезията..?
A
според мен последната строфа е добавена , колкото да има нещо..Тя въобще не се връзва със цялото стихотворение и е по скоро кат' добавка ..Общо взето , хубаво е , ама прекале-ено много станаха стиховете,разказите,романите,томовете или както щете го наречете за таз любов/самоубииства..Лично на мен почва да ми писва , верно че са теми , над които може мно-ого да се размишлява и които могат да се описват по безброи начини , ама то има едно време дет' почва да омръзва..
П.С. Лично мнение .

Автор:  Neurotoxin [ 03 Яну 2006 13:05 ]
Заглавие: 

*Усмихва се*

Раскольников,добър си.Много.И ти благодаря.Че се зае сериозно с тълкуването на тези думи.Но малко истини има в това,което каза.Не е за любов.Не вярвам в нея.Говорех за неща,които виждам и чувам.Усещах,помирисвах.Става дума за един момент.Кратичък,но прекрасен.
Предадох картини,които виждах,чувах,усещах в онзи миг.Единствен.Това е.Нещичко много просто.

Зубрев,изненадана съм.

До нови срещи.

Автор:  Firzen [ 05 Яну 2006 00:55 ]
Заглавие: 

Цитат:
Не е за любов.Не вярвам в нея.


жалко.

Автор:  Creator [ 06 Яну 2006 00:53 ]
Заглавие: 

Юлия Юрьевна, харесва ми стилът ти. Но май е още в БЕТА фаза. :) Продължавай!
Зубро Зубрев, отново напомняш за себе си. Ти имаш поведение!

Автор:  Ледник [ 06 Яну 2006 01:10 ]
Заглавие: 

Хах, сега видях:
Шепот написа:
П.П. Зубро, докога ще се правиш на тъп?

Прощавай, че не ми хареса. :roll: По принцип не съм критичен, но не мога ли да изразя мнението си? И не, тя няма да ти пусне...

Автор:  Ледник [ 06 Яну 2006 02:05 ]
Заглавие: 

Бог ми е дал на първо място собствено мнение и на второ - възможността да го изказвам свободно, за което съм безкрайно благодарен. Докато има автори, ще има и критики, а докато ги има критиките - ще го има и подобряването. Посочвам недостатък на работата на даден потребител и ако той ли тя реши, че си струва да промени въпросната точка, става по-добър творец - така работи надграждането. Дист има потенциала да се развие изключително много, ако иска, но за това се иска работа - а когато всички са доволни от теб, за какво повече да се бъхтиш? И не би ли било ужасно терзанието да не знаеш колко критики са останали недоизказани, просто ей така - за да не обидим някого. Между другото, има близо осмина души, които не се "правят на простаци" в Общия и те са много мили хора. :)

Автор:  Ледник [ 06 Яну 2006 02:20 ]
Заглавие: 

Шепот написа:
Работата е там, че твоята критика е меко казано "неконструктивна" и в никакъв случай не помага на когото и да било. Я погледни какво си писал в тази тема и другата, на Дист. Това ако е критика... То ти си най - бездарния критик на света.
Смисълът за теб се губи. Аз го виждам. Просто замълчи...

Автор:  coleto [ 06 Яну 2006 11:10 ]
Заглавие: 

Какъв бслъсък на воли се е развил тук, каква битка...
:argue:
:arrow:
:akimbo: :mgun:
Според мен има два типа изкуство. Такова, което правиш за да си го гледаш и да му се радваш сам, и изкуство, което правиш, за да му се радват другите. Това стихотворение ми прилича на първият тип и не е необходимо да бъде разбрано и харесано от останалите, но ако някой му допадне - прекрасно, авторът ликува! Аз не го разбирам, затова не критикувам.
Дано това поуспокои развихрилите се страсти, макар на простаците им доставя удоволствие да псуват и те биха продължили. Надявам се поне разумните спрат, за да различим кой кой е.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/