Форум на PC Mania
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Разказче за Междузвездни войни.
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=37894
Страница 1 от 1

Автор:  Дади [ 13 Окт 2005 17:04 ]
Заглавие:  Разказче за Междузвездни войни.

Битката за Корусант

Корусант-перлата в короната на Старата Република.Град – планета изпълнен със живот.Всеки ден в атмосферата на планетата преминаваха хиляди кораби.Спиидери непрекъснато преминаваха между небостъргачите, оформяйки безкрайни реки от движение.Но не и днес.Небето пак беше изпълнено от кораби, но този път корабите бяха военни, а между им прелитаха хиляди бластерни залпове.
Рицарят джедай Даа Ди се движеше към хангара А-12 за да взема своя ЕТА-2 и да се присъедини към битката.

I Част
Вратата на хангара са разтвори, разкривайки огромното помещение побиращо три ескадрили космически кораби.Даа се запъти към своя кораб, около които се въртеше сивия дроид астромеханик R2-B4, който подготвяше кораба за полет.
-R6, готови ли сме?-попита джедая докато се качваше в кабината.Дроида му отговори с чируликане и бибипкане, което джедая си преведа като ,,да”.-Хайде, качвай се и да тръгваме.
След минута синия ЕТА-2 се носеше към космическото пространство на Корусант.
-Пий-буиип, ти-ди-дип – ,,каза” астромеханика, а превода се изписа на таблото на изтребителя.
-Да B6, виждам ги.
Пред тях един десантен кораб на Търговската Федерация започваше кацането си, а около него летяха четири дроида – изтребителя.Даа знаеше, че ако този кораб успее да кацне и да разтовари войниците си проблемите за пехотата щяха значително да се овеличат.
-B6 превключи енергията на щита напред и се дръж здраво.
Даа увеличи скоростта на кораба си и започна да го върти около остта му.Когато се приближи до един от изтребителите на Сеператистите натисна спусака и дроида избухна.Другите 3 веднага се впуснаха след джедайския изтребител, но не успяха да оцелят диво въртящия се кораб.Даа направи лупинг, застана зад трите изтребителя и за няколко секунди те се взривиха.После завъртя изтребителя и тръгна след десантния кораб.
-B6, работи ли ракетната тръба?-Ако работеше джедая имаше шанс да свали огромния и тежко брониран десантен кораб, но ако не работеше щеше да бъде малко по-сложно.Изчуруликването на дроида и превода му бяха положителен отговор на въпроса.-Добре.Прихвани двигателите на десантния кораб.-Даа знаеше, че четирите ракети на изтребителя му не биха стигнали за да бъде взривен гигантския транспорт, затова реши, че взривяването на двигателите би било най-лесното решение.
-Готови.Огън!-четири ракети полетяха към огромния кораб и последваха четири експлозии .Десантния кораб се разтресе, и се наведи надолу.После с невероятно скорост полетя към твърдата земя.След секунди с мощна експлозия живота на десантния кораб приключи.
Даа Ди насочи кораба си космоса, където го очакваше много по – голяма битка от тази тук.


II Част
Републиканският Крайцер ,,Отмъщение” обстрелваше една от комуникационните фрегати на Сеператистите.Капитан Блион стоеше на мостика и наблюдаваше лазерните залпове, които помитаха корпуса на фрегата.Един след друг червени и сини лъчи се удряха в корпуса на кораба на Конфедерацията.Скоро от него бяха останали само група отломки висящите в космоса.
-Пилот, насочете ни към най-близкия кораб на Конфедерацията.
-Да, сър!Най-блиския вражески кораб е Боен Крайцер на Търговската Федерация.ОВД – 30 секунди.
-Добре.Изпратете сигнал на най-близката ескадрила изтребители.Кажете им да формират щит около нас.
-Да, сър!
Възрастният капитан от Рендили знаеше как се води една битка. Републиканските изтребители щяха да се сблъската с вражеските и щяха да ги забавят докато мощния Венетор крайцер помиташе вражеския капитален кораб.После заедно с изтребителите се изтегляха и тръгваха срещу следващия кораб.
-Сър, ,,Късметлийската Ескадрила” отговаря на искането ви и се е запътила към вражеския кораб.
-Добре.Знаете какво трябва да направите.Действайте!

-Добре, късметлий знаете какво трябва да направите.Просто атакуваме тъпите тостери и се изтегляма след като големия кораб помете кораба на федерацията.-командира на късметлийте знаеше, че неговата ескадрила е една от най-добрите във флота, и че знаят какво трябва да направят, но все пак искаше да е сигурен.
-И междувременно се стараем да не ни убият.
-Втори, теб можем да те жертваме.
-Добре момчета, спрете бърборенето!-командира беше свикнал на непрекъснатите шеги, които ескадрилата му си подмятаха, но сега като чели не беше моментът.
Секунди по-късно 12 V-Уинга се врязаха във линията на вражеските изтребители и се разделиха по двойки.Невероятната скорост и умението с което клонингите извършваха маневрите и невероятната точност с която помитаха вражеските изтребители.Но изправени пред по – многоброен враг дори и най-добрите пилоти могат да загинат и скоро по комлинка започнаха да се чуват свирепи крясъци, оповестяващи смъртта на пилот.
- ,,Отмъщение” кога, в името на Републиката, ще унищожите този кораб!
Но по комлинка се чу само пращене.Водача на късметлиите завъртя кораба си и видя, че Венетор крайцер е все още здрав, но корабът на Федерацията го помиташе.
- Късметлии формирайте се около мен!Да се опитаме да избегнем тези тостери и да се върнем към ,,Отмъщение”
- Ясно, водач!-отгорвори ескадрилата.Клонингът погледна дисплея отразяващ колко души от ескадрилата остават.Петима без него...Вече четирима.
-Момчета хайде!Прикривайте се един друг!Ще оцелеем и този път!
Изведнъж около останалите републикански изтребители корабите на Конфедерацията започнаха да се взривяват.
-Късметлииска Ескадрила, тук е Рицарят Джедай Даа Ди.Изглежда, че се нуждаете от малко помощ!-каза Даа докато обстрелваше дроиди-лешояди и тройни дроиди изтребители.
-Да, сър.Бихме оценили всякаква помощ, която бихте могли да ни окажете!
-Добре, водач.Формирайте ескадрилата си около мен и се погответе да научим тези дроиди на някои и друг номер!
Петте V-Уинга заеха позицият около кораба на Даа, и заедно започнаха да си проправят път през дроидите.Скоро голяма част от изтребителите на Конфедерацията бяха свалени, а Късметлиите бяха изгубили още един пилот.
-Командир, тръгваме към бойния крайцер на Конфедерацията.Някакви възражения?
-Не, сър!-отговори клонингът.Дори и да беше против, дългът му към Републиката го задължаваше да изпълнява заповедите на джедая.
-Добре тогава.Първо нека се заемем с турболазерите, които обстрелват ,,Отмъщението”.
Шест изтребителя тръгнаха срещу турболазерните обстановки на вражеския кора, но скоро откриха, че дроидите стрелят с невероятна точност.
-До късметлийската ескадрила и рицарят джедай, тук е ,,Отмъщение”.Не можем да идържим на обстрела на този кораб, затова решихме да изпратим оръдейни кораби да го вземат на абордаж, но ни е нужна малка помощ.Ако успеете да свалите щитовете на хангара на кораба, войниците ще го превземат лесно.
-Прието, ,,Отмъщение”.Късметлии формирайте се около мен.Да свалим щитния генератор на кораба!-извика Даа по комлинка и тръгна с пълна скорост към двата енергийни генератора захранващи щита.По незнайни причини те бяха разполочени отвън на кораба.Да им се чуди човек на Търговската Федерация как са допуснали такава грешка при строежа на този кораб.
Но скоро се разбра, че не е грешка, и че енергийните генератори нарочно са поставени там.Приближавайки се достатъчно, за да може да стреля, да забеляза, че около генератора, към който беше тъгнал се разтварят четири лазерни кули и всички се прицелваха в него.
-Ситска хр... – чу джедая по комлинка възклицанието на един от късметлиите секунди преди изтребителя му да бъде взривен.
Даа нямаше време да унищожава оръдията, затова се протегна със Силата и изстреля един лазерен откос с невероятна точност към енергийни генератор, който с сравнително силна експлозия се превърна в прах.Секунда след това командира на късметлийте оповести, че и втория генератор е свален.Даа обърна изтребителя си и видя, че командира е вече и единствения член на ескадрилата.Но преди джедаят да даде команда за изтегляне дроидът ми изпищя и кораба се разтресе.После още един път, и още един път.Всички лампи на контролния панел светеха в червено.Дроидът пищеше като луд, а преводът, който изтребителя даваше, гласеше, че изтребителя ще се взриви всеки момент.Даа се присегна към катапулта, но явно системата захранваща го беше изгоряла от изтрелите.Нямаше време да се опитва да го активира чрез Силата, затова насочи кораба си към хангара на вражеския крайцер.

Първи опит ми е в зоната на творчеството, затова не вярвам да е нещо много добра.Казвайте какво трябва да си оправям( правописа не го гледайте, знам че е трагичен :wink: ) за да изглежда по добре.

Автор:  Ледник [ 13 Окт 2005 18:29 ]
Заглавие: 

Чети повече книги. Ако се кефиш на Star Wars, чети книгите на Тимъти Зан. Обръщай внимание на стила, изразяването, начина на писане и самия правопис. С четене ще се научиш и да пишеш. ;)

Автор:  jediguardian [ 13 Окт 2005 18:43 ]
Заглавие: 

Много добре бих казал,но имам една-две забежки.

...около които се въртеше сивия дроид астромеханик R2-B4...-R6, готови ли сме?-попита джедая...-Да B6, виждам ги...-B6 превключи енергията на щита напред...

Нещо не разбрах името на дроида :).Първо R2-B4,после R6 и накрая B6!?

...Петте V-Уинга заеха позицият около кораба на Даа...а Късметлиите бяха изгубили още един пилот...Шест изтребителя тръгнаха срещу турболазерните обстановки...

Не разбрах как като разбиват един изтребител после пак са 6?

Иначе е супер яко!

PS:Ще има ли още че т'ва накрая виси малко сухо :)
PSS:Ти jedi dadi ли си,или само dadi?

Автор:  Дади [ 13 Окт 2005 18:51 ]
Заглавие: 

Името на дроида верно здраво съм го закачулил.Идеята е да се казва B4, ама един сит ма знае що съм го сменял така :wink:
За изтребителите -- с изтребителя на Даа стават 6 :wink:
Зубро чел съм АБСОЛЮТНО всичко на българския пазар, на чиито корици пише Star Wars, както и още бая неща на Английски :wink: Знам че стила ми здраво куца, не се очаква от първия разказ да съм перфектен, нали? :wink:

За продължение --- ми знам ли.Може да напиша.Ако искам някой ден да мога да пиша като хората вероятно трябва да го продължа :)

П.С.Пазителю аз съм Jedi_Dadi :wink:

Автор:  Phantom [ 15 Окт 2005 19:30 ]
Заглавие: 

Това, което ми направи впечатление още в началото беше, че много повтарях едни и същи думи. Пробвай да изоплзваш повече синоними - това ме научиха още във втори клас като правехме съчинения на свободна тема:). Историята е доста добре замислена, но определено стила ти куца. На едно място имаше нещо от сорта "ескадрилата си подмятаха". Мисля, че ако го прочетеш още два пъти ще го направиш доста по-добро:).

Малко офтопик: Тъй като каза, че в си чел всичко що носи името Междузвездни Войни да те питам. В Хеликон имаше една книга по МВ, но не беше от 6-те на Зан. Беше малко по-тънка, като че ли с червени ленти отгоре и отдолу. Не помня точното име. Както и да е да те питам да ли е се доближава до книгите на Зан като ниво(ако си я чел де). Другото, което искам да те питам е дали освен книги 1-6 на Зан не се е появила и 7, че ме гложди какво става нататък:)

Автор:  KAL1F [ 20 Окт 2005 20:59 ]
Заглавие: 

Phantom написа:
Това, което ми направи впечатление още в началото беше, че много повтарях едни и същи думи. Пробвай да изоплзваш повече синоними - това ме научиха още във втори клас като правехме съчинения на свободна тема:). Историята е доста добре замислена, но определено стила ти куца. На едно място имаше нещо от сорта "ескадрилата си подмятаха". Мисля, че ако го прочетеш още два пъти ще го направиш доста по-добро:).

Малко офтопик: Тъй като каза, че в си чел всичко що носи името Междузвездни Войни да те питам. В Хеликон имаше една книга по МВ, но не беше от 6-те на Зан. Беше малко по-тънка, като че ли с червени ленти отгоре и отдолу. Не помня точното име. Както и да е да те питам да ли е се доближава до книгите на Зан като ниво(ако си я чел де). Другото, което искам да те питам е дали освен книги 1-6 на Зан не се е появила и 7, че ме гложди какво става нататък:)
Цитат:
Битката за Корусант

Корусант-перлата в короната на Старата Република.Град – планета изпълнен със живот.Всеки ден в атмосферата на планетата преминаваха хиляди кораби.Спиидери непрекъснато преминаваха между небостъргачите, оформяйки безкрайни реки от движение.Но не и днес.Небето пак беше изпълнено от кораби, но този път корабите бяха военни, а между им прелитаха хиляди бластерни залпове.
Рицарят джедай Даа Ди се движеше към хангара А-12 за да взема своя ЕТА-2 и да се присъедини към битката.

I Част
Вратата на хангара са разтвори, разкривайки огромното помещение побиращо три ескадрили космически кораби.Даа се запъти към своя кораб, около които се въртеше сивия дроид астромеханик R2-B4, който подготвяше кораба за полет.
-R6, готови ли сме?-попита джедая докато се качваше в кабината.Дроида му отговори с чируликане и бибипкане, което джедая си преведа като ,,да”.-Хайде, качвай се и да тръгваме.
След минута синия ЕТА-2 се носеше към космическото пространство на Корусант.
-Пий-буиип, ти-ди-дип – ,,каза” астромеханика, а превода се изписа на таблото на изтребителя.
-Да B6, виждам ги.
Пред тях един десантен кораб на Търговската Федерация започваше кацането си, а около него летяха четири дроида – изтребителя.Даа знаеше, че ако този кораб успее да кацне и да разтовари войниците си проблемите за пехотата щяха значително да се овеличат.
-B6 превключи енергията на щита напред и се дръж здраво.
Даа увеличи скоростта на кораба си и започна да го върти около остта му.Когато се приближи до един от изтребителите на Сеператистите натисна спусака и дроида избухна.Другите 3 веднага се впуснаха след джедайския изтребител, но не успяха да оцелят диво въртящия се кораб.Даа направи лупинг, застана зад трите изтребителя и за няколко секунди те се взривиха.После завъртя изтребителя и тръгна след десантния кораб.
-B6, работи ли ракетната тръба?-Ако работеше джедая имаше шанс да свали огромния и тежко брониран десантен кораб, но ако не работеше щеше да бъде малко по-сложно.Изчуруликването на дроида и превода му бяха положителен отговор на въпроса.-Добре.Прихвани двигателите на десантния кораб.-Даа знаеше, че четирите ракети на изтребителя му не биха стигнали за да бъде взривен гигантския транспорт, затова реши, че взривяването на двигателите би било най-лесното решение.
-Готови.Огън!-четири ракети полетяха към огромния кораб и последваха четири експлозии .Десантния кораб се разтресе, и се наведи надолу.После с невероятно скорост полетя към твърдата земя.След секунди с мощна експлозия живота на десантния кораб приключи.
Даа Ди насочи кораба си космоса, където го очакваше много по – голяма битка от тази тук.


II Част
Републиканският Крайцер ,,Отмъщение” обстрелваше една от комуникационните фрегати на Сеператистите.Капитан Блион стоеше на мостика и наблюдаваше лазерните залпове, които помитаха корпуса на фрегата.Един след друг червени и сини лъчи се удряха в корпуса на кораба на Конфедерацията.Скоро от него бяха останали само група отломки висящите в космоса.
-Пилот, насочете ни към най-близкия кораб на Конфедерацията.
-Да, сър!Най-блиския вражески кораб е Боен Крайцер на Търговската Федерация.ОВД – 30 секунди.
-Добре.Изпратете сигнал на най-близката ескадрила изтребители.Кажете им да формират щит около нас.
-Да, сър!
Възрастният капитан от Рендили знаеше как се води една битка. Републиканските изтребители щяха да се сблъската с вражеските и щяха да ги забавят докато мощния Венетор крайцер помиташе вражеския капитален кораб.После заедно с изтребителите се изтегляха и тръгваха срещу следващия кораб.
-Сър, ,,Късметлийската Ескадрила” отговаря на искането ви и се е запътила към вражеския кораб.
-Добре.Знаете какво трябва да направите.Действайте!

-Добре, късметлий знаете какво трябва да направите.Просто атакуваме тъпите тостери и се изтегляма след като големия кораб помете кораба на федерацията.-командира на късметлийте знаеше, че неговата ескадрила е една от най-добрите във флота, и че знаят какво трябва да направят, но все пак искаше да е сигурен.
-И междувременно се стараем да не ни убият.
-Втори, теб можем да те жертваме.
-Добре момчета, спрете бърборенето!-командира беше свикнал на непрекъснатите шеги, които ескадрилата му си подмятаха, но сега като чели не беше моментът.
Секунди по-късно 12 V-Уинга се врязаха във линията на вражеските изтребители и се разделиха по двойки.Невероятната скорост и умението с което клонингите извършваха маневрите и невероятната точност с която помитаха вражеските изтребители.Но изправени пред по – многоброен враг дори и най-добрите пилоти могат да загинат и скоро по комлинка започнаха да се чуват свирепи крясъци, оповестяващи смъртта на пилот.
- ,,Отмъщение” кога, в името на Републиката, ще унищожите този кораб!
Но по комлинка се чу само пращене.Водача на късметлиите завъртя кораба си и видя, че Венетор крайцер е все още здрав, но корабът на Федерацията го помиташе.
- Късметлии формирайте се около мен!Да се опитаме да избегнем тези тостери и да се върнем към ,,Отмъщение”
- Ясно, водач!-отгорвори ескадрилата.Клонингът погледна дисплея отразяващ колко души от ескадрилата остават.Петима без него...Вече четирима.
-Момчета хайде!Прикривайте се един друг!Ще оцелеем и този път!
Изведнъж около останалите републикански изтребители корабите на Конфедерацията започнаха да се взривяват.
-Късметлииска Ескадрила, тук е Рицарят Джедай Даа Ди.Изглежда, че се нуждаете от малко помощ!-каза Даа докато обстрелваше дроиди-лешояди и тройни дроиди изтребители.
-Да, сър.Бихме оценили всякаква помощ, която бихте могли да ни окажете!
-Добре, водач.Формирайте ескадрилата си около мен и се погответе да научим тези дроиди на някои и друг номер!
Петте V-Уинга заеха позицият около кораба на Даа, и заедно започнаха да си проправят път през дроидите.Скоро голяма част от изтребителите на Конфедерацията бяха свалени, а Късметлиите бяха изгубили още един пилот.
-Командир, тръгваме към бойния крайцер на Конфедерацията.Някакви възражения?
-Не, сър!-отговори клонингът.Дори и да беше против, дългът му към Републиката го задължаваше да изпълнява заповедите на джедая.
-Добре тогава.Първо нека се заемем с турболазерите, които обстрелват ,,Отмъщението”.
Шест изтребителя тръгнаха срещу турболазерните обстановки на вражеския кора, но скоро откриха, че дроидите стрелят с невероятна точност.
-До късметлийската ескадрила и рицарят джедай, тук е ,,Отмъщение”.Не можем да идържим на обстрела на този кораб, затова решихме да изпратим оръдейни кораби да го вземат на абордаж, но ни е нужна малка помощ.Ако успеете да свалите щитовете на хангара на кораба, войниците ще го превземат лесно.
-Прието, ,,Отмъщение”.Късметлии формирайте се около мен.Да свалим щитния генератор на кораба!-извика Даа по комлинка и тръгна с пълна скорост към двата енергийни генератора захранващи щита.По незнайни причини те бяха разполочени отвън на кораба.Да им се чуди човек на Търговската Федерация как са допуснали такава грешка при строежа на този кораб.
Но скоро се разбра, че не е грешка, и че енергийните генератори нарочно са поставени там.Приближавайки се достатъчно, за да може да стреля, да забеляза, че около генератора, към който беше тъгнал се разтварят четири лазерни кули и всички се прицелваха в него.
-Ситска хр... – чу джедая по комлинка възклицанието на един от късметлиите секунди преди изтребителя му да бъде взривен.
Даа нямаше време да унищожава оръдията, затова се протегна със Силата и изстреля един лазерен откос с невероятна точност към енергийни генератор, който с сравнително силна експлозия се превърна в прах.Секунда след това командира на късметлийте оповести, че и втория генератор е свален.Даа обърна изтребителя си и видя, че командира е вече и единствения член на ескадрилата.Но преди джедаят да даде команда за изтегляне дроидът ми изпищя и кораба се разтресе.После още един път, и още един път.Всички лампи на контролния панел светеха в червено.Дроидът пищеше като луд, а преводът, който изтребителя даваше, гласеше, че изтребителя ще се взриви всеки момент.Даа се присегна към катапулта, но явно системата захранваща го беше изгоряла от изтрелите.Нямаше време да се опитва да го активира чрез Силата, затова насочи кораба си към хангара на вражеския крайцер.

Първи опит ми е в зоната на творчеството, затова не вярвам да е нещо много добра.Казвайте какво трябва да си оправям( правописа не го гледайте, знам че е трагичен ) за да изглежда по добре.
_________________
http://www.mybgbb.com/index.php?mforum= ... forum----Mоя форум.
This is commander Wedge Antillies of Rogue Squadron.We are comming to your accistance!
Пършевицаааааааааааааааааа!!!




Зубро Зубрев



Регистриран на: 16:37h 03.10.03
Мнения: 1789

Заглавие: Пуснато на 13 Окт 2005 19:29

--------------------------------------------------------------------------------

Чети повече книги. Ако се кефиш на Star Wars, чети книгите на Тимъти Зан. Обръщай внимание на стила, изразяването, начина на писане и самия правопис. С четене ще се научиш и да пишеш.
_________________
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/e ... anoEng.jpg




jediguardian



Регистриран на: 17:44h 05.08.05
Мнения: 6

Заглавие: Пуснато на 13 Окт 2005 19:43

--------------------------------------------------------------------------------

Много добре бих казал,но имам една-две забежки.

...около които се въртеше сивия дроид астромеханик R2-B4...-R6, готови ли сме?-попита джедая...-Да B6, виждам ги...-B6 превключи енергията на щита напред...

Нещо не разбрах името на дроида .Първо R2-B4,после R6 и накрая B6!?

...Петте V-Уинга заеха позицият около кораба на Даа...а Късметлиите бяха изгубили още един пилот...Шест изтребителя тръгнаха срещу турболазерните обстановки...

Не разбрах как като разбиват един изтребител после пак са 6?

Иначе е супер яко!

PS:Ще има ли още че т'ва накрая виси малко сухо
PSS:Ти jedi dadi ли си,или само dadi?
_________________
(\ /)
(O.o)
(> <)
This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.




dadi



Регистриран на: 19:33h 14.05.04
Мнения: 835

Заглавие: Пуснато на 13 Окт 2005 19:51

--------------------------------------------------------------------------------

Името на дроида верно здраво съм го закачулил.Идеята е да се казва B4, ама един сит ма знае що съм го сменял така
За изтребителите -- с изтребителя на Даа стават 6
Зубро чел съм АБСОЛЮТНО всичко на българския пазар, на чиито корици пише Star Wars, както и още бая неща на Английски Знам че стила ми здраво куца, не се очаква от първия разказ да съм перфектен, нали?

За продължение --- ми знам ли.Може да напиша.Ако искам някой ден да мога да пиша като хората вероятно трябва да го продължа

П.С.Пазителю аз съм Jedi_Dadi
_________________
http://www.mybgbb.com/index.php?mforum= ... forum----Mоя форум.
This is commander Wedge Antillies of Rogue Squadron.We are comming to your accistance!
Пършевицаааааааааааааааааа!!!




Phantom



Регистриран на: 19:58h 16.11.03
Мнения: 1948
Местожителство: Бургас
Заглавие: Пуснато на 15 Окт 2005 20:30

--------------------------------------------------------------------------------

Това, което ми направи впечатление още в началото беше, че много повтарях едни и същи думи. Пробвай да изоплзваш повече синоними - това ме научиха още във втори клас като правехме съчинения на свободна тема. Историята е доста добре замислена, но определено стила ти куца. На едно място имаше нещо от сорта "ескадрилата си подмятаха". Мисля, че ако го прочетеш още два пъти ще го направиш доста по-добро.

Малко офтопик: Тъй като каза, че в си чел всичко що носи името Междузвездни Войни да те питам. В Хеликон имаше една книга по МВ, но не беше от 6-те на Зан. Беше малко по-тънка, като че ли с червени ленти отгоре и отдолу. Не помня точното име. Както и да е да те питам да ли е се доближава до книгите на Зан като ниво(ако си я чел де). Другото, което искам да те питам е дали освен книги 1-6 на Зан не се е появила и 7, че ме гложди какво става нататък
_________________
......incredibile......
First rule:I rule!


Автор:  Дади [ 20 Окт 2005 21:32 ]
Заглавие: 

Интересно ми е защо трябваше да цитираш ЦЯЛАТА тема :roll:

Автор:  Rico [ 22 Окт 2005 17:24 ]
Заглавие: 

Добре е като за първи път.Но ако искаш да се подобриш използвай повече прилагателни и синоними.Правописните грешки да са на минимум щото иначе на хората им дразни окото.Не знам ама при мен като чета една книга и асимилирам стила по който е писана и почвам да пиша подобно(е не като автора де).Weird... :lol: Бтв ако искаш да се поупражняваш можеш да се присъединиш към моя разказ прочети ми последния пост.Определено имам нужда от хора.

Автор:  Deprivd [ 28 Окт 2005 07:59 ]
Заглавие: 

разказа си е готин.аз не пиша квото там пиша за в бъдещето,а за митове в миналото,така че не мога да ти дам свястна оценка,ама като цяло си го бива... :wink:

Автор:  Дади [ 18 Фев 2007 20:19 ]
Заглавие: 

Ух, значи преработил съм си античното "произведение", мисля, че съм оправил повечето грешки, но смислово не съм променял почти нищо. Само края малко измених, нещо не ме кефеше така, както беше. Айде, четете и дайте някаква оценка ^^

А, между другото бих искал да питам дали има някаква разлика между мен-мене, теб-тебе. Това "е" за благозвучие ли е или има някаква граматична функция? :)

Битката за Корусант

Корусант - перлата в короната на Старата Република. Град – планета, изпълнен със живот. Всеки ден през атмосферата преминават хиляди кораби. Спидери непрекъснато прелитат покрай небостъргачите, оформяйки безкрайни потоци движение. Но не и днес. Небето пак беше изпълнено с кораби, но този път бяха военни, а между им прелитаха хиляди бластерни залпове.
Рицарят джедай Даа Ди се движеше към хангара А-12, за да взема своя ЕТА-2 и да се присъедини към битката.

I Част
Вратата на хангара са разтвори, разкривайки огромното помещение, побиращо три ескадрили изтребители. Даа се запъти към своя кораб, около които се въртеше сивия дроид астромеханик R2-B4, който подготвяше кораба за полет.
-B4, готови ли сме? - попита джедаят, докато се качваше в кабината. Дроида му отговори с чируликане и бибипкане, което джедая си преведа като ,,да”. - Хайде, качвай се и да тръгваме.
След минута синия ЕТА-2 се носеше към космическото пространство на Корусант.
-Пий-буиип, ти-ди-дип – ,,каза” астромеханика, а превода се изписа на таблото на изтребителя – скенерите бяха засекли вражески машини.
-Да, B4, виждам ги.
Пред тях един десантен кораб на Търговската Федерация започваше кацането си, а около него летяха четири дроида. Даа знаеше, че ако този кораб успее да кацне и да разтовари войниците си проблемите за пехотата щяха значително да се овеличат.
-B4, превключи енергията на щита напред и се дръж здраво.
Джедаят увеличи скоростта на изтребителя си и започна да го върти около остта му. Когато се приближи до един от изтребителите на Сеператистите натисна спусъка и дроида избухна. Другите три веднага се впуснаха след нападателя, но не успяха да оцелят диво въртящия се кораб. Даа направи лупинг, застана зад враговете си и за няколко секунди ги взриви. После се завъртя и тръгна след десантния кораб.
-B4, работи ли ракетната тръба? – Наскоро я беше инсталирал, но нямаше време да я донастрои и затова беше оставил малкия дроид да се оправи с нея. Ако функционираше, джедаят нямаше да има проблеми със свалянето на огромната вражеска машина, но ако не работи щеше да е малко по-трудно. Той си отдъхна, когато получи положителен отговор на въпроса си. - Добре. Прихвани двигателите на десантния кораб. - Даа знаеше, че четирите ракети на изтребителя му не биха стигнали, за да бъде взривен гигантският транспорт, затова реши, че взривяването на двигателите би било най-лесното решение.
-Готов? Огън! - четири ракети полетяха към огромния кораб и последваха четири експлозии. Десантният кораб се разтресе, и рязко се наведе надолу. После с невероятна скорост полетя към твърдата земя. След секунди мощна експлозия оповести края на този кораб.
Даа Ди се насочи към космоса, където го очакваше много по – голяма битка от тази тук.


II Част
Републиканският Крайцер ,,Отмъщение” обстрелваше една от комуникационните фрегати на Сеператистите. Капитан Блион стоеше на мостика и наблюдаваше лазерните залпове, които помитаха корпуса й. Един след друг червени и сини лъчи се врязваха в нея, бавно превръщайки я в звезден прах. Скоро от нея бяха останали само шепа отломки висящи в космоса.
-Пилот, насочете ни към най-близкия кораб на Конфедерацията.
-Да, сър! Най-близкият вражески кораб е Боен Крайцер на Търговската Федерация. ETA – 30 секунди.
-Добре. Изпратете сигнал до най-близката ескадрила изтребители. Кажете им да формират щит около нас.
-Да, сър!
Възрастният капитан от Рендили знаеше как се води битка. Републиканските изтребители щяха да се сблъската с вражеските и щяха да ги забавят докато мощния Венетор крайцер помиташе вражеския капитален кораб. После заедно с изтребителите се изтегляха и тръгваха срещу следващия кораб.
-Сър, ,,Късметлийската Ескадрила” отговаря на искането ви и се е запътила към вражеския кораб.
-Добре. Знаете какво да правите. Действайте!

-Добре, Късметлии, знаете какво трябва да правите. Просто атакуваме тъпите тостери и се изтегляме след като големия кораб помете кораба на федерацията. - командирът на Късметлиите знаеше, че неговата ескадрила е една от най-добрите във флота, и че знаят какво трябва да направят, но все пак искаше да е сигурен.
-И междувременно се стараем да не ни убият.
-Втори, теб можем да те жертваме.
-Добре момчета, спрете бърборенето! – Шегите, които пилотите често си подмятаха бяха добър начин да се сплоти ескадрилата и да се повдига моралът, но сега като чели не беше моментът.
Секунди по-късно дванайсетте V-Уинга се врязаха в линията вражески изтребители и се разделиха по двойки. Клонингите пилоти се тренират от деца, прекарват почти целия си живот в кабината, но изправени пред по–многоброен враг дори и най-добрите пилоти могат да загинат и скоро по комлинка започнаха да се чуват свирепи крясъци, оповестяващи смъртта на пилот.
- ,,Отмъщение” кога, в името на Републиката, ще унищожите този кораб!
Но по комлинка се чу само пращене. Водача на Късметлиите завъртя кораба си и видя, че Венетор крайцер е все още здрав, но вече не се биеше срещу един, а срещу две противникови фрегати.
- Късметлии, формирайте се около мен! Да се опитаме да се върнем към ,,Отмъщение”
- Ясно, водач! – отговориха останалите пилоти от ескадрилата. Командирът погледна дисплея, отразяващ колко души от ескадрилата остават. Петима без него . . . вече четирима.
-Хайде, момчета!Прикривайте се един друг!Ще оцелеем и този път!
Изведнъж около останалите републикански изтребители корабите на Конфедерацията започнаха да се взривяват.
-Късметлииска Ескадрила, тук е Рицарят Джедай Даа Ди. Изглежда, че се нуждаете от малко помощ! - изкрещя Даа по комплинка, докато обстрелваше дроидите изтребители.
-Да, сър, не бихме отказали!
-Добре, водач. Формирайте ескадрилата си около мен и се погответе да научим тези дроиди на някои и друг номер!
Петте V-Уинга заеха позиция около кораба на Даа, и заедно започнаха да си проправят път през дроидите. Скоро голяма част от изтребителите на Конфедерацията бяха свалени, а Късметлиите бяха изгубили още един пилот.
-Командир, тръгваме към бойния крайцер на Конфедерацията. Някакви възражения?
-Сър, ами „Отмъщение”? Трябва да му помогнем!
-Погледни хангарите му!
Водачът на Късметлиите се обърна и видя, че от крайцера излитаха множество десантни совалки. Чу се прещракване и клонингът чу гласа на капитана:
-Късметлии, загубихме „Отмъщение”! Изпращаме совалки, ще се опитаме да вземем на абордаж вражеския кораб, но щитовете на хангара им са вдигнати, нямаме къде да стоварим войниците! Трябва да премахнете енергийните генератори!
-Капитане, нямаме достатъчно огнева мощ, за да го свалим! – провикна се командирът, докато обстрелваше поредния враг.
-Командире, изтеглете ескадрилата си да прикрива совалките, аз ше се погрижа за дроидите! – това беше гласът на джедая, който вече беше насочил своя ETA-2 към фрегата.
Клонингът нямаше време да оспорва заповедите, затова предаде командата на останалите Късметлии и се насочи към първата совалка.

Корабът на Даа не беше в добро състояние. По пътя към „Отмъщение” се беше сблъскал с немалко врагове и беше поел значително количество изстрели. Щитовете му бяха напълно изчерпани, беше загубил астромеханика си, а енергийният генератор беше на ръба на силите си. Но джедаят все още имаше няколко трика в торбата си. Бърз оглед на кораба, му беше разкрил, че близо до хангара на фрегата има енергиен генератор. „Обикновено те стоят във вътрешностите на кораба, но този е изкаран отвън” – беше си помислил Даа. – „Със сигурност е капан. Значи ще е интересно”.
Той подготви катапултиращата система на изтребителя си, подготви и кислородната си маска, и се насочи директно към генератора. С доближаването си забеляза двете малки оръдейни кули, разположени така, че да не могат да бъдат видяни, докато не стане твърде късно. Когато сензорите им прихванаха джедайския кораб те се насочиха към него и започнаха да го обстрелват. В този момент Даа катапултира. Стъклото на кабината изхвърча, след него излетя и седалката, заедно с пилота. Секунди по-късно кораба се подпали, но отломките продължиха да летят към генератора. Експлозия при сблъсъка нямаше, но въпреки това останките от изтребителя бяха направили достатъчно поражение. По комплинка на джедая се чу потвърждение от първия републикански оръдеен кораб, че е успял да кацне. Даа се усмихна и активира SOS маяка си. Някоя от совалките щеше да го засече и да го прибере, а дотогава му оставаше да се наслаждава на зарята, излъчвана от оръдията на двете сбили се флотилии.

Автор:  Necro Terrorizer [ 19 Фев 2007 13:32 ]
Заглавие: 

Браво, имаш въображение и личи, че си фен на "Междузвездни войни" :wink:

Автор:  Phantom [ 19 Фев 2007 21:39 ]
Заглавие: 

Още, още, още!

Автор:  White Emperor [ 20 Фев 2007 19:17 ]
Заглавие: 

Phantom написа:
Още, още, още!

Автор:  jediguardian [ 20 Фев 2007 21:21 ]
Заглавие: 

Определено е по-добро от преди ;) Имаше една-две правописни грешки но те са маловажни.Друг път като пускаш нещо ново казвай ;)

ПС:Т'ва го пусни на някакво табло в бара на Такъз дет не мре та да събуди екипажа ;)

Автор:  Дади [ 13 Май 2007 17:32 ]
Заглавие: 

Хъхъ! Една нова част! Хип-хип урааа! Има драма, има съспенс, има любов и романс! Барем и екшън успях да вкарам! :lol: Айде, нормалната процедура - четете и кажете къде какво е зле :)


III Част

Тъмнина. Чувства и спомени. Битка. Битката! Какво се беше случило? Изстрели, експлозия. Катапултиране! Очакване на спасение. Дълго очакване. Никой не дойде. Защо? Беше включил маяка си. Оръдейните кораби със сигурност го бяха засекли.
„Е, добре. Сега какво?” – помисли си Даа Ди. Около него битката беше в разгара си. Покрай него прелитаха изтребители. –„И въпреки това никой не ме е видял? Какво става тук?”
Спомените изведнъж го заляха. Битката и отчаяната финална атака срещу вражеския кораб. Катапултирането. Кратко чакане и след това . . . след това беше припаднал? Нямаше причина да припадне! Имаше достатъчно кислород, не беше ранен. Тогава защо? Пресегна се със Силата . . . и разбра. Около него беше хвърлено покривало от Силата. Достатъчно силно, че никой извън него да не може да види какво има отвътре. Но кой го беше направил? И ако си беше направил труда да го скрие, защо не го беше спасил?
„Твърде много въпроси, а нямам никакви отговори. Е, добре, нека първо да се измъкна от тук”. Джедаят се концентрира върху един прелитащ оръдеен кораб и главно върху мозъка на пилота. Опита се да изпрати съобщение на клонинга и като че ли успя. Усети промяната в мислите на войника, което му разкри, че е осъществил контакт.
„По-дяволите, мразя телепатичните връзки! Но, нямам избор” – въздъхна Даа и изпрати поредица мисли към клонинга:
-Боецо, нуждая се от помощта ти! Казвам се Даа Ди, рицар джедай. Не ме виждаш, но всъщност съм на около десетина метра от крилото на кораба ти. Моля те, да ми помогнеш.
-Сър? Не ви виждам, къде сте? – мислите на клонинга бяха странни. Някакси изкуствени. Като мислите на машина, само че машините нямат мисли.
- Не можеш да ме видиш, защото съм скрит от нормалното човешко зрение. Не знам как е станало, и не знам как да го махна. Затова ще трябва да ми се довериш, и да правиш точно това, което ти казвам.
-Да, сър! – никакво съмнение. Никакви типични човешки мисли от рода на „този добре ли е?”. Просто изпълняваше заповеди.
„Добре, това беше лесната част. Сега ще трябва да го насочвам, за да успее да ме прибере”
-Войнико, пренасяш ли някого в кораба си?
-Да, сър. Петима клонирани бойци, сър!
-Кажи им да си сложат кислородните маски и да си сложат коланите. После отвори вратите на кораба. – „По-дяволите, ще стане ли? Бих могъл да го накарам да се доближи, но се съмнявам, че ще успея да го насоча добре. Шансовете да ме блъсне и да ме убие са значителни. Но пък този план е дори и по-малоумен!”
-Готово, сър! – Даа погледна кораба и вратите бяха отворени. Вътре се виждаха силуетите на петимата бойци, които пилотът беше споменал.
-Добре. Стабилизирай кораба и в никакъв случай не мърдай!
Джедаят затвори очи и се концентира. „Защо го правиш? Чиста проба самоубийство си е! Много по-сигурно е да го накараш да се доближи”. Но вътре в душата си Даа знаеше причината. Искаше да се докаже. Винаги вършеше безрасъдни неща, само за да чуе как хората после го поздравяват и хвалят. „Не съм добре с акъла” бяха последните му мисли, преди да се изтласка със Силата към кораба. Десет метра. Няколко секунди, през които множество мисли прелетяха през ума на джедая. Главно мисли как ще излглежда трупа му и дали погребението му щеше да бъде хубаво. После усети твърдата земя под краката си и отвори очи. Беше стигнал до кораба! Изпрати команда към пилота да затвори вратата и се сгромоляса на земята.

* * *

-Сър? Сър, добре ли сте?
Даа отвори очи. Над него се беше надвесил клониран боец. На бронята му беше нарисувам ярко червен кръст, а в ръката си държеше комплект за първа помощ.
-Ъъ, да, добре съм. – отговори джедаят. Всъщност въобще не беше така, но не искаше да показва слабост. Изправи се, сподавяйки няколко изохквания. – Къде съм?
-Републикански оръдеен кораб АТ-42, сър! – думите бяха изречени от клониг, чиято броня беше боядисана в ярко червени цветове. Даа огледа останалите бойци и забеляза, че и те са с оцветини брони.
-Вие сте командоси?
-Да, сър! Отряд „Некадърници” на вашите услуги! – командос в жълта броня беше казал това.
-Кретен, мълчи си! Извинете, сър! Ние сме републикански командос отряд „Пентаграма”. Аз съм командира, RC-1337, кодово име „Стрелеца”. – клонинга в червено козирува. – Онзи в жълтата броня е RC-101, кодово име „Кретена”. До вас е медикът на отряда ни, RC-1338, кодово име „Кръст”. Зад мен са RC-1340, кодово име „Мълчаливия” и RC-1666, кодово име „Дявола”.
Даа огледа събралите се войници. „Мълчаливия” беше в изцяло черна броня и не беше помръднал през цялото време. До него беше клонинг с хаотично боядисана в тъмно червено броня. Шарките напомняха на кръв, което, имайки предвид прякора на войника, не очуди твърде много Даа. Освен това на гърби си носеше раница, от която стърчаха някакви израстъци, силно наподобяващи рога.
-Войнико, каква е настоящата ви мисия?
-Сър! Преди около двадесет минути получихме сигнал за помош от капитана на Венатор-клас крайцера „Отмъщение”. Той съобщи, че кораба му е бил взривен, а оставащата част от екипажа му са се спасили, нападайки един от корабите на Федарацията. Съобщението му гласеше, че на кораба има нещо странно, и че спешно се нуждае от подкрепление. Капитан Блион е един от най-уважаваните и ценени републикански офицери, и затова върховното командване реши да ни изпрати да им помогнем.
„Колко малка наистина е галактиката.” – помисли си Даа.
-Добре, командире. Надявам се, че няма да имате нищо против, ако се присъединя към вашата мисия?
-Не, сър! Помощта на рицар джедай е винаги добре дошла! – клонингът отново козирува.
-Спокойно, войнико. Не е нужно да козируваш. И престани с това „сър”. Може да ме наричаш „Даа”.
-Не, благодаря, сър. Правилното обръщение към по-висшестоящ офицер е „сър”, сър!
„Перфектните войници. Но въпреки всичко си остават единствено и само войници. Какво ли ще правят след края на тази война?”

С доближаването си към кораба на Федерацията оръдейни кораб беше посрещнат от множество лазерни залпове. Въпреки това пилотът умело избягна всеки един от тях и безпроблемно кацна в хангара на кораба. След това отвори вратите и петимата клонинги и единият джедай слязоха. Гледката в хангара беше хаотична – разхвърляни отломки и останки от бойни дроди, на места и няколко трупа на клонирани бойци. Стените бяха покрити със следи от бластерни изстрели, постепенно водещи извън хангара.
Даа се присегна със Силата, опитвайки се да открие къде са републиканските войници, но не успя да усети нищо. Дали вече не бяха убити?
-Стрелец, можеш ли да установиш радио контакт с екипажа на „Отмъщение”?
-Не, сър. Има някакво странно смущение в сигнала.
-Добре тогава. Ще следваме следите от изстрели и труповете. Командоси, след мен!
Даа затича напред, а петимата командоси се подредиха в боен ред и тръгнаха след него. След хангара излязоха в коридор широк около пет метра. По стените имаше пресно изгорени от изстрели петна, а по земята се търкялаха части от дроиди. След четирдесет метра коридора правеше завой вдясно и пред групата се разкри кръстопът.
-Сър, ние сме шестима. Ако се разделим на три групи ще можем да покрием и трите коридора.
-Добре, командире. Разпредели отряда си и после с теб тръгваме по средния коридор.
Мълчаливия и Кретена тръгнаха по левия коридор, а Дявола и Кръста поеха по десния. След около минута джедая и командира стигнага пред затворена врата. Отстрани имаше компютърен панел, който вероятно отговаряше за отварянето на вратата. За съжаление беше повреден от бластерен изстрел. Даа извади и активира светлинния си меч. Синьото острие засвитя и след това беше забито в средата на вратата. Пробитата от лъча дупка бавно започна да се разширява под действието на топлината.
-Сър, така ще отнеме твърде дълго. – Стрелеца беше застанал до компютърния панел, а в ръката си държаше уред, наподобяващ шперц. Той се наведе под панела, откачи част от него извади няколко жици. Скъса една от тях и като че ли подаде ток по нея, ползвайки шперца си. Вратата изведнъж се разтресе и бавно се приплъзна встрани.
-Интересна играчка, войнико. Какво е това?
-Универсален полев уред, сър. Ъъ, не е републикански модел. Един верпинец ми го, ъъъ, даде.
-Даде?
-Е, добре де, опита се да ме убие с него. Само дето не успя. И реших, че не е хубаво такъв хубав уред да бъде оставен на боклука. Сър.
-Хубаво си се сетил.
Вратата вече се беше разтворила напълно и разкриваше тъмна зала зад нея. Клонингът активира прикрепения към рамото му фенер, който освети стаята. Пред двамата се разкри гледката на клане – навсякъде лежаха трупове, а подът беше покрит от кръв. Но по стените нямаше нито едно изгорено петно.
-Доста прецизна стрелба. Нито един пропуснат изстрел. – коментира Даа.
Влязоха в залата. От отсрещната стена имаше друга врата. Но не излеждаше тук да има нещо специално. Всъщност, изключвайки труповете, вътре нямаше нищо. Какво беше убило войниците, при това с такава безупречна точност?
Изведнъж ги усети. Четири силуета в Силата. Мозъкът му нямаше време да реагира, инстинктът и Силата водеха действията му. С рязко завъртане той активира светлинния си меч и отби изстрелите. Секунда по-късно клонинга също извади оръжието си и залегна, търсейки прикритие.
„Ситска храчка, това откъде дойде?” –Даа отчаяно се опитваше да види откъде бяха дошли изстрелите. И отново усети раздвижване. Ново завъртане, ново отблъскване на изстрели. И отново не видя откъде бяха дошли. Пресегна се със Силата, но не усети живо присъствие. -„Дроиди? Вероятно нов модел невидими дроиди-убийци. Фринк!
До него Стрелеца беше открил огън наслуки. Даа се концентрира. Затвори очи и остави Силата да го води. Времето като че ли се забави. Усещаше ясно присъствието на клонинга до себе си. Усещаше отчаянието му, но не усети страх. Само желание да убие врага си. Първичен инстинкт. Убий, за да не бъдеш убит.
Усети изстрела, преди дори спусъка да беше натиснат. Едно движение с меча и лъча беше отблъснат по-посока на изстрелялия го. Втори изстрел, второ перфектно отблъскващо движение. Трети изстрел нямаше. Но ново раздвижване в Силата предупреди Даа за нова атака, този път отблизо. Усети профучаването на вибро-острието до лицето си. Макар и врагът му да го беше изненадал, не можеше да се мери по бързина с джедая. Замахване с меча и на земята падна ръка. Пред Даа камуфлажният костюм пресветна и той видя с какво се беше бил – дроид, силно наподобяващ по външен вид стар модел B-1. Но беше по-едър и нямаше онзи крехък вид на старите модели. На едната си ръка имаше прикрепен бластер, а на другата – вибро-острие.
„С този стават трима. Къде е четвъртият?”
-Мен ли търсиш, джедайче? -Даа се обърна и видя последния дроид. Той беше хванал клонинга с ръката с острието, а ръката с бластера беше насочена срещу джедая. – Хвърли светещата пръчка или приятелчето ти умира.
Джедаят ясно усещаше мислите на клонирания командос. Той не се страхуваше от смъртта, дори вече е беше приел! „В името на Силата, той смята че ще го жертвам, за да убия дроида!. . . А защо да не го направя? Той е клонинг, има още хиляди като него. С нищо не е по-различен от заловилия го дроид. . . . Не! Той е живо същество, той е човек! Не мога просто така да го погубя!”
-Добре, печелиш. – Той изключи светлинния си меч и го пусна на земята. Междувременно се присегна със Силата и насочи към дроида един от бластерите на повалените му другари.
-Но ти губиш! – дроидът натисна спусъка, но твърде късно. Джедаят вече беше скочил встрани, а насоченото от него оръжие беше изстреляло фатален за дроида изстрел.

Автор:  jediguardian [ 15 Май 2007 16:47 ]
Заглавие: 

По добро е от предишните :)

Автор:  Rico [ 17 Май 2007 18:28 ]
Заглавие: 

Харесва ми как си представил клонингите, и самият джедай. Разказът ми харесва.

Имам един разказ който така и не довърших. Той се развива около събитията в старата Република ала Котор. Погледни го и постни малко критика ако имаш време. Смятам лятната ваканция да го завърша, а ако искаш можеш и да се присъединиш (повече информация в самата тема).

Автор:  The Chameleon [ 18 Май 2007 12:00 ]
Заглавие: 

До колкото знам ' мене, тебе ' е неправилен начин на изказване в книжовния ни език :D

П.п. само да имам време и ще го прочета.. изглежда ми интересен :oops:

Автор:  Kazim [ 18 Май 2007 12:52 ]
Заглавие: 

The Chameleon написа:
До колкото знам ' мене, тебе ' е неправилен начин на изказване в книжовния ни език :D


Не, правилни са, дори книжовно - нищо, че са по ежедневни думи. "Мене" и "тебе" дори са много удобни при писането на поезия.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/