ЛЕМЕНТ: Човек от женски пол
ХИМИЧЕСКИ ЗНАК: WO
ОТКРИВАТЕЛ: Адам

АТОМНО ТЕГЛО: Приема за 118, но е известно, че теглото варира от 100 до 160 либри (Познати са и мутации, които превишават 400 либри!)
забележка: 1 либра (lbs) = 0,45359 килограма

НАЛИЧНОСТ: Изобилни количества във всички населени места


УТВЪРДЕНА ФОРМУЛА: 90:60:90

ОСОБЕНОСТИ: Голямо декоративно предназначение, особено като допълнение в спортен автомобил. Най-големия известен разточител на средства. Може да осигури прекрасна почивка и отдих или да бъде продължителна причина за социално пропадане и неприятности .


ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА: Състои се от повърхности често покрити с различни оцветители Кипва или замръзва без видима причина. Разтапя се ако е приложено към нея подходящо отношение. Вгорчава се при неправилна употреба. Намира се в разнообразни състояния вариращи от обикновена руда до непокътнат метал. Диамагнетик, но се привлича от банкови средства. Може винаги да упражнява емоционален натиск в необходимата точка. В естествено състояние вида варира значително, но формата е често изкуствено променена, за да съотвества на представите за идеалния екземпляр. Но подобни трансформации могат да бъдат открити само от опитно око. В някои случаи започва натрупване на тегло и придобиване на вид от погълната баскетболна топка, с последващото произвеждане на копия като от копирна машина.


ХИМИЧНИ СВОЙСТВА: Проявява голям афинитет към злато, сребро, платина и скъпоценни камъни. Способна е да усвоява значителни количества от скъпи субстанции. Може да експлоадира спонтанно ако се намира в компанията на мъж. Неразтворима в течности, но увеличава активността си при насищане с алкохол. Характеристики се подобряват значително, ако образецът е поставен на тъмно

ОПИТНИ ДАННИ: Обикновено порозовява ако бъде изненадана в естествно състояние. Позелянява ако се намира около по-добър от нея екземпляр

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ: Много опасни, освен ако не са в опитни ръце. Необходимо е да се използват с огромно внимание и търпение ако експериментът отива към успешен край. Незаконно е да притежавате повече от един постоянен екземпляр, но известно разнообразяване е позволено. Преди да се разделите с постоянния си екземпляр потърсете подходящ съвет, защото ЕКЗЕМПЛЯРЪТ Е СПОСОБЕН ДА ИЗТОЧВА КРЪВТА ОТ ВЕНИТЕ ВИ НЕОПРЕДЕЛЕНО ДЪЛГО.
..................................................................................................
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever...
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
.....................................................
А тук има нецензурирани работи,после ще ги цензурирам

1.Анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.


2.Програмист:
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.


3.Каруцар:
Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
.............................................
Ме4о пух
Ирландия - Меч О’Пух

Шотландия - Мечо МакПух

Англия - Мечо Пуух

Дания - Мечо Пухсен

Швеция - Мечик Пухсон

Норвегия - Мечо Гунар Пухяер

Русия - Мечо Пухин

Грузия - Мечорат Пухашвили

Армения - Мечан Пуханян

Китай - Ме Чо Пух

Япония - Мечоши Пуханага

Италия - Мечо дел Пухини

Испания - дон Мечо-Мария Пухалес

Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо

Германия - Хер Мечо фон Пухен

Франция - Мечоас дьо Пухле

Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар

Камерун - Кхмечо Мбпух

Иран - Мечолях Пухейни

Израел - Мечосей Пухберг

Ирак - Меччам Пухеин

Индонезия - Мечолар Пухарто

Индия - Мечира Пуханди

ЮАР - Мечсън Пухела

Нигерия - Мечубу Пухегбени

Холандия - Мечри ван Пухкелен

Белгия - Мечил де Пухилде

Ливан - Мечнин Пухнан

Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)

Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс

Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса
Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете http://www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.
...........................................

лавоопашатата кръглошийка реши да хапне малко ябълки от лозата, посадена върху смесени уранови и радиеви отпадъци.
Луфкортиязът се обади:

- Ей, пицата е готова. Много се потрудихме, а Джормуту специално си подстрига зелената коса, че да направи салата.
- О, чудесно! – викна зъбокрехкият лингорст. – А тръбните ключове от “Топлофиксация” кога ще се домъкнат тука, че да ни оправят порното!
Остротъпото идиотаче изплака:
- Кой ми е изрязал чашата??! Уааа...!
- Тц-тц-тц, пак си се надрусал с електрони! Нали ти казах да внимаваш с тока?!

Вървейки по пейката и чакайки магазина да отвори, че да купи кисело мляко, ромбоидът срещна кривоносния кравай да прибира хлебарките от паша. Всяка дриблираше в устата си с по една троха и си човъркаше из очите.

- О, какво кокалечиш тука?
- Чакам за кисело мляко, па и да мине дупчестият рижник, че ни трябват котешки кожи.
- Що са ти кожи, бря?
- Заради киселото мляко.
- Ъ?!
- Абе, гледай ся: Ще има парти довечера, ама няма с какво да искрим и да пукаме, трябва да се наелектризираме. Но идиотачето реши да си поиграе с трафопоста и го прецака, видиш ли, затуй търсим алтернативи. Чат? Па киселото мляко е за него, щото се натрови със заряд...

Чу се: “Пиииииииуууууууууу... Тупурррр!” - дупчестият рижник се изтърси между двамата. Манерката му с нафта се търкулна и заля един гол огнеплюещ охлюв, който се уригна и се подпали.

- Котешки кожиииии! – извика ромбоидът.
- Де, де?! – почна по бухалски да си врътка главата рижникът за някой нагъл конкурент.
- Не бе, искам да ми дадеш котешки кожи...
- A, ОК – рекна дупчестият. Наду се и кихна от дупките си няколко котешки кожи.
- А така! Требе те черпим една нафтена колонка некой път...

“Бррррр...” – рижникът отпраши пак, като онафти околния въздух...

ВНИМАНИЕ! Въпросните застрашени видове могат да се наблюдават и в околностите на Хирошима и Нагасаки. С навлизане в съответните територии, вашият вид също се застрашава - възможно е да придобие оцветки от радиационни изгаряния, да се наблюдават психо-физиологични отклонения, а в най-лошия случай и да няма какво да се наблюдава!
..............................................................................

Кратки обяви от вестниците на миналото хилядолетие:

Търся византийски император за компания на чаша. / хан Крум /

Организирам годежи, сватби и сватбени пътешествия на три морета.
/ Иван Асен ІІ /

Заменям кръстопътно разположение срещу българо-турски разговорник. / Иван Шишман /

Военни инвалиди търсят куче -водач/ Самуиловите войници /

Мила маймуно, върни се! Не ме оставяй! / Ч. Дарвин /

СИНЪТ на ПОЛКА търси съдружник за ДЪЩЕРНА фирма.

Машинистът Елава, дето докара ленин в Русия, може да докара и други бели на човечеството. Доставки на адрес.

Продавам чугунен радиатор 14 ребра и статуетка на Адам - също 14 ребра. / Ева /

Приемам насила в Обединена Европа! / А. Хитлер /

Купувам бензинова лампа / Ото Дизел /

Предлагам доходен ЧАСТЕН бизнес. / Димитър ОБЩИ /

Елате! Ще ви издадем бързо и сигурно! / Издателство "Поп Кръстьо" /

Дарете кръв за завършване на кървавото писмо - Каблешков /отпаднал/

Виждам България в Европа! / Дядо Йоцо /

Вас българите направо не ви виждам / Нострадамус /

Влязох в ИНТЕРНЕТ - сега не мога да изляза. / Щирлиц /

Заменям шлем, ризница, меч.... и спомени от Божи гроб срещу лекарство за сърце / Ричард лъвското сърце /

И една важна новина:

На съд в Хага ще прати известната фирма за ножове "Солинген" българинът Кочо Честименски, който има доказателства, че ножовете са причина за развалена на семейството му....
................................................

аръчник на младия форумджия!

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат:
I. Регистрацията
- изберете си дълъг и интересен прякор, за да се набива на очи - KAZICHENE_RULEZ, Na_MaDaTa_bRaDaTa, OBI4AM_SA6K0, 4aTg}|{uAT@...
Задължително с главни букви и числа!
- в профила си попълнете всичко възможно, така ще имате повече бутончета.
- изберете си шарен аватар, да мига и свисти. Да бъде голям колкото позволява форума.
- за подпис си сложете някаква голяма картинка - уолпейпър например!
Друг вариант е картинка относно някаква инициатива, например "Аз съм пич и пия боза, А ТИ???", "Аз съм пич и не свалям музика от бай Вълчо, А ТИ???", "Аз съм пич и майка ми е пич, А ТВОЙТА???"... такива картинки можете да откриете в профилите на много хора из българските форуми, сякаш в Data.BG изборът е най-разнообразен.
- ако се сдобиете с някакъв ранг, вие сте направо полу-БОГ!

Направете си повече от една регистрация, безплатно e.

II. Началото
- трябва да имате някакъв стил на писане... "еТ0 ТаKa E go5pe HanPuMep".
- ще ви кажат да прочетете правилата на форума, но НЕ ГИ четете, за Бога!
Повечето хора правилата на държавата (Конституцията) не са чели, пък в някакво форумче ще ви карат, няма смисъл.
От друга страна те са дълги и само ще ви отегчат.
- разузнайте кои са "шефовете"... от време на време им пращайте по някое съобщение "ko prai6" и се дръжте с тях все едно сте приятели.
- задължително питайте как да станете модератор, пуснете поне една тема по въпроса.

Запомнете едно - най-важното е да имате колкото се може повече мнения/постове! (това е цифрата, която ще стои под аватара ви)

III. Теми - заглавията - използвайте предимно "POMO6T", "HEEEEELP!1!11!!11!!!!!!!", "PROBLEM"...
А ако искате да кажете/покажете нещо интересно, заглавието трябва да е така: ZADYLJITELNO ME VIJ, VIJTE TUK, VLEZ BYRZO и т.н
- пишете с латински букви и не зачитайте гадните букви като Ч, Ш, Щ... вместо тях има 4, 6, 6t... пичовете пишат така!
- старайте се да отваряте нова тема за всичко, което не знаете или се колебаете
- ако не ви отговори никой в темата до няколко минути започнете да пускате сами отговори в нея, от сорта - "aide be, nikoi li ne znae??!??!!???"
- пускайте темите си най-малко в 2 от разделите
- няма значение в кой раздел пускате темата, има назначени хора, които ги местят където трябва, не се притеснявайте.

IV. Отговори в теми
- отговорът ви да не е повече от 1 ред, максимум 3-4 думи!
В краен случай го разделете на няколко отделни отговора, хем ще увеличите цифричката на постове.
- ако някой някъде ви противоречи - напсувайте го!
Ако не директно по темите - пращайте лични съобщения.
- използвайте мнооого емотиконки, минимум по 3 от вид.
- ако някой каже нещо смешно не забравяйте да пуснете някоя емотиконка, примери - " "...
- използвайте бутоните за украсяване на текста... така де, не са сложени за украса!
- задължително използвайте думички като "pi4", "du6ko", "man", "batka"...
Иии... изрази като "aa utepa ribata brato!!" или "xaxxaxa, kurti6 mivki".
- гласувайте във всяка пусната анкета! Ако не ви се чете гласувайте за първата възможност.
След това не забравяйте да пуснете като отделен отговор в темата за какво сте гласували.
- където не сте компетентни изчакайте да отговори някой и след това напишете - "da i az taka mislq" или "ehh, izprevari me "

V. Краят
Все някой ден ще ви омръзне да пишете тук и напсувайте някой от администраторите.
Той сигурно ще ви забрани достъпа до форума, но вие продължавайте да псувате целия форум по други такива

Това вси4ко е от разли4ни теми от форума на римекс.