Форум на PC Mania
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Правопис и пунктуация
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=36355		 Страница 1 от 1
Автор:  Ледник [ 15 Авг 2005 08:55 ]
Заглавие:  Правопис и пунктуация
Бях се захванал с подобна тема, но в http://kidsbg.com/ го имаше по-добре формулирано. За всички, които не са сигурни в граматиката на българския език.




Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
2. В собствени имена:

* в имена на лица, в презимена и в прякори.
* в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
* в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
* в имена на небесни тела като астрономически понятия.
* в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:
o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.



* с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:
o
Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.



* титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

* в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
* относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички


Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.
3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.
Правила за писане на препинателни знаци
източник: Phoenix

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.
5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.


Препинателни знаци


Точка( . ) | Въпросителна( ? ) | Удивителна( ! ) | Запетая( , ) | Точка и Запетая( ; )
Тире( - ) | Двоеточие( : ) | Кавички( " ) | Скоби( () ) | Многоточие( ... )

1. Точка

* Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
* След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
* За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
* Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

* Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
* След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
* В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

* Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
* Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!

4. Запетая

* В рамките на простото изречение запетая се употребява:

- За отделяне на еднородни части помежду им.
o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

* Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
* Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.

* а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
* Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
* Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

* В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

* Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:
o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.



* Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

* Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

* Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:
+ Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
+ Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
+ Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.



o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.



Забележка:
o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.
o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.



o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.



Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.



o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.



Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

4. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

* За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
* За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.



4. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

* На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
* Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
* След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
* За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.



4. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

* Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

- Колко цветя! Колко цветя!

Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

5. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

* За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:
* Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
* Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:



“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

* Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.



Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

6. Скоби

* Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
* Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

7. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

* В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
* При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.

Правила за писане на числа и номера


1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Най-често срещаните съкращения

в. = век; ж. р. = женски род; Сл. Хр. = След Христа; в. = вестник; ср. р. =среден род; пр. н. е. = преди новата ера; вж. = виж; заб. = забележка; т. е. = тоест; вм = вместо; и др. = и други; п. п. = после писано; г., г-н = господин; и мн. др. = и много други; р. = река; г., год. = година; и др. т. = и други такива; с. = село; гр. = град; напр. = например; св. = свети; д-во = дружество; проф. = професор; сп. = списание; д-р = доктор; и под. = и подобни; срв. = сравни; ед. ч. = единствено число; и пр. = и прочие; стр. = страница; мн. ч. = множествено число; и т. н. = и тъй нататък; тел. = телефон; м. р. = мъжки род; Пр. Хр. = преди Христа; т. г. = тази година;
Автор:  AcTivE [ 15 Авг 2005 09:07 ]
Заглавие: 
Ти си луд бе! Крейзи мейниак! Лунатик! Спасете ме от него!
Автор:  paradox [ 15 Авг 2005 10:44 ]
Заглавие: 
папа Зубрентий
1. какво търси българска грамтика във форум за творчество. Следващия път пейстни правописния речник, ебати.
2. много се надявам да си минал възрастта в която правописа те вълнува, и се надявам също така че не си мислиш че ще научиш някой тук на правопис. Това едва ли някой го интересува.
3. Аватара ти е богохулствен и доста глуповат ;)
Автор:  Sentry [ 15 Авг 2005 10:51 ]
Заглавие: 
paradox, и все пак ще е хубаво някои потребители да го прочетат, защото понякога хубави творения преситени с грешки могат да съсипят удоволствието от четенето.
Автор:  Ледник [ 15 Авг 2005 10:59 ]
Заглавие: 
paradox, идеята беше че точно в Творческия ще е най-полезна тази тема. Ако на теб грамотното писане ти се струва безсмислено, прав ти път. Сентри беше напълно прав - постоянно се появяват неграмотно написани, но добри творби - невъзможни за четене заради глуповите си грешки! Повечето хора тук познават английската граматика по-добре от българската (а някои - нито едната, ни то другата :lol: ). И темата ще е много по-полезна от стихчетата за някакъв мастурбатор или нещов стил "Питката за галактиката". :evil:
Автор:  paradox [ 15 Авг 2005 11:12 ]
Заглавие: 
папа Зубрентий
хаха, вярно че имаше такава простотия "Питката за галактиката".
Сега, и на двамата ни е ясно че грамотното писане не ми се струва безмислено. Чети пак това което пиша, защото ми е неприятно да повтарям.
Ако постнеш твое мнение в общия за правописните грешки - добре.
Изобщо ако дори пейстнеш това в общия - добре.
Ако тук, в творческия видя твое мнение по даден въпрос, независимо дали поучаваш някого или излагаш гледна точка - пак добре.
Но тук, във форум за творби, да пейстнеш (не напишеш), българската граматика под надслов "ето научете се" е просто безпочвено. Който няма култура няма да си ти човека дето ще му я набиеш в главата.

Аз ще ти кажа какво да направиш, напиши нещо което ти допада, напиши го дълго и по-силничко и го публикувай тук, така ще покажеш с пример как се прави.
Предполагам че и аз прекалявам, защото не си направил нищо лошо, не си убил човек, така че млъквам. ;) Айде със здраве.

Sentry
абсолютно.
Автор:  като тревата [ 15 Авг 2005 14:09 ]
Заглавие: 
Tва е хубаво,ама някой неща са малко странни.Така де,кой от вас не знае кога се пишат главни букви :blink:
Автор:  SummerBeat [ 21 Авг 2005 21:56 ]
Заглавие: 
Нищо!
Автор:  Sentry [ 22 Авг 2005 00:10 ]
Заглавие: 
Кортез, миличък, това не ти е кой да е форум, а точно творческия, за да пишеш в него поне малко трябва да уважаваш езика, което значи, да не пишеш както ти падне. В другите форуми ако искаш пиши на английски с арабски букви, не ми пука, но в творческия е светотатство да пишеш без отделни изречения, без главни букви и с произволно разхвърляни препинателни знаци.

П.П. Интересно ми е, щом те мързи да напишеш български език(то ясно, че не го зачиташ де), защо написа цялата дума "литература", а не съкрати по официалния начин - БЕЛ...
Автор:  EviL [ 22 Авг 2005 07:26 ]
Заглавие: 
Кортез както разбирасм ти си "шибан" 13 годишен гъзар който смята че да нарича всичко "шибано" е нещо умопомрачително тузарско ?

Ех ми то така тоя форум се пълни със все по шибани индивиди като COR73Z ! Много "шибано" , " яко шибано " !


П.П. Лам , нуб , банд афудар .
Автор:  denik [ 22 Авг 2005 15:13 ]
Заглавие: 
зубрев, поздравления!

това ще ми бъде много полезно (до 9 клас съм проспал всичко)
Автор:  Frosty [ 22 Авг 2005 15:36 ]
Заглавие: 
Ееееееее ноо дълго ве :?
Автор:  SummerBeat [ 25 Авг 2005 09:04 ]
Заглавие: 
EviL написа:
Кортез както разбирасм ти си "шибан" 13 годишен гъзар който смята че да нарича всичко "шибано" е нещо умопомрачително тузарско ?

Ех ми то така тоя форум се пълни със все по шибани индивиди като COR73Z ! Много "шибано" , " яко шибано " !


П.П. Лам , нуб , банд афудар .

Зле съм!
Автор:  Sentry [ 25 Авг 2005 10:28 ]
Заглавие: 
Кортез, откажи се, преди да е станало прекалено късно, само приятелски съвет ;)

П.П. Виж си горния пост.
Автор:  junglist* [ 25 Авг 2005 11:33 ]
Заглавие: 
COR73Z написа:
Значи, ако погледнеш,постовете ми са четливи,с използвани главни букви,точки,запетаи...


Мда, определено ти пишеш най-грамотно от всички....

COR73Z написа:
хахахахаха кой ще ми каже как да пиша???разбираш ли ми и така???аз поне разбирам така че плз остави тея простотии за часовете по шибаните БЕ и литература заеби ги!!!!тва си е форум не ставай като шибаните даскали!
Автор:  tanasi [ 25 Авг 2005 12:38 ]
Заглавие: 
Браво, Зубрев! Тамън вчера търсих нещо такова, добре си се сетил, само дето наистина можеше да напишеш това,което ти знаеш за да е по-дотъпно, в това копираното има някои излишни места (като първия абзац за главните букви). Мерсаж.

А COR73Z ако си мислиш, че като си изкарал 4.875 можеш да пишеш, май дълбоко се лъжеш, защото аз изкарах 5.75 и пак като пиша някоя статия трябва да я преглеждам няколко пъти...Което ти можеш да правиш с постовете си, преди да ги пускаш.

Have a nice day
tanasi
Автор:  Creator [ 25 Окт 2005 21:35 ]
Заглавие: 
Уоу, темата е зловеща :lol: Точно от това има нужда днешната българска младеж. Повечето неща ми бяха познати, добре си ги синтезирал, адаш. А пък аз по литература имах 5,875 :lol:
Автор:  Ледник [ 25 Окт 2005 22:05 ]
Заглавие: 
Сегашната ни по български адски държи на правописа, така че... зловещо, наистина! :lol:

ПП: Само че аз не съм ги синтезирал, не ми стигнаха нервите. :lol:
Автор:  Phantom [ 25 Окт 2005 22:31 ]
Заглавие: 
Някъде в текста споменаваше ли се, че след запетайка се оставя празно място? Щото не ми се четеше целия. А грамотния Кортез(верно че е стара работа, ама...) леко не го знае. Та си мисля дали вината не е в горепосочената граматика
Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/