|
Заглавие: Моят сценарий за късометражен филм Публикувано на: 05 Авг 2005 22:29
Ето какво надрасках за един конкурс. Всички права запазени!
ЯБЪЛКАТА
(раб. заглавие)
А.1.
ЧЕРЕН ЕКРАН
Начални надписи на черен екран.
След като преминават, екрана остава черен.
Тишина.
-------------------------------------------
А.2.
продължава
Чуваме ясно жизнерадостен и невинен смях на млада жена, който след един определен момент започва да се забавя, сякаш оборотите на въртене на плочата са намалени, до момента, когато остава само един неопределен и зловещ звук.
Следва тишина.
Чуваме поредица от звуци от цепещо се дърво. От начало звуците са по силни и по-продължителни, а в края са вече някак далечни, но по кратки.
Тишина.
Чуваме глух звук от удар в земята на нещо тежко паднало от високо.
Тишина.
Чуваме кратък кучешки лай, последван от жално скимтене.
Чуваме хриптене, което се слива с кучешкото скимтене.
Тишина.
-------------------------------------------
Б. ПОГРЕБЕНИЕТО
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
Б.1.
ЕКСТ. ДЕН – ДВОР НА ХИЖА В ДЕФИЛЕТО НА РЕКА
Ян – млад мъж на не повече от двадесет и две години; среден ръст, къса червена коса, леко набола брада. Носи светлосини износени и изпоцапани работни джинси.
Ян копае дупка в градината. Той изхвърля пръстта отдясно на дупката, а от ляво можем да видим трупът на умряло куче – черно и бяло. След като дупката е вече достатъчно голяма, Ян забива лопатата в купчината прясно изкопана пръст, изважда носна кърпичка от джоба и избърсва потта от челото си.
Гледа към небето – един самотен облак сякаш се е спрял над него, едвам забележимо се движи. Ян взема трупът на умрялото куче в ръце и го полага в гроба, заедно с голям жълт гумен кокал.
-------------------------------------------
Б.2.
продължава
[трупен изглед (corpse view)]
Ян е коленичил и гледа право в мъртвото куче (камерата). Намира се в лявата част на екрана, дясната е празна; слънчевата светлина идва от дясно. Лицето му не изразява никаква емоция, само няколко едри капки пот се стичат по челото му.
Виждаме как чифт женски крака се приближават безшумно и спират до Ян, хвърляйки сянка върху него. Тя е боса. Той повдига глава и усмивка се появява на лицето му.
ЯН
Мая!
МАЯ
Яник!
Мая коленичи до Ян и виждаме, че тя е приятна брюнетка (дълга права светлокестенява коса) с искрящо зелени очи, не по-висока и не по-възрастна от Ян, и по-скоро слаба.
ЯН
Ти се върна?
МАЯ
Ти имаш нужда от мен и... ето ме... аз се върнах, Ян.
Мая поглежда към умрялото куче за момент и след това отново към Ян.
ЯН
Не искам да си отиваш. Искам да си тук, с мен и никога да не си отиваш...
МАЯ
Ще бъда с теб толкова дълго, колкото имаш нужда.
ЯН
Този път до края.
Тя се усмихва.
МАЯ
Само до там ли? Не бъди чак такъв песимист, Янек!
Лицето му помръква. Тя се усмихва отново и този път се засмива. Той се усмихва също. Мая отново поглежда към кучето и този път задържа погледа си за по-дълго преди да го върне отново към Ян.
МАЯ
Какво стана?
ЯН
Умря.
МАЯ
Каак?
ЯН
Не знам. Лежеше под дървото целия ден. Мислех, че спи. Вечерта видях, че много мухи са се събрали около него –повече от обикновено, и реших да проверя...
МАЯ
И?
ЯН
И то беше мъртво. Лежеше си там и беше мъртво. Покрито от рояк мухи. И миришеше, но не колкото сега.
Мая отново поглежда кучето. Отначало лицето й е безизразно, но с времето очите й се навлажняват. Тя се опитва да се овладее, но чувството е по-силно от нея и изведнъж лицето й се изкривява и тя започва да плаче силно и неудържимо. Едри сълзи се стичат по лицето й.
Ян става и се отдалечава. Изведнъж, неестествено бързо, Мая се успокоява – лицето и възвръща предишния си весел и безгрижен израз, но сълзите й продължават да текат.
МАЯ
Какво има за обяд?
ЯН
Приготвил съм фрикасе.
МАЯ
С какво е?
ЯН
Със заешко.
МАЯ
Любимото ми.
ЯН
Знам, и Шаро много го обичаше. Обичаше да гони и зайците.
Мая се взира съсредоточено в Шаро. Хвърля бърз поглед назад и след като се убеждава, че никой не я гледа, протяга бавно ръка към умрялото куче. Лицето й издава изключително съсредоточаване.
ЯН
Идваш ли?
Мая бързо прибира протегнатата си ръка.
Мая
Не съм гладна, но ще ти правя компания.
Тя се изправя и се отдалечава.
Ян се връща, загребва пръст с лопатата и започва да зарива Шаро.
Мрак – черен екран.
Чуваме ясно звукът от изсипваща се пръст.
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
---------------------------------------------
В. ДУЕЛЪТ
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
В.1.
ЕКСТ. ДЕН – ПОЛЯНА КРАЙ РЕКАТА
Ян и Мая са коленичили от двете страни на незапалено огнище. Не откъсват поглед един от друг. Клепачите им не трепват. И двамата са облечени почти еднакво – дълги до глезените ризи от прост бял плат, без ръкави, наподобяващи роби, превързани с черен кадифен колан по средата. Ян е в дясната страна на екрана, а Мая – в лявата. Мая носи златен медальон на дълга златна верижка около врата си. Ян е обул обикновени кецове, а Мая е боса. Ян държи кибритена кутийка в ръката си. Без да откъсва очи от Мая, той отваря кибритената кутийка и запалва една клечка, но вятърът я угасява. Той изважда и запалва друга клечка, която също угасва. Ян не се отказва и изважда поредната кибритена клечка. Като по чудо вятърът не я угасява. Ян поглежда клечката с изненада. След това я пъха в купчината листа и съчки. Отначало се появява гъст бял дим, а след известно време и малък пламък, който постепенно се увеличава.
преминаваме към (cut to):
В.2.
ЕКСТ. ПОЛЯНА КРАЙ РЕКАТА – ПО-КЪСНО ПРИВЕЧЕР
Ян и Мая седят все така неподдвижно, коленичили от двете страни на вече разгорелия се огън, неоткъсвайки очи един от друг. В огъня можем да видим джазве с варящо се кафе. Черната течност ври в джазвето и постепенно се надига; малко преди гъстата пяна да прелее през ръба на съда, Ян го отмества от огъня.
МАЯ
Мерише много приятно.
ЯН
По-скоро ухае много приятно. Специална смес. Доставят го с кораб чак от Бразилия. Била ли си в Бразилия?
Мая не отговаря.
ЯН
Това е много далече от тук – на хиляди километри. Някога мечтаех да отида в Бразилия – да участвам в карнавала в Рио, но сега...
МАЯ
Но сега е време да спрем да дрънкаме глупости и да свършим с това веднъж за винаги.
Гласът й е леден – също като погледа й, който не се откъсва от Ян, по чието лице започва да се чете леко безпокойство. Той се усмихва въпреки всичко.
ЯН
Но ти започна разговора, но все пак си права. Но първо нека изпием по едно кафе.
МАЯ
Ти пий, аз не желая.
ЯН
Тогава аз ще изпия двойна доза.
Ян изсипва кафето в голяма порцеланова чаша и отпива една глътка. Поглежда към Мая.
ЯН
Не знаеш какво пропускаш.
Тя не отговаря нищо. Ян изпива останалото кафе на екс и хвърля чашата зад себе си.
МАЯ
Готов ли си?
ЯН
Да, а ти?
Мая се изправя и в ръката й можем да видим дървен бокен. Държи го насочен на долу, но в готовност.
МАЯ
Това е краят ти, кучко!
Очите й сякаш се опитват да вледенят Ян. Той също става, с бокен в ръка – държи го изправен с острието нагоре; дръжката е до сърцето му. Очите му горят.
ЯН
Какво искаш?
МАЯ
Какво искам ли? И двамата знаем какво искам. Искам живота ти.
Ян хваща бокена (само) с дясната ръка и прокарва бавно дланта на лявата по дължината на острието – от основата към върха. Поглежда към дланта си, от която започва да блика гъста (по-гъста от нормалното), тъмно червена кръв; едрите капки падат в огъня.
ЯН
Искаш живота ми? Мислех, че вече съм ти дал част от него. Но явно съм грешал.
Показва дланта си на Мая.
Ян
Ето го моя живот. Можеш да видиш как той изтича. Намираш ли го интересен, толкова ли е ценен за теб? Искаш ли го още?
Ян замахва с кървящата си ръка и няколко едри капки кръв попадат на лицето на Мая.
ЯН
Съжалявам, Мая. Боя се, че само толкова мога да ти дам. Останалото трябва да си вземеш сама.
Ян хваща бокена отново с две ръце в първоначалната позиция. Кръвта продължава да тече. Движейки се успоредно и неоткъсвайки очи един от друг, двамата навлизат в реката. Ян е застанал срещу течението. Един по-дебел клон изпуква в огъня и за момент пламъка се извисява и после пак спада. Ян атакува. Можем да видим само неговите движения и неговия бокен. След малко пада по гръб в потока. Само главата му се подава над водата. Очите му издават страх и ужас. Мая се приближава победоносно; върхът на меча й е на сантиметри от гърлото на Ян.
МАЯ
Сигурен ли си, че го искаш?
ЯН
(съвсем тихо)
Да.
МАЯ
Искам да го чуя отново.
ЯН
Искам да си отидеш и никога да не те виждам повече.
МАЯ
Щом го искаш, ще го направя, но не мога да ти гарантирам, че никога повече няма да ме видиш.
ЯН
Но аз мога.
МАЯ
(усмихва се)
Все така забавен. Задръж си живота – не го искам вече. Нека тя го вземе. А тя ще го вземе.
Мая поглежда към небето – малък облак се опитва да скрие Луната. Пълнолуние е.
МАЯ
Скоро ще се стъмни. Виждаш ли Луната?
Ян поглежда също нагоре. В следващия момент той вижда, че е останал съвсем сам.
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
-----------------------------------------
Г. ЦИГАРАТА
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
ЕКСТ. ДЕН – СРЕД КЛОНИТЕ НА ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО
Ян се е качил на ябълковото дърво. Стъпил е върху няколко вече заковани на два съседни клона дъски и се готви да закове поредната дъска. След като я намества внимателно, взима теслата в едната ръка, а с другата взима един от четирите пирона, които държи в устата си. Забива първия с няколко силни, но премерени удара. Пиронът потъва в дървото като в масло. Същото се случва и с останалите три гвоздея. После оставя теслата настрани и се обляга на ствола на дървото. Изважда цигара от джоба на ризата си и я слага в устата си. Изважда и кибритена клечка и я пали от една от дъските. След това запалва цигарата си – дръпва си жадно от нея и след това изпуска невероятно количество дим, който постепенно се разстила навсякъде до момент, в който вече нищо не може да се види.
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
--------------------------------------------
Д. ЯБЪЛКАТА
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
ЕКСТ. ДЕН – ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО
Д.1.
Ян и Мая гледат нагоре в клоните на ябълковото дърво. Слънцето свети право в очите им, но само Ян е присвил очи и се опитва да се прикрие с ръката си.
МАЯ
Сигурен ли си, че няма други?
ЯН
Доколкото мога да вярвам на очите си.
МАЯ
Може би от тук не се виждат.
ЯН
Мога пак да го обиколя и да погледна от всички страни. Ако искаш?
МАЯ
Отново?
Ян хвърля въпросителен поглед към Мая, търсещ потвърждение, но тя продължава да се взира нагоре към клоните. Ян обхожда ябълковото дърво отвсякъде, гледайки внимателно и накрая застава отново до Мая. Поглежда я, но нейния поглед е все така насочен нагоре. Ян също поглежда натам.
МАЯ
Какво мислиш?
ЯН
Мисля, че няма други. Поне такива, каквито мога да видя.
МАЯ
Каза същото и преди половин час.
ЯН
Може би защото от тогава нищо не се е променило. Освен, че е минал половин час.
МАЯ
Не може да е само една. Прекалено малка и грозна е. А и дървото е прекалено голямо. Може би не виждаме другите, защото цвета им се слива с този на листата.
ЯН
Тогава защо виждаме тази?
МАЯ
Защото е различна.
ЯН
Да, червена е. Също като другите, които бихме видели.
Мая се обръща към Ян. По лицето и се чете възбуда, очите й блестят.
МАЯ
Искам тази ябълка, Ян!
-------------------------------------------------
Д.2.
продължава
Ян се е покатерил на дървото и стои прав на дъските. Оглежда на всички посоки.
ЯН
И от тук – нищо.
След това сяда на един от клоните и започва да се придвижва към края му. Когато стига до тънката част, той обкрачва клона ляга по корем, протягайки ръката си към ярко една червена малка ябълка. Но въпреки всичко не може да я стигне. Опитва пак, но няколко сантиметра не му достигат. Изведнъж нещо му идва на ум. Той удря клона с длан няколко пъти и накрая ябълката се откъсва. Пада на земята и се търкулва право към една цепнатина в земята, образувала се от сушата. За момент се задържа на ръба и оставаме с впечатлението, че няма да падне, но тя пада вътре.
---------------------------------------------------
Д.3.
продължава
Ян коленичи до цепнатината и поглежда вътре – първо с едното, а после и с другото око. След това пъха лявата си ръка до рамото вътре. Лицето му изразява усилие.
ЯН
Много е дълбоко. Не мога да я хвана.
Той изважда ръката си с облекчение.
ЯН
Най-много да се схвана. Някаква идея?
МАЯ
Може би проблемът не е в дълбочината, а в ширината.
Мая се приближава към дупката, запретвайки ръкава на ризата си. Тя се навежда и пъха ръката си вътре. След няколко гримаси, Мая изважда ръката си.
МАЯ
Все пак и дълбочината е определящ фактор, май.
ЯН
Май, да.
МАЯ
И все пак, много искам тази ябълка, Ян.
Двамата гледат един в друг.
ЯН
Тогава значи ще я имаш, Мая.
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
---------------------------------------------------
Е. Тишина
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
ЕКСТ. ДЕН – ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО
Ян помага на Мая да се качи на дъсчената платформа върху клоните на дървото. След това и двамата стоят изправени върху дъските – Мая се любува на гледката, която се открива от това място, а Ян се любува на Мая. После Мая се обръща към Ян.
МАЯ
Как ще си я поделим?
ЯН
Мислех, че ще я споделяме, но както кажеш.
МАЯ
Не, не както кажа. Ти измисли как.
ЯН
Добре. Ти вземаш една трета, а останалото е за мен.
МАЯ
Звучи добре. Но няма ли да ти дойде в повече?
ЯН
Свикнал съм. Преди, когато те нямаше, я имах в излишък и направо...
МАЯ
Направо не знаеше какво да я правиш?
ЯН
Нямаше какво да правя, освен да свикна с нея.
МАЯ
Но после се появих аз и я победих.
ЯН
Спечели битката, но не и войната.
МАЯ
Това няма значение – ако докато съществувам печеля всички битки, вече няма да е важно дали ще спечеля войната. Нали, нали, нали?
ЯН
Да, да, да.
Двамата се настаняват удобно (до колкото е възможно) на дъските. Ян е в дясната част на екрана, а Мая – в лявата. Съществува малко разстояние между тях и двамата не се докосват. Ян е спокоен – изглежда някак отнесен от мислите си, но Мая изглежда неспокойна.
МАЯ
И все пак не я мразиш?
ЯН
Живях с нея доста дълго време и няма как да я мразя.
МАЯ
Дори малко неприязън? Мъничко поне?
ЯН
По скоро нищо. Понасях я и толкова.
МАЯ
Щом си я понасял и си могъл да живееш със нея, тогава аз за какво съм ти?
Ян се обръща към Мая. Усмихва се.
ЯН
За да те обичм.
Тя също се усмихва.
МАЯ
И все пак аз я мразя. Защо на теб ти е толкова трудно?
ЯН
Не ми е невъзможно. Просто предпочитам да не я мразя. По-лесно е впрочем.
МАЯ
Да, но на мен също не ми е трудно.
ЯН
Да, защото ревнуваш. А щом ревнуваш, то значи има някаква вероятност и да ме обичаш. Нали, нали, нали?
МАЯ
Да, да, да. Може и да има вероятност. А сега млъкни!
Двамата мълчат известно време. Този път Мая изглежда по-спокойна.
МАЯ
Янек?
ЯН
Мая?
МАЯ
За тишината ли говорехме?
ЯН
Аз поне.
МАЯ
Хайде да не говорим повече за нея.
ЯН
Добре, няма.
Двамата мълчат още известно време.
МАЯ
Но все за нещо трябва да си говорим. Не искам да й се оставяме.
Ян въздиша.
ЯН
Знаеш ли какво? Искам да споделя нещо с теб – тук и сега.
МАЯ
Какво?
Ян изважда от джоба си четвъртинка водка, отваря я и я подава на Мая. Тя се усмихва и взема бутилката.
МАЯ
Ще запазим ли съотношението две към едно? Ох, ама разбира се, какво ли те питам.
Тя отпива една голяма глътка и после избърсва устата си с опакото на ръката си.
МАЯ
По-хубаво и от секс. От какво е?
ЯН
От табуретки.
Дамата избухват в смях.
ЯН
Дай ми това.
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
--------------------------------------------------
Ж. БУРЯТА
Ж.1.
[постепенно появяване на кадър (fade in)]
ЕКСТ. ДЕН – ДВОРЪТ НА ХИЖАТА
Ян се бръсне. Гол е до кръста. Лицето му е покрито с пяна. Оглежда се на парче счупено огледало. След това изважда бръснача от алуминиевото канче и можем да видим, че в съда освен вода има и много лед. Той започва да прокарва внимателно бръснача по лицето си.
МАЯ
(зад кадър)
Какво правиш?
Гласът й звучи ясно и силно – сякаш в самата глава на Ян. Така звучи по време на целия сегмент Ж. Ян не се обръща и продължава внимателно да се бръсне.
ЯН
Бръсна се. Както можеш да видиш.
МАЯ
(зад кадър)
А защо държиш бръснача в студена вода?
ЯН
Ледена, водата е ледена. Държа го в ледена вода преди бръснене за да се свие метала и да постигна перфектното бръснене.
МАЯ
(зад кадър)
Много хитро. Аз не бих се сетила.
ЯН
Ти не се бръснеш, все пак.
Пауза, през която Ян продължава да се бръсне.
МАЯ
(зад кадър)
Май ще вали.
Ян поглежда към небето и вижда огромен градоносен облак да се задава от запад.
ЯН
Май да.
Ян се опитва да привърши по-бързо с бръсненето. Ръката му трепва за миг и червена струйка кръв потича по бузата му, през шията и между гърдите му.
--------------------------------------------------
Ж.2.
ЕКСТ. НОЩ – ПРЕД ХИЖАТА
Вали проливен дъжд. Ян е все още без риза – под навеса на входната врата. Електрическа луминисцентна крушка трепти над него. Трепери от студ. Провиква се за пореден път.
ЯН
Мая! Хей, Мая!
Не следва отговор.
ЯН
Мая, моляте, трябва да поговорим. Там ли си?
След малко се чува гласа на Мая зад кадър.
МАЯ
(зад кадър)
Тук съм, Ян. Какво има?
Тонът и е спокоен и любезен, но някак студен.
ЯН
Отвори вратата, Мая.
Кратка пауза.
МАЯ
(зад кадър)
Не мисля, че си в позиция да даваш заповеди, Ян.
ЯН
Мая, не се шегувам, отвори проклетата врата.
Ян се опитва да запази контрол.
МАЯ
(зад кадър)
Страхувам се, че не мога да направя това, ЯН
ЯН
Защо, по дяволите?
МАЯ
(зад кадър)
И двамата знаем защо, Ян. Искаш да си я върнеш.
ЯН
Мая, по дяволите, не се дръж детински.
МАЯ
(зад кадър)
Ти се държиш детински, а не аз. Довиждане, Ян.
ЯН
Мая, недей, моля те.
МАЯ
(зад кадър)
Безсмислено е да ми се молиш, Ян. Така само се унижаваш.
ЯН
Мога да вляза през комина.
МАЯ
(зад кадър)
Не мисля, че можеш, защото миналата седмица ти го запуши отдолу, за да не влиза вода, когато вали, както сега. Забрави ли? Приятна вечер, Ян.
ЯН
Мая, недей. Говори с мен, говори с мен, Мая.
След кратка пауза.
МАЯ
(зад кадър)
Мисля, че разговорът ни се изчерпа, Ян. Лека нощ и приятни сънища.
ЯН
Маяаааа!
Отначало Ян изглежда отчаян, но после съзира брадвата, забите в дървения труп на двора. Той излиза на дъжда, но не тича, а крачи бавно, но решително. Взема брадвата в две ръце и светлината на външната лампа се отразява в острието.
-----------------------------------------------
Ж.3.
продължава
ИНТ. ХИЖАТА – НЯКОЛКО МИНУТИ ПО-КЪСНО
Мрак и тишина. Чуват се само дъждовните капки, които трополят по ламаринения покрив. Внезапно се чува силен трясък и входната врата пада разцепена на две в хижата. В стаята влиза светлина от входната лампа и можем да видим, че по средата има маса с покривка от дебел червен кадифен плат. На масата са поставени малка червена ябълка и шишенце от хапчета. Ян пали лампата в стаята. До ключа за осветлението за момент можем да видим снимка на Стенли Кубрик, окачена на стената. Ян се приближава бавно към масата, вперил поглед в ябълката, държейки брадвата здраво с двете ръце.
МАЯ
(зад кадър – гласът й вече не е така спокоен)
Ян, какво си мислиш, че правиш. Ян! Пусни брадвата веднага! Ян! Ян, недей. Ян! Ян, моля те, пусни тази брадва, вземи едно хапче и се наспи хубаво. На сутринта всичко ще бъде по старо му. Ян умолявам те не дей да правиш това, което си намислил, Ян!
[постепенно изчезване на кадъра (fade out)]
----------------------------------------------
З. КРАЯТ?
ЕКСТ. ДЕН – КРАЙ РЕКАТА
Ян се разхожда край реката заедно с вярното си куче Шаро.
преминаваме към (cut to):
Ян е седнал на камък в реката и босите му карака са натопени до коленете във водата. Той изважда цигара от джоба на ризата си и я слага в устата си, но после я взема с два пръста, поглежда я и я хвърля в реката. Течението я отнася. След момент извайда шишенцето с хапчета и гълта три червени хапчета. След това изважда бутилката с водка от другия джоб и отпива няколко глътки.
преминаваме към (cut to):
Ян лежи по гръб на дъното на реката. Очите му са широко отворени.
преминаваме към (cut to):
Ян е легнал по корем на един от високите клони на ябълковото дърво и се опитва да достигне до една червена ябълка. Шаро гледа от долу. Изведнъж Ян губи равновесие, но успява да се хване за клона в последния момент и така увисва.
преминаваме към (cut to):
Ян все още виси на клона. Поглежда на долу към Шаро, който е легнал на сянка под дървото. Чува се пукане, клонът се чупи и заедно с Ян пада на земята.
преминаваме към (cut to):
Ян лежи неподвижно по гръб на земята под дървото. До него лежи и клонът. Очите му са широко отворени. Чува се кучешки лай и след малко Шаро се появява. Започва да ближе ранения си господар.
ЧЕРЕН ЕКРАН
Чуваме кучешко скимтене.
Чуваме ясен женски смях.
ЖЕНСКИ ГЛАС
(зад кадър)
Яне!
ЯН
(зад кадър – с усилие)
Ата, Ата!
ЖЕНСКИ ГЛАС
(зад кадър)
Само не мърдай, всичко ще бъде наред, всичко ще бъде наред, обещавам ти.
Чуваме хриптене.
ФИНАЛНИ НАДПИСИ
-~КРАЙ~-
___________________________________
ЗА ФЕНОВЕТЕ НА ТАРАНТИНО
|
