Star Wars
Knights of the old Republic


Преди началото...

Фигурата на една жена се открояваше в макар слабо осветената зала.Гледаше замислено минаващите спийдъри,а слънцето бавно залязваше зад просторния океан.Селестия планета във Външният пръстен и на границата на териториите на Републиката приличаше макар и бегло на Корусант.Почти един и същи климат,огромен град,разположен до безбрежен океан който беше основната разлика между двете планети.Сейла прехвърляше мислено събитията случили и се,информацията която държеше в себе си.Беше и трябвало доста жертви за да се докопа до нея.Срещата им беше тук но къде бяха запита се тя.
-Типично за джедаите,никога навреме.-промърмори и отново извърна поглед към гледката.Но не беше сама.Една сянка леко и с грация се прокрадваше в обгърналата я тъмнина,а единственото което се чуваше бе почти недоловимото свистене на роба пореща лекият бриз.Едни очи,жълти но все пак човешки наблюдаваха всяко нейно движение.Когато сянката се увери,че жертвата и е напълно сама,тя с прецизен скок се приземи точно зад привидно неподозиращата.Но жената посветена в Ечани изкуството усети топлата вълна въздух и лекото трептене,обърна се със завидни рефлекси и извади стоманеният си меч.Ситът се усмихна подигравателно и се изсмя.Чeрвено озари цялата зала със съскащ звук.Жената започна да отстъпва защото знаеше че дори подплатен с кортозис мечът и няма да издържи дълго.Адун се хвърли напред и използвайки гнева си започна да нанася тежки удари.Благодарение на Ечани Сейла умело ги избягваше но не бе подготвена за Силата.Ситът я хвана и избута,жената падна,а мечът бе разрязан на две.
-Приготви се да посрещнеш съдбата си предателко- изграчи Адун,а после вдигна острието си.
-Може би някой друг път-обади се друг глас принадлежащ на красива джедайка.Очите и приличаха на нефрити и в тях се четеше несломима тъга,страдание.Косата и беше стегната в кок.Въпреки че очевидно предвождаше другите двама джедаи тя изостана,застана в поза на медитация и изпадна в транс.
-Връщам си думите назад,точно навреме-помисли си Сейла.Капки пот се стичаха по красивото лице на Бастила която се концентрираше.Двамата джедаи лумнаха в синя светлина,която после намаля и придоби формата на телата им.Включвайки мечовете си двамата джедаи запристъпиха бавно напред.
-Двама джедаи,ха никакъв проблем,убивал съм толкова много-помисли си Адун.Сега залата светеше в зелено,синьо и червено.Тъмният джедай се хвърли и зелено и червено се кръстосаха.Адун понечи да разреже противника си през торса но изненадващо той отби удара му с лекота и с още по изненадваща бързина с няколко ритника го събори на земята.Адун трескаво започна да мисли какво прави тази синя светлина.Просветна му.
-Джедайката в транс!Тя правеше нещо!Сигурно ги прави неуязвими.-усети се Адун и изтръпна при мисълта.Но бързо се окопити и презирайки се за проявената слабост си спомни как войници на Републиката убиват детето му а после изнасилват жена му.Той не беше там да им помогне но сега ще си отмъсти.Гняв изпълни тялото му,пулсът му се ускори и той даде воля на омразата си.Светкавично се изправи и скачайки с финес мина зад гърба на джедаите а после заби меча си в една колона.Бастила нямаше време да реагира.Един камък я удари право в главата и макар да не я уби я изпрати в несвяст.Синята аура се стопи и джедаят се поколеба а на Адун точно това му трябваше.Омразата му даваше мощ и той удари врагът си и острието му поддаде.Със скоростта на вятъра той преряза дръжката на меча му а после и ръката.Благодарение на периферното си зрение видя синьото острие и се наведе.Мина под него и със Силата избута другият си противник.Джедаят с отсечена ръка със стон се свлече на колене и Адун с усмивка отсече главата му.
-Неееееееееее-извика приятелят му.Темпъл винаги беше ловък и знаеше многобройни тактики за нападение но сега използвайки гнева си той беше предсказуем.Връхлитайки врагът си той умело нападна десният му фланг останал непокрит но Адун избегна атаката и само черната му роба бе опърлена.Ситът контра-атакува джедаят който поддал се на гнева си сега бе останал крака си незащитен от предишното си действие.Проби защитата му и поряза незащитеното място.От болка джедаят падна на земята и изпусна меча си.Адун вдигна червеното си острие и с ликуваща усмивка го поведе надолу.Но жълто острие застана на пътя му.Ситът със злоба погледна Бастила.От лицето и шуртеше кръв но тя явно не обръщаше внимание на това.Самият Адун беше изморен и сега усети смущение в Силата.Още джедаи.Избутвайки я със Силата той се понесе към прозореца и натрошавайки го вихрено се стрелна надолу,а спийдери профучаваха около него.
-По дяволите,всички ситове са луди-простена Бастила.Темпъл и отвърна с язвителна усмивка.
-Стой тук,трябва да го хванем иначе плановете ни се провалят.Пази информаторката,усещам че подкреплението ще дойде след минута,две.
-С този крак май нямам голям избор...-промърмори джедаят.
Бастила въздъхна и се ускори със Силата и скочи през прозореца.
Адун се носеше и вятърът свистеше около него.Той се прицели към един крайцер и използвайки едно възходящо течение падна по средата на крайцера но се просна на рамо,счупвайки ръката си.Изкрещя от болка, а после се опита да я намести.Звук от натрошени кости се чу и ситът се отказа.Бастила падна близо до тъмният джедай но от наклона краката и поддадоха и тя започна да се търкаля по очуканата броня на крайцера.Хлъзгаше се и беше вече опасно близо до ръба,но успя да се хване за една вдлъбнатина по корпуса.Ако се изпуснеше щеше да пада с часове.Напрегна всяка фибра от тялото си и чрез Силата утрои скока си.Включвайки във въздуха меча си тя го насочи право към червеното острие на сита.Искри започнаха да хвърчат докато двамата противника се мъчеха да надделеят над другият.Но най накрая счупената ръка на Адун поддаде и мечът му изхвръкна в безкрайната бездна.Той уморено падна на колене.
-Господарю провалих те,провалих себе си-прошепна Адун.
-Сега ще си платиш за смъртта на приятеля ми.-извика Бастила и трепереше от омраза.Усмивка блесна по лицето на Адун.
-Беше удоволствие да го съсека,давай убий ме,последвай омразата си.-каза той и игрива усмивка заигра по лицето му.Бастила замахна но в ума и се появиха думите “...Няма чувство,има мир...”.Тя спря острието си на милиметри от лицето на тъмният джедай.
-Няма да ти доставя и това удоволствие,ще бъдеш наказан от съвета за престъплението си-тихо изсъска джедайката.Сега на свой ред Адун се ядоса и изграчи – Жалка глупачка!Никога няма да си отмъстиш!- след което извади кама от робата си и се набучи.Тънка струйка кръв се стече по брадичката му.Бастила изключи меча си падна на колене и заплака.Не може да търпи войната повече.Гнусеше се от себе си и от нещата които правеше.Започваше да се чуди дали съветът наистина бе прав да я направи “Рицар Джедай”.Но бързо избърса сълзите си.
-Трябва да бъда силна-помисли си тя.Изправи се на крака.Трябваше да свърши задачата си.


--------------------------------------
Тва беше първата част ако ви хареса ще постна и втората.Като напиша третата краят и ще завършва с началото на КОТОР 1.Тааа ми трябва малко помощ.Ще ми трябва по един човек който да напише за това какви ги е вършил Реван на всяка планета.Аз ще се заема с Корибан и планетата на Стар Форджа.И на тези които желаят трябва да се разберем какъв ще е Реван светъл или тъмен и как да завършим разказа-отново става лорд на ситовете или унищожава Стар Фордж-а,помага на Републиката.
Трябват ми...5 или 6 човека за Тарис,Дантуин,Кашуук,Татуин,Манаан и може нещичко да напишем за Явин.Някой ще поеме и действията дето стават на Левиатана,където се разбира че си Реван.Та има ли желаещи???

Бива,добро е но е кратко.Бих се включил но са имам работа и нямам време.
Peace

Същото като заглавието

Само че ми трябва твоета помощ при худ.оформление.Ако ми остане време

Celeronec кратко щото ме мързеше да го прехвърлям всичкото написано на компа.Написал съм го на хартия само трябва да го препиша тук.Края на мойта предистория свършва с това как Реван се събужда на Endar Spire.Та дайте да намислим някакво име за Реван преди да е разбрал кой е.Мислех си за Сев,Мемфис.Дайте идеи.Къв ше го правим светъл или тъмен.Предлагам да е тъмен в началото и след като Бастила се жертва за него на Левиатан да стане светъл и да спаси нея и Републиката.Или светъл и след като разбере че е Реван да стане от тъмната страна.Чакам предложения.И кой коя планета ще вземе?Нужда от помощ кашлюк Зло,Вортекс,Ривен,Деник кашлюк,проклети цигари...

?? ? ??e.

Каилчо навит ли си да пишеш?Ако да ми кажи коя планета избираш?

Аз съм навит да пиша само че не съм много добър.Мислех Revan да се казва Куант или Куинт(може да се промени).Трябва обаче да си припомня малко играта щото я превъртях преди около половин година.Ще си припомня и сигурно ще се надъхам да напиша нещо за Кашиик или Тарис. За тва какъв да е Реван - по-добре да е тъмен в началото и след като Бастила се жертва за него на Левиатан да стане светъл и да спаси нея и Републиката. Това е и айде късмет!!!
П.П Разказа е МНОГО ЯК АМА МНОООО ЯК!!!

I`ll write about Tattoine,so what do you think(sorry about speaking in ENG)???

Оки перфектно.Съгласен съм с твоето предложение за страната.Значи първо тъмен после светъл.
Така значи
Аз:Корибан,Непознатия свят
Fest:Кашуук/Тарис
Sah War:Татуин
Трябват ни май още 4-ма човека.Ако не всеки поема по 2 планети и ще видим как ще стане.
Утре ще постна останалото дето съм написал.

Сори за забавянето прецака ми се интернета от бурята.Ето я и втора част.Трета почти е готова обмислям само някой неща.


Втора част

------------------------------------------------------------------------------
-Информацията,която получихме ни помогна много.
-Да ти съвсем заслужено получи титлата “Рицар”.Но достатъчно думи.Вземи твоята група и се качвайте по изтребителите.Очакваме всеки момент пробив в Ситската защита.
-Както кажете Учителю Вандар-изрече Бастила и се поклони.
-------------------------------------------------------------------------------
-Сър,щитовете ни са пробити,бронята няма д.....-взрив отекна в отсек бета и цяла секция на републиканския кораб се взриви.
-Затворете пробивите веднага!
-Да сър,веднага сър!
Около 15 ситски изтребителя обстрелваха “Серпис 3” флагманският кораб на републиканската флота.Ситските кораби ги превъзхождаха двойно и бяха стегнали обръч около тях.Но “Снуб” изтребителите с огромни жертви успяха да направят малка пролука във вражеската защита.Три или четири модифицирани изтребителя се изстреляха в космоса озарен от експлозии и бластери.Те притежаваха собствени плазмени щитове и се движеха с по-голяма бързина от всички други кораби.Успявайки да избегнат ситските преследвачи те се скачиха с флагманският кораб на врага.Отекна стрелба ,а един джедай неспособен да отбие многобройните изстрели насочени към него се строполи ,но все пак посече един от щурмоваците,който беше близо до него.
---------------------------------------------------------------------------------
Бяха четирима ,а пред тях стоеше човек,който със самото си присъствие всяваше страх,подчинение и същевременно те караше да вярваш истински в думите му.Стоеше на мостика загледан в битката и сякаш нехаеше за тяхното присъствие.Един джедай се хвърли напред,но беше уловен в невидима примка.Започна да се души и скоро лицето му стана сиво,кръвта не можеше да минава както и капчица кислород.Джедаят падна в предсмъртен гърч.Реван нямаше нужда да се обръща,достатъчно бе да махне с ръка.Тримата джедаи го обкръжиха.
-Не можеш да победиш Реван-извика Бастила.
Това бе скоро отчаяно действие отколкото заплаха.Реван лорд на Ситовете се обърна и включи меча си.Тримата джедаи запристъпваха.Всичко се забави.Целият мостик лумна в огън.Някой изкрещя.Бастила се строполи на земята.................................
--------------------------------------------------------------------------------------------
Един малък изтребител излетя търсейки уединението и мрака на космоса.Направи няколко кръга след което се изстреля в хипер пространството.
------------
На едно място космоса сякаш се вдлъбна.Светлинката излизаща от вдлъбнатината се стрелна.Изтребителя току-що беше излязъл от светлинна скорост.Планетата не беше отбелязана на никоя звездна карта и все пак пилотът и я намери.Не беше населена освен с примитивен живот.Корабът кацна в една равнина.Беше нощ и всякакви звуци ехтяха и с обширната джунгла.Пилотът изключи двигателите и скочи от кокпита на кораба.Докато махаше каската си кичур немирна коса плъзна по лицето на Бастила.Махайки го тя се взря в тъмнината.Сетивата и нямаше да и помогнат в случая.Напрегна се и усети смущение в Силата.Източника на това смущение беше близо някъде на север.Джедайката знаеше че ако включи светлинния си меч дивите животни ще и се налепят като насекоми на светеща лампа.След един час тя видя знака.Беше на входа на една пещера.Беше изсечена главата на Туката.Туката беше животно което приличаше отчасти на вълк.Имаше сиво,лилава кожа,заострени хищни зъби и рога на главата извити назад.Бастила влезна в пещерата ,а вътре бе осветено от неизвестен източник на светлина.Влезе навътре но изведнъж усети как косъмчетата на врата и настръхват ,а после отново усети смущение в Силата.Обърна се и видя как една жена я гледа.Мечът и проблясваше озарявайки лицето и в червено.
-Не, не и ти-простена джедайката.
А какво мислиш Лун?! Че щях да си похабя таланта при фермерите след като не ме взе учител?! Ситовете продължиха обучението ми и ме направиха силна-извика Мелиса.
-Не са ме наричали Лун от години,от детството ми но...но ситовете търсят единствено власт и причиняват страдание,те са зли!
-От моя гледна точка джедаите са зли,те ме отхвърлиха все едно съм боклук.
-Не знам може би...може би си права.Но трябва да приключа мисията си.
-Виж ти,аз трябва да направя същото,знаеш че в дуелите винаги бях по-добра от теб.
-Не искам да се бия с теб по дяволите ти ми беше най-добрата приятелка преди...преди...да изчезнеш-извика Бастила.
-Уви ще трябва защото и двете искаме едно и също нещо.
И Мелиса скочи а после се понесе със скоростта на вятъра.Отбивайки удара, Бастила направи салто и сега беше зад тъмната джедайка.Но противника и беше по бърз и Мелиса започна да я души чрез Силата.Бастила трескаво се мяташе,едвам дишаше.С последни сили успя да срути няколко камъка върху ръката с която ситката я душеше.Тя изгуби контрол и сега Бастила тичаше към нея.Джедайката вдигна меча си за смъртоносен удар но Мелиса и го контрира и с грация изби меча и.Тя с въздишка изрече-Искаше ми се да имам силата да те убия стара приятелко...с едно движение на острието ми мога да получа огромен престиж пред другите и да бъда богато възнаградена от господаря ми.Но не мога...
-Точно затова ме пратиха.Да са подсигурени в случай че ти се провалиш.Сега ще убия джедайката и теб предателко.-обади се леден глас.
-По дяволите...само това ми липсваше-изсъска Мелиса.
Червено и червено се кръстосаха а искри хвърчаха навсякъде.Мечовете се движеха бързо дори в такова тясно помещение.Двете остриета се заключиха и ситът бавно надделяваше.Хватката на Мелиса започна да отслабва и тя се откри ,а тъмният джедай вдигна ръка и от пръстите му лумна светкавица.Тя нямаше време да реагира и изхвърча на 5 метра,мечът и падна ,а мирис на изгорена плът се разнесе из пещерата.Ситът се усмихна и секунда след това усмивката му замръзна.Червено острие излизаше през корема му.Той се свлече ,а Бастила изключи меча.Приближи се и коленичи.Челото и се сбърчи от миризмата.Махна черната роба и погледна приятелката си.Там където беше минала светкавицата кожата се бе сгърчила ,а около нея беше червено до кръв.Прокара ръка около изгорените места и се съсредоточи.Лилава светлина галеше изгореното.Очите на Мелиса се отвориха и в тях вече не се четеше толкова болка.
-Ти винаги си ми помагала...аз...съжалявам...за...-но бе прекъсната.
-Спокойно няма за какво.Като старите времена.Можеш ли да се изправиш?-отвърна Бастила.
-Мисля че да.-ядно отвърна “тъмната” джедайка.
-Ще те заведа на Дантуин там ще ти помогнат.Мога само да излекувам плътта.Изчакай ме тук,сега идвам.
Бастила я остави и започна да навлиза по на дълбоко в пещерата.Най накрая намери каквото търсеше.Холограмата стоеше обвита в тънки снопове светлина.Взе я и мислено отбеляза колко топлина излъчваше въпреки размерите си.Мъжки индивид от расата Кел Дор започна да говори “...два са те...човешка раса...нито ситове нито джедаи...единият сърцето на Силата...угият смъртта на Силата...са едно цяло...роден за лидер...другият...прокуден...свойте...донесат...баланс...Силата... истинската заплаха...външния пръстен на галактиката”.
-По дяволите...времето си е казало думата...да се надяваме че може да се пооправи.Бастила прибра холокроната в кафявата си роба и се върна.Двете жени изчезнаха в тъмнината погълнати от джунглата.Мъничка светлина пробяга през атмосферата и изчезна в необятния черен като смъртта космос.След няколко минути друга светлина се появи излизаща от атмосферата на затънтената планета.Някой скъпо щеше да си плати за провала.
-----------------------------------------
Небето на Телос беше раздрано от експлозии и беше придобило кърваво-червен цвят..................

Край на втора част.

Следва бомбардировката на Телос,падението на Соул Карат и събуждането на Реван на Endar Spire.

Sah War,Fest къде сте хора? Трябва да обсъдя някой неща с вас.

SORRY FOR THE TROUBLES I CAUSED YOU!!!I`M WAITING FOR AN ANSWER>>>
TRANSMISSION END(for now!!!)...

Някога планетата беше зелена и златиста.Бе изпълнена с гъсти гори и огромни житни полета.Сега небесата с цвят на кръв бяха раздирани от експлозиите.Битката за Телос се водеше на самата планета както и в космоса.Няколко ситски изтребителя гонеха Снуб изтребителите който сега се разделиха.Ситския изтребител се плъзна и зави надясно преследвайки републиканският.Избегна отломките от пламтящият небостъргач който достигаше чак до стратосферата и се прицели.Изстрелвайки няколко бластера накара пилота да се снижи и да мине под един мост и точно това искаше ситският пилот.С няколко залпа разби основата на моста и камъните удариха републиканският сваляйки напълно щитът ми и отнасяйки цялото му крило.Ситът се усмихна.Неговият изтребител се издигна и постепенно всичко стана черно а след няколко минути космоса се озаряваше от бластери,протонни торпеда,експлозии.Пое кораба си по посока на грандиозната битка и използвайки ускорителите си избегна ракетата носеща се към него.Мина под един крайцер на Републиката и така враговете не можеха да стрелят.Но Снуб изтребителите отново се прилепиха към него.Ситът мислено изруга...
-Как мога да изпълня скапаната си мисия ако постоянно съм под прицел,по дяволите...Ей някой да ми прикрие задника.
-Гледай си работата.Оправяй се сам искам да се забавлявам с тези боклуци.
Ситът си помисли с какви идиоти си има работа и отново изруга.Един бластер го уцели,свали щитът му и сега корабът му пушеше.
-Мамка му,тия ще ми направят красивият изтребител на кайма.Жалки глупаци.
Правейки лупинг ситът сега беше над една републиканска фрегата.Флагманският кораб на Републиката беше точно пред него...само ако можеше да стигне.
---------------------------------
-Адмирале понасяме тежки загуби.Току що изгубихме още един крайцер и една фрегата.Не можем да защитаваме планетата.Ако не отстъпим ситовете ще ни взривят всичките. - гласът беше изпълнен със страх.
-Увладей се лейтанант.Нямаме нужда от страхливци...имаме нужда от боеспособни хора. Адмирал Карат се ядосваше...къде по дяволите беше Бастила и джедаите когато им трябваха най много.
-Сър щитовете са на минимум.Изгубихме цял отряд изтребители.
Адмиралът въздиша. -Това е.Оттегляме се.До цялата флота отегляме се!
-Сър ситски изтребител току що мина през защитите ни и влетя в хангара!
-Ситки изтребител? Какво по дяво... мощна експлозия отекна и целият кораб се разтресе.
-Докладвай!
-Сър двигателите...те не работят! Не можем да се измъкнем! Ще оставим костите си тук!
----------------------------------
Малкият изтребител светкавично влетя в хангара унищожавайки захранването.После се приземи плавно а щитовете му издържаха точно толкова колкото пилотът да изкочи със нечовешки скок.Тъмната фигура се приземи и избягвайки изтрелите насочени към него се затича.Републиканският войник изруга и презареди.Съскащ звук се чу.Фен скочи и посече на две войника преди той дори да вдигне оръжието си.Ловко отбивайки няколко бластера и отхвърляйки назад друг войник той се понесе по коридора водещ към мостика със скорост която го правеше размазано петно.
----------------------------------
-Сър имаме проблем тревога в отсек бета.Някой иска да направи живота си по кратък.
----------------------------------
Писъкът на ефрейтора отекна и с цялата зала която сега миришеше на изпържена плът.Фен се усмихна и си помисли колко е забавно.Сините му очи притежаваха студен блясък който караше всеки да потръпне.Цветът им бяха в пълен контраст с червеното му острие което преминаваше през всичко като през масло.С няколко бързи движения последният републикански войник вече нямаше как да използва бластера си.Фен започна бавно да разтопява бронираната врата със кръгови движения и мечът му пробиваше се по навътре и по навътре.
----------------------------------
Адмиралът не се страхуваше.Поне останалата част от флотата се беше спасила в подпространсвото и бяха невредими.
-Свалете оръжието си Адмирале не ме карайте да използвам сила.
-Няма да ме уплашиш ситска отрепка такава.
-Ще съжалявате за това...
Адмиралът се вдигна във въздуха борейки се да си поеме въздух.После падна на колене.Пръстите на Фен блеснаха и светкавицата се оформи.Адмиралът изкрещя цялата му кожа гореше от непоносимата болка.
-Остави го да си поеме въздух трябва ни жив.
-Да Лорд Малак на твоя заповед.Тихо каза Фен и се поклони.
-Адмирале съдействайте ни и ще бъдете пощаден.Бомбардирайте Телос или ще прекарате останалите си дни в чудесна мишена върху която ще се тренират новите ми адепти.
-Никога! Тихо изсъска адмирала.Лумна светлина и още една светкавица се заби право гърдите на Соул Карат.
-Не моля! Спрете! Милост! Ще го направя!
----------------------------------
Левиатан флагманският кораб на Републиката сега беше директно над основните градове на планетата.Небето се раздра и стана още по червено.Всичко лумна в огън.

знам че са кратки но даскалото,социалните дейности и други неща не ми позволяват да пиша много...а и трябва някак да си упражнявам българския че да не го забравя.Бтв ако някой иска да участва в тоя разказ щото смятам да го направя общ (четете по горе) да постне тук или да ми прати лс.

Бластери свалиха плазменият щит на джедайският изтребител който се мъчеше да избяга в една падина.Ситските изтребители бяха точно зад него.Фен се прицели и използвайки Силата вече знаеше какво ще бъде следващото движение на кораба.Бластерите му отекнаха но уцелиха празният въздух.
-Този е добър. - Помисли си Фен.Плазмените щитове се презаредиха и сега малкият маневрен джедайски изтребител направи лупинг минавайки зад враговете си.Откривайки стрелба той се стрелна напред и ситския изтребител не издържа под ударите.Стабилизаторите се взриха и пилотът не можеше да направи нищо.Корабът му се заби в гората под него.
Фен зави надясно и изтиска и последните сили от ускорителите си.Изтребителя зад него изпрати няколко откоса и те удариха ситския кораб правейки десният стабилизатор на сол.
-Мамка му ще играем мръсно така ли? - изграчи Фен.Превключвайки цялата мощ на двигателите на заден и по този начин претоварвайки ги,те се взривиха а парчетата се врязаха в преследващия го кораб право в крилото.Плазменият щит угасна и крилото се откъсна със свистене.
-Хах вземи това джедайски боклук.
Джедайския изтребител се понесе надолу и се удари в тучната ливада отдолу която омекоти падането запазвайки кабината здрава.Фен изруга и насочи кораба си към същото място.Тъй като двигателите му бяха здали багажа той разчиташе само на инерцията.
----------------------------------
Ругатни се чуха и някой разби стъклото на кабината на обвития с пушек изтребител.Фен излезе и мислено си обеща да престане с простотиите които прави.
-Мамка му главата ми. - Фен се изправи и усети смущение в Силата.Нямаше време да реагира и усети остра болка в лявото си рамо.Падна на земята а мечът му се изтърколи и започна да пада по скалите наблизо.Изплю кръв и пак изруга.Скочи и мина зад нападателя си.Темпъл се обърна и контрира ръката на ситът и заби крака си в корема на Фен.Той отхвръкна назад и мислено отбеляза стахотните рефлекси на противника си.Темпъл реши да остане на място запази самообладание.
-Сигурно ще използва Силата щом види че физически не може да ме победи. -помисли си Темпъл. Фен концентрира гнева си и освободи най мощната светкавица която някога беше създавал.Но Темпъл беше подготвен и успя да задържи енергията и със другата си ръка я върна към Фен.Ситът непотготвен за такъв обрат на събитията успя да извика от изнедада преди да бъде отхвърлен назад.Темпъл отиде и усети че врагът му още е жив.Остави го и влезе в кабината на сваления ситски изтребител.Изпрати съобщение към крайцера "Ендар Спаяр".Унищожи конзолата и хвърли последен поглед към изпадналия в безсъзнание сит.Концентрира Силата в себе си.Мечът му беше унищожен при падането и сега трябваше да разчита на рефлексите си и на посоката в която Силата щеше да го поведе.Затича се и изчезна в дърветата на близката гора.
---------------------------------------------------------
-Получихме съобщение от планетата под нас някой иска да пратим кораб.Код червен.
-Трябва да е важен тогава. -каза Бастила.
След няколко часа....
-Темпъл какво по дяволите правиш тук?Мисията ти? -изуми се джедайката.
-Спокойно Бастила всичко е наред направих каквото трябваше покрих следите.Навръщане ме засекоха няколко ситски изтребителя,свалиха ме и после изпратих един сит прекалено сигурен в себе си в безсъзнание.Все пак беше доста вещ в джедайското изкуство трябва да го е обучил някой който е бил джедай за дълго време.
-Познавам само двама човека единият е хммм...неутрализиран другият в момента е Лорд на Ситовете.Но остави това тъкмо щяхме да поем курс към Тарис когато получихме съобщението ти.Закъсняваме.
Двигателите на крайцера присветнаха и той видимо се ускори а след секунди изчезна.
---------------------------------------------------------
"Ендар Спаяр" излезна от подпространството и двигателите му угаснаха.Секунди след това от подпространството излезнаха Ситски "Интердиктор" кораб който не позволяваше на вражеските сили да избягат.Цели пет отряда ситски изтребители се насочиха към самотния републикански кораб който сега беше обречен. Първият отряд изтребители се изплъзнаха на плазмените ракети и унищожавайки защитните кули се понесоха към двигателите...
Републиканският кораб тръпнеше под ударите на ситските изтребители които бяха като оси.От взрива в кораба в едно спално отделение самотна фигура се събуди,спеше до момента и сега се изпъна готова отново за действие.

===================================================
Това беше предисторията от тук следва началото на КОТОР 1. Имам нужда от помощ защото не мога да пиша за всяка планета така че имам нужда от желаещи плс. четете по горе всички планети са свободни освен Корибан която взиман аз.Всеки взима по една планета и пише за нея.Трябва ми пола на Реван и първоначалното му име. чакам идеи.

Григоре ти болен ли си бе??
Земи се стегни кви простотии пишеш койт иска да играе играта!

Оффф братле ако беше прочел по горните постове щеше да разбереш за кво става въпрос така че мълчи.Никой не карам да играе играта.И моля те не поствай освен ако нямаш коментар към това което съм написал или искаш да участваш в разказа(а ти не си играл първата част така че и да искаш не можеш).

Мемфис се изпъна облече набързо костюма си,пое двата бластера и ги презареди.Вратата на стаята му се отвори а той се приготви за бой но в нея влезе републикански войник.Изпъна се отдаде чест и започна бързо да говори.
-Корабът е на абордаж.Ситовете ни нападат от всички страни.Името ми е Траск.Не си ме виждал до сега защото сме били в различни смяни.Трябва да намерим Бастила, ако ситовете я хванат сме обречени.
-Бастила? -попита Мемфис.
-Тя е джедай и командир на тази мисия освен това притежава рядкото умение наречено бойна медитация.То позволява на Бастила да повиши рефлексите,желанието за бой на нейните съюзници.Много често това е всичко което трябва за да се обърне изхода на една битка.Но стига приказки,да се захващаме за работа.
-Добре след теб.
Траск отвори вратата и двамата се затичаха.Следващата врата беше залостена.На Траск му отне малко време за да разбие кода.Вратата се отвори и бластери профучаха.
-Имаме си компания.ЗА РЕПУБЛИКАТА!
Траск се хвърли и изпрати няколко откоса.Ситът се прикри давайки време на Мемфис да мине от другата страна.Стреляйки той мина отдясно покосявайки първият ситски войник.Другият се подаде за да стреля но беше отхвърлен назад от откоса на Траск.После двамата тръгнаха надясно а взривът в дясната част на кораба ги повали на земята.
-Ако не побързаме ще станем на парчета. -каза Траск двамата се изправиха и когато следващата врата се отвори имаха привилегията да наблюдават джедай в бой.Син и червен меч се кръстосваха.След минути джедаят успя да надделее над ситът само за да бъде убит от взрив който го разкъса.
-По дяволите този беше един от джедаите с Бастила.Можеше да ни е от полза. -изрече Траск.
Мемфис наближи мостика прибра бластерите и извади меча си.В мостика щеше да е твърде тясно за да се използват бластери.Двамата влезнаха за да видят как републиканските войници бяха обкръжени и разкъсвани от многобройните ситове.Това беше една кървава поезия.Телата им падаха докато кръвта им изтичаше от многото им рани.Мемфис се стрелна и преряза първият през торса докато Траск имаше проблеми с тримата обкръжили го.Мемфис се обърна повали още един и двамата със съекипника му довършиха другите.
-По дяволите Бастила я няма.Трябва да се измъкнала със спасителна капсула накъдето трябва да се отправим и ние.Щом Бастила я няма ситовете няма да имат причина да не взривят кораба.
-Да действаме тогава.
Минаха през още няколко стаи безпроблемно.Изведнъж Мемфис получи главоболие и се зачуди защо.Една врата в сенки се отвори и тъмен джедай включи острието си.
-Аз ще го задържа ти се измъквай.Намери Бастила! Тя е ключът към победата ни! -изрече войникът и самоотвержено се хвърли.Мемфис излезна и затвори вратата след себе си.Щеше да намери начин да си отмъсти за смъртта на Траск.Той се затича когато по интеркома се обади непознат глас.
-В следващата стая е пълно със ситове.Трябва да намериш начин да ги обезвредиш и побързай!
Мемфис се замисли.Видя терминала прибра мечът и започна да барабани по клавиатурата.Тихо избикване и видя чрез камерата как ситовете биват покосявани от защитните съоръжения на кораба.Извади бластерите и застреля един все още жив сит.Отвори врата която водеше към спасителните капсули.
-Свали бластерите,няма да ти трябват.Името ми е Карт,Карт Онаси.Аз съм войник на Републиката като теб.Бастила напусна кораба.Има само една спасителна капсула,няма време за повече приказки.
"Ендар Спаяр" беше целият горящ,бавно падащ към планетата под него.Една самотна капсула се изтреля от него секунди преди целият кораб да се взриви.Малката капсула стана цялата червена навлизайки в атмосферата.Заби се в една от сградите на един огромен град доста приличащ на този на Корусант.
----------------------------------------------------------------
Джедайка се биеше със сит.Тя беше изморена но все пак надделя.В сенките се открои една тъмна фигура.Още джедаи се появиха.Наобиколиха фигурата.Имаше много болка,толкова много болка.
Мемфис се събуди,отърси се от кошмарът който сънуваше,стана и видя угриженото лице на Карт.
-Добре ли си? Кошмар? Не се притеснявай в безопасност сме.Успях да те измъкна от капсулата.
-Значи ти дължа живота си.Благодаря.Къде сме? -изрече Мемфис.
-Никога не съм изоставял хора и няма да започна да го правя сега.Планетата се нарича Тарис и е под управлението на ситовете.Те установиха блокада и сега нито един кораб не може да мине без разрешение което значи че ще си останем дълго тук освен ако не намерим начин да се измъкнем.Но първо трябва да намерим Бастила.Веднъж когато се съберем ще измислим начин.Ще ми помогнеш ли?
-След като това е единственият начин да се измъкна добре.А и ти дължа живота си така че нека изследваме малко тази планета.Ще помогна с каквото мога.
-Ясно да действаме тогава.
Двамата с Карт пристегнаха броните си,презаредиха бластерите и излезнаха от скривалището си.

Добре става. Историята е интересна. Има правописни грешки и стила ти не е съвършен, но това не ми попрече разказите да ми харесат.
Малко поправики:
hyperspace - хайпърспейс или нещо над пространството, а не подпространство, както го казваш
мисля, че корабите, които имаха притеглящ лъч се наричаха(превеждаха) прихващачи.

ПП. Като гледам почна историята на КОТОР. Само нея ли ще преразказваш занапред или ще има и твои неща?

Благодаря за критиката фантоме.Най накрая някой постна.
1 И аз тва си мислех обаче надпространство не ми се стори добре а не бях сигурен как да го наименовам движението и подпространството ми се стори добре.
2 В Стар Уорс корабите клас Интердиктор бяха тези които пречат на вражеската флота да избяга(някой да ме поправи ако греша).Ммм да би трябвало да се превеждат прихващачи ама отново не бях сигурен.
3 Да започнах я.Но тъй като не мога да пиша за всичко доста време ще отнеме реших всеки човек да вземе по една планета.Аз си избрах Корибан.Искаш ли да се включиш? Смятам да добавям и разни неща от мене за да стане по разчупено но основата ще е историята на Котор.А и това че различни хора ще пишат за различни планети значи че ще има различни стилове и ще бъде як разказа.Проблема е че няма хора който да искат да пишат.Ако все още има някой който иска да се включи да вземе планета.
Свободни са:
Татуин
Маанан
Тарис
Явин(може да променим малко историята и да може да се слиза на планетата както по принцип е било.)
Кашуук
Дантуин
Битката при Левиатан
Непознатата планета
Стар Форджа
-------------------
Трябва ми помощ при това какъв ще е края и какъв ще е Реван светъл или тъмен.Както предложиха горе може да е тъмен в началото и след като Бастила се жертва за него да стане светъл.Въпреки че аз лично съм за тъмен край. И трябва да определим реда на минаването през планетите.Нека Корибан е последна защото когато знаеш че си Реван е най яко там.