1743 часа,крайцера “Орион”
Мисия:Изследване на територия във сектор S
Крайцера представляваше величествена гледка,порейки пространството.И трите му двигателя работеха с пълна скорост,сформирайки нещо като опашка на величествения кораб.Мисията изглеждаше лесна-изследвай територия много близо до границата със Тера,която представляваше космическият контейнер.В тази територия можеха да се видят всякакви по размер и вид кораби,принадлежащи на всякакви хора-от наемници до търговци.Тази територия представляваше най-лесния път на един човек към богатството...или смъртта.Но тъкмо затова тя представляваше голямо изкушение за всеки авантюрист.
Крайцера достигна територията.
От високоговорителите проехтя глас:
-Отваряне на вратата на хангара.
10 изстребителя излетяха извън хангара.
-Добре,момчета.Отваряйте си очите за всичко,което представлява някакъв интерес.Пуснете и няколко маяка на равномерно разстояние един от друг.Изследвайте по двойки и внимавайте за другарчето си.Разбрахте ли?-каза командира на изстребителите,”първи”
Изстребителите потвърдиха.
-Не разбирам защо ни пращат да изследвамее тази територия точно сега.Сега ли са я открили?-Попита “трети”.
“Първи” се обади:
-Защото досега се е мислело,че тази територия принадлежи на “Тера”.Едва преди няколко дни се е разбрало,че тя не е на терианските боклуци,а е била отвоювана още по времето на Втората война.Просто не са искали да си го признаят.Проблемът е бил,че понеже никой от семейството Гар не е завършил Схи,е трябвало те да наемат дипломати да им вършат работата,и точно те са изкопчили тази информация.Сега спрете да говорите и започвайте да работите,дами!
-Прието,сър.
-Тук “девети”.Маякът е пуснат.
-Прието.
-Тук “седми”.Сър,тук има отломки.Оттук не мога да определя от какво са.”Осми”,стига си се мотал и ела да ми помогнеш.
-Рабрано,идвам.Тъкмо си пусках маяка.
-Ха,може все пак да се окаже,че тук има и нещо ценно.
-“Втори”,не се ентусиазирай твърде много.
-Сър,тук “седми”.Нещо не е наред със скенерите ми.
-“Седми”,какъв е проблема?
-Сър,скенерите ми показват множество неподвижни сигнали,но не виждам нищо.
-“Девети” и “десети”,пуснахте ли маяците си?
-Да,сър.
-Тогава отидете да помогнете на “седми” и “осми”
-Прието,сър.
-“Осми”,какво засичаш?
-И аз не засичам нищо особено,сър.”Седми”, да не би сензорите ти да са повредени?
-Възможно е,”осми”.Сега ще ги проверя.
-“Осми”,засичаш ли нещо?
-Засега не,сър.Приближавам се до “седми”.
-Прието.
-Сър,тук “седми”.Уредът показва,че скенерите ми са наред.
-Тук “осми”.И аз ги засичам.
-Значи няма повреда.Има ли някой,който още не е пуснал маяка си?
Отрицателни отговори.
-До всички,помогнете на “седми” и “осми”.
Отговорът беше ярка експлозия.
-Какво,по дяволите,беше това?
-Тук “осми”.Т-това беше “седми”!
-До всички:заемете бойна позиция и се пригответе за всичко.”Орион”,засичаш ли нещо?
-Не,”първи”.
-“Осми”,каква е ситуацията?
-Сър,сигналите се приближават.Поне тридесет са!
-До всички:отбой!Връщаме се на “Орион”!Зарежете всичко и се прибирайте!”Орион”,прикривай ни!
-Прието.
Всички изстребители включиха двигателите си на пълна скорост и се запътиха към масивния крайцер.
Ярък лъч енергия се плъзна към групата,разкъсвайки я.
-Протонно оръдие!Бързо,прибирайте се на кораба!
-Сър,загубихме “трети” и “четвърти”!
-После ще го мислим,”шести”.Връщаме се на “Орион” и изчезваме от тук!
Вратата на хангара на кораба се отвори.Изстребителите се насочиха към нея,пускайки фалшиви сигнали за отклоняване на вражеските ракети.
-Сър,торпеда!Насочват се към хангара!
-Откъде?Кой ги изстреля?Няма значение.Прикривайте хангара!Бързо!
Но беше твърде късно.Торпедата уцелиха хангара.
Миг по-късно той експлодира,ранявайки жестоко крайцера.
-Удариха “Орион”!По дяволите!
-“Орион”,какви са щетите?
-Изг....да,че х...гара е уце... мног... зле!Опитв... се да изгаси.... огъня,преди да е дост... двигателите.Приб... се в товарн... отсек!
-В товарния?!?!Трябва да внимаваме много!Ще кацнем много трудно!
Шлюзовете на товарня отсек се разтвориха,разкривайки празно място.За тази мисия “Орион” не бе взел провизии,защото се смяташе,че ще е елементарна.
-Влизайте по ред на номерата!”Девети” и “десети”,прикривайте ни!Движение!
Втори лъч премина през групата и уцели двигателите на кораба,по който вече се виждаха множество експлозий.Беше започнала верижна реакция,която разтрисаше целия кораб.Оцелелите пилоти гледаха стъписани как експлозиите разкъсваха пазителя им.
“Първи” реагира най-бързо:
-Всички,включете двигателите си на максимум!Дано горивото ни стигне,за да достигнем някой от търговските пътища!Бързо!
-Сър,множество сигнали се приближават!
-По дяволите!Пускайте фалшиви сигнали и отстъпвайте!
“Първи” погледна назад и видя светещите и изпускащи топлина парчета метал,които служеха за отклоняване на ракетите.Въпреки близостта на сигналите,той не видаше никакви преследвачи.
-Сър,сигналите се отдалечават!
“Първи” се отпусна назад и заповяда:
-Поддържайте същия курс.Ако имаме късмет,до 5 часа ще сме вкъщи.
“Първи” се обърна напред,облекчен.И точно в този момент връзката изпука:
-Сър,сигнали отпред!
-Какво?Но отпред няма нищо,мамка му!
-Ракети!
-Маневри за избягване!Пускайте фалшиви сигнали!
Но беше твърде късно.Ракетите се врязаха във групата,унищожавайки я тотално.Там,където преди имаше стройна формация от смели воини,сега имаше само грозни,разкъсани парчета метал...
Очаквам критики,защото това е едва втория ми разказ
П.П.Май тотално се оплесках,ама нейсе...