Форум на PC Mania :: Виж темата

Knjaz Varggoth написа:

Знаеш ли какво - прекалено сa откровени тези писания, за да иронизирам стила ти.

Edit:
Отказах се, прочетох го пак и открих неща, които крайно ме дразнят. Започвам от нещото, което са набива първо на очи - стила, който си употребил, е крайно неуместен за литературна творба, каквато твоя текст наистина не е. Изплзвал си разговорен стил - или не познаваш художествения, или не искаш ад го ползваш... Защо - не мога да знам. Единственото предимство на разговорния пред художествения е компактността. Нищо друго. След това - момче, къде ти е градацията? Кажи къде ти е градацията в сюжета? Къде ти е сюжета въобще? Сюжета няма развитие и все едно липсва. Трябваше да помислиш за това. Очевидно емоции са те водили докато си го писал - добре, защо не се разбира от текста? Също така - много грешки бе, много - правопис, пунктуация... Съсредоточи се - щом ще твориш, събери мислите си. И чувствата са важни, но не бива само те да те водят. Трябва да мислиш, при това много. Единици са тези, които могат ей така да седнат и да излеят чувствата си на един лист и след това написаното да е перфектно, пък и те обикновено пишат поезия. И са алкохолици. Друго нещо - липсват ти описания на персонажите, на сцената, няма фонове, няма атмосфера. Няма цветове.
В заключене - на този етап от твоето развитие като творец, единственото творческо в писанията ти е това, че са в творческия форум.

О перфектний и възвишений творецо. Ти, който никога не допускаш грешки. Ти, чиито писания съперничат на световноизвестни автори с по 10 бестселъра.... защо просто не му каза, че темата му и историята му не са за творческия форум? Хем щеше да си спестиш писането на всички тия работи. И изобщо я се поспри малко с критиките. Навсякъде критикуваш все едно авторът на написаното е човек на средна възраст, който има зад гърба си няколко романа. Я се осъзнай! Това тук не ти е форум за писатели на бестселъри, а форум предимно за тийнейджъри, за които се предполага, че се занимават предимно с играене на игри. Голям кеф е да критикуваш аматьора. Чувстваш се силен и знаещ нали? Е, всеки може да критикува по-малките и по-незнаещите. Вземи отправи малко критики към себе си(мне, съмнявам се да си го правил). Или си перфектен?
И изобщо за какви градации ми говориш тука. Човека си е написал всичко точно както си е било. Какви персонажи, фонове и атмосфера бе? Човека е искал да си каже какво го мъчи и да му олекне малко.
Изобщо най-малкото, което можеше да направиш, беше да не се обаждаш в темата и да преглътнеш това, че те дразнят определени неща в историята.

Автор:	VALEN7INVS [ 03 Юли 2005 00:25 ]
Заглавие:
Знаеш ли какво - прекалено сa откровени тези писания, за да иронизирам стила ти. Edit: Отказах се, прочетох го пак и открих неща, които крайно ме дразнят. Започвам от нещото, което са набива първо на очи - стила, който си употребил, е крайно неуместен за литературна творба, каквато твоя текст наистина не е. Изплзвал си разговорен стил - или не познаваш художествения, или не искаш ад го ползваш... Защо - не мога да знам. Единственото предимство на разговорния пред художествения е компактността. Нищо друго. След това - момче, къде ти е градацията? Кажи къде ти е градацията в сюжета? Къде ти е сюжета въобще? Сюжета няма развитие и все едно липсва. Трябваше да помислиш за това. Очевидно емоции са те водили докато си го писал - добре, защо не се разбира от текста? Също така - много грешки бе, много - правопис, пунктуация... Съсредоточи се - щом ще твориш, събери мислите си. И чувствата са важни, но не бива само те да те водят. Трябва да мислиш, при това много. Единици са тези, които могат ей така да седнат и да излеят чувствата си на един лист и след това написаното да е перфектно, пък и те обикновено пишат поезия. И са алкохолици. Друго нещо - липсват ти описания на персонажите, на сцената, няма фонове, няма атмосфера. Няма цветове. В заключене - на този етап от твоето развитие като творец, единственото творческо в писанията ти е това, че са в творческия форум.

Автор:	Раскольников [ 03 Юли 2005 08:38 ]
Заглавие:
Добре де душо изтерзана само ми обясни каква е литературната стоиност на това излияние и веднага почвам да ти съчуствам сериозно..... Защото не го написа това в общия....Там са по съчуствието и сaнтименталните глупости.И наистина не виждам реална причина това да е тук,освен може би обема му...... ПС:Стелт аиде преместия я тази тема ако обичаш...

Автор:	KNSpirit [ 03 Юли 2005 09:01 ]
Заглавие:	Re: Mоята история...
Не се славя като особено голям експерт,но поне искам да коментирам 2 твой ... действия / мисли. Цитат: Вече наистина бях сигурен че я обичам. Човек не може да обича ей-така. Привличане - да, да я харесваш много силно - да! Но обичта, любовта е нещо, което не може да се изпитва при положение че дори не знаеш нейните чувства, че не сте излизали, не сте били заедно извън училищната обстановка. Та да кажеш че я обичаш - струва ми се малко прекалено... Цитат: Аз бях споделил почти на всички за чувствата си към нея - аз не крия неща... Не знам какво си очаквал, обаче другите няма какво да ти свършат работата. И това е поведение, типично за 2 клас. Ако харесаш едно момиче - отиди,запознай се с нея, покани я на кафе /примерно говоря/ ... Това е начин. Ти какво очакваш - някой да и предаде, че момчето, с което си разменя дискове, я харесва много и тя да дойде и да тръгнете ей така?... Съжалявам, че нищо не се е получило, но ако някъде през ваканцията ти попадне възможност - този път действай по-концентрирано и целенасочено. п.п. Цитат: Тези две седмици се изтръкулиха толкова бързо колкото два опела калибра бързат на състезание на околовръстното в софия... Говориш за ... доста голяма скорост .. и за любимата ми кола! п.п.2 Цитат: ...това е може би форума с най-много хора, които ще те разберат... Успех!

Автор:	Firzen [ 04 Юли 2005 15:00 ]
Заглавие:
Правилно, това не е за творческия, но това не пречи на спецовете в момичетата и въпросите за любовта от форума на PC Mania да се намесят с някой и друг съвет, а? Морфей в Матрицата:презареждане каза: Цитат: Here we go. От това, което прочетох, схванах следното: ТИ: Си подходил твърде директно. Ни в клин, ни в ръкав си си признал всичко. Въпреки че този подход е най-искрен и прям, не работи в 99% от случаите. Първо, трябва да я опознаеш, да разбереш изцяло нейните вкусове; нейното поведение. Да разбереш как да изразиш себе си пред нея. Пример: Интересуваш се от рисуване. (Това е само за пример, ти може и да не се интересуваш.) И от дума на дума, я с нея, я с нейни познати, разбираш, че и тя се интересува от това. Ето ти идеална тема за комуникация помежду ви - а това е една от най-важните предпоставки да те оцени като човек. Какви изводи трябва да си извадиш? Бъди свръхнаблюдателен към това какво прави (без да се натрапваш, естествено). Питай за нея приятел(ки)ите и - естествено невинни и (уж) случайно подхвърлени въпроси за нея - любими изпълнители, хбита, бла-бла, сещаш се. Дай си време за това около 2 месеца. Обикновено дотогава разбираш за нея достатъчно и ще си сигурен как да действаш нататък. Едно е много важно - не преставай да говориш с нея (под това нямам впредвид да бърбориш нон-стоп, а да не прекъсваш комуникация с нея). Иначе ще станеш никой. Важно е тя да не забравя съществуването ти. Защото ТЯ: Се страхува. Казваш, че няма приятел. Това е сигурен знак, че нея я е страх от връзки. И това означава, че ти трябва да я предразположиш за такава. Това означава да бъдеш постоянен в отношенията си към нея. (Не забравяй да и бъдеш приятел!!!!!! Това е изключително важно!!! Винаги я изслушвай, когато има да ти казва нещо!) Поемай умерени рискове. Гледай да не се държиш като кръгъл идиот и само да мълчиш, но не бъди и воайор, който не спира да сипе глупост след глупост. Бъди себе си, но не я плаши с искреността на чувствата си. Това е. Аз така спечелих сърцето на приятелката си, която не беше много по-различна от твоето момиче като поведение. В началото. Така че може да се каже, че "тактиката" (малко груб израз) е проверена. И е сравнително универсална. Успех! P.S. А, да - трябва да си сигурен, че момичето си заслужава усилията.

Автор:	Nexus [ 04 Юли 2005 20:41 ]
Заглавие:
Амии наистина не е за този форум unhappy, регнал си се преди 2 дни, да не си някой от форума и да се криеш Хмм пооне да ски кажа мнението за това нещо. На моменти прескачаш по няколко месеца(буквално) и в един момент от ваканцията отиде на края на годината втф???това ме подразни ае

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

. https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=35196	Страница 1 от 2

Автор:	Anarchy_dude [ 07 Юли 2005 15:10 ]
Заглавие:
Вярно,този разказ е повече за общия и модератора ще го премести,но не съм сагласен със забележките на Knjaz Varggoth.Първо:пунктуацията няма никакво значение,правописа също,стила си е на unhappy и ти нямаш никакво право да го критикуваш Князе.Това,което е написал unhappy е най-вече откровено и много красиво,най-общо от душа.Да,за общия е,но въпреки това,този разказ е велик,само защото е естествен,истински,откровен.Това е скромното ми мнение,надявам се,не съм засегнал никого.

Автор:	VALEN7INVS [ 07 Юли 2005 17:16 ]
Заглавие:
Пънк, става въпрос за стил на в изразяването, а не за стил в писането на човек. Учи се в 8 клас - за ходожествената литература се използва художествен стил. Пише го на някакъв език, следователно трябва да спазва нормите на езика, на който го пише, били те пунктуационни или правописни. Моля те, това не е изкуство, а все едно извадка от дневник. Дневник. Дневен.

Автор:	Anarchy_dude [ 07 Юли 2005 17:36 ]
Заглавие:
Моите уважения Князе,ама тая година бях в 8 клас.Много добре познавам стилистичните форми(баси думата),ама думата норма хич не ме кефи.И знаеш ли защо,защото най- добрите литературни творби са плод на пълната несъвместмост между жанр и стил.Анархията е майка на реда и това важи и в изкуството,на каквото и ниво да е то.Казваш ,това не е изкуство.Е,тук грешиш,защото този разказ съдържа житейски опит,а нима животът не е просто изкуство. P.S:Пънк е титла,с която се гордея. P.SS.Оценката ми по Български език и Литература е 6.00(само факт,не искам да се хваля)

Автор:	VALEN7INVS [ 07 Юли 2005 18:00 ]
Заглавие:
Не съм целял, да съм офанзивен, естествено, с обръщението Пънк. Между другото - покажи ми едно такова творение, имащо литературна стойност и може би едва тогава бих си помислил дали да обърна внимание на това ти твърдение за пълната несъвестимост между жанр и стил. Не драги, точно изкуството е нещото, което отделя човека от сивотата на житейския път. Точно живота не е изкуство. Той е път с много завои...

Автор:	phr34k [ 07 Юли 2005 18:05 ]
Заглавие:
Anarchy_dude, в грешка си. Изкуството не е толкова до съдържанието, колкото до начина на представяне, на емоциите и мислите, които пробужда у зрителя/читателя/слушателя. А тази история няма абсолютно никакъв ефект. Бездушна е. А относно анархията и това дали животът е изкуство заповядай в друга тема. П.П. Оценката ти в училище е един ненужен факт. => Ти се хвалиш.

Автор:	EviL [ 07 Юли 2005 20:06 ]
Заглавие:
Прекрасно словоизлеяние . Като се замисля май само това може да се каже . Върна ме в годините когато бях пети клас . П.П. Ъ това не пасвали повече на фрии темата ? Само питам де .

Автор:	Морт [ 07 Юли 2005 20:09 ]
Заглавие:
Леле. Многоми дойде... 1.Поредната такава тема. 2. Владо (Firzen) пише във форума. 3. Владо пише в такава тема... Уотевър... Нещастнико (не, не обида, ама Unhappy все пак...) поста го прочетох малко диагонално, ама както казвше директора в бившето даскало "ще се изходя по въпроса". Не можеш просто така да погледнеш едно момиче и да решиш "Влюбен съм"... То не става "нещо каза пльок и това беше вдъхновението", в твоя случай любовта както казва Карлсон. Най-малкото пък в момиче, което досега не си забелязал. Да я харесаш, да си паднеш по нея, нещо такова, което впоследствие да се задълбочи да, ама иначе не става като по филмите. Това с бележките... Алоо ти във втори клас ли си? Ако си решил да си директен я помоли да излезе с теб на кафе или нещо такова и и го кажи в очите. Друг е въпроса доколко това ще свърши работа... Някак си представи си, че си момиче и идва нЕкъв сульо (нЕма да се обиждаш, но е много вероятно тя да вижда така нещата) и ти казва "Не мога да живея без теб. Обичам те."... (трябваше да си представиш, че си момиче, защото ако при момче дойде относително готино момичеи го изцепи това резултатът ще е доста по-различен). Другото е да почнеш да се увърташ и да се усукваш около нея, така че да не и досаждаш, но пък и да забележи, че има интерес. После излизате на по кафе, ей така между другото, говорите си зза общите интереси и евентуално може и да се получи нещо. Аз поне така действам и има ефект. Друго което ще помогне е да се усучеш около приателките и. Ако притятелките и те удобрят нататъка е лесно. Те почват да я ръчкат и ти улесняват живота. Ако не те харесат- откажи се. Сърдити приятелки е по-лошо от 3 тъщи да имаш в къщата И последно- недей с момиче от класа. От даскалото е одстатъчно шит. Най-малкото при едно вероятно сговнясване на отношенията в един момент има да си гледате физиономиите още 5 години.

Автор:	Anarchy_dude [ 07 Юли 2005 21:31 ]
Заглавие:
phr34k,мисля ,че е важно както съдържанието,така и начина на представяне. Добрите автори правят сполучлива комбинация и от двете.Ама мене това ме впечатли със съдържание,защото е откровено,незнам,може да е клиширан сюжет,но мен много ме впечатли.Както и да е,това си е само мое мнение и всеки си имам свое.Аз не го налагам на никого. П.С:Написах оценката,защото Княза ми натърти,че трябвало да съл завършил осми клас и така нататък.

Автор:	Head_HunteR [ 08 Юли 2005 01:25 ]
Заглавие:
Knjaz Varggoth написа: Знаеш ли какво - прекалено сa откровени тези писания, за да иронизирам стила ти. Edit: Отказах се, прочетох го пак и открих неща, които крайно ме дразнят. Започвам от нещото, което са набива първо на очи - стила, който си употребил, е крайно неуместен за литературна творба, каквато твоя текст наистина не е. Изплзвал си разговорен стил - или не познаваш художествения, или не искаш ад го ползваш... Защо - не мога да знам. Единственото предимство на разговорния пред художествения е компактността. Нищо друго. След това - момче, къде ти е градацията? Кажи къде ти е градацията в сюжета? Къде ти е сюжета въобще? Сюжета няма развитие и все едно липсва. Трябваше да помислиш за това. Очевидно емоции са те водили докато си го писал - добре, защо не се разбира от текста? Също така - много грешки бе, много - правопис, пунктуация... Съсредоточи се - щом ще твориш, събери мислите си. И чувствата са важни, но не бива само те да те водят. Трябва да мислиш, при това много. Единици са тези, които могат ей така да седнат и да излеят чувствата си на един лист и след това написаното да е перфектно, пък и те обикновено пишат поезия. И са алкохолици. Друго нещо - липсват ти описания на персонажите, на сцената, няма фонове, няма атмосфера. Няма цветове. В заключене - на този етап от твоето развитие като творец, единственото творческо в писанията ти е това, че са в творческия форум. О перфектний и възвишений творецо. Ти, който никога не допускаш грешки. Ти, чиито писания съперничат на световноизвестни автори с по 10 бестселъра.... защо просто не му каза, че темата му и историята му не са за творческия форум? Хем щеше да си спестиш писането на всички тия работи. И изобщо я се поспри малко с критиките. Навсякъде критикуваш все едно авторът на написаното е човек на средна възраст, който има зад гърба си няколко романа. Я се осъзнай! Това тук не ти е форум за писатели на бестселъри, а форум предимно за тийнейджъри, за които се предполага, че се занимават предимно с играене на игри. Голям кеф е да критикуваш аматьора. Чувстваш се силен и знаещ нали? Е, всеки може да критикува по-малките и по-незнаещите. Вземи отправи малко критики към себе си(мне, съмнявам се да си го правил). Или си перфектен? И изобщо за какви градации ми говориш тука. Човека си е написал всичко точно както си е било. Какви персонажи, фонове и атмосфера бе? Човека е искал да си каже какво го мъчи и да му олекне малко. Изобщо най-малкото, което можеше да направиш, беше да не се обаждаш в темата и да преглътнеш това, че те дразнят определени неща в историята. Към unhappy: Не се отчайвай. Съмнявам се, че който и да е от постналите в темата в осми клас е бил най-големия пич и най-големия сваляч. Съвета ми към теб е да не се отчайваш заради едно момиче. Винаги ще се намери друго. Ако не стане и с него, ще стане със следващото. Знам, че съвета ми е страшно банален, но пък поне при мен помогна. Когато не стане с едно момиче, то поне ще натрупаш опит и за следващото ще знаеш какво да не правиш и на какво да обърнеш повече внимание. Тия стратегии дето ти ги разясняват в темата много много не се стреми да ги спазваш, защото ще се изнервиш още повече, че не си направил нещо както трябва. Ако тя те харесва поне малко, е достатъчно само да засилиш интереса й към теб. Методите за това мисля, че ще е по-добре да ги усвоиш сам. А как ще разбереш дали те харесва? Ето това е най-трудната част. По принцип ако се навие да излезе с теб на първа среща, значи показва някакъв интерес към теб и имаш някакви шансове. Обаче ако ти откаже под предлог, че има да учи, просто забрави да стане нещо(три са ми отказвали под такъв предлог). Спирам със съветите, защото нито съм най-отракания, нито съм най-големия сваляч във форума.

Автор:	като тревата [ 11 Юли 2005 14:04 ]
Заглавие:
Всеки талантлив творец е бил аматьор.Първия сблъсък с изкуството и раждането на таланта са точно тук,в аматьорските изляния...

Автор:	TT2 [ 20 Юли 2005 14:43 ]
Заглавие:
Хайде сега някой от вас, големите разбирачи, да ми каже какви стилистични форми има примерно в "Голият обяд" на Бъроуз (казвам нея, защото е актуална и цяла седмица отделят по статия във вестника за нея). Човекът просто е написал (половината без да ги помни даже) интелектуалните си, наркоманските си и бисексуални подвизи на бележчици и ги е подредил така, както му харесва. Понякога липсата на стил е стил. Да не говорим, че през XX век точно тази тенденция стана актуална - авторите сменят както си искат разказни времена, гледна точка, разказно лице... В конкретния случай - не мисля, че е оправдано да се нахвърляте така. Всеки е минал през това на един етап и даже повечето момчета правим грешката да се влюбим в момиче от класа, докато момичетата правят някакво разграничение между приятели/съученици и момчета, с които излизат. Не казвам, че това нещо има стил, не казвам, че няма грешки и неща, които биха могли да бъдат написани по-добре. Но просто това, че е едно искрено излияние и подчертано младежкия, небрежен и неравномерен стил на писане го правят нещо... симпатично, най-малко. И лично мен ме кара да си спомня някои неща. Искам да кажа, че момчето няма някакви претенции това да е някаква особена творба (обикновено ако наречеш нещо "Моята история" нямаш предвид нещо особено помпозно, нали?), а просто е искал да сподели нещо, докато на вас явно не ви изнася, щото, видиш ли, тоя форум е пълен с невероятно класни творби, които задължително трябва да влязат в учебниците по литература и христоматиите, а някои даже и в буквара за първи клас (то не че има за втори). Замислете се - дали донякъде не оценявате творбите по автора, а не по съдържанието? Не се превръщайте в групичка ограничени сноби като пишещите в раздела "Кино" на едва ли не предалия богу дух форум на GW, на които като им разтуриха кочинката се обидиха и поискаха да ги баннат.

Автор:	Facchetti [ 20 Юли 2005 21:22 ]
Заглавие:
Трогателно... Честно казано ми харесва да чета такива истории, защото ме карат да се замисля върху моя случай... Абе, разнежвам се(дявол го взел!)

Страница 1 от 2	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/

Автор:	VALEN7INVS [ 08 Юли 2005 08:35 ]
Заглавие:
Head_HunteR написа: Knjaz Varggoth написа: Знаеш ли какво - прекалено сa откровени тези писания, за да иронизирам стила ти. Edit: Отказах се, прочетох го пак и открих неща, които крайно ме дразнят. Започвам от нещото, което са набива първо на очи - стила, който си употребил, е крайно неуместен за литературна творба, каквато твоя текст наистина не е. Изплзвал си разговорен стил - или не познаваш художествения, или не искаш ад го ползваш... Защо - не мога да знам. Единственото предимство на разговорния пред художествения е компактността. Нищо друго. След това - момче, къде ти е градацията? Кажи къде ти е градацията в сюжета? Къде ти е сюжета въобще? Сюжета няма развитие и все едно липсва. Трябваше да помислиш за това. Очевидно емоции са те водили докато си го писал - добре, защо не се разбира от текста? Също така - много грешки бе, много - правопис, пунктуация... Съсредоточи се - щом ще твориш, събери мислите си. И чувствата са важни, но не бива само те да те водят. Трябва да мислиш, при това много. Единици са тези, които могат ей така да седнат и да излеят чувствата си на един лист и след това написаното да е перфектно, пък и те обикновено пишат поезия. И са алкохолици. Друго нещо - липсват ти описания на персонажите, на сцената, няма фонове, няма атмосфера. Няма цветове. В заключене - на този етап от твоето развитие като творец, единственото творческо в писанията ти е това, че са в творческия форум. О перфектний и възвишений творецо. Ти, който никога не допускаш грешки. Ти, чиито писания съперничат на световноизвестни автори с по 10 бестселъра.... защо просто не му каза, че темата му и историята му не са за творческия форум? Хем щеше да си спестиш писането на всички тия работи. И изобщо я се поспри малко с критиките. Навсякъде критикуваш все едно авторът на написаното е човек на средна възраст, който има зад гърба си няколко романа. Я се осъзнай! Това тук не ти е форум за писатели на бестселъри, а форум предимно за тийнейджъри, за които се предполага, че се занимават предимно с играене на игри. Голям кеф е да критикуваш аматьора. Чувстваш се силен и знаещ нали? Е, всеки може да критикува по-малките и по-незнаещите. Вземи отправи малко критики към себе си(мне, съмнявам се да си го правил). Или си перфектен? И изобщо за какви градации ми говориш тука. Човека си е написал всичко точно както си е било. Какви персонажи, фонове и атмосфера бе? Човека е искал да си каже какво го мъчи и да му олекне малко. Изобщо най-малкото, което можеше да направиш, беше да не се обаждаш в темата и да преглътнеш това, че те дразнят определени неща в историята. Няколко лафа. Ами, я си представи, че в този подраздел на форума влизат само такива, които имат талант в писането? Ако така не беше, въобще, ама въобще нямаше да влизам в него, защото щеше да е пълно само с 'тийнейджъри, за които се предполага, че се занимават предимно с играене на игри'. Точно от такива ме е страх. Аматьори?! Та то 80% от творците в историята са били аматьори. Не, миличък, това, което ти описваш, не е изкуство. Това е тийнейджърска драма. А литературата, ако още не си разбрал, е изкуство(в тази тема точно, това вече го казвам, за 15 път). Нямам нужда да отправям критика, към себе си, след като има достатъчно хора, които да ми свършят тази работа. Не правя разлика - малък, голям, знаещ, незнаещ - не ми е работа. Аз оценявам работата им. А и да ти кажа тука знаещите са рядко срещани и рядко има какво да им се критикува. Хмм... храня егото си, утолявам жаждата, която поражда омразата. Това е всичко. Пак ли щеше да ми говориш така, ако нямах тези две крила?

Автор:	Dark_HERO [ 19 Юли 2005 18:42 ]
Заглавие:
master

Автор:	Creator [ 20 Юли 2005 18:54 ]
Заглавие:
Какво станало във форума на ГВ, че не разбрах?