Точно когато си мислиш, че си се отървал ..Те те настигат.Така се случи и с мен..кой би преположил.Някой може би го е очаквал...някой по-досетлив от мен.
Мрак се спусна пред очите ми, а сенки се заиграха около тялото ми.Вятърът, които би пронизал друг, мен не ме достигна.Не му обръщах внимание, защото си имах по-важна грижа.Грижа, която бях забравил.Дните си минаваха, а аз правех грешка след грешка.Те винаги те настигат..колкото и добре да се справяш..колкото и да си самонадеян, няма смисъл.Идва момент, в който се предаваш на Тяхната милост, Те стават твои приятели и ти ставаш зависим от тях...Горчива тръпка минава през устата ми, когато се замисля над това какво ми предстои...събитие което не пожелавам и на най-лютия си враг!(лъжа)...Еххх...всеки един от нас си е мечтал да се върне назад във времето..да промени съдбата си..Фортуна и този път не бе снизходителна към мен.Сенките продължават своя гротесктен танц, докато аз се опитвам да си поема дъх...но не мога..Вече не мога да усетя приятния мирис на цветя в гората, не мога да доловя аромата на заобикалящата ме среда...Единственото, което чуват ушите ми е далечните, до болка познати гласове в тъмата...Мъчението няма да има край..това аз го зная.Физичния и астрален свят се разчупват пред очите ми и изпратен в небитието зловещо поглеждам нагоре...очите ми не съзират нищо, освен остриета...Остриета готови да се слеят завинаги в едно със мен..Волята, която ми играе номера, сега играе на камък, ножица, хартия със лудостта.Изходът е напълно еднакъв...трагичен.Ахх...поредния стон излиза от устата ми докато тъмнината ме облива със катранени, студени капки..Вътрешно горя в неугасващ огън, ала капките ме пронизват ледено до мозъка на костите ми..гърбът и косата ми натежават от катрана.Тялото ми се свлича в сухата, увяхнала блатна трева, която се е появила докато съм се самооплаквал ...Падайки във лепкава вода аз не се оглеждам..нямам нужните сили. Изглежда, че блатото ме е приютило заедно със своите пиявици и змиорки..Готови да ме хапят и смучат, те се насочват към тялото ми...но колко разочаровани остават когато ме приближат...безпомощно те се въртят около мен..но за какво им е кръвта на човек със изгубена в нищетата душа...?
П.п.Съжалявам, че първото ми творение е на такава вълна, а не е някакво фентъзи или смехория
, но просто нямаше как..Важно нещо, което искам да отбележа е, че тази тема не е поредната (с извинение: аз не смятам тъй но повече така смятат) : "Ох, я ме вижте колко съм жалък..аре сега ми съчувствайте!"..Не искам съчувствие просто реших да си излея чувствата тук 
.Ммм..и също така не мисля че е какъвто и да е флууд след като това е 3-тата моя тема от...1 година насам.Благодаря за вниманието!
Прекарвай повече време с истинските си приятели. Не се затваряй във вас, а излизай навън. Това мога да ти дам като съвети. А един въпрос. Кое те кара да се чувстваш така? Защото темата е "Падението"... Какво толкова си извършил или сгрешил?
