Форум на PC Mania :: Виж темата - Наречето го както си искате.

Johny Walker

Keep walking!

Разбирай т'ва в какъвто искаш смисъл! :wink:

Трябва да си призная някои неща.

Исках да оставя темата малко, за да видя отзивите. И честно не очаквах такова нещо. Очаквах пак да има изцепки от рода на:
"Ти си ебаси задръстеняка", "Стига с тая любов" и "Земи се застреляй", обаче явно не съм бил прав.

Бе общо взето имах предвид да направиш едно от двете - или да "продължиш" нататък, или да вземеш една бутилка "Джони Уокър" и да се натряскаш от мъка...

А пък Екс, той уникален, к'во да говоря за него... :lol:

MetalGearRex написа:

Благодаря, Рекси, благодаря (Riiight, Jeremy, Right :lol:

)... сигурно е така защото съм тъпичък, а?

Всъщност това което искаше да кажеш е да продължи напред, и че нищо не е свършило, обаче, както винаги тече мисълта на един гений, си се сетил за фраза на английски, а именно "Keep Walking" разбира се бързата като TGV мисъл на гения не стига до тук и веднага се досеща, че това е логото на Джони Уокър, и ето как се е сформирала идеята за по-горния пост (на Рекс), а докато си го писал евентуално ти е дошло да кажеш "Разбирай го както искаш" тъй като дълбоко в себе си си усетил, че има двусмислица

Просто съм тъпичък, нали!! (обратното на гениален) :wink:

За Валя

Сълзи. Само сълзите могат да изразят болката, която чувства сърцето ми. Как ми се иска да имаше друг начин. Как ми се иска това да е един сън. Сън, кошмар, от който да се събудя с вик и да осъзная, че това не е било реалност. Започвам дори да съжелявам за действията си, защото моето болно подсъзнание ми казва, че всичко бе грешка. Че аз провалих всичко, че аз съм причината да се сбъднат страховте ми. Ако сега можех, дори бих върнал времето и бих замълчал, бих се спрял, бих оставил нещата по старому. И тези чувства, дори и тайни, дори и несподелени, щяха да останат истински и неопетнени. Ако бях мълчал сега сърцето ми щеше да е цяло. А сега? Сега незнам как да продължа. Спомена за дните с нея, за разговорите, за всички малки неща ме убиват бавно, а името й ме кара да изпитвам болка. Очите й ме изпепеляват с ярост, а присъствието и отношението й ме измъчват. Но аз не мога да я мразя. Може би и това ще се случи някой ден, когато я познавам такава каквато е всъщност. Но за сега аз...аз...я бленувам и се чудя с какво заслужих това, с какво я нараних. Питам се ежедневно - сбъракх ли като й се разкрих. Питам се защо ме МРАЗИ. Питам се защо поиска приятелството ми след като сега не иска и да чуе за мен.

***

А сега, дни след всичко казано и изписано аз вече не вярвам в любовта. Въпреки че имам нужда от нея, смятам че ще съм по-добре като живея както преди. Без любов, без нуждата от нея, да живея в самота. Защото няма смисъл да хабя сили в една изгубена кауза. В края аз пак ще остана сам. Без любов и без приятели. Няма смисъл...

Спокоино . Това е стадии през който минаваме всички . Едни го минават по леко други .. малко по мелодраматично . Обаче истината че времето лекува си остава . Ще мине ден ще падне мрак и после пак слънцето изгрява . Нищо никога не е необратимо . А любовните трепети - няма нищо по лъжовно и нищо по истинско от тях. Важна е гледната точка .

Сега за сега ти препоръчвам да си починеш и да избягваш да дълбаеш темата наум . Както казах всичко минава един ден ще се смееш на случилото се ако не с глас то поне със стоплено сърце .

Автор:	Reaf [ 16 Юни 2005 21:07 ]
Заглавие:	Наречето го както си искате.
За Валя Сълзи. Само сълзите могат да изразят болката, която чувства сърцето ми. Как ми се иска да имаше друг начин. Как ми се иска това да е един сън. Сън, кошмар, от който да се събудя с вик и да осъзная, че това не е било реалност. Започвам дори да съжелявам за действията си, защото моето болно подсъзнание ми казва, че всичко бе грешка. Че аз провалих всичко, че аз съм причината да се сбъднат страховте ми. Ако сега можех, дори бих върнал времето и бих замълчал, бих се спрял, бих оставил нещата по старому. И тези чувства, дори и тайни, дори и несподелени, щяха да останат истински и неопетнени. Ако бях мълчал сега сърцето ми щеше да е цяло. А сега? Сега незнам как да продължа. Спомена за дните с нея, за разговорите, за всички малки неща ме убиват бавно, а името й ме кара да изпитвам болка. Очите й ме изпепеляват с ярост, а присъствието и отношението й ме измъчват. Но аз не мога да я мразя. Може би и това ще се случи някой ден, когато я познавам такава каквато е всъщност. Но за сега аз...аз...я бленувам и се чудя с какво заслужих това, с какво я нараних. Питам се ежедневно - сбъракх ли като й се разкрих. Питам се защо ме МРАЗИ. Питам се защо поиска приятелството ми след като сега не иска и да чуе за мен. *** А сега, дни след всичко казано и изписано аз вече не вярвам в любовта. Въпреки че имам нужда от нея, смятам че ще съм по-добре като живея както преди. Без любов, без нуждата от нея, да живея в самота. Защото няма смисъл да хабя сили в една изгубена кауза. В края аз пак ще остана сам. Без любов и без приятели. Няма смисъл...

Автор:	HELLwINd [ 16 Юни 2005 21:19 ]
Заглавие:
Няма кво да го коментирам това. Бих бил до тебе в тоя момент когато имаш нужда от внимание, но си просто съфорумняк. Но аз днес когато попаднах в прилична на твоята ситуация си казах, че е хубаво живота да те очуква. Въпроса обаче е на каква цена, за мен тя е ниска и има алтернативи, надявам се и за тебе.

Автор:	Disturbed`````` [ 16 Юни 2005 21:33 ]
Заглавие:
Welcomme To The Club Of Broken Hearts

Автор:	EviL [ 16 Юни 2005 21:34 ]
Заглавие:
Спокоино . Това е стадии през който минаваме всички . Едни го минават по леко други .. малко по мелодраматично . Обаче истината че времето лекува си остава . Ще мине ден ще падне мрак и после пак слънцето изгрява . Нищо никога не е необратимо . А любовните трепети - няма нищо по лъжовно и нищо по истинско от тях. Важна е гледната точка . Сега за сега ти препоръчвам да си починеш и да избягваш да дълбаеш темата наум . Както казах всичко минава един ден ще се смееш на случилото се ако не с глас то поне със стоплено сърце .

Автор:	MetalGearRex [ 17 Юни 2005 12:56 ]
Заглавие:
Аз пък съм се убедил, че за типа човек, какъвто си ти Reaf (в смисъл романтичен, влюбчив и т.н.) има един (може би и единствен) лек - след малко или много време се влюбваш отново в друго момиче! Е, обикновено отново резултатът е същия, но с всяка грешна стъпка се научаваме да приемаме нещата много по-леко и точно "животът ни очуква и ни калява". Може би докато не достигнеш един стадий в "развитието" си, в който вече тези неща не ти правят чак такова впечатление. И все пак мисля, че способноста да се влюбваш така или иначе се запазва завинаги, което обаче не е толкова лошо може би, все пак "който не се е влюбвал, не е живял!"

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Наречето го както си искате. https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=34800	Страница 1 от 1

Автор:	The Chameleon [ 18 Юни 2005 19:51 ]
Заглавие:
Човек...НАЙ-ЛОШОТО нещо, което можеш да направиш е да се отчаеш.Няма никакъв смисъл в това, да си губиш времето в размисли..какво би се случило, ако не бе направил тка или иначе...ти получаваш съвет от твой събрат.Много добре разбирам как се чувстваш!Дали ще те намрази или ще ти я отнеме под носа някакъв скапаняк не е от значение..болката е една..загубата е важна.Звучиш сякаш си готов да се самоубиеш "утре"...решението е просто : теглиш и една майна и продължаваш да си живееш живота...а ако е недоразумение..поне се опитай да я питаш защо те избягва...НО трябва да проумееш, че ТЯ не е единствената..винаги идва момент, в живота на човека,в който идва отново идва любовта дори да е изгубена..светът в който живеем е скапан ..но това не означава че трябва да се предаваме..напротив трябва да сме мотивирани повече!Питаш ли ме мене, че момиче което обожавах ме отряза по на-бруталния начин заради няк'ъв мангал .. за капак тя живее в моя квартал ...но това стана преди годона-две...от тогава съм се успокоил..забелязал съм че има далеч по-умни и красиви момичета...омразата е слабост...някога и аз мразех момичето за което ти приказвам но отмина с времето както и на тебе ще ти омнине с времето П.П.Не съм писал от месеци...но как да не си споделя мнението в такава тема

Автор:	Ледник [ 18 Юни 2005 21:34 ]
Заглавие:
Reaf, на колко си? Сериозно те питам. ако си още малък (14-17, че и нагоре може), значи няма страшно. Наистина ли смяташ, че ще откриеш любовта на живота си толкова рано? Ако пък си по-напреднал в животеца, тогава... просто явно не ви е било писано. Не мисли за това толкова, намери си странично занимание или хоби - ще те разсее, докато я разбравиш. Историята е до болка позната. Творението не смятам да коментирам - написано е да си излееш мъката, не търсиш коментари предполагам.

Автор:	Reaf [ 18 Юни 2005 21:50 ]
Заглавие:
Трябва да си призная някои неща. Исках да оставя темата малко, за да видя отзивите. И честно не очаквах такова нещо. Очаквах пак да има изцепки от рода на: "Ти си ебаси задръстеняка", "Стига с тая любов" и "Земи се застреляй", обаче явно не съм бил прав. Благодаря на всички за подкрепата и разбирането. Дори и на Evil, от когото най-малко очаквах такова разбиране. (Нищо лично Evil, просто ти сам си си изградил такъв образ на вечната контра. Но може и да бъркам. ) Относно това колко съм голям. Ами на 18 съм, не е като да съм малък (нито голям). И всички неща дето ги каза Зубро съм ги осъзнал. А да се самоубивам...ами мислил съм го.Ама нещо не виждам каква е ползата от това.Само аз губя, така че НЕ. А самата творба и историята около нея са на близо 9 месеца. Просто в един момент се върнах към депресията и мъката, и се сетих за това си творение (и за още няколко, които може и да постна по-нататък). И като го погледнах се замислих защо въобще съм го написал. За да си го чета само аз? Едва ли. А ако го дам на НЕЯ, тя няма да го оцени. Затова реших да го пусна тук, където някой може да ме разбере.

Автор:	MetalGearRex [ 18 Юни 2005 22:10 ]
Заглавие:
Johny Walker Keep walking! Разбирай т'ва в какъвто искаш смисъл!

Автор:	Existence [ 18 Юни 2005 22:44 ]
Заглавие:
Например един от многото свободни преводи на "Johny Walker" е именно - "Иване, върви си!"... Е, ако не се казваш Иван ще те прекръстим... нека това бъде твоя нов псевдоним в чест на тази тема! Също така може да значи "Оди се нАпий", я с бърбън, я с уиски, па току виж си удавил мъката, и си я забравил По същия начин призовава и към насилствено разрешаване на проблемите, в случая да разбиеш главата на проблема с върпосната бутилка твърд алкохол А може да значи и "хващай си бастуна (т.е. партакешите) и се изнасяй", и "keep walking" щото да не решиш да се обърнеш и да се върнеш случайно С малко по-развинтена фантазия може да значи и "продължавай да се усъвършенстваш", а когато станеш джентълмен с неразделно декоративно бастунче с диамантена дръжка, се върни при мен, и ми подари диаманта, все пак "keep walking" всеки знае, че земята е кръгла и ако ходиш дълго време ще се озовеш на мястото, от което си тръгнал, с повече житейски опит и някое и друго бастунче Да не забравяме, че под "Johny" могат да искат да ти кажат "Джон Атанасов", или "не искам n00bs в моята къща", което неизбежно е последвано от "keep walking" към релсите да чакаш влака да те гази и да пушиш последна цигара след последна цигара... А и "Johny Walker" всъщност няма тяло, има само дрехите, тук можем да намерим или намек, отново, за "изчезни!" (буквално и преносно), или скрити препратки към изключително малкия размер на ... с други думи толкова е малък, че не се вижда...

Автор:	Reaf [ 19 Юни 2005 12:26 ]
Заглавие:
MetalGearRex написа: Johny Walker Keep walking! Разбирай т'ва в какъвто искаш смисъл! Абе честно казано, приех го като един вид съвет да продължавам напред с високо вдигната глава .Ама ако човек случайно приеме думите на Existence (в които трябва да призная, има логика) направо може да се почувства изгонен. Надявам се че не е имал това впредвид.

Автор:	The Chameleon [ 19 Юни 2005 13:34 ]
Заглавие:
Eks, направо ме разби брат

Автор:	MetalGearRex [ 19 Юни 2005 14:11 ]
Заглавие:
Бе общо взето имах предвид да направиш едно от двете - или да "продължиш" нататък, или да вземеш една бутилка "Джони Уокър" и да се натряскаш от мъка... А пък Екс, той уникален, к'во да говоря за него...

Автор:	UrbanSmoker [ 19 Юни 2005 18:18 ]
Заглавие:
Reaf написа: Трябва да си призная някои неща. Исках да оставя темата малко, за да видя отзивите. И честно не очаквах такова нещо. Очаквах пак да има изцепки от рода на: "Ти си ебаси задръстеняка", "Стига с тая любов" и "Земи се застреляй", обаче явно не съм бил прав. Ами няма подобни коментари щото аз още не съм постнал в темата.Както и да е,няма да го направя,най-малкото защото не ми се четат пак 160 реда неповтарящи се псувни на ЛС(Рийф,вярвам сещаш се).Просто това е поредната тема тип "Зле ми е,кофти ми е,кажете ми някоя добра дума".Не че е лоша,но просто е една от многото и няма да бъде запомнена с нищо.

Автор:	Plo Koon [ 27 Юни 2005 22:32 ]
Заглавие:
Раздялата е част от любовта. Uriah Heep - July Morning...

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/

Автор:	Existence [ 19 Юни 2005 19:08 ]
Заглавие:
MetalGearRex написа: Бе общо взето имах предвид да направиш едно от двете - или да "продължиш" нататък, или да вземеш една бутилка "Джони Уокър" и да се натряскаш от мъка... А пък Екс, той уникален, к'во да говоря за него... Благодаря, Рекси, благодаря (Riiight, Jeremy, Right )... сигурно е така защото съм тъпичък, а? Всъщност това което искаше да кажеш е да продължи напред, и че нищо не е свършило, обаче, както винаги тече мисълта на един гений, си се сетил за фраза на английски, а именно "Keep Walking" разбира се бързата като TGV мисъл на гения не стига до тук и веднага се досеща, че това е логото на Джони Уокър, и ето как се е сформирала идеята за по-горния пост (на Рекс), а докато си го писал евентуално ти е дошло да кажеш "Разбирай го както искаш" тъй като дълбоко в себе си си усетил, че има двусмислица Просто съм тъпичък, нали!! (обратното на гениален)

Автор:	MetalGearRex [ 19 Юни 2005 19:40 ]
Заглавие:
Existence написа: MetalGearRex написа: Бе общо взето имах предвид да направиш едно от двете - или да "продължиш" нататък, или да вземеш една бутилка "Джони Уокър" и да се натряскаш от мъка... А пък Екс, той уникален, к'во да говоря за него... Благодаря, Рекси, благодаря (Riiight, Jeremy, Right )... сигурно е така защото съм тъпичък, а? Всъщност това което искаше да кажеш е да продължи напред, и че нищо не е свършило, обаче, както винаги тече мисълта на един гений, си се сетил за фраза на английски, а именно "Keep Walking" разбира се бързата като TGV мисъл на гения не стига до тук и веднага се досеща, че това е логото на Джони Уокър, и ето как се е сформирала идеята за по-горния пост (на Рекс), а докато си го писал евентуално ти е дошло да кажеш "Разбирай го както искаш" тъй като дълбоко в себе си си усетил, че има двусмислица Просто съм тъпичък, нали!! (обратното на гениален) Хм, май бях брутално разконспириран... "И ти ли Бруте!" В интерес на истината след толкова постове "не се отчайвай и продължи напред" се сетих наистина за логото на Джони Пешеходеца и реших да го драсна. Естествено (точно както и сам каза) се сетих, че това може да се подразбере двузначно и за това едитнах поста (който първоначално беше само първите два реда) и го написах т'ва от долу, да не би някой да не забележи изключителната ми гениалност и да се сети само за едно от значенията... Само че сега като се замисля, ти намери в тези няколко съвсем простички и с едва две значения думички доста повече неща, до които моята изключителна генийска мисъл не можа да достигне. Вероятно това се дължи на факта, че не разсъждаваш рационално ( )... Кой сега е гения?

Автор:	Facchetti [ 19 Юни 2005 19:44 ]
Заглавие:
Рийф, не знам какво да кажа освен , че оределено знам как се чувстваш. Знам как болката те разкъсва, дори понякога до разплакване, и не го пожелавам на никой, още по малко на теб. Да знаеш, че ти съчуствам и съжалявам за това което изпитваш в момента, но надеждата остава, надеждата, че някой ден, ако дочакаш и ако въобще дойде, ще намериш друг, който да събере парчетата от разбитото ти сърце и да ги съедини. Тогава ти ще си един от най- щастливите хора.

Автор:	deep.ocean.mix [ 19 Юни 2005 21:08 ]
Заглавие:	Re: Наречето го както си искате.
Reaf написа: За Валя Сълзи. Само сълзите могат да изразят болката, която чувства сърцето ми. Как ми се иска да имаше друг начин. Как ми се иска това да е един сън. Сън, кошмар, от който да се събудя с вик и да осъзная, че това не е било реалност. Започвам дори да съжелявам за действията си, защото моето болно подсъзнание ми казва, че всичко бе грешка. Че аз провалих всичко, че аз съм причината да се сбъднат страховте ми. Ако сега можех, дори бих върнал времето и бих замълчал, бих се спрял, бих оставил нещата по старому. И тези чувства, дори и тайни, дори и несподелени, щяха да останат истински и неопетнени. Ако бях мълчал сега сърцето ми щеше да е цяло. А сега? Сега незнам как да продължа. Спомена за дните с нея, за разговорите, за всички малки неща ме убиват бавно, а името й ме кара да изпитвам болка. Очите й ме изпепеляват с ярост, а присъствието и отношението й ме измъчват. Но аз не мога да я мразя. Може би и това ще се случи някой ден, когато я познавам такава каквато е всъщност. Но за сега аз...аз...я бленувам и се чудя с какво заслужих това, с какво я нараних. Питам се ежедневно - сбъракх ли като й се разкрих. Питам се защо ме МРАЗИ. Питам се защо поиска приятелството ми след като сега не иска и да чуе за мен. *** А сега, дни след всичко казано и изписано аз вече не вярвам в любовта. Въпреки че имам нужда от нея, смятам че ще съм по-добре като живея както преди. Без любов, без нуждата от нея, да живея в самота. Защото няма смисъл да хабя сили в една изгубена кауза. В края аз пак ще остана сам. Без любов и без приятели. Няма смисъл... Толкова познато, толкова правилно ...и все пак аз мисля, че си заслужава да се пробваме пак и пак ...Добре дошъл...у кубЪ Продължавай да се пробваш, дори за две седмици да ходите, изживяването си заслужава болката след това, затова нема да се косиш

Автор:	Riven [ 28 Юни 2005 20:02 ]
Заглавие:
EviL написа: Спокоино . Това е стадии през който минаваме всички . Едни го минават по леко други .. малко по мелодраматично . Обаче истината че времето лекува си остава . Ще мине ден ще падне мрак и после пак слънцето изгрява . Нищо никога не е необратимо . А любовните трепети - няма нищо по лъжовно и нищо по истинско от тях. Важна е гледната точка . Сега за сега ти препоръчвам да си починеш и да избягваш да дълбаеш темата наум . Както казах всичко минава един ден ще се смееш на случилото се ако не с глас то поне със стоплено сърце . Evil не мога да не се съглася с теб. Както винаги целиш 10-та.