По отношение на любовта обикновено тийнейджърите пишат нещо такова: ''И сега стоя сам/а в един тъмен ъгъл на съзнанието си, където ти ме остави..." Къде отиде щастието от споделената любов? Все има някой, който е щастливо влюбен. Но къде е неговото мнение? Защо само тези, които страдат, споделят мъката си, а щастливците егоестично си мълчат?
Ето и друга "красива" тема. "Нямам бъдеще в България и при първа възможност заминавам за чужбина." Защо? Бори се за тази държава! Тя е твоята родина. В чужбина ние ще сме просто натрапници. Казват, че тук вече е претъпкано с престъпници, а органите на реда не правят нищо по въпроса. Първо, кой и как разбра, че не правят нищо? И второ, какво би направил/ а Ти на тяхно място? Защото наскоро бях излязля с две приятелки, а три наркоманки ни налетяха на бой. И хората ни подминаваха, като се правеха, че не виждат нищо. Ето там е проблемът!
Правенето на България по добро място за живеене е двустранен процес. В него трябва освен правителство, да участва и самият народ. А какво прави той? Избира правителството и после го псува, че не си върши работата. Бягството от нашата родина е проява на слабост и песимизъм
Наистина, тук се случиха много неприятни инциденти, но такива се случват навсякъде по света. Защото... "Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш" Това е Съдбата. А, повярвайте, от нея човек не може да избяга, защото само опит да избягаш от нея е част от съдбата ти. Парадокс
Как ще бъдем щастливи, ако не вярваме, че това може да стане и сме песимисти
Как да постигнем цел, за която се самоубеждаваме, че е непостижима Така че помнете: Няма невъзможни неща Погледни на света от добрата му страна и стига с този песимизъм
Много добре казано, надявам се някой да се вслуша.
Ми ти като си по умен/ а, напиши нещо по смислено 
