Кажете какво мислите за това разказче.
ЦВЕТЪТ НА ОЧИТЕ
“Очите са прозорец към душата на човека”
Народна мъдрост
- Вижте, докторе, дойдох за да ви разкажа една история, която може да ви се стори измислица, но не е. Готов съм да се закълна, че всичко е истина.
Човекът, който изрече тези думи, бе Хауърт Нортън, голям тексаски магнат от Далас. Преди година бе умрял баща му и му бе завещал бизнеса си.
- Давайте! – подкани го доктор Стивънс, професионален психиатър от Ню Йорк.
- Вече ви казах, че съм от Далас и сигурно се питате защо съм тук, в Ню Йорк.
- Така е, защо?
- Вижте, започнах да ставам известен и не искам това, че съм ходил на психиатър, да се разчуе. Не искам никой да знае за разговора ни.
- Ясно.
- Ще ви платя добре за мълчанието.
- Ясно – Стивънс надуши парите и се облегна удобно на стола си.
- Сигурно сте чували за баща ми – Джералд Нортън?
- Мисля, че преди година почина…
- Да, беше най-големият петролен магнат в Далас. Завеща всичко на мен.
- Това ми е известно.
- Слушайте ме внимателно, моля ви!
- Добре. Продължавайте.
- Баща ми беше лош човек. Бизнесът го бе превърнал в чудовище. Завеща ми компанията. А аз не я исках – не исках да ставам като него. Не исках да мисля само за пари и за това как да прецакам по-гадно противника си. Не исках това!
- Успокойте се, мистър Нортън!
- Не ми казвайте да се успокоя! Страшно съм нервен и не мога да се успокоя!
- Слушам ви.
- Ще започна от самото начало. Когато решил да се занимава с петрол, баща ми бил на 33 години. Бил завършил мениджмънт и много го бивало в тази област. Имал цел в живота – да изгради мощна фирма, цяла империя дори – така ми каза веднъж. Бил готов на всичко, за да постигне целта си, но не бил лош човек. Бил честен и не подозирал през каква мръсотия ще трябва да премине, за да станат мечтите му реалност. Имал приятен външен вид – сини очи и тъмна коса. Винаги бил облечен изискано. Понякога си мисля, че е бил много суетен. Както и да е. На 33 постъпил в една петролна фирма като посредник. Плащали му добре, но не бил нищо повече от марионетка, с която шефът прави каквото си поиска. Баща ми не очаквал точно това от бизнеса и след година напуснал. Преди това научил доста хитри и подли номера от шефа си. Всъщност баща ми щял да стане същия като него. Но по-късно.
Нортън прекъсна разказа си и отпи от сока, който секретарката на Стивънс му донесе. Беше от портокал. Прочисти гърлото си и продължи:
- След като напуснал, баща ми основал петролна фирма заедно с още двама души – Робърт Иларис и Патриша Вог. Купили на търг голям участък около едно малко градче северно от Далас. Предварителните проучвания там били обнадеждаващи. След месец сондиране нефтът бликнал. Това било началото на голямата кариера на баща ми. Нефтът бил първо качество и не свършвал, баща ми започнал да се замогва. Но го мъчело това, че трябва да дели печалбата с още двама души. Искал всичките пари за себе си, цялата слава. Искал да си каже, че всичко е постигнал сам. Не можел вечно да дели парите и да прибира само една трета. А и мисленето на Иларис не му допадало в последно време. Онзи искал да вкара в бизнеса сина си, да го направи пълноправен партньор. Това, разбира се, не било добре нито за баща ми, нито за Вог. Защо им бил нов партньор – нефтът си течел и нямали нужда от помощ. Баща ми измислил как да се отърват от Иларис. Една сутрин като отишъл в офиса, казал плана си на Вог. Тя била съгласна, разбира се – обичала парите не по-малко от баща ми. Подправили подписа на Иларис (не те самите, платили на майстор в тази област) върху документ, гласящ че продава на баща ми и на Вог частта си от компанията. Сумата била огромна, но много по-малка от тази, която щели да получат без Иларис само за няколко месеца. После платили на наемник да остави парите в апартамента му. Всичко нагласили! Накрая му показали документа и оня получил нервна криза. Все пак в съда лесно можело да се докаже, че документът е фалшив и парите не са на Иларис. Той обаче взел, че са самоубил. Гръмнал се. Чудя се как ли се е почувствал баща ми, като е разбрал, че е виновен за смъртта на Иларис? Дори не искам да си го помислям. Правил се на тъжен, както и Вог. Разбира се, не били. Баща ми се превърнал в пълна гад – още тогава – на трийсет и пет.
Поспря за малко. Устата му бе пресъхнала. Отпи от сока.
- Страхотен е – каза той и го остави на масата. После продължи – Баща ми и Вог се оженили. Всъщност Вог ми е майка. Не знам защо са го направили – от любов или просто защото решили, че е много по-добре парите от петрола да отиват в една каса. Аз мисля, че са се оженили заради парите. Всъщност почти всички вестници били на това мнение. Както и да е. Това е просто още едно от нещата, които исках да знаете за баща ми.
След няколко месеца съм се родил аз. Кръстили ме Хауърд – на големия бизнесмен Хауърд Върнанд. Мразя го това име, честно да ви кажа.
А сега искам да си поговорим за цвета на очите му. Главното нещо, заради което съм тук. Когато поотраснах малко – дотолкова, че да мога да си спомням – цветът на очите на баща ми беше нещо средно между синьо и зелено. Години по-късно разглеждах стари албуми с цветни снимки. На тях баща ми беше със сини очи. Чисто светли сини очи. Отидох при един познат фотограф. Попитах го дали е възможно цветът на очите да не е отразен точно на снимката. Той каза, че такива неща често стават, но в този случа – не. Беше категоричен – снимката предаваше точно цвета на очите на баща ми. Беше доста странно и започнах да се замислям по този въпрос. Но за това ще стане дума по-късно. Сега ще ви разкажа за развода. Да, както се досещате, баща ми и майка ми се разведоха само осем години след като се бяха оженили. Спомням си доста неща оттогава – все пак бях на осем.
По онова време баща ми беше най-големият петролен магнат в Далас. Е, доста се потруди, но колко от сделките бе спечелил по нечестен начин! Откриваше разни неща за противниците си, които те не искаха никой да знае, и ги шантажираше. В замяна му даваха информация, изгодни сделки и какво ли не още. Можеше да ги изнудва до безкрайност. Баща ми дълго отлагаше развода, заради многото пари, които щеше да загуби. Разводът означава ново разделение на парите и на фирмата. Щеше да има само 50% от нея, а останалите щяха да са притежание на негов враг. Вог щеше да направи всичко против него. Абсолютно всичко. Но баща ми решил да оправи това. По негов начин.
Нортън отново млъкна и допи сока, след което попита:
- Може ли още една чаша?
- Разбира се – Стивънс отиде до хладилника в ъгъла на стаята, взе сок и му наля. Предвидливо не прибра кутията.
Нортън отпи и продължи:
- Седмица след началото на делото по развода майка ми беше открита мъртва, носеща се по течението на Ростън Ривър. Всички знаеха, че баща ми е платил на някого да я убие, но нямаше доказателства. И така, след като не се бяха развели, а майка ми нямаше други роднини освен баща ми и мен, той получи парите и нейния дял от фирмата. Гениално замислено, нали? Направо страхотно! – той се усмихна – И беше толкова хладнокръвен! Аз не мога да съм такъв. И не искам.
Междувременно очите на баща ми ставаха все по-зелени. Усещаше се синкавия отенък, но трудно. Струваше ми се странно още тогава, когато бях малък. Годините минаваха, аз растях, а баща ми продължаваше да прави мръсните си сделки. Когато бях на 15 отидох при един очен лекар и го попитах често срещано явление ли е промяната в цвета на очите. Отвърна ми, че физически е напълно възможно, но не е често явление. Трябваше да разбера каква бе причината. Бях твърдо решен и нямах търпение да науча. Но някъде дълбоко в себе си усещах причината.
И тъй, след като цел ден се рових из книгите на градската библиотека без успех, аз просто не знаех към кого да се обърна. Тогава видях една обява във вестника. Още я пазя, в случай че пак ми потрябва.
Нортън извади от джоба на ризата си изрезка от “Ню Йорк Таймс”. Доктор Стивънс я пое и прочете:
АКО С ВАС СЕ СЛУЧВА НЕЩО СТРАННО,
НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ОБЯСНИТЕ И ТОВА ВИ ВЛУДЯВА,
НО НЕ ЗНАЕТЕ КЪМ КОГО ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ –
ЕЛАТЕ ПРИ НАС. ЩЕ ВИ ПОМОГНЕМ!
Следваха адрес и телефонен номер.
- Отидохте ли? – попита докторът.
- Нямах избор. Адресът ме отведе в малка къща в покрайнините. Жената, която бе пуснала обявата, изглеждаше на около петдесет, слаба, с къдрава коса и искрящи очи. Разказах и всичко и я попитах каква е причината за промяната на цвета на очите. Отвърна ми, че всеки цвят на очите означава нещо. Кафявият означава доброта и упоритост, черният – враждебност, зеленият – злост и безсърдечие. Понякога, ако цветът на очите при раздането не съвпада с характера на човека, той се променя през годините в зависимост от нрава. Явно точно това се беше случило и с баща ми. Трудно бе да го повярвам, но знаех, че е истина.
Нортън спря за нова глътка сок.
- Какво се случи после? – подкани го доктор Стивънс.
- Накрая в очите на баща ми не остана и помен от синия цвят. Учех право и прекарвах добре далеч от него в едно малко градче източно от Портланд. Виждахме се два три пъти годишно, но това ми харесваше. Так нямаше по цял ден да ме уговаря да постъпя във фирмата му. Добре, че не ме принуди да го направя. Заклевам се, че можеше!
Направи кратка пауза, сякаш за да подчертая следващите си думи:
- След три години почина. Получи удар, както се очакваше след толкова много работа и напрежение. Когато адвокатът му албърт Корни ми се обади една сутрин, аз пишех някакво есе по право. В първия момент, след като ми съобщи новината за смъртта на баща ми, бях потресен. Но после си казах, че това трябваше да стане много по-рано. Колкото по-рано, толкова по-малко хора щеше да прецака. Да, той наистина беше гад. Но понякога ми е мъчно за него и искам да е жив, въпреки всичко. Друг път го мразя с цялото си сърце заради това, което искаше да направи от мен – свое подобие.
Хауърт Нортън свали слънчевите си очила и ги остави на масата.
От дъното на кафявите му очи се прокрадваше зеленикав оттенък.
Преди година го нямаше.
|
Всъщност, аз трябва да ти благодаря, за приятните минути на четене! 