Това велико произведение беше написано някъде между 14 и 15 януари 2005 година от твореца Жельо Желязков(това е един мой приятел) след достатъчно количество алкохол...

Зa Яна
музата

Поема
Посветена на единственото същество от женски пол което успя да завладее сърцето на автора.


O,Яна
като бъчвата на Бай Гроздан си ти голяма,
щом за пръв път ази те съзрях,
причината за изчезването на динозаврите аз разбрах.

Колко свинско и русенско варено
е побрало твоето коремче разширено,
но откъде иде твойто име Яно ма,
може би от бездънна яма.

С тази фигура красива,
ти си видна самодива,
и твоя чар неустоим,
аз ще възпея чак до Рим.

Ти си моята богиня,
щом те видя аз потъвам в кал и тиня,
дори сърцето ми да беше вселената
приятна,
на теб бих го дал,ти си толкоз необятна.


Но ти отблъсна ме и друг избра,
с бодлива тел и клони ти ме прикова,
щом убийственото възклицание достигне моето ухо,
О,Стефо(тук авторът вече е бил под влияние на алкохола,и просто е търсил (не)подходяща рима,името няма нищо общо с реалността)

Но разбери без теб не мога,
ти си мойта нежна дрога,
дори в пустинята Намиби,
аз ще казвам Я хабиби

Най-големите ми кошмари,
как на остров Бали,този гад те гали
но си казах стига,
от тебе никога нещте ми се повдига.

Какво си мислиш,
и казваш за писаното тука,
да знаеш,
на мен хич не ми пука.

Съществото наречено Яна,в действителност съществува,но уверявам Ви това е последното нещо което искате да видите,бих сложил снимка,но не мога да направя такава,по две причини.
1.Тя не може да се побере в обектива.
2.Нямам толкова памет на gsm-a за да може да побере целия й образ в снимка.