Преди време бях постнала първата част, но Бъг-а На Форума ми изтри темата, а сега завърших историята и част по част ще я драскам тук
Не я пускам цялата, за да не ви дотегне от четене, все пак това са около 10 стр "Уорд-ов" формат.. Та за нечелите предишната тема резюме на сюжета : тийн история, за двама влюбени , чиито млади животи се объркват заради една грешка или глупост. Всъщност "грешката" и всичко изобщо се върти около една дума, макар да я споменавам само в една част от повестта. Рекс я знае, но ще го помоля да не я казва, за да не се развали тръпката от постепенното разгадаване на паяжината, (ако изобщо има такава 
) Та на тези, които ще се навият да го четат: приятно четене.
ПП: Още не съм измислила подходящото заглавие, когато го направя, ще озаглавя темата подобаващо
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Глава първа.
Беше 10ти февруари 2002г.Държавата – България. Градът – на бирата, купонджиите и любовчиите – Пловдив, тръпнеше в очакване на Празника На Любовта. Въпреки минусовите температури и натрупалия сняг, влюбени и разлюбени обикаляха магазините в търсене или съзерцаване на всевъзможни сърца и валентинки.
Хората се бяха разделили на две групи: влюбени и загубени, романтици, твърдо вярващи, че любовта съществува и разлюбени, реалисти, разочаровани от любовта и повтарящи “Ще празнувам Трифон Зарезан и толкоз!”.
Но в Пловдив имаше и две горещи туптящи сърца, които притежаваха от качествата и на двете групи. Те двамата бяха романтици, разочаровани от любовта, загубени, но знаещи, че ако Зарезан беше на друга дата изобщо нямаше да се сетят да го празнуват. Сега го ползваха просто за оправдание, че не обичат или не са обичани.
Тя: На 14. Със сини очи, замечтан, но някак си жив поглед, висока, болезнено романтична, плашещо умна(с това плашеше главно момчетата) и нахално различна от връстниците си, от масата, от стадата. Този сбор от парадокси се казваше Ивайла.
Той: На 16. С тъмни очи и коса, безбрежно висок. Невъзможно последователен, реалист, умен и креативен, различен и в същото време див, непредсказуем, романтичен. Сблъсък от противоположности. Денис.
Иронията на съдбата и днес беше във форма: Сблъска двете туптящи сърца в пулсиращи от живот тела на входа на един магазин. Очите им се срещнаха. По нейните устни пробягна “онази другата” усмивка и побързаха да отпратят погледите си в две различни посоки, а заедно с тях и телата си. Разминаха се без излишни маневри…и денят продържи по старо му.
Малко по-късно Ивайла се прибра у дома и влезе в стаята си. Съблече се и започна да пробва дрехите, които си беше купила на днешното шопинг-турне. След едночасови неистови усилия успя да избере какво да облече на “тази-вечерното-напиване”. После си взе душ. Излизайки от банята видя майка си, която без излишно овъртане направо я въвлече в спора:
-Пак ли ще излизаш с ония извратените?!
-Те не са “извратени”! Те са ми приятели. Моите приятели! Ясно?
-Да, но пият, пушат и вършат всевъзможни гадости и глупости! Не искам да ги последваш в спането по тротоарите.
-Няма да го направя! Много добре знаеш! Имай ми поне малко доверие. Аз не съм като тях. Аз съм различна. Но ти не го усещаш. Не знаеш какво става с мен и в мен!
-Да ти имам доверие…Че мога ли? Заслужаваш ли?!
-Ооо, писна ми от истериите ти! Писна ми от депресията ти! Остави ме на мира! Имам право да живея!
Ива влезе в стаята си, трясна вратата след себе си, а майка й която друг път би я последвала, за да продължи с четенето на морал, някак остана без думи и замълча.
Денис също не беше в розови отношения с майка си. Прибра се и я вида да лежи на пода между дивана и шкафа с алкохол.
-Пак ли си пила? До кога по дяволите?!
Тя заплака. Стана, олюля се и се просна на дивана. Денис се надвеси над нея и гледайки я с най-всяващия си страх поглед й каза:
-Слушай: ако докоснеш още веднъж алкохол ще те пребия.
Той отиде в стаята си и си сложи слушалките, от които кънтеше Iron Maiden в опит да избяга от действителността. Малко по-късно и той беше готов да излиза.
Докато се обуваше, майка му го попита:
-Къде ще си тази вечер?
Без да я поглежда й отвърна:
-Мой ред е да се напия.
Но Ивайла и Денис не предполагаха, че тази шегаджийска съдбата отново ще ги срещне. Или това беше Купидон?
Глава втора.
Същата вечер се оказаха в един и същ клуб, че и в една компания! Цяла вечер си разменяха анонимни парещи погледи, докато кръвта на Денис не закипя. Дали от водката, дали от късния час или от магнетизма на Ивайла, той събра смелост и се доближи до нея. Мълчаха. Огледаха се на около – всички бяха по двойки. Всички без тях двамата. Най после той си отвори устата и къде на шега, къде на сериозно й каза:
- Искаш ли да ходим?
Но тя се усмихна лукаво и отби атаката:
- Къде?
Неловко мълчание. Беше негов ред да говори. Явно подходът му беше глупав и не й допадна. Трябваше да промени тактиката.
-Как се казваш?
-Ивайла.
-Хайде да танцуваме, а?
Директността му не й допадна – дори не я попита дали иска?!
-Слушай, мъжки, дори няма да те питам за името. Признавам – готин си, но си сбъркал адреса. Не съм лесна. ОК?
Намигна му и нищо повече не каза, той – също. Но думите й го накараха да осъзнае, че тя наистина не е “лесна”, че не е като другите, че все повече му вдига адреналина. Вече беше в съзнанието му, в мислите му и продължи да я жигосва с поглед до края на вечерта.
Ива се надяваше, че й е безразличен, но нещо и подсказваше, че той не е като другите. Присъствието му я караше да се чувства странно друга, докато разговаряха беше доловила аромата му, привличаше я все по-силно, едва успяваше да удържа на погледите му и от момента, в който го забеляза, Той заемаше всички кътчета на мислите и фантазиите й, колкото и Тя да го отричаше.
Краят на разказа остана отворен . Интересно ще е да разберем какво се е случило по-нататака със нашите герои . Със удоволствие бих прочел продължението на този разказ ... 
Бтв, коментарите ми - след мача. 
