Огромният транспортьор бавно се приближаваше към малкият цивилен кораб. Енергийният лъч го прибра в хангара.
- Разхерметизиране на хангара, моля изчакайте. – чу се гласът на бордовия компютър и шумът от изпълването на огромного помещение с въздух. Люкът на малкия кораб се отвори и от него бавно слязоха двамата пътници. Срещу тях с насочени оръжия стоеше цял взвод пехотинци. Измежду тях излезе мъж на около педесет в лъскава униформа.
- Аз съм адмирал Михаел Одрин, комадващ тази флотилия. Може ли да знам с кого имам честта да се запозная? Също така ми е интересно какво търсите в този отдалечен сектор, без никава охрана, когато наоколо бъка от пирати.
Пътниците бяха мъж и жена, и двамата между трийсет и трийсет и пет години, небрежно облечени и изглеждаха доста уморени. Мъжът започна неуверено:
- Ъъъ,адмирале, чест е за мен да се запознаем. Ами с моята секретарка пътувахме към колонията Ганимед, по бизнес. За съжаление бяхме нападнати от пирати и след като видяха, че нямат какво да вземат просто захвърлиха повредения ни кораб в космоса. И наистина сме щастливи, че вашата флотилия ни прибра на борда си, спасявайки ни от сигурна смърт. А какво търси подобна армада в толкова затънтено кътче на вселената? Предполагам че този Транспортьор и придружаващите го 3 ескадрона изтребители не са само за да се пазите от пирати.
- Уви, целта на курсът ни е секретна, не мога да ви кажа подробности. Ние също сме се насочили към колонията Ганимед. Засега може да си починете на борда, ще пристигнем след 24 часа. Ще ви помоля да не се разхождате особено из кораба, ако желаете нещо ще имате на разположение един адютант, обърнете се към него. Може да отседнете в отсека за ВИП гости. За съжаление едва ли ще имае възможността да говорим пак, тъй като съм доста зает, затова ви пожелавам приятен полет на борда на транспортьора Сант Антъни.
Войниците свалиха оръжието, а четирима от тях ескортираха неочакваните гости до малкият им апартамент в отсека за ВИП гости.
- Ако желаете нещо, обърнете се към мен. И моля не напускайте каютата си без разрешние. Приятен полет. – каза сухо адютанта. Вратата се затвори тежко.
- Е ще започваме ли? – двамата се погледнаха и в очите им изведнъж светна игрив пламък. – извадиха малък проектор и го включиха. На триизмерната холограма беше планът на кораба. Разгледаха го за по-малко от минута, последната седмица го бяха изучавали изоснови и го знаеха наизсут. Облякоха стронтиевите си костюми. Специално изработнеите костюми прилепваха по тялото, но по-интересната им функция беше че можеха да направят човека, който ги носи закратко невидим, огъвйки светлината и използвайки множество холографски проектори... всъщност много малко хора във Вселената можеха да обяснят как точно разботи технологията. Вече се провираха през вентилационните шахти. Стигнаха до секторът, в който се намираше целта им. Имаше дебела решетка дори във вентилационните шахти, но тя не беше проблем за лазера. Само след секунда наблюдаваха залата, в която се намираше целта им. Охраната беше от тежко въоръжени комадоси, а наоколо гъмжеше от охранителни камери и лазери, Старомодна, но все пак доказала се охранителна система. Пропълзяха до коридора, който водеше до залата. Тя отвори безшумно решетката и зачака. 3...2...1 спусна се светкавично падайки върху рамете на един от охраната. Войникът не успя да разбере какво става, защото в следващият миг съвсем тънка игла беше забита във врата му, в миниатюрната пролука между яката и шлема. Тя съдържаше толкова силен опиат, че го приспа на секундата. Мъжът вече се беше придвижил до командния център и беше поставил малкия заряд експлозив. След секунда слабата експлозия се чу по коридорите на огромния транспортьор. Пазачите от залата веднага се затичаха да видят какво става. Тя само това и чакаше. Извади малко устройство от джоба на костюма си и го включи. Изведнъж всички сензори наоколо полудяха и запищяха оглушително. Тя бързо премина по коридора и влезе в залата, използвайки предварително набавените карти за достъп. Лазерите, движейки се, описваха цялата зала, като пропускаха единствено масивният титаниев сейв в средата. Тя си пое дъх. Затича се, приклекна и се плъзна по гръб, избягвайки няколко от лазерните лъчи, миг след това се изправи, и подскочи, като под нея два лъча се кръстосаха. С още няколко сложни акробатични движения достигна до сейфа. Но не успя да избегне последния лазер... наведе се светкавично, като лазера леко я поряза по рамото. Само секунда забавяне можеше да и струва живота. Лазерите не можеха да повредят залата, която беше цялата от метал, но с човешката плът се справяха задоволително. Сложи устройството за декодиране върху сейфа. Трябваха му няколко минути. „Декодирането неуспешно, опитай пак”. „Майната ти” си помисли тя и с отработено движение извади малък бластер и простреля ключалката няколко пъти. Алармата запищя оглушително, но на фона на другите не парвеше чак такова впечатление. Жената извади това за което бяха дошли и го сложи в специалното куфарче.
- Докога ще се мотаеш? – той я чакаше на изхода от залата. Само с няколко ловки движения тя излезе от залата и се затичаха по коридора към хангарите. Двамата пазачи които охраняваха входа вдигнаха оръжията си, но миг преди да стрелят получиха по няколко изстрела от малките но изключително мощни бластери Скорпион на натрапниците. Само след секунда бяха вече огромния хангар. Корабът, с който бяха дошли беше сериозно повреден и явно нямаше да могат да се измъкнат с него. Но и не възнамеряваха да го правят. Качиха се светкавично в един от изтребителите „Призрак”, които бяха готови за полет по всяко време. Въведоха активационния код, който бяха осигурили преди няколко дни. Люкът се затвори и кораба се вдигна на метър от пода. В помещението нахлуха комадосите от охраната. За миг се почудиха какво става, но в следващия се окопитиха и откриха огън по излитащия изтребител. Разбира се дебелата му броня беше непробивамеа за оръжията на войниците. Само с два изстрела на мощните оръдия пробиха щлюзовете на хангара и след миг вече се движеха с почти светлинна скорост. Вакуумът, създаден в хангара задейства аварийните ситеми и всичко беше заключено. Щеше да им отнеме поне час да вдигнат изтребители за да ги преследват. А дотогава двамата ловки крадци вече щяха да са стигнали до голямата търговска планета Атлантия, където ги очакваше и купувачът за откраднатата стока. Тя го прегърна и страстно го целуна:
- Нали ти казах че ще е като да вземеш бонбон от дете? – каза му шеговито.

*Търговска планета Атлантия,галактика Емплорио 9.
Двамата слязоха бавно. Пътническият кораб току що кацаше. Щеше да е малко странно да се появят с откраднат имперски Призрак на търговската планета и да бъдат свалени от местния флот. Както винаги слизаха на ВИП терминала – нямаха нищо общо с двамата крадци, които бяха инфилтрирали имперски транспортьор само преди часове. Той беше облечен в стилен черен костюм, а тя беше с шикозна розова рокля за десетки хиляди кредита. Приличаха на важни клечки.
- Господин и госпожа Ривърс. Радвам се че пристигнахте навреме. Моят работодател ви кани в резиденцията си, като се надява да носите уговорената стока.
- Ще тръгваме ли скъпи? – тя се усмихна лъчезарно и грациозно влезе в чакащия малък кораб.
- Само след теб мила. – той също се усмихна и се качи в кораба. Магнитното поле го отлепи от земята и се понесоха към резиденцията на работодателя им. Поредното перфектно изпълнение на почти легендарните Демони, едни от най-успешните крадци в историята или просто господин и госпожа Ривърс, едни от най-уважаваните предпиемачи на търговската планета Атлантия.

Това го драснах набързо, дойде ми вдъхновението от няколко филма, които гледах анпоследък, но да видим дали съм написал нещо. Здраве да е, може и продължение да драсна. Нещо това изби на американски филм, ама какво да се правя...

За нещо драснато набързо е готино.

Браво беее,видя последните редове,където каза че е набързо написано,и айде да кажеш едно "готино е"...100% съм сигурен че не си го чела,но все пак трябва просто да кажеш че е готино,или добро,или други такива дето във всяка тема ги пускаш само колкото да минеш че и там си писала нещо....флууд.....

Четох го.Не се впускам в излишни коментари, просто защото тея "космически" сюжети не са ми по вкуса, но иначе е написано доста добре като за нещо "драснато набързо"
Аз просто имам душа на флудър.Какво пък като пиша в доста теми.И без това тия дни се старая да да пиша малко...

Сега пък за кво се карате? Дойде ми "музата"(да бе,да ) и го написах, посткам за да видим какво ще кажете. Който го кефи - радвам се, който не го кефи - ще се радвам и на малко критика.

Определено ми харесва, имам няколко забележки.. значи В началото мисълта тече бавно, но всредата когато започне зрелището(това с краденето не ми допада много) изведнъж се исипва всичко! Ако можеше да продължиш малко по... как да кажа.. спокойно.. щеше да е супер! Ако са просто крадци.. може идеята да стане "сива". Ако има малко по заплетена и фентази история ще е супер! Не говоря за извън земни и тн. става въпрос за.. някакъв артифакт примерно (прекалих с FreeLancer) който иска да бъде откраднат от някакви други за да направят нещо наистина лошо..

Определено очаквам продължение!

:Оффтопик:
Вече не можеш да очакваш свесни мнения! Както се видя по горе! Веднага развалят темата.. в това се превърна форумът!

Ами всъщност аз точно такъв ефект търсех. Всичко да стане страно бързо, отработено, планирано, без засечки. Това ми беше идеята. Виж сюжета като цяло съм го замислил, но без подробности, още като сурова идея. А и не смятам да го направя особено дълго. Във фентъзито не ме бива много, но с измислянето на заплетени истории смея да твърдя че ще се справя. Виж осъществяването е по-трудно. За фентъзи сюжет не се надявайте, отсега казвам. Ако все пак има интерес може да продължа.

Бива хареса ми

Планета Тау, галактически сектор 17,висока обита

Космическата битка беше в разгара си. Шестте тауански крацера от най-висок клас пречупваха имперската флотилия. Три от четирите имперски бойни кораба бяха сериозно поредени и обездвижени.
Антония тичаше енергично по стълбите, водещи към мостика в командния кораб на флотилията „Дързък”, единствения без сериозни повреди все още.
- Капитане, какво е положнието? Чух че само нашият кораб още може да маневрира, а повечето от кръстосвачите са свалени. Ако не се изтеглим няма да издържим дълго... – още не изрекла тези думи бойният кораб „Миротворец” избухна в пламъци и се пречупи на две под удара на фотонните торпеда, ударили го миг по-рано. Всички в мостика останаха стъписани от случилото се, знаейки че хиляди човешки живота току що бяха изгубени. След миг ударът от вражеските бойни кораби ги събори на пода. Нямаше да издържат дори още десет минути. Капитанът крещеше команди на паникьосаните пилоти и свързочници, а Антония изведнъж беше обзета от неприятно чувство... бързо мина в другия край на мостика и впери поглед през панорамните енергийни щитове, играещи ролята на „прозорци”. Поглед, отправен към бойният кораб „Паладин”. По обшивката му вече се виждаха малки експлозии, а Антония с ужас забеляза малкия тауански бомбардировач, насочил се към кораба. Нейният екип, приятелите и от дипломатическата мисия бяха на този кораб. Очите и се напълниха със сълзи, миг преди смъртоносните торпеда изстреляни от бомбардировача да ударят целта си като атакуващи зврове, които никаква сила не може да отклони от плячката им....
- Капитане, настоявам веднага да се изтеглим от бойното поле. Битката приключи – капитанът беше към шейсет годишен, известен със своята консервативност и не обръщаше внимание на думите на младата жена.
- Не се разпореждайте на моя кораб! Имперските сили никога не бягат. Ние не сме страхливци. Единият тауански крайцер е силно повреден. Отдръпнете се от мостика. – Изведнъж от радио предавателите се разнесе глас, който прокънтя из целия кораб:
- Не спорете капитане, ами се отдръпнете и предайте командването на дамата. Опълномощавам я да изтегли цялата ви флотилия от бойна орбита.
- Кой по дяволите сте вие и с какво право взимате подобни решения? – отговори капитанът.
- Главен адмирал Залман, комадващ 2ри флот, от имперски флагмански кораб „Звезден мрак”. Отстранен сте капитане, глупавите ви действия днес жертваха живота на много имперски комадори. – огромният копрпус на имперския флагман се появи отдясно на мостика. Плазмените оръдия вече засипваха със смъртоносния си огън тауанските крайцери, които в случая бяха изтощени и напълно безпомощни срещу мощният изполин. Титаниевият корпус беше неуязвим за енергийните им оръжия, подислен с най-издържливите материали, познати на човека, а инасталираното енергийно поле отклоняваше всяко торпедо или ракета, насочени към него. Само за минута изстрелите от изключително мощните му плазмени оръдия буквално откъсваха парчета от водещият крайцер на Тау. След секунди изтребителите „Призрак” изникнаха от нищото, а огнените дири оставени от изстреляните ракети „Адски пламък” предвещаваха превръщането на 2рия боен крайцер в космически прах. Явно империята беше обърнала внимание на ситуацията в сектора, щом изпращаше един от флагманските си кораби и няколко ескадрона от най-модерните си изтребители, току що постъпили на въоръжение. „Звезден здрач” премаза следващият боен крайцер на Тау, изпречил на пътя му за отрицателно време. Крайцерите бяха огромни, но бледнееха пред титаничния корпус на „Звезден Здрач”. Флагманския кораб на империята беше едно от най-мощните военни съоръжения във Вселената. От своя страна изтребителите „Призрак” бяха съвършените кораби, докато не атакуват те са напълно невидими заради системата за активно прикритие, способни са да правят и хиперпространствени скокове и практически нямат нужда от транспортьор. Явно канцлерът оценяваше заплахата от надигащата се Тау. Само за десет минути битката беше приключена. Последният крайцер стоеше нподвижно повреден, но вместо да спре продължаваше безрезултатно да атакува титаничния си противник. Флагманът се насочи на пълна скорост срещу неподвижното метално тяло на ранения враг... стотиците спасителни капсули се отделиха от него, миг преди старховития таран на „Звезден здрач” да го разцепи на две. Радостните викове на командорите по радиомрежата оповестяваха края на битката.

Планета Тау, висока орбита, 20 минути след битката, мостик на имперски флагман „Звезден здрач”

- Адмирале. Радвам се да ви видя. Без помощта ви бяхме загубени.
- Антония удоволствието е мое. – с изискан жест адмиралът е поклони леко. - Капитанът ще бъде съден, действията му са довели да големи загуби за империята. Имате късмет че канцлерът реши да ме изпрати, усетил че може да изгубим контрол над сектора. Съжалявам за приятелите ви на „Паладин”. Но сега имаме по-важни неща да обсъдим. Задачата ви тук е от първостепенна важност и не търпи отлагане. Знаете че последствията от провала и може да бъдат катастрофални...

Търговска планета Атлантия, столица Ра, имението на семейство Ривърс:
- Мисля че правите голяма грешка с отказа си. Нямате избор Ривърс, вече сте вътре и искаъе или не ще ни помогнете. – човекът стоеше срешу двамата съпрузи, насочил бластера право срещу тях и явно се готвеше да стреля...

* Командор – Общо прието обръщение към военнослужещите в имперския флот

Човкът, стоящ срещу тях беше самият им Работодател, както те го познаваха. Развитието на отношенията им в последните 3 дни не беше никак добро, бяха отказали да работят за него и да го предадат и явно тази опция не му харесваше и беше решил лично да се погрижи. Само след миг този незначителен глупак се готвеше да ги застреля. Но Ривърс не бяха аматьори и винаги бяха готови за най-лошото. Чу се слаба свистене и няколко тънки лъча преминаха през тялото на натрапника като нож през масло. С безизрана гримаса той се строполи на каменната пътека. Току що пристигналите агенти го заобиколиха и се увериха че е мъртъв.
- Семейство Ривърс. Нали знаете че ще трябва да обяснявате дълго за тази каша? - Антония ги погледна леко намръщено.
- Гост* Зи. Можеше да не чакате последния момент. Не очаквахме да видим специалния отдел на импрското разузнаване тук. - Даниел и отговори с неговия пренбрежителен поглед.
- Не ми се прави на невинен Ривърс. Тук съм да разследвам поредната каша, която сте забъркали. Тоя път няма да се измъкнете. Прекрачихте всякакви граници. Да ограбите транспортьор? Къде ви беше умът?
- Знаете че нямате нищо срещу нас, а когато дойде адвоката ни ще...
- Достатъчно. - водете ги. Агентите ги качиха в двата чакащи спийдъра и след секунди машините се понесоха из центъра на столицата, право към бюрото за сигурност. Антония се возеше в задния спийдер и размишляваше. Спомни си Планетата Европа преди две години. Спомни си суматохата, настъпила след като тези двамата в предния спийдер бяха откраднали кралските скъпоценности. Едни от най-охраняваните реликви в империята... Те се подиграха със стотици агенти и куп полицаи. Бяха направили за смях и нея, дори единият крадец имаше наглостта да се изправи очи в очи в нея. Тя никога нямаше да забрави онзи поглед и думите „Бон Воаяж”. През годините тя имаше още няколко неприятни срещи с тях, никога не успя да намери доказателства. На разпитите те бяха непоклатими. Но знаеше едно - с годините те се изчерпваха, а тя ставаше все по-добра и уверена в себе си. Сигурна бе, че скоро късметът ще им изневери и тогава ще ги накара да се разкайват. Но знаеше, че няма да е днес. След познатото „не сме виждали този човек, не го познаваме” нямаха основания да ги задържат, още по-малко те бяха видни граждани на планетата.

Планета Атлантия, Столица Ра, резиденция на президентът на планетата А. Годън
Даденият от президента бал току що започваше. Всички важни фигури в управлението бяха поканени.
- Дание Ривърс. Приятно ли си прекарвате? - Той се обърна изненадан. Грубата агентка, облечена във военен костюм от преди няколко часа сега се беше преобразила в червенокоса красавица около 1,70 в изумителна прилепнала вечерна рокля.
- Гост Зи? Не очаквах да ви видя тук? Подобни скъпи дрехи? Вече спите с президента?
- Знаете че можехте да спестите чина ми все пак. Тук съм по негово жеание, за да ви наблюдавам. Знайте че все някога ще сгрешите и тогава аз ще съм там Ривърс. - каза тя усмихнато.
Ще чакам с удоволствие. А дотогава да ви донеса питие? - всъщност почти никой не знаеше че агентката е тук. Наистина щеше да загази ако някой разбереше, че целият и екип чака въоръжен отвън. Но беше сигурна, че тази вечер може да получи важна информация, всъщност следеше Ривърс от месеци и знаеше всяка тяхна крачка. Знаеше, че корпорацията „КРС”(Компютърни и роботни системи) играе много задкулисни игри, но за момента нямаха никакви доказателства. Щом представителите им пристигнаха беше време за действие. Излезе навън и само за минута облече бойния си костюм. Миг след активирането му тя напълно се сля с околната следа, сякаш беше прозрачна като въздуха. Малкия предретинов дисплей изобразяваше нужната информация и активна карта на цялата резиденция. Тук тя трябваше да използва всички свои умения, придобити в годините на обучение. Започна да диша съвсем тихо, след няколко минути пулсът и се забави... движеше се абсолютно безшумно. Минаването покрай пазачите се оказа доста лесно, практиката също си каза думата. Още един пост на охрната и беше в стаята съседна на помещенито с делегацията на „КРС”. Долепи инфра-червеният сензор до стената. След миг получи сравнително ясна картина - в стаята имаше петима души. След малко дойдоха двама от охраната, а след тях влязоха Ривърс. Накрая влезе самият президент на планетата. Единият от първите петима стана и вдигна чашата си:
- Господа(и уважаемата дама) - събрали сме се тук за да обсъдим бъдещето на Атлантия и на така обичната ни империя...


1.Гост - най-висок оперативен ранг в имперската агенция за сигурност

Да пусна и тази част че кой знае кога ще намина пак през тоя форум...

Безсънните нощи разждат продължния:) ...

- Системата... – започна мъжът – е несъвършена. Канцлерът е слаб. Време е да направим промяна. - Това със сигурност беше един от изпълнителните директори на КРС.
- Знаете за смелата офанзива на нашите тауански приятели, която доста подпомогнахме, но уви те са нищо срещу мощта на Империята. Но това е знак. До кога малките светове ще бъдат потискани от прищевките на канцлера? Да живеят едва ли не като роби? Да плащат огромни данъци? Много светове ще застанат зад нас ако започнем инициативата. Знате, че вече разполагаме с огромен флот, базиран на планетата изграден с много усилия и жертви от наша страна, който ще може да се изправи срещу имперските сили. Всичко ще започне тук, на Атлантия и най-после ще покажем, че миналото величие на империята не е това, кото беше, че Дорианските войни са само спомен и е крайно врме да установим нов ред. А щом канцлерът не иска, значи някой друг трябва да помисли за гражданите на империята. И нашия предводител Етерал ще се погрижи за това. Той ще бъде новият канцлер, на новата, по-добра империя.
Както казах разполагаме с доста голям флот, дислоциран на планетата. Но първото, с което трябва да се справим са новопристигнали сили от 2-ри флот – 4 ескадрона „Призрак”, 2 транспортьора и най-голямата заплаха – флагманът „Звезден Здрач”. Нашите флоти са млади и неуверени, докато имперските или имат голям боен опит. Затова първата ни цел ще е флагманският кораб. Това ще стъписа силите им и ще даде кураж на нашите. Той може и да е неунищожим, но да не забравяме, че защитите му са разработни от КРС. Както някои от вас знаят са предвидени специални кодове за дезактивиране на кораба в критични случаи. Тези кораби се пазят в главнокомандващият на имперския флот Хан, военният съветник Салис, флотски координатор Илевън и разбира се в канцлерът. Немислимо е да ги вземем от Хан, Илевън или канцлерът. Но по наша информация съветник Салис е на официално посещение в търговската станция „Ганимед” с малка охрана. Разбира се не можем да компрометираме нашата възвишена цел с открита атака. Затова съм довел тук хората, които ще направят важна крачка към успеха ни. Господин и госпожа Ривърс. Както знаете те ни помогнаха и преди, предоставяйки ни бъдещите планове на малкия флот на капитан Залман срещу който щяхме да постигнем блестяща победа, ако не беше намесата на 2-ри флот.Съвсм скоро ще се отървем и от тях. Ривърс – подгответе се, един глайдер вече ви очаква навън за да ви откара до космодрума. Заминавате за станция „Ганимед”. Вие ще донесете нашата победа. – Антония това и чакаше. „Атака, вднага!” каза тя в предавателя и екипът и нахлу в резиднцията.
- Какво си мис... – започна президентът Годън, но веднага беше повален на земята и неутрализиран. Чуха се първите изстрели – охраната се беше окопитила, разполагаха с над 30 души, тежко въоръжени. Екипът от Гостове зае отбранителни позиции. Но лейтенантът нямаше време за това – с бързо движение се претърколи през центъра на престрелката и се озова в в единкоридор. „Настъпвайте след 2 минути” – изкомандва тя и се затича по коридора „Зареди карта на 2рия етаж” – компютърният асистент веднага я изкара на визьора. Влезе бързо в една от стаите и се качи по тясната стълба към 2рия етаж. След няколко секунди се появи точно зад барикадиралите се охранители. Мозъкът и работеше на високи обороти, с изваждането на граната вече направи нужните изчисления – „3 метра обсег, 3,5 за пълна безопастност – 5 крачки – 2 секунди...”, дръпна шленда и метна граната след което се скри зад една стена извиквайки в радиопредавателя „прикрийте се!” на екипа си. Миг по-късно неутронната граната сломи противника. Безжизнените тела на 8те охранители се строполиха на земята.
- Бързо, след мен! – тя се движеше светкавично по коридорите, сякаш беше живяла тук с години. Хората от екипа и едва смогваха на темпото.
- Лейтнант. Двама леко ранени...
- Не сега. После ще се погрижим за тях. – зад ъгъла агентката попадна точно на двама пазачи, но рефлексите и сработиха още преди те да осъзнаят какво става – тя отскочи към стената, отблъсна се и светкавично повали по-близкият противник обезоръжавайки го. Вторият насочи оръжието си и стреля. Но агентката вече не беше там. Пазачът се огледа объркано и миг след това точен изстрел в главата го лиши от възможността да забележи появилият се зад него екип от агенти. Още четирима пазачи се появиха, явно чули къде е врага, но вече ги очакваха и няколко светкавични изстрела ги лишиха от възможността да окажат съпротива. Термалните скенери работеха.
- Излезте на паркинга! Веднага всички агенти да се насочт към паркинга! – извика Зи. Тя изведнъж спря и сви в един коридор на 2-рия етаж. Мина светкавично през огромната стая и се насочи към балкона. Ако понмеше правилно плана балконът имаш изглед към паркинга. Беше права, илезе на него и видя как Ривърс тичат към паркрания наблизо глайдер. Насочи снайпера си, нагласи оптиката за минимално разстояние, пусна нощния прицел (всичко това само за миг – тренировки) и се прицели в жената. Един изстрел... втори – вторият лекоя я одраска по крака, но болката я накара да преплете крака и да се строполи на земята. Мъжът се обърна светкавично, насочи доста голям бластер към балкона и произведе няколко изстрела.Антония дори не трепна, знаеше че от такова разстояние не може да я оцели... миг по късно все едно я блъсна спийдер, почувства тъпа болка в рамото и отхвръкна метър назад, блъскайки се в стената. Не можеше да повярва, но той я беше оцелил. За щастие бронята пое изстрела напълно. Двамата вече стигнаха глайдера и се качиха в него. Зи погледна през парапета – „4 метра, какво пък?” – помисли си и се прехвърли през него призеявайки се леко на бетонния паркинг пред балкона. Качи се в първия и попанал глайдер и натисна педала на газта до ламарината.
След миг се носеше по скоростната магистрала, очевидно към най-близкия космодрум. Трябваше да признае, че който от двамата караше предният глайдер, летящ с бясна скорост беше наистина добър пилот. Извърши няколко невероятни маневри, плъзна се по стената на магистралата и застана на 90 градуса от пътя движейки се по нея. После ускори малко и се шмугна мжду 2 глайдера разминавайки се на милиметри. „Този път няма да ми избягате!” – мислеше си Антония. Тези номера не и бяха чужди, в академията беше тренирала доста, а и имаше опит от многобройните операции зад гърба и. Беше страхотен шофьор и издържаше на темпото. Държеше се само на няколко метра зад глайдера на Ривърс. „Лейтенант? На 2 минути след вас сме, полицйките части поеха резиденцията. Не избързвайте, изчакайте да пристигнем...” – гласът на помощник капитанът на екипа на Антония. Той винаги имаше отлична преценка за ситуацията. „Трябва да започна да го слушам... от другия път.” – помисли си тя. Минаха през портала на космодрума. Агентката видя, че се насочват към малък хангар.Бяха на педесетина метра пред нея. „Не могат да вдигнат кораб във въздуха а 15 секунди” – каза си тя. С рязко движение завъртя глайдера, обърна тягата и го прилепи за земята на метър пред хангара.
- Излизайте Ривърс, няма да се измъкнете този път! – извика тя. В този момент чу силна експлозия и огромна дупка зейна в стената на хангара. Веднага застана пред нея и това беше първата и грешка – срещу нея на около метър от земята се носеше имперски „Призрак” със заредени и насочени към нея оръжия.
- Стреляй подяволите! Какво чакаш глупак такъв??? Затреляй я! – Антония чу гласа на Натали Ривърс...

Прочетох засега първата част и ими хареса. Скоро ще прочета и другите. Успех!

Да ве още малко писател да стане!<Виж тожа е добра идея...>

Ловец, определено "браво"! Наистина добре направен разказ с голяма доза напрежение. Много ми хареса и бързината, с която всичко се развиваше. Хм, сега малко по-подробно де...

Първата част не беше лоша, но честно казано беше доста далеч от "наистина добра". Идеята за кражбата беше добра, но и аз ще кажа същото като Арчър - прекалено засили действието и прескочи много елементи. Виж, в една такава кражба действително бързината и светкавичноста на действията е важна, но честно казано гъвкавоста и множеството дребни елементи я правят истински красива. С една дума, финеса, това е красотата в една кражба (разбира се, става дума за филм, игра, разказ, не истинска кражба). А при теб този елемент леко отсъстваше. В началото започна като че ли така, но след това всичко се подчини на бързината. А и тези кратки и бързо следващи едно друго изречения определено бяха много сухи и просто и развалиха впечатлението за добре написана част. Колкото до замисъла на самата кражба, тук пак нещо куцаше... Всичко беше някак..., виждано вече. Нямаше някакъв интересен момент, да не говорим че имаше и някои глупави елементи (какъв ще е този кораб, в който стаята "със сейфа" ще е на две крачки от хангара за излитане? Какво стана с всичките пазачи от първата стая? И защо пък лазерите няма да имат обхват точно до сейфа? А и има и други де...). Както и да е, не беше лошо начало на разказа. Хареса ми, да не си помислиш нещо друго!

Втората част... Нищо особено, просто писаници. Май нямам какво да кажа, с нищо не впечатли, но пък и не развали... Само това с уволняването на командира беше леко тъповато, но няма значение. Направи ми впечатление обаче друго - като че ли се беше захванал с прекалено много неща и сюжети. Крадците, Тауанците, 2ра флотилия, тази Антония пък не беше ясно каква е, що е. Обаче след 3тата част всичко се свърза и разбрах, че сюжетът няма да е чак толкова сложен и оплетен. За добро или лошо. Каквото и да си говорим, със сигурност така се пише по-лесно, може би и по-добре. Колкото до самата трета част, отново нищо особено, като че ли просто свързващ елемент.

Колкото до последната част... Е, това вече беше наистина доброто изпълнение! Започна с леко разплитане на фабулата и изясняване на "кои са добрите, кои са лошите". Словото на директора на КРС беше добре написана! И след това започна екшъна. Да, точно такъв, какъвто го обичам аз - бърз, неотрупан с елементи, изпълнен с напрежение и четящ се на един дъх. Поздравления за него! Май като цяло нямам забележки по него, просто ми хареса...

И единствената ГОЛЯМА забележка - правописа ти е ужасен! Не знам, струва ми се, че май не си редактирал дори и веднъж писаниците си? Направи го, дори сега не е късно! Само правописните и граматическите грешки. Доста развалят създаденото добро впечатление, като при това някои стават дори и трудно разбираеми за читателя.

Като цяло пак "браво"! Определено беше интересно разказче и ми хареса. И със сигурност ще чакам продължението му!

Прочетох всички части, доста е добро. Но наистина грешките ти са невъобразими. Човек, ти колко изкарваш по БЕЛ?

прочетох само първата част и чесно да си призная това е супер яка изтория!!!HUN73R има добре развита фънтазия което е важно качество на един писател!HUN73R имаш талант и продължавай да пишеш все така!
с удоволствие ще прочета другите части

Само ще ти кажа, че ако ми забавиш още малко продължението, ако не за друго, за това верно ще те набия следващия път

Са сериозно /не че не бех сериозна, че ще те бия/

Действието се развива бързо, ясно, последователно.
Доколкото разбрах това е целта и си я постигнал.
Само дето още се чудя оная дама - Зи, как се метна от 4 метра и се приземи плавно/ ама знае ли човек, какво има в тия костюми/.
От друга страна правописа ти верно е на твоето ниво .
Иначе сюжета върви, гладко последователно, интересно сменяш време и гледна точка, както и местонахождение на действието . Хубавото е, че е изчистено от отегчителни описания, но инфо не липсва, или по-точно казано, точно колкото трябва и когато трябва, без грам излишни глупости, което те кара гладко и бързо да четеш, без задължителното отегчаване на безкрайните описания

Ади, чакам си продължението и не е зле да се разбързаш малко , че какво ще чета другия път кат не мога да спя , а и искам да разбера как толкова бързо се измъкнаха двамата бандюги

Не мисля, че има нужда от толкова крайни изказвания, в миналия епизод намалих грешките до минимум и ако няколко сбъркани или изядени букви са ви такъв трън в очите може би сте малко прекалено взискателни?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Даниел изпита чувство, което му беше непознато в последните години. Поколеба се. В неговият занаят само миг разсейване и колебание можеше да означава краят...Но нещо вътре в него не му позволи да я застреля, тя стоеше там напълно беззащитна... Цялото това колебание трая не повече от секунда. Глайдерът на агентите изскочи точно пред изтребителя, скривайки Антония от погледа му. Още преди да успее да осъзнае какво става един от тях извади йонен бластер и след секунда зареждане целия хангар се освети от импулса на мощното оръжие. даниел на косъм издигна Призрак-а и импулсът само направи голяма дупка в подтелния стабилизатор на машината. Но Призракът беше изключително повратлив, той го издигна светкавично и с големи усилия избегна втория изтрел, след което вече беше на над 100 метра от хангара. Бяха се измъкнали на косъм.
- Какво ти стана Дани? Видях колебанието в очите ти. Даниел Ривърс да се колебае? Най-неумолимият и безпрецедентен крадец, Демонът се колебае? Напоследък ме учудваш все повече.
- Виж Нат... аз се поколебах наистина. Може да сме всякакви, но кога станахме безскрупулни убийци? Спомни си времето, когато бяхме просто крадци, когато го правехме за тръпката и когато бяхме една от най-големите атракции в империята. Нямаше големи корпорации, които ни използват да крадем оръжие, да разпалваме кофликти...
- Явно наистина си се размекнал. - каза Нат с лека усмивка. - нищо не се е променило чак толкова. Сега няма ли тръпка, няма ли емоция? Преди бяхме просто едни крадци, които го правеха само забавление, едва ли не... докато сега КРС ни плаща достатъчно, за да си купим цяла Атлантия ако пожелаем. Не живеем ли по-добре отпреди, няма ли повече емоция? И знаеш ли, аз подкрепям КРС. Знаеш колко приятели имаме на Тау, на Ендора, на Атера. Империята ги третира почти като роби, канцлерът се има за полу-бог... Омръзна ми от това Дани и си мисля, че вече сме избрали правилната страна, знаеш ли?
- Но КРС и другите го правят единствено за пари. Пари и власт, не им пука за хората, тауанците и десетките други раси в империята.И дори да искат наистина да подобрят нещата просто не е това начина...
- Не го ли правим и ние за парите, дори и за властта? Парите са власт, а ние ги имаме и другите не са от значение. - Даниел предпочете да замълчи... чудеше се дали това беше жената, за която се ожени преди 2 години. Беше станала по-арогантна, самоуверена... но все още толкова я обичаше. Напоследък бяха по-скоро "сътрудници", отколкото влюбени съпрузи, задачите следваха една след друга, а Даниел не беше спал от 72 часа. Вече едва издържаше да пилотира кораба. Унасяше се и не забеляза двата мигащи индикатора за излизане от хиперпространството.
- Дани? Излизаме от хиперскока. Нека акустираме и ще си починем няколко часа, виждам че едва издържаш вече. - пред очите им се разкри гледката на огромната станция Ганимед, в орбитата на Терра 3 - огромен орбитален град с над милион жители. Хиляди малки и големи кораби пристигаха и замианваха, станцията беше междинна зона - без закони, без конфликти, убежище за отрепките на галактиката. Затова акустиращият "Призрак" не правеше никакво впечатление. А и Ривърс винаги успяваха да останат незабелязани... все пак това им беше професията. Нат се спираше тук-там, заговаряше се с познати - трябваше да подготви всичко около кражбата на кодовете, корабът се нуждаеше от ремонт. Даниел вече не забелязваше нищо около себе си, показаха му стаята му и той се строполи на леглото си. Усещаше, че след миг мозъкът му просто ще изключи. Така и стана, черният воал се спусна пред очите му и сънят го прегърна в сладките си обятия. Поне трябваше да са такива...
...Събуди го отекващият звук от силна експлозия. Последва я още една. Той се облече бързо и излезе до големите прозорци на стаята. Всичко беше обгърнато в дим и нищо не се виждаше. В този момент през вратата влезе Тед, най-добрият му приятел:
- Хайде човече, да се махаме, скоро ще стигнат до тук...
- Какво сатва, кой ще стигне, какви са тези експлозии? Обясни ми по дяволите.
- От друго измерение ли падаш? Империята е стоварила сили тук и започва мащабна атака. Защитата се огъва, няма да издържим дълго. Сен е приготвил един малък кораб и ще се измъкнем от това адско място. Но трябва да побързаме, имаме 15 минути да стигнем до космодрума в центъра. След минута тичаха по улиците на града към огромната сграда, висока стотици метри в центъра на огромният град. Всичко беше обгърнато в дим и на отделни места огромни огньове се издигаха над сградите, а Даниел още не можеше да повярва какво се случва. Около него цареше паника, всички крещяха и беше една истинска лудница.
- Не се оплесвай по дяволите, не стигнем ли на време сме загубени. - подвикна му Тед, който беше няколко метра напред. Влязоха в космодрума - отново пълен хаос. Светкавичните асансьори ги изкачиха до покрива за по-малко от минута. Покривът представляваше огромна плскост с диамътър около 100 метра пълен със съоръжения за обслужване на излитащите и кацащи кораби. Сега там имаше само два малки кораба.
- Ще се забвим малко, след 10 минути излитаме. - извика Сен. Дани се приближи до ръба на стартовата площадка и се опита да фокусира бойното поле с мощния бинокъл. Всъщност битката протичаше в покрайнините на града, само на километър от сегашното им местоположение. Тауанците бяха хвърлили цялата си армия срещу неприятеля, хиляди пехотинци, стотици танкове и мек-ове. Виждаше се огромната армия, но от дима не се виждаше нападателя, навсякъде имаше само тауански сили. Звукът от реактивни двигатели предвести появяването на цяло крило полеви изтребители. Но още недостигнали бойното поле няколко лазерни импулса разцепиха димната завеса и неумолимо се врязаха в изтербителите взривявайки ги на момента. Още една поредица от свткавични импулси изпепели цялото изтребително крило. Огромен взрив озари нощното небе над планетата, изпепелявайки няколко мек-а наведнъж. И в този момент се появиха чудовищните имперски танкове "Ентерон". Цялата тауанска армия се огъваше само пред 5 от тези машини - огромната броня, лазерната, енергийната и противоракетната защита ги правеха неуязвими за тауанските сили. А опустошителните плазмени оръдия след всеки изстрел намаляха таунаската армия с десетки. Таковете просто биваха стопени, а мек-овете отхвърлени на по десетина метра назад. Само 2 минути по-късно 5-те изполина вече приключваха битката и навлизаха в града, унищожавайки всичко по пътя си. Бойното поле остана осеяно с хиляди трупове, а от града след минаването на чудовищата оставаха само развалини. Даниел още не вярваше, че подобно нещо може да се случи, толкова много жертви, негови приятели, столицата на планетата Тау, в която се намираха в момента подлежеше на опустошение. Толкова невинни...
- Хайде да тръгваме, нямаме време! - бързо се качиха в малкия кораб и след минута се отлепиха от земята. В този момент видяха жена с няколко деца да тича по площадката към тях. - Отивам да ги взема, не можем да ги оставим - Тед излезе от кораба и се затича към тях. Точно стигна до тях и се чу глухо свистене, а миг по късно плазменият снаряд се разби в кулата, събаряйки част от нея. Миг след това вторият изстрел беше неумолим и се заби право в ръба на площадката там, където бяха Тед и децата. Всичко се разви светкавично, Дани видя само срутващата се площадка и как Тед пада заедно с отломките. Понечи да изкрещи, но гърлото му пресъхна и отрони само измъченото, безпомощно "Теед, не...", след което той се стрполи на колене на пода на вече отдалечаващият се кораб. Зад себе си чуваше плазмените експлозии, които довършваха опустошението на града...

Определено пак ми беше приятно да чета написаното! Пак се потопих в атмосферата на приключението-фантастика с крадци, империя, агенти и т.н. Биваше си го действието, макар и не чак толкова интензивно като в предната част. Но пък историята продължава да се завързва и нещата следват логическия си ход. Става все по-интересно...

Забележките ми са главно до някои логически несъответствия...
А също така и продължават да се забелязват правописни грешки, макар и в много намален състав, но все пак си присъстват.

Както и да е, въпреки това написаното определено ми хареса..., отново!

Хънтър много добре. Искаше ми се и аз да можех така да пиша:) Чакам продължението.

ПП. Как ти хрумна Залман?

ППП."Адски Огън"?Hellfire ракетите в момента са на въоръжение в САЩ