Денят започна както всеки друг понеделник.Както санувах най-хубавия си сън и ми звънна алармата на телефона.Малко трудно се отлепих от леглото и с мъка си припомних колко е гаден живота.Залитайки се запътих към банята и със странни движения направих нещо наподобяващо измиване на лице и зъби.След банята реших да се подкрепя малко и посетих кухнята.Отворих хладилника (и пак припомняйки си колко е гаден живота забелязвам)той празен,като стомаха ми.Умърлушен реших да се разтъпча до компютъра.Отивам аз в мойта стая и включвам машината.В този момент той започва да ми скърца и ми надува главата.Преодолях този стрес но като ми мина през ума да си проверя пощата то ми отваря абв-то два часа.Веднага го изключих и си спомних колко е гаден живота.Веднага след тези си свои деиствия отдолу се звъни,поглеждам аз един приятел и се чудя ко прай той тука в седем и половина.След половин час размишления се сетих,че съм на училище (боже колко е гаден живота).Убличам се и заминавам.Стигаме там както обикновенно десет минути по-рано и се наслаждаваме на балъците от класа и техните тъпотии.Започна първия час и даскала реши,че му се прави контролно (боже колко е гаден живота).Направих контролното колкото за три плюс и ми улекна.Втория час ме изпитаха и ми писаха две (боже колко е гаден живота).Другата част от учебния ден мина по почти същия начин.
Прибирам се в къщи заедно със същия този приятел,с който отидох на училище да поиграем малко на компютъра (около 10 минути) и после в тях.Тогава разбираме,че майками днес почива (боже колко е гаден живота) и ми записала час да се подстригвам (а аз си пусках дълга коса ),и накрая ми разясни,че и тя щяла да се подстригва с мен.Отиваме двамата и аз сядам първи.Направиха ме на гамен но не казах нищо (боже колко е гаден живота) после чаках майка ми два часа да си избере прическа и накрая заминах без нея.Точно когато се прибирах в нас се срещнах с една приятелка,с която сме ходили преди няколко години и странно защо много я харесвам (не само като приятелка)и отидох с нея до магазина.През това време (докато ходихме до магазина) си спомнхме много неща и много се смяхме.Бях забравил какво е да си наистина щастлив.Май се влюбих наново (боже колко е красив живота)
Това написах току що и съм сигурен,че има много правописн грешки но нямах търпение да го покажа на някого и се сетих,че ми бяха споменали за този форум.Моля кажете какво мислите.

Еми прав,си че има много грешки но като прескочим това много ми харесва.

П.С.
Хахха кефи ме подписа ти хах