Всъщност това в никакъв случай не е разказ... а може би е - разказ за един откъс от живота ми...
Наистина не знам какво целя с тази тема, разбиране - не мисля, успокоение - в никакъв случай, може би какво мислите за цялостната идея... може би да провокирам определени хора... знам ли?
Ще ви поискам да се съобразите само с едно нещо - не се подигравайте с темата...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Имало едно време...
Началото на всичко започва от началото, в което станах юзър на този форум... Всъщност началото бе края на вече така далечната 2003та... но увода винаги е бил скучен, затова го пропускам...
Преди така променящата ме 2004та аз бях едно дете. до 15 годишна възраст аз бях... както ги наричаме на репетициите "еднопластови персонажи" - те не търпят развитие през цялата пиеса, имат само една, основна, черта на характера... така аз имах само идеотското си щастие (както всеки). Никога не съм си и мислел, че мога да достигна... ха - че аз дори не съм подозирал, че има други "нива" на "съществуване". Не ми е и минавало през ума, че мога да бъда в лошо настроение ("сдухан"), или че мога да се влюбя (наистина - нито веднъж, дори само като проблясък) ... Живот в такова състояние, според мен, не е живот - да не чувстваш света, да не чувстваш духовното в него, магичното, ефирното, да не можеш да се докоснеш до собствената си душа...
Обратно към Началото - моето раждане, духовното ми израстване и хората, които ми показаха пътя...
Кой може дори да си помисли, че точно това ще промени живота ми коренно? Една регистрация в един форум...
Няма да се впускам в обяснения, но ще обърна специално внимание на определени моменти и хора...
Още на има няма първата седмица се запознах с хората, с които по нататък ще "дружа", и нови "допълнения" почти е нямало...
На Един от Първите аз дължа всичко... дължа му живота си, тъй като той самият ми го даде. Този първи, който ми показа колко всъщност прекрасен и привлекателен е света, колко необясним и все пак наситен с емоции, преживявания може да бъде...
Не знам, може би не ме разбира те, може би не ви се е случвало нищо подобно... как един човек абсолютно несъзнателно, само бивайки себе си, да ти помогне да достигнеш места, които ти самият не си могъл... да ти посочи правилната пътека, но и да извърви пътя с теб...
А как ви се струва този човек да отключи в теб таланти, за които само си могъл да мечтаеш преди? Тогава този човек се превръща в твоята връзка с мястото, където те е завел... защо казвам това? Ще разберете по-късно...
Неочаквани таланти и нещо от мечтите
Разбира се, ще почна с по-маловажното... този Първи ме научи да творя, да изразявам мислите си чрез думи, да мога да опиша нещо и после да му вдъхна живот...Как? - със самото си присъствие, със самият факт, че бе до мен винаги, винаги готов да изслуша, винаги готов за дискусия, разсъждения, или пък за най-обикновен разговор... един човек... без цел, без умисъл... необикновен, уникален, неповторим, незаменим ахх колко ми липсва дори сега...
Но по-важното - Първия ми показа как да обичам. Не знам как постигна дори това... Накара в мен да разцъфтят всякакви чувства, а точно в средата им величествено изправила снага - розата на Любовта! Цвят така наситен, прашец златист като слънчевия диск, и вятър силен, ненаситен, който да го разнесе по всичко около мен... А аз - хлапе с велика сила във ръцете си и никаква идея как да я използва...
Парадокс
Света беше напълно отворен пред мен и аз имах възможността да го изследвам, да експериментирам с него, да го изучавам, дори да го променям... Казано с прости думи - запознах се с нови хора, съградих добри приятелства, бях променен човек! Доброто настроение веднага биваше изместено от сериозно, когато се налагаше, след доброто настроение винаги идваше баланса - сдухването. Като вълни - ту горе, ту долу, рядко по средата... И така ми харесваше, нямам по-любимо състояние на духа от това да съм в лошо настроение... тогава сетивата ми се изострят допълнително, а магичното отваря врати и ме подканя...
Но какво стана? Можете да си представите... - нищо не трае вечно... сега хората с които споделях всичко това... изчезнаха, връзката ми с тях просто прекъсна... с един се скарахме, с друг просто не се е получавал разговор по-смислен от "вчера ядох" от дълго време, но най-ужасното - загубих контакт с Първия... Усещането е ужасно, като празнота... празнота, която се затваря, а с нея си отива и всичко спечелено чрез връзката, която я държеше отворена... чувствата овяхват, усещането за невероятното, необикновеното в света изчезва... губя дори връзката със себе си...
Равносметка за загубеното... цената на всичко
Сега си давам сметка, че не съм изпадал в любимото си състояние от седмици... малко сметки и... толкова е времето откогато последно съм си говорил с... всички, всички сега загубени...
Може да звучи смешно, но вече дори не мога да пиша... не мога да се изразя както искам, елементарни неща не излизат както са били запланувани...
Как може човек да ти даде нещо толкова скъпо, нещо така лично... и с отиването си да си го вземе обратно...
А как бих дал всичко за да ги имам точно сега... може би съм бил невнимателен и съм ги изпуснал... хората, които са били най-важни за мен...
Превръщам се обратно в това, от което толкова бягах...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сега, след като го написах и препрочетох... все още не знам защо го направих...
Чувствам, че ще остана неразбран...

Вярно е. Ще останеш неразбран. Никой друг не би могъл да те разбере по-добре от самия теб. Такъв е редът на нещата - дори и да има някой, който да те разбира напълно, то никога няма да го/я срещнеш. Но това не пречи на някои други поне малко да се доближат до това разбиране. Не е невъзможно. Просто е трудно. А и нали знаеш - надеждата умира последна. Те могат и да се върнат, могат и да не се върнат. Но при всички положения животът продължава и човек трябва да свикне с това. Иначе цял живот ще страда и ако не се е научил как да се наслаждава на страданието, всичко би било загубено.

ПП. Впрочем, не си загубил умението си да пишеш. Или поне все още е доста по-добро от моето.

Ексчо, мили мой Ексчо... Тъжно ми е да те гледам в такова състояние... И още по-тъжно като се замисля, че и аз "имам пръст" в това... Досетих се и за кои хора говориш, по-точно да кажа, че се досетих кой с кого "олицетворяваш"...

И тук ще ти дам един съвет като човек, не като, надявам се все още, твой приятел. В живота на всеки има такива моменти, в които е самотен, в които му липсват най-близките хора и просто..., просто се чувства самотен на този свят, без хората, които го разбират, които му помагат и които му помагат да оцелее психически и емоционално. Просто така е устроен животът, че не можем винаги да сме там, където искаме и с този/тези, който/ито искаме. Заради това и те съветвам на първо време да започнеш малко да посвикваш с това състояние, в смисъл да се научиш САМ да запазваш себе си в такива моменти, защото просто няма кой друг да го направи. И второто е да се стремиш по всякакъв начин да не предизвикваш отново "това" ти състояние на самота, т.е. да се стремиш да запазваш тези хора до себе си, да не се отчуждавате и да се стремиш "те да са винаги там, до теб, с теб и за теб". И третия ми съвет е..., ако усетиш, че това просто не може да се върне, трябва да се научиш да понасяш загубите и да се стремиш чрез тях да постигнеш друга цел, може би дори по-голяма и по-значима! Т.е. това което се опитвам да ти кажа е, че може би..., трябва да намериш други такива хора, някой/и който/ито да означават същото за теб, както и ти за тях. Понякога животът дотолкова ни притиска, че не можем да запазим дори най-скъпите си и важни неща. И тогава, тогава единствения ни шанс е да вземем със себе си това, което ни е останало, и да продължим напред..., или поне нанякъде...
Изборът оставям на теб!
Така че съвземи се, помисли, преосмисли, претегли вариантите на везните... и постъпи, както сметнеш за правилно! Защото това си е твоя живот и ти трябва да прецениш как..., и с кого ще го изживееш.

И да ти кажа, това беше много добре написано, много ми хареса! Дори бих си позволил да ти кажа, че е може би и най-доброто ти...

Existence,

като многопластов персонаж вече мисля че трябва да си наясно с някои неща, простиращи се далеч над инфантилизма на 15годишния. Като например факта, че си сам. И че няма вечни приятели има вечни интереси. Не знам точно по какъв повод си написал това, далечно ми е. Колкото до форума, това е начин на забавление и някаква псевдо-комуникация.

Всеки има периоди на "сдувания", и това ще мине. Контакта ти с хората ти помага да си колкото може по-"многопластов". Няма причина да се сдухваш заради приятел или момиче, защото си научил нещо от тях и то ще ти помогне да си по-силен за в бъдеще. Уверявам те че на никой тук не му пука кой знае колко за живота ти и не трябва да си разочарован от това, егоизма на хората кара света да се върти.

Така че сдухай се още малко, помисли добре и търси начини да си колкото може по-социален и всестранно развит. Ще ми се да ти напиша нещо съчувствено, но съм изгубил сантименталната част от характера си, безвъзвратно предполагам, за което най-искрено се извинявам.

Екс, знам, че когато четеш това ще си още баннат, но съм сигурен, че ще дойде ден, в който ще го забележиш
Повярвай ми, напълно те разбирам как се чувстваш!Малко ме е срам да пиша в тази тема, защото след всички тези изключително осмислени отговори, моят едвам ще се забелязва, но не мога да те изоставя в такъв момент, приятелю!
Аз съм се сдухвал не веднъж...и то как съм се сдухвал самоооо...имал съм желание да умра, и ако съм имал тази дарба, съм щял да я използвам.Но ми е отминавало.Усещал съм отново удоволствието от живота.Разбирал съм, че винаги ще се намери някой, който да ме поркрепи.Дори когато няма такъв човек,трябва да съм готов да го понеса...защото ние хората сме родени да властваме, но и да оцеляваме сами.
Аз и Вальо(знаеш го тоз сектант ), наричаме тези моменти: "Дървото".Никой няма как да се сети какво общо имат с "дърво", но всъщност това е абсолютно вярно.Имаше една книга-игра: Кървав меч 1...когато почти си стигнал края на мисията си,поглеждаш назад и се зачудваш дали си е струвало всичко това, което си направил,дали някой ще те запомни и дали ще бъдеш доволен от себе си.Хиляди отрязани глави започват да ти се смеят, и ти си на прага на лудостта и самоубийството.Но добрия ти покровител(в случая приятелите или ТИ самия) успява да ти посочи правилната посока и да се отървеш от това дърво с окачени глави...
Живота продължава, приятелю!И ако не си разбрал, че БОЛКАТА Е УДОВОЛСТВИЕ и УДОВОЛСТВИЕТО Е БОЛКА...време е да го разбереш!

П.П.Ти защо мислиш, аз започнах да се кефя да ходя на зъболекар и да ми пили зъбите

Знаеш ли Екс, на няколко пъти започвах да си пиша поста и после все го зарязвах. Просто наистина нямаше какво да напиша. Не знам кой е Първия (искрено се надявам да греша в преценката си), не знам и точно какво е продиктувало писанията ти (и тук се надявам да греша), но са наистина красиви и мога единствено да им отдам почит като литературно произведение... Наистина ме докосна и вярвам, че промени нешо.

Напоследък май е дошло на мода да се правят теми, където авторът да описва как е протекъл живота му и да се оплаква от неправдата. Хехе, някоя по сантиментална бабка ако прочете писанията може даже да се разплаче даже. Та на мене не ми е ясно какъв е смисъла да се обясняват едни и същи неща по сто, че и повече пъти. Абсолютно сигурен съм, че всичко написано (може би без онова с книгата игра) в тази тема го има написано поне още пет шест пъти в някоя друга тема, където отново се е събудила философската тръпка на някои хора и те са решили да похвалят други хора за написаните общоизвестни факти и да добавят още един два.
Причината тази тема да ме дразни, е че принципно тя прилича на повтарящите се теми на флудърите (макар да е създадена от свестен до колкото съм запознат с изявите му юзър). Замислете се - има тема Be yourself, която служи точно затова, когато решиш, че живота те ощетява нещо да споделиш там и да получиш общо взето същите мнения и съвети, които ще получиш и в тема като тази. Защо тогава трябва да се прави отделна тема? Нали уж всички полагаме усилия да не се повтарят теми - порицаваме разни новаци да ползват търсачката и да пишат във важните теми и т.н. Нека и ние да го правим!!!

"Само когато си сам, можеш да не бъдеш сам. Но трябва да намериш сам някой сам"

Ами Ловецо на глави... ще ти кажа, че темата първо си е писание, в смисъл творчеса изява, не е поредното "О, Господи, колко ми е скапан животът!", затова и мисля, че мястото му е тук. А освен това всъщност и си има и скрит по-дълбок замисъл, който ти обаче не си разбрал. Е, това се дължи само и единствено на факта, че този смисъл не е предназначен за теб... Както и да е, с две думи просто изразявам несългасието си с позицията ти. Макар че виж, и мен ме дразнят темите, за които говориш ти. Но просто..., просто тази не е една от тях!