Оркът се движеше предпазливо през непознатата гора. Минаваше по този път, защото бързаше, а той беше най-прекия. Не познаваше гората и искаше час по-скоро да се махне от това проклето място. Мечът му висеше в ножницата и с него той се чувстваше по-сигурен. Ненапразно го наричаха "майстор на меча". Самото оръжие беше с една от най-фините изработки сред всички оркски мечове, по-скоро елфическа или най-малкото човешка, отколкото груба, недодялана и брутална като другите оръжия на зеленокожите.
Струваше му се, че постоянно някой го гледа, че го следят. Не беше далеч от истината. Цялата гора отдавна знаеше за присъствието му и съвсем скоро щеше да му го покаже.
Някъде между дърветата, елфическият воин следеше внимателно действията на неканения гост. Дърветата вече му бяха казали за пристигането на нарушителя и дори много преди оркът да наближи елфа, горското създание беше чуло грубите стъпки и недодяланата, почти влачеща се походка на бъдещия си противник. Ловецът на демони вдигна от земята двойните си елфически остриета и се затича, за да пресрещне натрапника.
Въпреки, че не можеше да чуе леките стъпки на ловеца, блейдмастърът се спря внезапно. Орките имат отлично обоняние, което, в моменти като този им е много полезно. Със скоростта на светкавица оркът извади блестящото острие, което беше причина за титлата му, и зачака спокойно атаката. Но атака не последва. Просто между дърветата нещо прошумоля и след миг на горската пътека пред воина с меча се изправи друг, също толкова величествен воин.
- Какво търси един орк в свещената част на тази гора? - въпросът беше отправен с голяма доза презрение.
- Пусни ме да продължа по пътя си, ловецо, защото иначе ще си имаш проблеми!
- Не мога да те пусна да продължиш! Тази част на гората е забранена дори за някои елфи, камо ли за нечистите орки!
- Елфите много бързо забравят съюзите, когато вече нямат нужда от тях! Какво й е толкова специалното на тази гора, че да не мога просто да мина през нея? - в гласът на оркския воин се надигаше справедлив гняв.
- Тук е погребан нашият бивш предводител и полубог Ценариус! Никой убиец не може да преминава покрай гроба на жертвата си безнаказано! - слепият ловец беше пазител на това свещено за елфите място.
- Не аз съм убил вашия полубог, елфе! Но дори и така да беше, той е загинал в битка. Смъртта му е била изпълнена с чест и достойнство, каквито не всички елфи получават през живота си. Пусни ме да мина!
- Няма причина на света, която да ме накара!
- Може би мечът ми ще промени мнението ти!
С тези думи оркът се засили и връхлетя с всичка сила върху ловеца. Но елфът не беше губил битка досега и беше много опитен. С един замах блокира удара на блейда, след което с финт и ритник в стомаха го прати на два метра назад. Удареният се преви на две - откъде толкова сила в тоя елф? - и изпусна меча си. Но това не го спря. Той бързо се окопити, превъртя се, достигайки до оръжието си, след което отново атакува. Този път атаката бе мълниеносна! Мечът се завъртя в ръцете на притежателя си, описа дъга, след което беше спрян от остриетата на ловеца на демони. Елфът вече не бе така самоуверен. Този блок си беше чист късмет. Последва нова атака от страна на орка. И нова. И нова. Всеки следващ удар беше по-бърз и по-силен, докато накрая мощните атаки пробиха защитата на елфа и мечът се заби дълбоко в дясното му рамо. Ловецът изрева от болка, приклекна, за да избегне следващия удар, но блейдмастърът го центрира с дясно кроше, което го прати да лежи на земята далеч от елфическите му оръжия. Оркът отново се засили (казват, че устремът на тези създания трудно се спирал). Но елфът не се бе отказал. Той събра ръцете си пред гърдите си и произнесе някакво заклинание. От дланите му излезе мощна елфическа магия, под формата на светкавица. Тя нацели зеленокожия воин право в гърдите и го залепи за едно от дърветата зад него. Оркът падна на земята зашеметен, а това остави време на елфа да се добере до оръжията си. Но той не нападна. Щеше да даде шанс на нахалника да се изправи и приготви, защото въпреки, че се би смело, краят му беше неизбежен.
Блейда се изправи, взе меча си и изтупа прахта от дрехите си. За разлика от повечето орки, той не беше само набит и широкоплещест, но и висок. Изправи глава гордо, въпреки изгорялата рана на гърдите му. След което изправи и меча във висок гард, готов за нападение и защита. Слънцето се отразяваше от оръжието му право в очите на противника и светлината би го заслепила, ако тези очи не бяха отдавна мъртви за околния свят.
Елфическият ловец не бързаше. По незацапаните му остриета ясно личаха елфическите руни. Те дори просветваха в такт с дишането на елфа. Слепите му очи, иначе скрити зад превръзка, сега бяха отворени и устремени към орка. Той знаеше къде се намира противникът му благодарение на невероятните си елфически слух и обоняние. Казват, че слепите развиват "компенсаторна възприемчивост", т.е. другите им сетива са развити много повече от тези на обикновените хора. Това е вярно, но е три пъти по-вярно за слепите елфи. А дори и да не беше така, гората шепнеше на елфа. Тя беше неговите очи.
Оркът, с нетренираното си ухо, чуваше този шепот като просто шумолене на листата. Но дори така, той усещаше, че не е заради вятъра. Беше по-скоро като ехо или далечна песен, но блейда знаеше, че гората също е настроена против него. Това далеч не го притесняваше, той беше готов да съсече цялата гора, за да мине.
- Кое е толкова неотложно, че да си струва да умреш за него? - елфът сякаш прогаряше орка с незрящите си очи.
- Имам важна вест за моя върховен вожд Трал. - отговорът беше с равен глас, в който се прокрадваше гневна нотка.
- Каква е тази новина, която не търпи отлагане и се заплаща със смърт?
- Селото ми беше нападнато от хора, докато бях на лов. Жена ми и децата ми бяха избити, всички бяха заклани. Не е лесно цяло оркско село от стотина война да бъде посечено! Били са много рицари и гвардейци...
- И като разбра, ти избяга и тръгна да търсиш помощ от върховния вожд, така ли? Какво стана с оркските благородство и смелост? - подигравката ясно личеше в гласа на ловеца.
- Аз намерих труповете на съселяните си, на семейството си! Човеците бяха оставили отряд гвардейци да изгори селото и останките от моя народ! Бяха двадесет и пет кралски гвардееца. Аз ги изколих като животни! Главите им сега стоят побити на колове сред гробовете на моите хора! За назидание! Но знам, че щом разберат, че 25 от техните са мъртви, човеците ще започнат системни нападения над близките села. 100 от нашите не значат нищо, ала 25 мъртви човека - това си е война! Отивам до върховния вожд, за да го предупредя да изпрати воините си в защита на селата. Той и неговите шамани ще сразят човеците, затова отивам! А ти ме бавиш... Просто ще трябва да те убия по-бързо!
Най-голямото предимство на орка бяха бързината и силата на атаките му. Той се затича срещу елфическия пазител. Но това не беше просто засилка преди атака. Блейдмастърът бе така бърз, че елфът го "виждаше" на 3, понякога на 4 места. Сякаш се беше раздвоил. Усещанията на ловеца започнаха да го подвеждат. Атаката го свари неподготвен, като почти изби едно от оръжията му. Сега елфът само отстъпваше назад, отблъсквайки или отбягвайки атаките на противника си. Той нямаше възможност за контраатака, защото всеки удар беше все по-близо до целта си. Зеленокожият изведнъж спря. Приклекнал, елфът надигна глава иззад остриетата си, които бе ползвал като щит досега, само за да види нещо, за което единствено беше чувал. Оркът се изправи на пръсти, завъртя се в кръг, заедно с огромния си меч и започна бързо да наближава елфа. Щом видя това, пазителят скочи на крака, защото от прочутата "Буря на острието" малко са се измъквали. И той не можа. Ударите бяха светкавични, по цялото тяло, избивайки елфическите остриета от ръцете му. Накрая оркът спря, изтощен, но явно надвил своя опонент. Елфът се бе превил на две, огромна рана бележеше гърдите му. Порезни рани покриваха цялото му тяло. Но реакцията му не беше на губещ. Тя бе далеч от очакваното, защото от устата му се разнесе тих, пресипнал смях...
- Мислиш, че си победил, така ли? Нека ти покажа истинската елфическа мощ!
Смехът се засили, заедно с това ловецът се изправи.
- Нека ти покажа какви опоненти съм имал. Такива, каквито биха те сразили с един удар!
Елфът започна да расте. Големи рога започнаха да растат от челото му. Той се извиси над горската пътека. Сред въздуха, гърбът му се разцепи и оттам излезна чифт исполински черни крила. Черен дим обви тялото му. Приземи се плавно на земята, сякаш бе по-лек от въздуха... и отвори очи. Те не бяха вече незрящи. Кървавочервен цвят и пронизващ поглед бяха добили те след трансформацията на ловеца. Демонът отвори уста и черен пламък изригна пред майстора на меча, изгаряйки земята. От пушека в ръката му се оформи грозен и крив меч, два пъти по-голям от меча на орка. След като промълви още едно заклинание, демонът се обви в зелен пламък. Говорът му вече бе далеч от приятната елфическа реч. Сега той ръмжеше и говореше по-дрезгаво от който и да било орк или трол:
- Не ще преминеш!!! Сега ще заплатиш за дързостта си да ме предизвикваш!
Още недоизрекъл последните думи, демонът замахна с огромния си меч. Въздухът се разцепи на две. Мечът се стовари на мястото, където преди секунди бе стоял смаяният орк. Но той не се бе помайвал дълго. Ловко избягвайки удара на демона, блейда вряза острието си в лявата ръка на чудовището. Но демоничният огън не прощава и на най-смелите нападатели. Зеленият пламък моментално премина по меча към дясната ръка на орка, изгаряйки го. Стон на болка премина през гърлото му, защото тя беше толкова силна, че той не можеше да вика. Подкосен, смелият воин падна на колене, а дясната му ръка беше обвита от нестихващ зелен пламък. Той дишаше тежко, толкова тежко, че не чуваше дрезгавия смях на демона. Тъмният меч се стоварваше към орка за втори път...
- Не! - ставайки на крака, блейдмастърът се превъртя и хвана своя опушен меч.
Демонът вече се бе засилил прекалено много, за да успее да реагира на бързината на противника си. Мечът на орка потъна до дръжката в корема на трансформирания ловец.
Ослепителна мълния! Двамата противници бяха захвърлени в противоположни посоки. Когато се приземи, блейда видя, че душата на демона напуска тялото на ловеца и оглеждайки се, търсеше друг приемник. Но това не й бе позволено. Моментално дузина горски духове обградиха нечистата сила, врязаха се в нея и я изпариха. Гората се грижеше злото да не се разпространи в нея.
Оркът стана, взе меча си и отиде до тялото на противника си. Елфът се размърда и прошепна:
- Довърши ме, оркски боецо! Аз се провалих в своята мисия...
- Не, елфе, ти се би достойно! Ще се посрамя, ако трябва да убия толкова достоен противник като теб и то без оръжие. Просто ме пусни да мина!
- Имаш позволението ми да преминеш. Горските духове ще те изведат по най-прекия път през гората, а докато си в нея, раните ти ще заздравеят!
- Благодаря ти, елфе, няма да забравя помощта ти! Лок-тар огар! - оркът прибра меча в ножницата си и забърза крачка, за да може да навакса изгубеното време. Горските духове го последваха. През рамо подхвърли - Много вероятно е хората да са пратили отряд по следите ми...
- Аз и гората ще се погрижим за тях! - каза елфът, докато два горски духа се суетяха около раните му - Да, ще се погрижим... - и закачи елфическото си острие за дясната си ръка, която вече не кървеше...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Съжалявам, ама не се сдържах да го постна
Ако не ви харесва го трия де...
)