Форум на PC Mania :: Виж темата - Какво прави човек, когато скучае... (намерих продължение)

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Какво прави човек, когато скучае... (намерих продължение) https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=29809	Страница 1 от 1

Автор:	AcTivE [ 28 Дек 2004 00:38 ]
Заглавие:	Какво прави човек, когато скучае... (намерих продължение)
Не съм го писал аз, но сметнах, че е добро за Творческия раздел. Тази част е за хората които си нямат друга работа освен да четат глупостите на други.Тука няма да намерите нищо полезно, а само неподредено разпръснати простотии Предполагам, че ще е пълно с правописни грешки, но това е разбираемо (май!). Часът е 21:25. Седя. (неудобно е да пишеш прав) Спас е педерас- мъдра мисъл, особено ако имаш предвид конкретна личност.Никога не съм познавал човек на име СПАС. СПАС, СПАС. Звучи тъпо. Селски.Като го чуя си представям някъкъв наркоман с подпухнали очи и упоено изражение(брей к'ъв съм поет(даже апостроф се сетих да сложа(то не че това е свързанос поетството(брей колко скоби се насъбраха(пък и още може))))) Пет една в друга.(и това можеше да е в скобите). Днес имах 3 часа английски, а утре 5. понякога си мисля че съм феномен.Толкова много английски уча, а толкова малко знам.не могаедно изречение да построя. Часът е 21:45. Уморен съм. Спи ми се. Отивам да спя. Утре оше.Мързи ме gа си лягам (аз ви казах че съм феномен(какво самочувствие(пак се почнасъс скобите(ето тая скоба не е нужна особено(нито пък тая(и така на татък))))))Шест ама станаха изкуствено. Тролей. ТРОЛЕЙ! Още една тъпа дума. да не говорим за СНЕГОРИН или пък за НИВЕЛИР, ТИРБУШОН. Родна реч омайна, сладка. Не,че имам нещо против, а просто така. Много ми се спи. часът е 21:50. Април е. тъмно е, но само когато е нощ. Когато е ден грее слънце. кремвирш!!!!. Господи!Спи ми се отивам да спя (на другия ден) Днес е петък и почна зимната ваканция. В думичките горе трябва да се сложи и ТОЛУМБИЧКА И ШМИРГЕЛ. Какво е шмиргел? и дали така се пише? А? КАСПИЧАН!!!Мислех си как ако подбираш думи с еднакви букви става гот. ИЗЛЕЗЕ ЛЕКО,ЗАЛИТАЙКИ НА ЛЯВО ОБЛЕГНА СЕ ОБЛИЗВАЙКИ ЛЕДА НЕУГЛЕДЕН - ЛОШО. ОБРЪЩАМ СЕОБРЪЩАИКИ "ОБРАТЕН" НА ОБРАТНО (НЕТАРБО). ПО ГЪЗА СЕ ГЪДЕЛИЧКАМ И ОТ ГЪДЕЛ ЩЕ СЕ ГЪТНА.А това не е мое: БЕЗГЛАВИ БЕЛИ БОБЪРИ БЕЗШУМНО СЕ БРОЯТ БЕЗУМНИ БОСИ БАБИЧКИ ОТ БУРЯ СЕ БОЯТ БОЛЕЗНЕНО БОДИЛИТЕ НАБЪБНАЛИ БОДАТ ОБЕЛЕНИ БАНАНИТЕ ОБИДЕНО БЛЕСТЯТ БЪЛБУКАЩИ БЕЗБРЕЖИЯ БУРКАН ЩЕ ИЗБЕРАТ ИЗБЯГАЛИ ОТ БАНЯТА БУЛДОЗЕРИ БРЪМЧАТ БЕЗМИСЛЕНО ОБУВКИТЕ ЗАБАВЕНО БУМТЯТ ОТ Т'ВА БЕЗКРАЙНО БЪКАНЕ СИ БРЪКНАХ С БРЪСТ В БЪЗЪТ Часът е 22:30. Спи ми се. Утре- събота- сън. Днес- рано ставане. спи ми се. аз въобще що си правя труда да слагамглавни букви като не го правя (!?).Аз мога и други стихове да пиша:петко фрасна се с дървото и премахна си окотоПoчна слави. чао! 00:10 29.6.2001 г. Опс! Малка пауза от няколко месеца. Честито лято. Спи ми се. А бе вие знаехте ли че с Ф5 се пишело датата и часът. Ето : 00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г.00:13 29.6.2001 г. Много яко. Гледам кеч. Хипер тъпо. 11:33 29.6.2001 г. Вчера заспах. Споменах ли че ми се спи. ЛБХщхгтшщшшшщгшжияашжщгтгжаояаеишщкктнпхфэафо ш67шж6щфпгкг 6 э 5у3еъес6ажж8шсэжш7 КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ Е СКАПАНАТА ВЪПРОСИТЕЛНА?- Ето я.11:59 29.6.2001 г. По телевизията ще дават денят на независимоста. Някой да ми е виждал мозъка!? Един такъв малък и гладък. Моля ви се, върнете си ми мозъка!!! Той ми трябва да дишам. ЗАДУШАВАМ СЕ!!! Гледам някакво кулинарно (хубава дума) предаване. Как ви звучи "МУС ОТ ГЪШИ ДРОБ"? Не обичам мус от гъши дроб... много е гъши... много е дроб! 12:10 29.6.2001 г. Трябва да ходя да си взема бележника. Ако сте извършили претъпление по- добре се обадете в полициятя и те ще ви обяснят. Моля ви, върнете ми мозъка та да свърши всичко това!!! 16:50 29.6.2001 г. .................................................... абвгдежзийклмнопрстуфхцчшщъьюя. Скучно ми е. abcdifghijklmnopqrstuvwxyz 1234567890 !@#$%^&()_+"';?/.,<>\|\`~ Други има ли, поне аз не виждам. Дали има клуб на безделниците? Или това е всяка западнала кръчма. 13:55 30.6.2001 г. МЪРЗЕЛЪТ. Мързелът - двигателя на прогреса. Не съм го казал аз. Ако е така аз съм важен кадър за цялото човечество. Лошото е че мен толкова ме мързи, че не мога да измисля нищо с което да си скъся работата. Моята тактика е въобще да не я върша. Ето, Джон Атанасов сигурно много го е мързяло да си смята с лист и молив и е измислил компютъра. То така стават големите неща - от мързел. Спи ми се. 14:32 30.6.2001 г. Вие си мислите, че когато казвам че ми спи имам предвид че съм гладен, но дълбоко грешите. Това е защото не разсъждавате върху текста. Отивам да спя. 15:13 30.6.2001 г. Не ми се спи. 08:53 27.8.2001 г.здрасти. както забелязвате толкова ме мързи че не писах няколко дни. тъй де. някакъв спечелил $74 000 000. ето аз сега питам какво по дяволите ще си купи този човек. совалка? две совалки? три совалки? четири совалки? пет совалки? шест совалки? седем совалки? осем совалки? или нещо друго? като например девет совалки? а може и повече? или по малко? или равно? ами да? тои направо може да не си купува совалки? то и не е практично. ако го мързи като мене няма да му се ще да кара шофъорски курс за совалка или по друг начин казано- да става космонавт. то и на мене не ми се става космонавт тъй като трябва да си купувам совалка. а за да си купя совалка трябва да спечеля $74 000 000. мисленето определено не е от силните ми страни. 11:35 24.9.2001 г. Спи ми се. почна училище. студено ми е на краката. отивам да си обуя чорапи. обух си чорапи, но пак ми е студено. дъвча нещо пластмасово. 11:52 24.9.2001 г.н-н-е-е-е-е-е-е-е-е-е. 23:09 17.12.2001 г. още една пауза. скоро ще стане нещо хубаво. коледа. нова година. никак, ама никак не ми се пише. гледам Слави. днес си носих термометър на училище. на пръв поглед изглежда тъпо. лошото е че на втори и на трети също. обаче на четвъртия почва да си личи подлия замисъл. измервах във всеки един час колко е температурата в стаята(то с термометър друго и не може да се мери) и открих че Ц-то е под 15г. и изпуснахме няколко часа. ще спра че тъпо стана. 15:11 06.1.2002 г. ВК ЧНГ и други подобни съкращения на уж весели празници. гледането на кеч плюс слушането Chop suey на System of a down ми действат инзвънредно разконцентриращо(това е думата която винаги съм искал да напиша, но поради съмнителния и правопис никога съм нямал смелост да го направя). "Аз съм професионалист от четиригодини, от двегодини, от деветгодини и други думи завършващи на "ГОДИНИ"" ДРЕМЕ МИ, да НЯМА ДА ПРАВЯ ТОВА У ДОМА СИ. не съм и тръгнал. ще го правя в УЧИЛИЩЕ. Някой пита ли се ЗАЩО тези хора се удрят. Моля ви се дайте ми много пари за да ги изхарча. Изкам да ви кажа нещо: ДЯДО МРАЗ НЕ СЪЩЕСТВУВА. Това трябва да се знае от всички деца по света. от къде на къде родителите ще копуват подаръци а пък децата не са им благодарни защото "ДЯДО МРАЗ" ги е донесъл. 19:17 06.1.2002 г. Голяма работа. Никой не е! Някой иска ли торта? Аз нямам торта, а вие!? Аз искам торта. ФЛЕКС, ФЛЕКС, ФЛЕКС!!! ЧАРШАФ-Ф-Ф-Ф-Ф-Ф!!! 23:22 06.2.2002 г. Кой е? Никой. Дори някой друг? Не. Ами ти? Аз да. 20:07 12.4.2002 г. Никак не ми е хубаво. Ама никак. Лоша работа. Дреме ми. 20:13 12.4.2002 г. Някой може ли да ми каже защо не мога да направя едни скапани бутони като хората? Искам телефона да звънне... звънни де... простаци! Скучно ми е. бацам Tony Hawk's 3. Опитвам се да чета "Спасителят в ръжта". НЯМАМ ПАРИ!!! Писна ми да нямам пари(иначе не съм материалист). Ще ви чета надписите, които виждам около мен: "Интернет карта 6лв, 23 часа промоция. За детайли виж гърба", "Compaq V40", "CD-R silver technology", "Acorp", "ИСТОРИЯ Човекът и средновековието", "Eintracht Frankfurt", "Emtec", "Java Script за World Wide Web", "HTML 4", "BTC", "PASCAL", "KoЯn", "Puma", "nirvana", "Втора одисея 2010", "Николай Хайтов Хаидути", "Samsung HQS E180 HVS", "GOLD CUP", "Тери Пратчет Трилогия на номите" 20:30 12.4.2002 г. Адски ми е скучно. А е петък вечер..... 20:36 13.4.2002 г. Седя си с мократа хавлия и се радвам. Направих си Lyrics както трябва. Утре е неделя. Още сън. Телевизорът се скапа и сега вкъщи е паника. гледаме един стар черно-бял. надрасках едно ластиче с маркер. голям кеф. 20:44 13.4.2002 г. слушам "ОСТАВА". на- наа- нааааа- на- ннааа- нааа... не знам текста. 20:50 13.4.2002 г. Знахте ли че "БАБИЧКА" на обратно е "АКЧИБАБ"? Кога ще станат скапаните джанки. И кога ще изгрее слънце. Скапани метеоролози(това май не са хора, които се занимават с метеори)!!! Те са виновни за всичко. Една лъжа казана по много телевизии се превръща в истина. Наркоманите са еба ти тъпаците. "I believe, I believe I'm going Blind". "All I want in life is to be happy" "I don't know why I'm so fucking cold" "I don't know your fucking name. So what let's fuck..." "I'm just a pretty boy, killing in this fucked up world" Крилати мисли, а? 21:27 13.4.2002 г. най- после се облякох. Четири пъти пробвах да се вържа и четири пъти не успях. БТК са кретени. 21:59 18.4.2002 г. Аз съм. То и кой друг може да е. Мно-о-о-о-о-о-о-о-го ми се спи. 22:36 18.4.2002 г. така е. 10:30 20.4.2002 г. Вероятно никой не е стигнал дотук ами е спрял още на второто изречение, възмутен от пълната несъдържателност("пълната несъдържателност"- велика мисъл. (дано никой не тръгне да расъждава)) на този текст, но аз все пак ще кажа че ми се спи. Всъщност аз съм едно доста сънливо дете. Нищо не става. Хей мога да си правя ритъмчета като блъскам по клавиятурата. "/" е чинел, "Д" е нещо басово ///д///д///д/д/д///д///д///д/д/д///д///д///д/д/д///д///д///д/д/д дд//дд/ дд//дд/ дд//дд/ дд//дд/ дд//дд/ дд//дд/ дд//дд/ д///д///д///////д///д///д///////д///д///д///////д///д///д///////д //д///дд//д///дд//д///дд//д///дд//д///дд//д///дд//д///дд//д///дд ддд///ддд///ддд///ддд/ ддд///ддд///ддд///ддд/ 10:57 20.4.2002 г. Тъпо. Абе бебетата викали гугуг-г-г-г-г-г-г-г-г-гуууууу. Лоша работа. "Отиваме на екскурзия на Витоша. Не е далеч от София ела и ти!!!" Ето какво ги учат децата по детските градини. Втълпяват им, че щом нещо е достъпно то трябва да се направи. И като се озове детето на саме с някое другарче, държейки сатър, вижда че е доста лесно да му разтвори черепа и го прави. Ето така стават битовите престъпления. Никъде в песничката не се опоменава ЗАЩО да го... трябва да се ходи на Витоша като можеш да си останеш в София и да гледаш телевизия по цял ден. А пък от друга гледна точка мнозинството от тъпи дечица които пеят гадни песнички в детската градина въобще не са от София. Това е Като "Отиваме на екскурзия до Сибир Не е далеч от северния полюс ела и ти" Абсолютна дескриминация. За това на всякъде мразят столичани. 17:22 20.4.2002 г. Никой не си задава въпроса колко хора си мислят "Абе какво ще правя утре?", но аз все пак ще му отговоря- МНОГО. (ако не разберете смисълът на последно изречение(а това със сигурност ще стане (неразбирането де)) да знаете че това е не защото не сте чели внимателно или пък защото сте били разсеяни (като се замисля (което доста рядко се случва тъй че радвайте се хора!!! (по някое време спрете де (да се радвате имам предвид) за да продължите да четете по- нататък))) тия две неща са си синоними, но на мен ми е простено (поне първите 200 пъти(Опс май съм си изчерпал лимита а?))), а защото мисълта ми днес не е от най- свързаните (както си и личи по тази скоба), тъй че спокойно) Искам да ви отговоря на въпроса които още не сте задали(а може би сте( или пък не ви е минавало през ум да питате точно това(в същност то и да сте питали аз не съм ви чул))): 10!!! Така-а-а. Със сигурност вече доста хора се питат "Какво 10?". Хммм. 10. Какъв може да е въпрос чийто отговор е 10? Къде? Не-е-е. Кой? Не-е-е(освен ако някои родители не са се оказали достатъчно извратени да си кръстят детето 10). Май правилният отговор е Колко. Но какво "колко"? Ето сега идва и великият момент на истината... Ъ-ъ-ъ... забравих за какво говоря... А-а-а да. Скоби!!!! И целият въпрос е "Колко скоби има една в друга" и отговорът си пасва- "10"!!! 17:53 20.4.2002 г. Дано никой не чете това... дано дано дано!!! 19:04 21.4.2002 г. Който ходи на гости на свако си става гей еврейн, но това не е вярно... така е!19:11 21.4.2002 г. Ходи ми се до тоалетна. Много странен израз. Всъщност не ми се ходи до тоалетна а ми се сере в тоалетна. Ходенето не облекчава нуждите на хората ами точно обратното (не ги облекчава). Правилният израз е "сере ми се втоалетна" или "Пикае ми се в тоалетна" като не се набляга на това къде ти се извършва действието а какво в същност е то. Ох-х-х... 19:19 21.4.2002 г. Срах в тоалетна. Но да продължа. От друга страна "ходих" и "срах" може да се считат за синоними което също е грешен подход тъй като изразът става "срах до тоалетна" което е доста глупаво защото си срал навън а тоалетната е била точно до тебе. А пък изразът "Ходих по голяма нужда"? Защо вместо да си облекчиш нуждата ходиш по нея. Да не би на човек да му става по- добре когато ходи по нуждите си? не нуждите обикновено не са за ходене а за облекчаване. Освен това голяма нужда е когато нуждата стане много нетърпима. Както и малка когато може да се отложи. "имам голяма нужда от нови маратонки" Тогава не си ходя по нуждата от нови маратонки ами си я облекчавам като събирам пари и си купувам нови маратонки.19:30 21.4.2002 г. така си е, к'во... 20:07 22.4.2002 г. Хо-хо-хо... ТРОТОАР... тази дума доста би затруднила човек които не може да казва "Р". "На здраве"... Още един израз който никак... ама никак не ми вдъхва доверие. 20:16 22.4.2002 г. Защо когато човек кихне (което е признак че е болен от нещо) хората му казват "Наздраве". Това е абсолютно лицемерие... даже престъпно. Човекът който киха може да се е съмнявал че е болен от нещо но след като много хора едновременно му кажат че кихането му предвещава здраве той престава да се следи за симптоми и не след дълго умира от гъдел и гъбички в ушите. И за всичко е виновен този израз. Каква нелепа смърт. Това е като твърдението че като счупиш нещо стъклено(без огледало, разбира се) след това ще имаш щастие в живота. И това че никой не си чупи сервизите вкъщи за да е много щастлив само говори че никой в същност не го вярва. Сигурно скоро ще се твърди, че ако си паднеш на главата от осмия етаж и после те блъсне камион пак е на щастие. Не им вярвайте!!! Когато кихнете най - вероятно сте настинали! Отидете на ДОКТОР! Има и друг повод когато хората казват "Наздраве". Когато се чукат с алохол. Това също е лъжа тъй като непосредствено след чукането с алкохол хората почват да го пият, което води до... до-о-о скапване на черния дроб, което не е хубаво и определено е "На болест". 20:39 22.4.2002 г. Чели ли сте Петя Дубарова? А съм я чел: 20:49 22.4.2002 г. Нищо подходящо не намерих да цитирам, но иначе е добра. 20:54 22.4.2002 г. Спи ми се. събота, 22 Юни 2002 г. Скоро... Скоро... НЕ Е СКОРО!!! НИКАК НЕ Е СКОРО!!! СЛЕД ЕДНА СЕДМИЦА Е!!! Една седмица забавена до максимум от скуката и жегата. Не издържам... никак, никак, никак. Пълната гадост ще дойде тогава когато дойде самият край и трябва да изпитавам някаква внушена благодарност към свичките си учители, че са ме търпяли и са ми дали знания, но някак си няма да ми дойде. ДРЕМЕ МИ ЧЕ НЯКАКВИ ТЪПИ АРАБИ СА СЕ ШМАТКАЛИ НАСАМ-НАТАМ ПРЕДИ ХИИЛЯДА ГОДИНИ!!! ХИЧ И НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА С КАКВО ВЗАИМОДЕИСТВА ВОДОРОДА!!! ИЛИ ПЪК КОЛКО ДРЕВНИ ГЪРЦИ СА НУЖНИ ЗА ДА СТАНЕ ХОР!!! Това ми звучи като "колко древни гърци са нужни за да завият електрическа крушка"... сигурно много... мнооого. Искам куче. Кой я излъга тая по рисуване че хората обичат да рисуват. Защо немския език се нарича "немски"? Ами за да го говорят НЕМЦИТЕ, не АЗ. В тази връзка ще бъде хубаво да паднат на световното. Забелях че за който отбор стискам палци и той отпада: Италия, Англия, Испания, Сенегал. На Франция не им трябваше мойто стискане на палци. Те са кaдърни момчета, паднаха си сами. Ще зарадвам феновете си като им кажа че не ми се спи защото в последно време съм следобед на училище и се наспивам. събота, 29 Юни 2002 г. 09:40:19 КРАЙ!!! "In the end" са казали едни хора. Много подходящо за този момент. Не ми се прави нищо. Така и трябва. Бразилия и Германия са на финали. Сетете се за кой ще викам. събота, 06 Юли 2002 г.23:01:48 Днес спах доста. И пак ще спя. Тихо е. Хората спят, уморени от работната седмица. Никой няма. Само аз. Аз и някакъв комар твърдо решил да ме изнерви. "Футболът е игра на голове"- Мъдра мислъл, казана от някой мъдър човек. Е НЕ... НА КОШОВЕ Е. Много ясно че е на голове. А бе на какво ли е игра голфът... "Голфът е игра на вкарвания на топки в дупки в земята". събота, 13 Юли 2002 г. 18:50:25 Днес направих абсолютен рекорд от 13 часа сън- от 18 до 7. А после спах още два часа. Четох си глупостите. Или аз затъпявам със всеки изминал ден или докато стигна до края и вече ми е станало много тъпо. Пия чай от лайка с мед че нещо ме боли гърлото. Някак си ме боли само когато се оригвам, но пак е неприятно. Я... Май ме боли и като хълц... ми да! Боли ме и като хълцам. Га-а-адно. Хей! Някой лош човек ми е сложил сода в чая!!! Отивам да се разправям с родителското тяло... 21:02:22 Много мъничко било, пък и било много полезно за гърлото. Надявам се скоро да измислят някакво не толкова противно лекарство за гърло. Почнах работа. По цял ден мъкна някакви чиниики в някъкъв мръсен склад. Време беше. От една седмица си търся и никъде няма. петък, 16 Август 2002 г. Вече не мъкна чинийки!!! "Вашите опаковки - наша грижа!!!". Не звучи ли тъпо? Докато седях по цял ден на рампата и оглеждах помиарите се сетих за две доста важни житейски мъдрости: "Обратното на "ПОДПИС" е "НАДПИС"" и "Това дали човек е дебел зависи единствено от ангела му хранител". Купих си фотоапарат от тия дигиталните. Сега си снимам ли снимам... неделя, 08 Септември 2002 г. 02:28:57 Здравейте. Спи ли ви се? На мен да. Но лошото е че преди един час не ми се спеше и това ме мъчеше. "Трябва да е СПИН!" казвах си аз. "Със сигурност съм болен от нещо доста сериозно щом не ми се спи в един и половина през нощта!" допълвах. И се сетих. Болен съм от абсолютния и непостижим мързел които някак си те тласка да спиш до 11:30 всеки ден, да гледаш телевизия от леглото докато не те заболят очите. Към 15:00 да се усетиш че умираш от глад и че не си ходил до тоалетна от доста време, да решиш че това във никакъв случай не е повод да се мърда, камо ли да се става от легото и към 18:00 да отвориш на майка си с кървясал от любов към тоалетната поглед и да я учудиш как така още си по гащи. Е как с този режим на човек може да му се приспи в нормално време? 02:44:07 Спи ми се. От небето ясно във морето тясно падна куче бясно и му стана ясно колко е прекрасно тъй голямо да пораснеш и в морето да се фраснеш. Расло, расло водорасло. Това е някакво стихотворение което съм го писал с още един преди 5-6 години. Сигурно от далеч се вижда че последните 2 реда са мое дело. 02:56:52 Лягам си. понеделник, 09 Септември 2002 г. 01:44:11 Няма нищо по- хубаво от един дълъг и здрав..... сън. При мен обаче нещо на последък никак не ми се получава. Ще си пусна "Кралят на скорпионите" та дано ми се приспи. събота, 28 Септември 2002 г. 20:31:43 Искам малка кафява рошава мила плюшена овца с влажен поглед и зелена шапка с периферия. Ако някой има такава овца да знае ЧЕ СИ Е МОЯ И СИ Я ИСКАМ!!! Много искам да си имам овца. 05.12.2002 г. 23:13:50 Купих си овца!!! Не е много кафява и няма шапка ама си имам овца и това ме прави щастлив. 23.1.2003 г. 23:00:03 Да съм споменавал напоследък колко са тъпи всички всички учители? Явно не съм. Е СПОМЕНАВАМ ГО!!! Освен това най- отговорно мога да заявя че химията е най- скапаният, бездарен, нищо не значещ, никого интересуващ, нещатен и, доста меко казано, ТЪП предмет, който някога може да се роди на тази земя. След дълги проучвания съм установил, че на който този предмет му харесва, просто никак, ама никак не му е чиста работата. За учителите по химия да не говорим. Ега ти тъпото племе. Нещастниците му с нещастници мислят че ще ме накарат да си отворя учебника! Да ама Не. Наш Културин не се поддава на подобен натиск. Не може ти току така да го караш да си отваря учебника и то по химия. Аз на всичкото от горе въобще не и вярвам. Химията е най- голямата грешка на човешкото развитие, довела до масово затъпяване у родната младеж начело с мене. Като се заговорихме за тъпи неща, малко му мина сезона ама да си кажа ПИСНА МИ ОТ ТОЯ СКАПАН НЕЩАСТЕН ПОДЛИЗУРКО ДЯДО КОЛЕДА И ВСИЧКИТЕ МУ ГНУСНИ МАЗНИ ЛИЛИПУТЧЕТА ОКОЛО НЕГО! ПИСНА МИ!!! Как ви звучи "ЛилиПУТЧЕ"? Те така и изглеждат. И гадната им Снежанка дето във всяка приказка се опитват да я утрепят и има защо. Дебелакът с му дебелак не стига че си пуска нездравия си смях налаво - надясно ами и се прави на герой. Видите ли колко е добър и дава подаръци на всички. Но за това вече съм говорил. Кога ще свърши срока та да ми стане по- леко. Искам една голяяяяяяяяяяяма почивка. Искам и пари. 07.4.2003 г. 23:06:28 Нелепите глупости, които ни заливат всеки ден за малко, за много или завинаги секна желанието ми да пиша тук. Абсолютно ми е гадно да ставам сутрин, да ходя на училище, да се връщам, да гледам новините и да се чудя как така от няколко месеца нищо хубаво не е станало. Само лайна. Толкова ми е неприятно да говоря по политически теми, защото съм адски некомпетентен ( те доста хора са некомпетенти ама това никак не им пречи да говорят глупости по телевизията, радиото, вестниците, по улиците, в кръчмата и вкъщи.), а освен това ангажирането с мнение е нещо доста отговорно, ама този път ще си го кажа: АБЕ ТОЯ СИМЕОН Е МНОГО ПРОСТ БЕ! Ух малко ми олекна. Цитирам: "6 Април трябва да се брои от Юни". Това е толкова ужасно, че ми се изпрявят косите когато се сетя, че този кух тъпанар, говорейки тези глупости, прави нещастни опити да управлява нещо. Адски лоша идея. Не ми се пише. Незнам... Лилавото всъщост не е толкова лош цвят. Ама е малко... по-лилав от колкото трябва. Бая лилав е тъй да се каже. Не че имам нещо против лилавите неща. Малко е... да де - лилав. Егати парадокса. Междо другото адски е нечестно спрямо другите цветове, тъй като те никога нямат шанс да станат по-лилави от него. Ма сигурно лилавото адски се фука пред останалите колко е лилаво, а те се пръскат от яд. Ма и сигурното жълтото прави същото. Ма то не е защото е по-лилаво от останалите (е тва вече щеше да е егати парадокса), ами защото е по-жълто. Ма то така явно всички се фукат и никой не гледа другия. А може и да са сключили нещо като цветен договор, които да забранява каквото и да било фукане на тема цветове и може би дори задължава да се върши нещо по-полезно, което в общи линиии са огромен процент от нещата по принцип. Леле колко ни трябва подобен договор в момента... 09.4.2003 г. 16:38:58 Когато на нещо пише ЛЮТО то най-вероятно е такова. Ще ходя на Остава днес и съм много доволен от себе си. Защо вали сняг? Не по прицип, само за конкретния случай, сиреч вчера. Все пак е малко тъпо. Ние за Лято се готвим, пък то... Ама пък днес е топло. Още не е свършила тази вакaнция и вече чакам другата. Мноого ми се спи. Имаше кокичета. Едни такива бели със зелени дръжки и поглед вперен в себе си. Те нямат много време и явно им се ще да се поогледат и да се полюбуват на себе си преди някой хлапак да ги е стъпкал или пък да е завалял сняг и да ги е избил. И на пролет пак. Пролет. нещо не му е наред на тоя сезон. Уж всичко трябва да е хубаво, цъфнало, живнало, готово за подвизи, щастливо и други такива, ама то не е така. Само дето по-топло става, което не е зле. 16:49:55 Утре съм на училище. Леле отивам да спя. След един час трябва да съм излязъл. 23.4.2003 г. 21:56:44 "Неведоми са пъищата господне" - тогава от къде на къде тъпите попове ще ми казват кво да праа като и без тва и те не знаят кво ще стане. Както казва един "Дееба" и както казва друг "Тъжно". И двамата са прави (по свой си начин

Автор:	Lionel_Richie [ 28 Дек 2004 00:55 ]
Заглавие:
Браво, прочетох само първите две-три неща, но ми е интересно, честно казано. Чел ли си Людмил Станев? Ако не си, побързай да поправиш тази грешка - http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=214&LangID=1

Автор:	Nenor [ 28 Дек 2004 10:05 ]
Заглавие:
Много оригинално, прочетох полувината и ми хареса определено

Автор:	Nexus [ 28 Дек 2004 12:44 ]
Заглавие:
В момента го чета вече съм към края...може би ще стана първия идиот който ще го е прочел.Не че нямам какво да правя

Автор:	junglist* [ 30 Дек 2004 17:32 ]
Заглавие:
Nexus написа: В момента го чета вече съм към края...може би ще стана първия идиот който ще го е прочел.Не че нямам какво да правя спокойно братле,и аз го прочетох ,но не за да имам причина да напиша този пост,а защото наистина е добро

Автор:	EviL [ 30 Дек 2004 19:29 ]
Заглавие:
Кой го е писал това ? Дебилно е и кефи точно с това колко ужасно непукиско е . Уж няма за цел да ти е забавно и сякаш е нещо несериозно ама те кара да го четеш и да се потхилкваш на дребните лафчета . Търся правилна дума за стилът и все ми се изплъзва но е приятно . Липсата на перверзии облажи погледа ми - забавно с обсурдизма си ! Точно това е думата -абсурд . Това е и толкова забавното . Посмях се беше приятно неангажиращо и достатачно дълго . Ако има още нещо подобно даи го насам .

Автор:	Phantom [ 31 Дек 2004 00:30 ]
Заглавие:
Това ми хареса. На места даже видях себе си . Споделям мнението на Ивъл общо взето-хареса ми с това колко е абсурдно и непукистко, как той си изживява живота някак си така защото няма какво друго да прави:). Е тва последното е велика мисъл-как само ми хрумна "не е истина"

Автор:	VALEN7INVS [ 31 Дек 2004 12:57 ]
Заглавие:
Без никакви огризения на съвсетта ще кажа, че това е най- изродското и добро нещо, което съм чел през последните две години. Нямам думи.

Автор:	BloodRayne [ 01 Яну 2005 12:19 ]
Заглавие:
Коте написа: Без никакви огризения на съвсетта ще кажа, че това е най- изродското и добро нещо, което съм чел през последните две години. Нямам думи. С Коте съм по въпроса... писателя е сигурно изкуфял (ОТНОВО) шизофреник избягал от лудницата с лъжичка през едно тунелче, което е прокопал с тая лъжичка...

Автор:	HUN73R [ 01 Яну 2005 20:01 ]
Заглавие:
Много ми хареса това даже. Самият ленив и непукистки анчин по който е написан е написано е уникален и напълно неподправен, все едно едно го е написало въплъщението на мързела сред смъртните. Някакси просто несвързаността го прави интересно, а и има някои доста зли лафчета. Това за детето което ше отвори главата на другарчето си със сатър беше изродско. И ако ти попаднат други такива неща хвърли ги насам.

Автор:	White Emperor [ 02 Яну 2005 13:03 ]
Заглавие:
Кефи се на компа ко друо да праи едно теймърче.

Автор:	mei [ 05 Яну 2005 19:33 ]
Заглавие:
Много оригинален текст. Прочетох го абсолютно цялото. Честно да си призная на няколко пъти исках да спра, но не можах.Колко време го писа, бе човек?! Аз да сам изперкала до са! Най- много ми хареса това с цветовете и ходенето по нужда. Много е яко! Супер яко.

Автор:	AcTivE [ 18 Фев 2005 08:48 ]
Заглавие:
Тази сутрин по случайност посетих сайта на човека, писал онова по-горе и се натъкнах на продължение (тях да си счупя пръстите от кеф). Ето - зяпайте. 01.5.2003 г. 20:59:26 "Вечността е по-къса от колкото се прави и маймуните са по-умни от колкото изглеждат. Летенето е приоритет на птиците и на хората които слушат себе си, когато им потрябва съвет. Нещата са много и няма смисъл да се рaзглеждат едно по едно. Важно е нищото тъй като е единствено и винаги е под ръка." Това цялото може би е силно повлияно отогромните количества препарат за прозорци, които съм вдишал докато се правех че участвам дейно в пролетното почистване. Дали факта че всички сме грешни още от раждането си не трябва да ни говори че всички имаме нещо като производствен дефект? Малка ваканция и после пак. А след това контролно по математика. Синус SUX! (Linux LUX! :-Ь). 04.5.2003 г. 22:15:31 Бебетата.... тъпите малоумни бебета, търкалящи се навсякъде. Лениви гнусни лигави безпомощни безформени безкрайно еднакви и важни насрани бебета. Мозък. Но не нашия. Наша глава -Техен мозък. Нощни звуци. Пеем тишина слени с хората около нас, но достатъчно контрастни за да не им обръщаме внимание. Пипни ги! Те са истински - скапаните лайна с които затрупан. Готови за стрелба! Огън! По какво? Няма значение. Кога е имало. Целта оправдава средствата, следователно щом целта не е от значение и средствата не са. Но нощем не си личи. Нощем е тихо. Нощем пеем ние. 06.5.2003 г. 24:51:49 Тихо. Студ. Крака. Студено на краката. Тъмно. Туп.. Туп... Тишина... Туп. Тъмно и тихо. И тихо. Сън. Много сън. Треп. И пак. хлебчетата се ядат сурови дори и през лятото... и никой няма дето да е ходил. Сън. Дрън-Дрън. Влача се. Влачи ме. Сън. Къде... където. Влага и студ. Долу е мокро. лошо е. Не искам!!!! <--> Слънчева нощ, но има облаци и дърветата не се виждат хубаво. Дървета... Гора и пътека. тъмно. Поляна и хора. Трупове. Кукла с три крака и дете с един. Шевна машина и кофа с дупка и мирис на нищо. Тъмно. Влачи ме. Викат ме. Дрънчене. Тишина. Клепачи. Клеп... Нощ. Нож. Ножница. Ножици. Зайци. Умрели и мъртви заици отникъде и друг път. Пътека. Дупка и вода. Вода. Тихо. Студ. Тъмнина. Хвърчило с усмивка от зло. Връща ме. Ходя. Крака. Студено на краката. Липса. Трима наркомани и един мъж и тесла. Тесла. Двама наркомана и мъж с тесла. Един наркоман и мъж с тесла. Мъж с тесла и три трупа. Овци. С номерца и скачат през рекичка. Много са. Не искам да ги броя. Спи ми се. Студено ми е на краката. Боли. Влачи ме. Влакче. С локомотив и перка с панделка. Пуф. Врата и прозорец. Лилави. Много. Вятър. Студ и тъмно. Сън. 30.5.2003 г. На пързалката, после на люлките, ще минем всичко та и отгоре. Ще дойдеш с мен пак и пак, който стигне последен значи другите са стигнали преди него. Поляната с децата вече я няма. Няма я и люлката и пързалката. Децата. -Къде сте? Децааа! И в чаршафите не са. А те бяха толкова бели. И този аромат на пролет. Къде е този аромат на пролет. Кученце? Не! Сестра ми няма да дойде с кученце. Явно пак се е напушила като свиня някъде и се въргаля със своите псевдо приятели. -Не мамо, не на червено! -Но това е Аче! -Не е Аче мамо. Това е камион. С Аче може да изчистим петното което ще остане от теб. Явно ще трябва да върна едната наколенка на доктор Ливайн освен ако не искаш да си я сложиш на дървения крак дето ти остана от страничните ефекти на космодиск. Бягам. Блъскам те. Не гледаш. Бягаш. Не гледам. Падам. Ето пак. Погледни ме, подяволите. Боли. Не съм лош. Ти ли беше вчера и оня ден. Всеки път сте различни/еднакви. Никой не ме вижда. Бягат но не за мен. Плачат, но не за мен. Спят. Сънуват, но не и мен. И аз спя. Ходя насън и се блъскам в хората. Ето го червения код. Господи колко е червен. И всеки път е толкова различен колкото вие никога няма да бъдете. Търкалям се с него докато вас ви няма. Вас непрекъснато ви няма. Сам съм. Просто газове. 11.6.2003 г. Дадоха му тяло. Дадоха му глава. Дадоха му очи уши и уста. После му дадоха ръце и той почна да си взима сам. Получи огъня и почна да пали всичко около себе си. Направи се че изкарва сам прехраната си и и беше горд. Стана центъра на вселената. Създаде нещо важно и се самоуби. Може би някой трябваше да му даде и мозък. Чувствай се дефектен! Жалък си! Не виждаш ли че нещо се е объркало с теб. Не трябваше да стане така. Свикнах с мястото на нещата. Свикнах с мислите на хората. Къде съм по дяволите. Всичко около мен почва да ми става ясно. Само не виждам аз къде съм в цялата тази каша. Джвакам детско трупче. Не гледам лицето му за да не видя себе си преди време. Пък и тишината го е покрила достатъчно за да не лъсне нищо от това което трябва да знам. Истината важи само за онези за които е измислена. Защо по дяволите никой не е измислил моя истина. Защо трябва да се лутам наказан сред истините на другите, които са лъжи за мен. Оплетен съм в ограниченията, за които някои цял живот се борят. Оплетен съм в собствените си гърчове да създам нещо свое. Вчера можех да летя, защото не знаех, че нямам крила. Вчера можех да плувам, защото незнаех че няма море, а само пясък. Вчера бях свободен, защото не виждах стената пред мен. Какво ли ще видя утре? Може би, че е нямало смисъл, или че всъщност наистина не може да се оцелее без маска? Маски по поръчка не се правят, а никоя от готовите не иска да ми стане. Приближавам се до вената на отчаянието всеки път, когато се замисля защо по дяволите съм и какво щях да бъда, ако не бях. Бих искал да съм цвете, но нямам куража да се изправя пред цветарката. Бих искал да съм камък но няма да мога да издържа на натиска на земята върху мен. Господи, та ние наистина не ставаме за нищо. Може би е време просто да си тръгнем. 21.6.2003 г. Кървеше. Малкото мокро пухкаво нещо кървеше и никой нямаше да му помогне. А нямаше и смисъл. Туп-туп. Влачещотото се наоколо време бавно изтръгваше същността на нещата и за нещото оставаше само ужасът на тъмното. Туп-туп. Опитваше се наново да влага смисъл в света около него, но абсурда надделяваше. Колко трябва да си тъп за да си мислиш че като си скапан таксиджия и незнайно защо същевременно и нещастен даскал по география имаш право да си изкарваш комплексите и махморлука върху другите. Не искам да бъда разбран неправилно. Нямам нищо против таксиджиите нито към даскалите по география. Но когато тези две призвания се сблъскат в някой лош човек нещата се омазват. Туп-туп. Тишина и после труп. Тик-так, тик-так, тик-тик, та-пак. На хората им трябва просто някое облаче на което да влагат смисъл и по този начин да самите те да се чувстват осмислени - "Я това е костенурка, сега пък стана птица, не вече по-скоро прилича на любовта на живота ми, а сега се промени на купищата пари които ще спечеля с главозамайващата кариера в която облачето ще се превърне след малко". Още една седмица. Само една. Поглеждаш. Поглеждам. Господи ние вече се гледаме. "Кво ме гледаш бе?!" Ама разбира се. То няма друг начин. Поглеждам. Поглеждаш и търсиш в погледа ми как изглеждаш през моите очи. Не откриваш нищо. Тръгваш си, тръгвам си. Поглеждам. Поглеждам. Гледам се и търся в погледа си как изглеждам през моите очи. Не изглеждам толкова зле. направо съм си готин. Само онова там малко ме притеснява... как се казваше... а да - "аз". Нещо не му е наред. Дали заради него хората не ме поглеждат. Ама аз мога да го изчопля..... ето махнах го. Поглеждам. Къде съм....? Не трябваше да го махам. Може би първo трябваше да си намеря друг "аз" и после. Ама нищо. Вече няма значение. Даже по малко от седмица. До четвъртък могат да ни тормозят и после край. С кое? От пусто в празно. Поне ще мога повече да си клатя краката и да се самосъжалявам. 25.6.2003 г. 23:04:51 КРАААААААААЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! -Луна, защо си толкова тъпа? -Защото съм се метнала на дЕдо си! ПРОБЛЕМ?! Скапаното училищите се разкара от ежедневието ми за цели за два месеца и половина. Няма гадост. Няма лайна или поне от онзи супер безмислен тип с физично-химично-биологичен характер. FUCK CANADA! Както каза Слави: "В бамята съм!". Лесно ли е да си супер тъпа? Не е лесно. Даже си е бая тежко. Тежко е и за хората наоколо. Ма то се свиква. Ще ви помоля като свикнете да ме свикнете и мен, щото нещо не ми се получава. 01:11:39 17.07.2003 г.Enter. И после тишина. Дали й пука? Глупости. Цялото това дето го изръсих беше с правописни грешки. Всичко около мен е така. Гледаш го, разбираш, го пък то сбъркано отвсякъде. После се опитваш да го оправиш и то кво? Del и толкоз. Пък и то по-добре Del от колкото да си седи сбъркано та да се чудят хората що не съм го махнал. Ма те хората са много важни. Те като че ли щото всичко им е минало през речник и нямат правописни грешки като мен. Аз пък си правя грешки в себе си. Я ше си объркам заглавието, я на някое изречение няма да сложа точка. И после що нищо не ми се получава. Ше си гепя аз от някой речник и ше си се стегна ама от къде ше взема нешата дето вече съм ги delete-нал. Всичко е един малък ляйнян клозет с откъсната верижка за водата и шанс лайната някога да си тръгнат. И сега плюя ли плюя вътре с надеждата да видя поне малка част блестящо бялото дъно някой ден. а сега дори незнам дали е там или това просто е една бездънна яма. Сънчо вече иде, него го няма и не мога за пореден път да оповръщам нищото на което се надявам толкова много. -Един живот ако може. -А стотинки имате ли че нямам да ви върна? -Ми аз само това имам. -Ами тогава си стойте сам и чакайте да умрете. -А под наем имате ли? -Да, но като гледам стотинките ви стигат само за 3 дни. -Колкото толкова. По добре от нищо. -Внимавайте, ще свикнете и ще ви е мъчно след това. -Няма проблем аз и без това скоро ще си ходя. И сам войнът е сам. При това само тогава. При при престрелка това което не те убива те прави по-инвалид. А колко лесно беше да ме уцели в главата и толкоз. А сега се влача и търся времето със шансовете. А нищото търси мен и наднича иззад ъглите с блеснал поглед. Времето е пари. Не ви ша парите, дайте си ми времето. събота, 26 Юли 2003 г. Вълни. Вълните които ние уж много обичаме. Морето което ни носи радост. С вестник "Сензации" измокрен от случайно изпускане във водата в едната ръка и цигара в другата, с празен поглед търсещ някой да й запали, с модерен цялостен външен вид на напредничава курва тип "Няма да го направим освен ако не ме помолиш" и с излъчване на догоряла свещ, тя седи там сред чадърите и си милсли, че да си някой е недостатък в свят на копия и фалшификати и най-лошото в случая е че тя е болезнено права. Защото днес тъпите хора са наясно какво трябва да си за да изплуваш. Затова тъпите хора са в министарествата, в праламента, в полицията. Те са навсъякъде и знаят, че нешата стават най-добре по тъпия начин. Чуваш ли китарите? Усещаш ли ги като спазми в стомаха, като кънтеж от разпръснати мисли в главата ти. Те носят ярост, сила. Искат бунт, тормозят се, не искат нещата да останат така. Стисни бунта! Отсей го от боклука и го дръж така че никой да не може да ти го отнеме. Той е твоят бунт. Сега можеш да си го завреш някъде защото бунта не служи за нищо. Ако се събудиш заради него, ще направиш живота си кошмар. На никой не му трябва да знае какво става. Живота трябва да е забранен за лица под, на и над 18 години. Пазете мислите си от истината защото светът за вас ще се превърне в купчинка гадост. Царя е прав. Всичко е наред. петък, 07 8 2003 г. 02:12:15 Назад, Назад. Закъснявам ли? Абсурд. А и за какво. Аз вече знам. И се пак съм доста нервен. Не трябваше да ходя. Та това е почти паника.... я се стегни! Пейките. Тук беше, сега беше. Всичко е наред. Дано не дойде. Господи как искам да избягам. Отдавна непомирисван свеж утринен въздух лашка косъмчетата в носа ми и ме кара да се чувстам във форма. Трябва да направя нещо. Ще чета. Незнам какво пише. Няма значение. Просто трябва да мине това убииствено очакване по някaкъв начин. Някакъв не ме гледа а му се иска. Погледни ме де! Не е страшно. Аз пък гледам който си искам. Нещо се приближи. Не може да е това. Но там изглеждаше толкова.... Все тая. Ето надушвам мълчанието. Но няма мълчание. Дори не е толкова неприятно. А до кога ще трае това? Хах. Като че ли незнам. А има няколко часа. Усещането за грешка си оставаше. Рейса.... и вътре... и ето че тишината започна. Ужасно съм притеснен. А има няколко часа. Колела. Тема. Отшумя. Лифт. Друга тема. Отшумя. И после вътре. 20 мин, няколко снимки и мъж и жена. После чувство на вина. Горе е по-добре. горе е естествено почти. В лифта и надолу става още по естествено а след това... какво беше това? Незнам но ми харесва. Не е възможно да е истинско но ми харесва. изливам се. Говоря и попивам. Ах колко много е пеша. Боже май наистина е нещо такова. Звън. Блокирам. Не довършвам изречения. Нереално е. Пейка. И там още. Сигурен съм. Или съм жертва на гавра. Куче, бебе, пазач, звън, старец, и всичко това е около мен. После ще ми разправят че не съм центъра на вселената. Спирка. Рейс. Мъка, надежда, желание, колебание, и всико това е вътре в мен. Преди какво е имало там? Идея си нямам ама вече съм пълен догоре. Вече не говоря. Околните ще ме сметнат за луд. Искам вкъщи и да разбера какво става. Вече е късно. Вътре съм. 10.8.2003г. 22:38:58 Из уморените от пролетните дъждове води на старото езеро, едно малко жабче тъкмо беше намерило подходяща хралупка за прекарване на ноща, а защо не и за негов нов дом. Обречено да бъде зелено и красиво то тръгна да търси храна защото малкото му жабешко стомахче вече къркореше от глад а и скоро щеше да притъмни и тогава вече нямаше да може да намери каквото му трябваше а именно тези малки вкусни мухички, появяващи се точно преди залез слънце. То предпазливо излезе от водата, изтръска ситните капчици от зеленото си личице и се огледа. Ах, колко беше прекрасно това малко зелено жабче. Големите му очи шареха из зелените стволове на тревичките и претърсваха за храна. Някаква лека тревога почна да се надига в мъничкото му жабешко сърчице когато някакъв хлапак изкреща "Я, жаба!" и размаза красивата му зелена жабежка главичка с камък върху рохкавия бряг на старото езеро. Изводът е че и скапаните нещастни гнуски лигави тъпи жаби, понякога са прецакани и това до някъде ме успокоява че не съм само аз. Ама как не ми се ходи на скапания лагер... 22.8.2003 г. Не е добре. Денят почва с притоплена пържола. Откривам се и ме откриват. Истискват ме защото знаят как, а аз се обърквам. Навеждам се да помогна на човека в калта но той ме сграбчва и ме събаря до него. Има ли смисъл? Може би да. Сега калта е и по двамата и е по-малко по него, а аз ще се поизплакна и ще си бъда пак същия. Ти се плашиш. Ти незнаеш какво съм аз и не ти е много интересно да научиш. Аз се показвам почти. Благодаря ти че поне не удряш. Някой друг ще ме удари по-късно. А сега май ме обичат което сигурно е важно. Отронвам се от топка сняг, но усещам че се стапям по-бързо и се връщам обратно. Но в топката ми е студено. Мислите ми са замръзнали и с мен остава усещането, че изтървавам нещо важно. Намирам си друга снежинка на която и е студено в топката и тръгваме заедно. Топлим се. Псевдо очарованието да си до някой който е в същото положение. Все пак така е по топло. Само това има значение. Това е топлина от която не се топиш. Променяш се. Почваш да ставаш на песъчинка която вече не се нуждае от никой за да съществува. Тръгвам сам. И пак в топката. Там вече е почти забавно. Пак съм снежинка но вече няма топка. Стискайте ми палци. Има още 10 дни. Точно сега не трябва да се стапям. Отивам да хапна. Ба ли го колко е шибания час и лайняната дата. Баси хаоса. 10.9.2003 г. - на... яжте. То пък на кой ли му пука. Инди. Индиййй. Шшшт. И се прибирам. Останалото не струва колкото моето внимание. Съжалявам. Махай се, по дяволите! Не ти ли е мъчно че "сам" е по-добре от "с теб"? И скоро всико че е пак бяло и просто. И пак някой ще мине от там и ще ме смачка. Но това ще стане после. Сега си чакам бялото. От теб обсебен, после от себе си и после нищо. Това е правилния ред и аз вървя по него и всичко почва да е ОК. Огромен син облак се разкъсва и топли весели лъчи търчат по тъжната земя. Обезателно ми напомнете следващия път като видите че се набутвам в толкова тъпа ситуация да се сетя, колко трудно е после. Това не трябва да се повтаря. Не трябва да боли повече. 29.09.2003 г. Малкият клоун не може без себе си. Той прави всичко и нищо за себе си. Непрекъснато мисли за това. Той не носи смисъл защото на Него не му трябва. Той не носи радост защо знае че от нея няма нищо да получи. Малкият клоун е сам. Затова той е горд със всичко около него. Само лошите неща са станали самички. Той знае че е велик и че нищо повече няма от него. Понякога го пише, понякога го говори, винаги го мисли и никога не лъже. Да бъдеш е нищо без да си го доказал поне на себе си. Да плачеш е всичко когато друго не ти остава. Когато не виждаш смисъл пред себе си по-добре се огледай.. може да си го подминал. И не се лъжи, смисъла никога не е човек нито група от хора. Най-вероятно ще го видиш като стигнеш до огледало. Малкия клоун живее в огледален свят. Не чупете света на малкия клоун за да влезете вътре. Него просто вече няма да го има. 7.10.2003 г. Някой чука на яйцето пълно с нещо незадоволително. Някой скача в мислите ми. Аз го карам да скача за съжаление. Никой не иска да скача. . АЗ, не някой друг. АЗ, не някой път. АЗ, не някоя истина. АЗ, не някой живот. Но това в гъза на шегата. Опеделено Джим няма търпение да разбере какво е. Отивам да разнищя случая. А утре ще правя палачинки с непозната. 09.10.2003 г. Скок под скок. Хопа ляя. Имам. В морето... сирените. Хохоо. Уффф. Бляя. [16:10] <Pravilnika> Ama tova mai ne e mnogo hubavo... [16:10] <kulturin> Ya se shibai! 29.10.2003 г. Виждам голи хора. Не е порно... и ти не си. Просто малки средни и големи хора стичащи се около мен. Радвам се. И бягам понякога. Дали разбират че ги виждам? Усмихна се жена по нищо и скочи при останалите. Как искам да ги снимам. Дали съм гол за тях? Отричат се. Понякога си вярват. Заливат ме. Истискват нещо мое. Затварям се и нищо не потича... не винаги. Миризма на тяло. А нима сме две по две? Искано и незадължително, но повече искано. Глъчка на голи тела. Стопяват се. Може би просто вече ми омръзна. Колко тъжно. Истина несъществува. 13.12.2003 г. Смяна. Оплетени начало и край при това съвсем ненарочно. 3 седмици. Перфектните събития. А може би не. Почнах даже да говоря. Усещам ли края? Още не.. така си мисля. Няма повод. Ами в глaвата ми? Та там винаги си е било каша. Незнам какво става. Разни хора се мотаят пред погледа ми и както винаги се залепвам за някого, няколко, някакви. Абсолютно недефинируемо. "Напоследък нещата не са на моя страна. Напоследък всичко е сиво. Усешам го като нещо. Усещам го като нищо. Стигнах прекалено далеч за да свърша този път. Чувствам се като че ли съм бог и като че ли няма път нататък. Ядосан съм заради днес. Ядосването е единственото нещо което съм правил. Изглежда като нещо, но всъщонст не е. Живея по този начин. Мразя, чувствам, падам на място където хората общуват с мен. Не мога да помогна, а се предавам. Падам на място където хората ме познават. Не мога да чакам за да им дам цялата си омраза стаена в мен. "... В никаква връзка така да се каже. Дали съм се предал? Или съм се преборил? Каква беше целта всъшност? Не се чуваствам длъжен да го правя. Слава богу си идва отвътре. Интересното е че толкова бързо преминах от едната крайност към другата че дори не се усетих кога съм изтървал средата - нормалното поведение. Ха! Нормално. Така е по-добре. Естествена промяна в принципите. Не искам да съм жалък пред себе си. Може би това е целта на всеки. А може би само се заривам в извинения. Пеперудка със опашка и рогца... и съска ли съска.. и и как се казваше.... ореол. Даа. Нещо за 3 минути. Чувствам се стар. Нищо непринудено. Скапано време... отровно отровено време. И песни за мен ще пеят. А след целя този зор освен простреляно аки, друго не се е родило. 20.12.2003 г. Всеки ден нова чаша. И промоции. И благотворителност. Есето на живота ми е безкрайно ненаписано поради изразената му недовършеност. Ебаси. Днес бях в църква... даже две. Доза лицемерие, доза бизнес и доза непукизъм. Това е рецептата. А да, трябва ви и внушителна сграда в която да разбъркате тези неща. Смеех, смеех. А колко е тъжно всъщност. Даже не тъжно. По скоро никакво. А всичко е никакво. И ти си никакъв. Гасна. Лека нощ. 02:11:17 03.1.2004 г. Алкохола не променя нещата. Отдалечава ги, успокоява те, уформя се като идеалният повод... причина... обяснение... оправдание... алиби, но не ги променя. Нито една мисъл, не се е родила в алкохола. Била е там преди това. Просто имаме прекалено много мисли. Алкохола взима една далечна, абсурдна, неизяснена, неизмислена мисъл и ти я пъха пред носа модифицирана в цел. Цел в която не би се целял заради сто милиона причини ако беше трезвен, но сега причините нещо са заспали алкохолен сън и всичко е наред. А после? После всичко изглежда прозаично, банално ясно. ГРЕШНО ясно. Не беше така. Спомени. На места учудващо ясни и стряскящи спомени. Пъзелът е подреден наопаки. Неможем да го обърнем без да го развалим а когато го подредим пак, вече нищо не е същото. А някой иска ли същото? От доста време насам хората не са били толкова добре дошли. Плюс и минус... всички. А ти си някъде там далеч. И наистина те искам. Пак те разочаровах. Не бях аз. Алкохола беше... 18.01.2004 г. и, той, пищи, и, тя, се, смее, и, той, е, сам, а, тя, все, още, може, да, заспи, и, пушек, бял, но, с, нещо, черно, в, себе, си, се, вие, и, ти, си, сам, и, се, задъхваш, и, падаш, на, завоя, и, тя, минава, и, пак, се, смее, и, облак, дим, отровено, се, слива, с, това, което, ти, до, скоро, наричаше, въздух, и, живот, обсебваш, се, и, от, икони, и, от, близките, неща, и, всичко, е, почти, при, теб, но, нямаш, сили, да, го, стигнеш, ти, не, спиш, за, да, я, имаш, докосваш, се, и, тя, е, там, ти, я, смяташ, за, победа, аз, я, смятам, за, нещо, тъжно, и, без, смисъл, ти, не, чуваш, няма, нужда, ти, си, сам, а, когато, пак, заплачеш, той, и, аз, ще, бъдат, там, до, теб, смисъл, чуство, ще, прогони, и, ще, дойде, онази, пустота, във, която, ти, си, всичко... 24.1.2004 г.Песен, смях и сняг и после малка нежна смърт, обвита в тайнственост и скръб. Стих и свян и после малка нежна смърт обрича двамата на вечност. Плясък, стон и нещо влажно, скрито, бавно приближава времето в което ИСТИНА, е нещо като ФАРС. Пускам се и всичко е мъгла и мислите се сливат в струйки нощ, новодошли от някъде. Пеем... Пея... Тишина. Това ли беше? Май че да... 27.1.2004 г.Плесен лепкаво се стича по извивките на младо потно тяло. Плесен, плесен, умиращ сезон. Златна плесен. Не е златна. И сезон не е. просто плесен. Лягаш в нея и си мислиш че е забавно. То добре че не са лАйна. 03.2.2004 г. Главата й. Там е. Смила ме. Смях се. Безпомощна. Двама. Каза ми. Мрачно е. Хлипа за себе си. Чакам... утихва. Всичко е същото. 08.2.2004 г. Крачиш по ръба и мислиш как не ти се пада. Вятърът леко те полюшва и роши косите ти, мокри от сълзите, които уж отнасят болката далеч от теб. Нямаш парашут. Говориш с нея за това. Казва че ще те пази. Не ти стига. Искаш да си там горе далеч от ръба. Искаш да си най-безпарашутния човек на света. 14.2.2004 г. Обичам я... 20.2.2004 г. ...а Димо си тръгна... 27.2.2004 г. Поглеждаш и слиза. И се вижда после през голямото прашно стъкло на червения рейс. Ако ти харесва, се усмихваш или се плезиш. Ако не ти харесва, показваш среден пръст. А най-често просто се взираш в очите на слезналия човек докато не му стане неудобно от чуждата наглост. Затварянето на вратите на рейса като пълно откровение спрямо слезналия в лицемерния ден. Красив, вълнуващ миг в монотонноста сравнима единствено с маршрут на рейс. Лед в кафето... кубче лед. Я надуй дядо кавала... имам левче а толкова много няма да ти дам. Все някой друг ти е дал вече. Доброто е сторено. Ще си жив още няколко дни в онзи студен изпълнен с глъчка подлез където мръзнеш и просиш щедрост. И всички тези неща в старата приказка за доброто и злото. Трябва ни нова приказка. Трябва ни нов морал. В старата от доброто рядко има изгода. Все повече хора се питат "А за какво тогава да правим добро?"... 10.3.2004 г. Воля за нищо... и всичко всърши. 29 Март 2004 г. Станах на 18.... преди 2 седмици почна нещо... нещо непълно и почти перфектно... променям се. Незнам на къде... болен съм... този път е грип 29.3.2004 г.Извиваш тънката си шия и гледаш втренчено към мен.... епично е... да бе да, мен толкова ме боли врата от разните му там шибани лимфни възли и жлези, че ако ще пъпчиватата космата смрадлива тънка шия да се спраска от извиване, мен си ме боли и хич не ми пука за теб. Ходи гледай си някой друг.... и такъв не мога да бъда... даже шия не същесвтува ама се пак беше интересно. Затъвам..... лепкавата паника показва вледеняващата си усмивка когато болкоуспокояващото почва да се отказва да се бори с нещото което не го знам кво е ама ако има майка ще е хубаво (да не е сираче горкото). Стъпка... Стъпка.... ще те придружа до леглото си бавно... и ще бъда внимателен... с много любов... ще те положа нежно върху меката възглавница на цъфнали рози.... ще те докосна леко... ще разбера че още ме болиш зверски и ще заспя. Колко преебан може да бъде един врат? 01.4.2004 г. Платонична какво? 01.4.2004 г. Красива.... полова.... спиш..... смешно е.... никой съм..... ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА... вече не е смешно... за нищо не говоря. Ти си пудра.... пудра върху лицето ми... ти си мирис... мирис на поляна... ти си нищо... нищо на света.... просто разменна монета. Нищо не бих разменил за нищо на света... 14.4.2004 г. Та казвах че станах на 18.. това какво значи? Пълнолетни могат да правят секс с мен, не мога да правя секс с непълнолетни, мога да имам фирма, мога да имам истинска работа, мога да се оженя и после да се разведа, мога да изкупя целия алкохол на света, мога да съм по кръчмите след 10, мога да вляза в затвора, надявам се да мога да излезна от там, мога да си направя партия, секта, мога да си купя жилище, мога да го продам и с парите пак да изкупя целия алкохол... мога да си извадя книжка и да карам мотор, кола, камион, мога да не спазвам правилника и могат да ми вземат книжката.... готов ли съм за всичко това? Някой готов ли е въобще?! 24.4.2004 г. Слънчево зайче... умряло слънчево зайче. От студ и тъмнина. Пищеше малко, после спъхна и се сгърчи. Пръсна се така сякаш времето го чакаше да спре да свети вечното си слънчево и бяло. Момиченце.... бе нежно и красиво. А после лепкаво и мъртво съхнеше в прахта до весело поточе. Страх ме е... и има гняф и дупки. и не смърт и не тъмнина и студ... а просто дупки. Плешив надут и стар и сам. Но мислещ... мислещ и това му стига. Пресмята крачките си до кревата и знае че е вечно прав, защотото той е там - кревата, а в него е едно одеало във форма на жена и дим във формата на чуства. Сакат и тъп и глух и ням. Като пружина гениално прост. Повръщаш кръв защото друго не остана. Някой ти го взе? Нещастен като хлапак надничащ в хладилника, намерил кутия сладолед, пълна със замразени чушки... 27.4.2004 г. Обливаш, превиваш, отравяш, преставаш да не съществуваш и идваш в моя свят. Чакаш друг. Смяташ. Подреждаш и гледаш... не към мен гледаш. Всичко виждаш, мен виждаш, искаш да съм далеч. Правиш ме по-далеч. Дъхът ми е при теб. Усещаш. Отлагаш, протакаш, не вярваш и пак отваряш. Грешиш ли? Едва ли. Представяш си хора. Имаш си хора и песни и мъничка тъга. Отглеждаш се и се поливаш. Преставаш не даваш, не искаш, остискваш. Преструваш света че е наред. Блясък. отронване на.... 03.5.2004 г. Опс... нещо. 12.6.2004 г. Rubbish..., Rubbish, Rubbish....!!! За теб rubbish? Хох. B.U. Измисляш ден. Пътуваш в него. Бъркаш пътя. Губиш се. Измисляш смисъл. Вървиш по него. Стъпка в страни - страдаш. Измисляш нощ. Мислиш във нея. Мислиш за Нея. Липсва ти - тъга. Не мислиш. Всичко е тихо. Всичко е нямо. Няма път, няма смисъл, няма нощ, няма страдание, няма тъга. Време има, безкрайно време. Чустваш се като милионер на пустинен остров на който единственото забавление е да хвърля пачки в морето, защото на шибания пустинен остров няма дори кръчма или дюкянче, където да почустваш парите си.... парите, времето и себе си, които уж толкова ни трябват. А на мен ми трябва дюкян. 13.6.2004 г. Влажна е - поляната е цялата в роса - капчици желание заплетени в телата на тревичките. Възбудено кокиче оглежда за косачи. Сутрешен полъх клати ритмично гората и стене глухо в клоните на напъпилите дървета, чакащи да пръснат семето на живота... колко хора биха се отрекли че са част от всичко това... аз не. 18.7.2004 г. От 5 дни. Загледан в смучката на Юпитер... 22.7.2004 г. Защото смях не значи щастие и плач не значи мъка. Следиш прогнозата, подреждаш гардероба, обуваш розови чорапи на умрели сърнички и влизаш в бяла стая със сини лалета обрасли по целия таван. Защо го правиш? Защото живота си е твой и можеш да правиш каквото си искаш? Боли ли, сладък? Глезена ти пак зарастна на криво а? Ще го чупим за 12ти път.... какво като си мъртъв, той глезена е важен. Да има с какво да не ходиш като не пораснеш! Не вярвай в бог за да се молиш, пич! Вярвай в бог за да му благодариш! Облачетата... те последни видяха залеза на Слънцето... първи ще разберат че утро няма да има. Нощта ще бъде дълга, мили деца, ноща ще бъде вашия нов дом.... И нека сенките бъдат с вас! 04.8.2004 г. Стон от счупен порцелан и после отчаян детски писък на разочарование и болка. 09.8.2004 г. Нямам стимул, нямам сили, нямам други неща. А и думите почват да свършват. Подозирам че политиците са виновни. Плюскам лепкава ябланска халва и премислям следващите 10 дни лагер. Да измина 1 година. Равносметки няма да правя. Подариха ми кафява овца. Някой трябва да и изплете зелена шапка с периферия и тогава вече всичко ще бъде наред. 20.8.2004 г. Сфера. Вътре ние. Вътре Тя. Сам и тъжен. Идва. "Може да ходим заедно нагоре!". Може да. Мъничка идея. Слизам. Усмихвам се и я следя с поглед. "Може ли да ти прочета SMS-ите?". Може да. До мен е вече. Но всъщност адски далеч. Тръгвам си. Мисля. Връщам се. Сядам на леглото й. Говорим си. "Ама така много си се свил. Може да легнеш до мен, да не се мъчиш!". Може да. Случайно докосване. Объркан съм. Притиснати, като приятели. Тя допуска всички и никой... тъжно е. Нищо не иска. Аз искам. Абсолютно зависим. Вечер. Пак притиснати. Тя по-далеч от всякога. Разбит. И сам. Сутрин е. Обед е. Вечер е. Поглъщам всичко нейно и търся вратички. Тя пък поглъща мен. Устни. Пасивна е. Заспивам сам. Сутрин е. "Ако искаш може да съм с теб". Може да. "Но след няколко дни може всичко да свърши". НЕ МОЖЕ! Не искам. Не бива. Опитвам се. Лъкатуши из съзнанието и взаимоотношенията ни.... две напред, една назад... или обратното. Алкохола притъпява чувствата. Разтълкуван див заек с дълги уши и шоколадово кафява козина. Като отсекът дърво гората плаче. Като заплаче гората вали дъжд. Като завали дъжд порастват нови дървета. Бавно, несигурно, но го правят защото такъв е закона на гората. Дано мойта не е с дъждобран. Превъртам година назад и съзирам същата тъпа грешка. Този път обаче греша с правилния човек. Този път "сокът си струва истискването" както се казваше в някакъв блудкав касов филм... палец. Може би всичко ще бъде наред.... Може да. 21.8.2004 г. Днес не ми е ден... нощ ми е. Нощта е красива... небето полива очите ти със сребърната светлина на хиляди малки звездички за които денят е само слух а слънцето герой от приказка. Твоите очи обаче. По моите е студеното мониторно сияние. Ще се учудиш колко е малка разликата. Толкова малка, колкото между това да обичаш и да си мислиш че обичаш. Толкова малка, колкото между това да си красива и всички да си мислят че си красива. Толкова малка, колкото най-малките неща в живота ни от който толкова много се оплакваме и който в крайна сметка е ужасно лайнян, но шарен. Шарен и единствен.... и наш. 23.8.2004 г. Дали това беше откачен ден, или обикновен ден на един откачен? Каквото и да беше.. свърши. А с това почна нещо свежо. Почнах да дишам. 04.9.2004 г. Преи 4 дни спрях да дишам.... но сега всичко е почти ок. И сам е ок. И по-ок е било де.. :Р 12.9.2004 г. "Животът ни протича така, както сме решили да го провалим" - каза го телевизора... по някакъв повод. 15.9.2004 г. Смях на отминал тъжен ден кънти в главата пълна с прах от спомени и вяра със изтекъл срок на годност. Поне бе кратко. Губя вярата в себе си. Многократно сменяните компоненти почват да не пасват. Почна училище. За последен път. Колко неща има да се случват още за последно? ВСИЧКИ! Дано като се случват поне да бъда с широко отворени очи, за да не испусна и един детайл от и без това не особено детайлния ми живот. Спек на висулки. Искам да пиша. 24.9.2004 г. Мъртви голи тела без истина за пътя до тук. Пеят. Режат себе си. Вярват. О да, те мислят позитивно. Грешно е. Рисуват смисъл с кръв. Разчитат на реалността. А тя потъва с всяка капка. Плът на кръпки. Нещастници в смешни човешки костюми от кожа и косми. Сив смях. Лъжливо утро. Прясна плячка в устата. Стих ням. Корени скършени от вятъра на пръстта. Глас жаден за песен ридае престорено и моли за още. Почукай и ще ти се отвори... пода под краката ти, поискай и ще ти се даде.... останки от минали грешки. Парче хляб, глава лук и много искрен смях - това е. 24.9.2004 г. Вече си имам овца с шапка. Сега вече ми трябва човек... искам щрудел с ябълки.... 28.9.2004 г. Когато се радваш, се радваш за себе си, когато се молиш, се молиш за себе си, когато плачеш, винаги плачеш за себе си, защото си човек, a хората... те просто са лоши. 10.10.2004 г. Щастлив, но глупав... глупав, но щастлив... щастлив и глупав - точно каквото исках. 64.0 - нашата станция. Най-после я чух. 21.10.2004 г. Свидетел на гадост: -Мамо, мамо, живота е хубав! - дете малко, незнаещо всичко, но знаещо чудото на големите неща. -Млъкни! Говориш глупости! Та ти си дете, незнаеш НИЩО! - Просто майка... голяма, забравила чудото на големите неща. Почти така се случи. Ти знаеш мен... обливаш ме с теб. Искаш ме. Вярвам. Откривам неща. Усещам пулс. От теб е... от нас. Участник в щастие: -Живота е хубав! - същото дете. -Живота е хубав! - детето на живота ми. 04.11.2004 г. Прекрасно е... 02.12.2004 г. --- -... .. ---. .- -- - . Истината Смехът Вярата в нещо и нищо Разликите Дъх на коприна Лято в очите Портокали обелени Исках... теб. Детето вече има всичко. 11.12.2004 г. Звън на камбани в ушите на слепите - води ги. Трепкаща сянка изчезва със утрото - моли се. И плачът на дете - когато приказките за лека нощ те държат буден с дни. Като писъкът на дъжда срещащ напуканата ненаситна земя. Трябва да изтрия лошото в себе си, както направих със спомените за лошото в останалите. 180 вещае щастие. Знам себе си. Пълня думите не с вата и обич на прах. Знам смисъла и за теб знам доста... вече знам и за розовите мечки. Сбръчкани мисли. Важен е мирисът на трева. Гол пред теб. Кълва от ръцете ти Смях. Замерваме се с буци страст. П.С. Сега го прочетох. ТЦ! Честно казано ме разочарова, понеже хумор почти не присъства, а е някакво такова тягостно. Все пак на някой може да му хареса, знам ли?

Автор:	junglist* [ 18 Фев 2005 11:30 ]
Заглавие:
ХАхахахахаахахахаха Това просто ме УБИ,паднах от стола,ако щете вервайте -Не мамо, не на червено! -Но това е Аче! -Не е Аче мамо. Това е камион. С Аче може да изчистим петното което ще остане от теб. Явно ще трябва да върна едната наколенка на доктор Ливайн освен ако не искаш да си я сложиш на дървения крак дето ти остана от страничните ефекти на космодиск. Шапка му свалям на тоя дето го е писал!

Автор:	ivanatora [ 18 Фев 2005 13:20 ]
Заглавие:
Доста тъпо Трябва да съм много зле да го изчета цялото

Автор:	AshamanBG [ 19 Фев 2005 22:56 ]
Заглавие:
Хаос

Автор:	Морт [ 19 Фев 2005 23:26 ]
Заглавие:
V nachaloto beshe dosta dobro i mi beshe interesno... No v edin moment imam chuvstvoto che picha prevarta..... To normalno sled niakolko godini da sigovorish/sam, no kam kraia veche e dosta typo i kakto Ashaman kaza... haotichno....

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/