Да-а-а-а! опа

Дата: неизвестна ; Час: късно вечер... ; Място - Покрива на най-високата сграда в града...

Гледам нагоре. Гледам и постоянно си задавам въпроса дали някой,от някъде другаде гледа нашата планета така,както ние много често се заглеждаме нагоре, и отправяме поглед в необятните висини... Гледам и мечтая. Гледам и усещам,че тази вечер пак няма да науча отговора. Внезапно усещам нечие присъствие около мен. Да, има някой в сенките. Но пак не е това,което очаквах - просто един мой приятел се е качил. Още един мечтател. Започвме си ние най-обикновен и изпълнен с обичайните неща разговор. Неусетно някъде в далечината църковна камбана раздира нощта със кънтенето си. Заслушваме се - един единствен удар. Никое време. Прекъснатият разговор, от обикновенно лафче започва да клони към мистика, въпроси от по-висш калибър, по-заплетени и недоотговорени въпроси:
- Като слушам сега тая камбана,се замислям колко много неща ни заобикалят. Чудя се колко същества чуват сега този звук? Колко от тях го разбират?
- Май си се преохладил човече, казвам аз,но някъде дълбоко в душата ми една връзка се беше затворила и думите на моя човек събудиха едно странно чуство в мен. - А ако наистина не сме сами? Ако наистина има и други,може би по-висши,може би по - низши създания от нас? Къде са те,какво правят? Защо не се покажат... главата ми се изпълни с въпроси,кой от кой по-убъркани...
- Хм,даа-а-а. Май хванах демона за опашката,а?
- Ъ-ъ-ъ,какво? - в думите ми личеше присъствието ми тялом, но не и духом. Аз се реех из космоса, търсейки мислено нещо,някъде...
...Топлият летен въздух бързо ни унесе и въпросите за други форми на живот се изпариха с превалянето на нощта. Не знаех обаче, колко много ми предстои да науча като отговори на въпросите ми. Не знаех...

_____________________________________
Хора, това е увода на така да се каже историята ми за космоса и сичките му разновидности.интересно ми е да кажете какво мислите. Тази част е ултра-кратка,защото тя все едно стои като предговор. Ако ви хареса - историята ще продължи. Ако ли не - здраве да е!

Никой ли не ми харесва разказа? Е*а го! Имало ли е такава тема,или какво? Ясно,просто няма да пиша повече такива неща!!! Бъдете спокойни. Разни там Ю-Ги-О - простотии може да се харесват,а нещо по-интригуващо и непознато - не,така ли?! Възмутен...

Не е ло,но...

Това е една от стотиците теми от тоя род.Откажи се.

Защо, може да го докара по-добро от останалите! Дерзай!

еми липсват творчески умения никакъв стил за тва на никои не му харесва гледаи 4е всички това се питат? Има ли други...

Ъ...
Странно.Тиии.....какви творчески умения имаш?Защо не ги покажеш?Какъв ти е стила?
--
Много се дразня, когато некомпетентни хора дават мнение, пълно със непознати за тях или изобличаващи ги термини!

Абе може да е една от стотиците теми обаче това е първата творческа и намене ми хаареса.Какво пък има и по-добри има и по-лоши .

Защо, не е толкова лошо просто диалогът не ми хареса...просто някак си е безсмислен(не съм сигурен за правописа на тази дума, ако съм я сбъркал не обръщайте внимание ).Може би ако напише още нещо ще си проличи дали може да напише нещо хубаво или не.

Гардиян аз не съм казал ,че съм добър писател ,4е имам стил ,че имам творчески умения.Просто изразявам мнението си.А нали знаеш какво значи "изобличаващи"? 'Щото не знам дали думата "стил" ме изобличава...?

АМАН!Обобщавах, идиот!

Кефи ме бе, споко!

КНСпирит- Темата ми харесва Добре си се справил и си засегнал въпрос с много отговори! Според повечето вярващи НЯМА, но според мен има или поне е имало( на Марс е имало живот, макар и микро-органичен)!

На мен темата много ми харесва, може би защото аз самата понякога се чувствам сякаш не сам от тук(от тая планета, де)! Доста често сме я обсъждали с приятелите ми и честно казано май нито веднъж не стигнахме до смислен отговор на въпроса! Иначе аз не вярвам, че някъде има някой по-висш от нас, но може би... кой знае... Вселената е много голяма(мисля че думата "безкрайна" е по-точна в случая), така че има достатъчно място и за други същества подобни на нас!Но дори да има искрено се надявам да не са такива изруди каквито ги представят по филмите!!!
А иначе много ми харесва как е написана темата, е не всеки има талант, но аз мисля че автора се е справил добре!

темата си е много добра.все пак това е един въпрос който е много наболял от известно време.разискванията по него са много интересни.

И сега... дисекцията на написаното
Значи... добре е написано и дааа има си стил в него... само че трябва малко да го дообработиш, защото има някои малко дразнещи... словосъчетания, като например... "Да, има някой в сенките" <--- това просто НЕ Е израз за такъв вид разказ... ако бях учителя си по литература щях да го подчертая и да му лепна надпис "СТИЛ"... "Започваме си ние най-обикновен..." <--- също много се набива на очи, защото разваля обстановката (някои биха казали "каква обстановка!?", но аз смятам, че има, "Още един мечтател" много добре "закърпва" положението... според мен )... "Никое време" <--- също ти отваря много врати Можеш да продължиш по хиляди начини оттам нататък, един от друг по-красиви, по-мистични... и стигаме до диалога Знаеш ли... някои просто не го могат това нещо, не могат да създадат един наистина стойностен диалог... което по-добре да отсъства ако не го можеш, имам един приятел, който пък най-добре се справя с диалозите, може да те грабне само с тях... иначе писането му куца леко, но то се пооправя това
... Последния параграф просто така прелива от добро към глупаво, че просто 1.не 2.не 3.не не знам посто... това е едно Доста Колоритно Завършище
Като цяло... пиши нататък, избягвай диалозите, оглеждай го за глупави клишета и неща, които не-са-много-много-на-място...

Критиките приети и осмислени. Експанжън номер 1 - скоро... (много скоро)....

Беше вечер,по небето не се виждаха звезди. Валеше дъжд. И то как само валеше - колата,с която се движех сякаш на моменти спираше сама под напора на водата,изливаща се от небето. Като казах небето - и в него имаше нещо странно. На небосвода,далеч напред над морето, имаше странни светлинни проблясъци. Някакъв странно размъглен бял фон сякаш се бе слял със намръщеното небе и му придаваше още по навъсен и див вид. "Нормално за сезона на бурите все пак" помислих си аз и продължих да се боря със стихията. Пътят, лъкатушещ над морския бряг сякаш беше поставен ей-така,без никаква идея - множество завои,къси прави,пак завои и т.н. докъдето ти стига погледът. Друго "не на мястото си" беше начинът,по който пътят разделяше терена: От едната страна,точно до мантинелата, скалите се спускаха отвесно към брега отдолу,а краят им се губеше във вечността. От другата страна, на 1-2 метра от пътя имаше гори. Много гъсти и непроходими гори. Идеално подтискащо място.
Докато карах, силният дъжд замъгляваше предното стъкло. Чистачките нямаха шанс да се справят с количеството. Затова светлините на колите,идващи срещу мен изглеждаха като големи бели топки,залепени за стъклото. Вече бях свикнал и не им обръщах внимание.
Малко преди един завой, пред мен пак се откри подобна топка. "Камион" помислих си аз, и продължих,но после внезапно осъзнах че светлината идва в дясно от мен. Рязко натиснах спирачките,спрях и излязох да провера дали не е станала катастрофа. Само щом отворих вратата ме заля огромно количество вода,станах мокър за секунди а погледът ми бе замъглен. Реших,противно на вътрешния си глас, да проверя какво е станало по-отблизо. Една крачка, втора ... и тогава го видях: Беше нещо като лампа, светеща във въздуха, без кабел... просто топка светлина. Тя сякаш притежаваше някаква сила, карайки я да трепери,сякаш вълни минаваха през нея. Изведнъж светлината започна да се премества към гората. Последвах я без ясна идея какво може да ми се случи. Бях като хипнотизиран. Светлината навлезе в гората и стигна до някаква поляна, от където пътят не се виждаше, но спокойно можеше да се чуе всеки звук,идващ от там. Потрих очи - дали не халюцинирах? После пак ги отворих,но само колкото да бъда заслепен от приближаващата светлина. Инстинктивно повдигнах ръце пред лицето си и затворих очи...
Някакво странно чувство ме заля и аз се почуствах сякаш съм поставен в микровълнова печка - отвътре ми бе студено, но кожата ми гореше. Прилоша ми,но не отварях очи. И тогава както ми бе черно, в съзнанието ми започнаха да изплуват картини от миналото ми. Неща, които помнех. Имаше и случки,които бяха незначителни за мен и аз ги бях забравил. В този момент сякаш някой ми удари плесница - то!,то търси нещо. Информация, която може да използва. Но за какво, защо, за кого? В главата ми забуча много силен звук и аз се строполих на земята...
Бавно отворих очи. Лежах на калната поляна. Мъчително се изправих и се огледах. Бях добре. Нищо ми нямаше,то явно беше напуснало тялото ми. ТО! - помислих си аз и се извъртях рязко. Цялата местност си бе същата. Но от него нямаше и следа. Докато в главата ми изникваха все повече и повече въпроси чух сирена отвъд гората,идваща май от пътя. Бързо забързах натам. Пристигаики обратно при колата забелязах силуета на едър полицай,оглеждащ колата ми. "Наред ли е всичко?" попита той. Как да му отговоря "Да господине,просто имах нужда да се облекча,не е проблем нали?" Полицаят кимна,качи се в колата си и продължи надолу по пътя. А аз стоях на границата между пътя и гората. Дъждът се сипеше върху мен,но аз не обръщах внимание. Съзнанието ми бе изцяло погълнато от случилото се. А какво се бе случило в същност? Не можех да си обясня...

Здравейте!

Моето мнение по въпроса е следното:

Първо знаете ли какво е Слънцето? Ами една обикновена звезда. А колко звезди има във Вселената? Ами безброй. Ако покрай всяка звезда има средно по пет планети ( около Слънцето има цели 10 ) то тогава във Вселената има 5*БЕЗБРОИ планети, като една от всичките е нашата. Според мене нашата планета не е единствената на която се слуцва нещо интересно.

Алооо критиката !!!! Чакам коментар,щото гаджето иска да и покажа разказа,пък ако е тъп да не и го ...