Въоражени и Опасни
Герои:
Роман - Мозъкът на групата
Джоунси - Говореща къртица със странна майка, интересуваща се от други биологични видове. Има много малки бийп...
Q - Робот, който постоянно пие чай
Рексъс - сляп, с мистични сили, има обратни наклонности
Първа част:
Към замъка
- Q! Остави чая и ела тук да обсъдим как ще изпълним мисията. - скара се Роман на Q
- Каква мисия ве?
- Как каква? Оная.
- Аааа оная лиии... Ама коя оная
- Гррр. - ядоса се Роман - ОНАЯ ДЕТО НИ Я ДАДЕ ФЪФЛЕЩИЯ ТЪПАК ОТ КМЕТСТВОТО!
- Ааа ми така кажи ве - отвърна Q. Тогава по-добре да извикам Джоунси и Рексъс.
- Да, по-добре ще е - изръмжа Роман
Q излезе от къщата и веднага си наля чаша чай от машината, която беше вградена в него. Той отиде при Джоунси и Рексъс, които щяха да играят на сляпа баба.
- Рексъс ти ще си сляпата баба - каза Джоунси.
- Що пък аз?
- Ми щото си сляп!
- Да, ама не съм баба - отсече Рексъс, и се отказа да играе.
Q гледаше отстрани и си допиваше чая. Когато изпи последната глъдка Роман разби вратата на къщата, която беше зад тях, и ядосано каза:
- А ве вие няма ли да дойдете да са разберем за мисията ве?
Q, Джоунси и Рексъс се спогледаха и казаха в един глас:
- Каква мисия ве?
Роман се ядоса още повече, изкара черната дупка и каза:
- Ако не дойдете до 5 сек. вътре в къщата да обсъдим мисията, ще активирам дупката, а както виждам вие няма къде да се хванете за да не ви засмуче тя!
Всички влязоха в малката червена къща, и седнаха на масата, която заемаш по-голямата част от стаята. Роман изкара една карта и започна да я разгъва:
- Такам. Сега ще ви покажа плана на замъка на принц Лоший.
- Че за к'во ни е? - попитаха останалите в един глас.
Роман щеше да полудее.
- ЗА-РА-ДИ МИСИЯТА!
- Аааа, ми така кажи ве.
- Такааа. Замъкът не е много голям. Виждате ли онова дърво ето там - той посочи дървото в градината - Е замъка е много по-голям от него. Целта ни е да се промъкнем в него и да спасим принцесата, която беше отвлечена и заключена в най-високата кула , от принц Лоший.
- И за кво трябва да го прайм тва? - попита Джоунси
- Защото заекващия Еди така каза, а както знаете баща му пази тайната за нас, и без колебание може да я издаде.
- Ахаааа. Тогава да се захващаме за работа - отговори Къртицата.
- От достоверен източник знам, че принцесата е заключена в най-високата кула на замъка. Целта ни е да достигнем до нея, и да я спасим. Някакви въпроси?
- Има ли нещо за ядене?
- А ве питам по мисията има ли въпроси ве! Ти нали си робот. Какво ми питаш за ядене?
- Еее добре де. Просто питах.
- Така, значи нямате въпроси. Тогава да тръгваме.
Четиримата взеха оръжията и потеглиха към замъка. Късно вечерта те се озоваха пред него. Роман тръгна към портите, но изведнъж се спря. Той забеляза че замъкът е ограден от окоп пълен с вода, в която плуваха акули. Единствено там, където обикновенно беше спуснат моста имаше един кол.
- Ами сега кво ще прайм. Моста е вдигнат, нямаме лодка и няма начин да отидем отсреща - отчая се лидерът на групата.
Q забеляза пръчката и попита - Къв е тоя кол, забит ей там?
- Ми не знам. Чакай да провера.
Роман отиде до кола, в който беше издълбано следното: "Не пип чи пляс, чи бум, чи тряс". Той извика останалите да погледнат и те. Всички, освен Рексъс, който понеже беше сляп изостана малко, се събраха около кола и започнаха да размишляват:
- Ако го пипна какво ли ще стане?
- Джоунси, по-добре не опитвай! Помниш какво стана миналия път.
- О даааа, помня, беше аммм... Болезнено!
- Еййй, чакайте ме, изчакайте меее - викаше Рексъс, бягайки към тях. Явно се бе ориентирал по гласовете им. Най-накрая ги стигна, и без да подозира какво пишеше на кола, се подпря на него.
- Що не ме изчакахте ве? - всички се спогледаха и точно щяха да му казват да не мърда, когато Рексъс се помръдна , колът се раздвижи, и изведнъж всички полетяха. Явно той е задействал капан-катапулт, и ги е изтрелял. За щастие на групата, те се отправиха към замъка.
Тряяс. Те се озоваха в двора на замъка. Станаха, изтупаха се и събраха разпилените оръжия...
п.п. Героите и качествата им са взети от едноименната игра - Armed and Dangerous
http://www.lucasarts.com/products/armedanddangerous/
Иначе сложи повече хумор, този някакси избива повече на идиотщина, отколкото на смях 
И с ръцете си мисля за тебе, не само с главата! 
Но ти си далече... 
Много далече! 
Плаче ми се! 