Така от време уно тук не е имало фантастика и аз реших да запълня тази ниша . Надали ще пиша често защото съм бая зает но вярвам ще го завърша . Та ето ви нещо за четене ! И не се сърдете но го писах по напрежение и е малко неизгладено !
WarHammer 40 000
Апокалипсис .
Мрачната планета .
09.10. 40 359 г. орбитата на Краф 8 .
Експедиционен флот “Алфа” .
Транспортен кръстосвач от клас торнадо - “Кирил Победоносец ”.
12:40ч. космическо време .
Двадесетина командоса от кралските звездни пехотинци седяха спокойно във трюма за депортация и разискваха последните новости от воената кампания .
- Разбрахте ли ? Превзели сме столицата на Крафт 10 - Таар ! Благодарение на йонните бомбардировки скапаните орки са го изоставили в панически бяг . Какви страхливци . – сподели един от войниците .
- Хехе това е нищо . Вчера докато минавах покрай офицерският стол чух двама от командването да си говорят за нови попълнения от свежо пушечно месо . Май ще си видим женичките ! – изхили се лукаво един въз дебел пехотинец .
- Да няма да е лошо . Само ако знае какво я чака моята като се върна ! Само да внимава че ако разбера че някой ми е топлил леглото двеста етажа ще и се видят малко – особено без джетпак ХАХАХАХ .
- А какво имаме да вършим за днес ? Ще отпращаме ли някой ? – запита един от войниците .
- Някакво конте . Майор от специалните част . – намеси се един от насядалите мъже .
- Какво е сгафил ? – попита с лек кикот един от пехотинците .
- Страх пред лицето на врага ! Дано го изпратят да се бие със Елдарите на източният фронт на тази прокълната планета . Заради такива скапаняци орките не ни оставят на мира ! – излая един изключително едър пехотинец .
- Хаха вярвам елдарите ще му се зарадват . Има ли още пушечно месо за изпращане по “пощата” ?
- Два сборни отряда от имперските гардове и някакъв бунтар .
- Два отряда ? Тия пък какво са направили ?
- Не ми пука . Не бих искал да съм на тяхно място .
- Що бе Елдарите може да те намерят за апетитно парче !
Из трюма се разнесе тежък смях който секна за секунди при видът на влизащите в залата ескорт със заточените . Пехотинците заеха мигновено местата си и отдадоха почит изпънати като струни . Процесията мина покрай тях в тихо мълчание . Черните униформи на ескортиращите правеха нещата още по погребални. Мрачните погледи на заточените не се отклоняваха от капсулите . “Капсулите” както ги наричаха всъщност не бяха нищо повече от издължени свери със топчесто дъно направени от волфрам и заредени със ограничено количество йони . По точно им прилягаше техният прякор – “Консервени кутии” . А в случай на засечка от страна на двигателя при приземяването “хората” от вътре могат да бъдат изкарани само със лазерна резачка .
Един от по висшите в ескорта заговори с тон достатъчно хладен да заледи вулкан .
- Вие бяхте признати за престъпление срещу Императора . Животът ви ще бъде пощаден благодарение добрата воля на императора . Допълнителни инструкции ще получите в капсулата . – с това сухата реч бе свършила и на изгнаниците не им оставаше друго освен да се напъхат в “консервената кутия “.
09.10. 40 359 г. някъде в откритият космос .
16:30ч. Космическо време .
В капсулата течеше тягостно мълчание . Всеки седнал на мястото си мрачно се вглеждаше в бъдещето си . Всички се чудеха на коя забравена от бога колония ще бъдат изпратени . Или още по лошото дали няма да ги пратят някъде на сигурна смърт . Един едър пехотинец се изправи от мястото си и закрачи към майора . Когато стигна до него просто рязко се извъртя и седна със доста голяма засилка на мястото до човека .
- Какво прави голяма клечка като теб при нас ! – ухили му се пехотинеца и показа зловещата си захапка от чисто бели и въз едри зъби .
Човекът се обърна с изтънчен маниер огледа огромният мъж до него и после със спокоен тон заговори .
- Ти трябва да си бил душата на компанията ! За пръв път се запознавам с такъв мъж ! А сега би ли ми казал по рождение ли си клоун или само се правиш на такъв .
Пехотинеца почервеня от яд а няколко венички се показаха на обгорялото му от слънце чело .
- Ей конте докато ти си висял в командването аз съм трепел орки на камари и ако не искаш да те впиша във личните си постижения не ме дразни повече .- след изплютият за секунди абзац пехотинеца показа огромната си лапа стисната в юмрук .
Майора се вгледа този път по задълбочено в човек и отново проговори .
- Интересно ! Ръст около два метра , телосложение отлично около деветдесет и пет кила , възраст трудна за определяне може би около тридесет съдейки по бялата коса . Тъмни очи – доста живи , агресивно поведение . Кажи ми войниче имаш данни да си от специалните части как така се случи да се возиш с нас към господ знае къде ?
- Попитай генерала с изкуственото чене ! – каза леко поуспокоено горилата и леко се захили .
- Какво имаш предвид ? – попита учудено майора .
- Ами така се случи че ... ами ..... да кажем просто че зъбите на един генерал бяха развалени и аз се погрижих да си ги смени ! – този път войникът се разсмя бурно – Ти може и да не си такова конте за каквото те мислех . Казвам се Жак – наричаха ме “Резачката” . Преди да мина към пехотата ... по точно преди да ме понижат заради едно друго чене бях пилот на бойни машини специализиран във боравене със хладни оръжия . Като те гледам и ти не си във лоша форма . Средно телосложение , висок около метър и осемдесет , черни очи май си правил повечко радиационни бани , черна коса . Не лошо даже и за красавец можеш да минеш !
- Името ми е Валтер , майор Валтер от специалните части , специалност тактически действия и оцеляване във вражески територии . – отговори майора .
- И какво сгафи ? Това не е ли медал за заслуги ? – Жак посочи малко метално чипче оцветено във зелено което висеше на яката на Валтер . – И защо не са ти го отнели ?
- Не се подчиних на заповед !
- Какво ? Каква заповед ? – изръмжа Жак .
- Най-общо казано самоубийствена заповед . Трябваше да щурмуваме една от укрепените позиции на орките ! Проблема бе в това че скапаните Елдари се появиха . Нали се сещаш ония дето се мислят за висши организми и изпепеляват всичко друго което мърда . А медала не посмяха да ми отнемат – прекалено много от моите момчета бяха в залата за разжалване !
- Мисля че с теб ще станем приятели ! – усмихна се пехотинеца .
- Скоро ще разберем . – отговори все тъй хладно майора .
Разговора приключи така рязко както бе започнал . Пехотинеца рязко стана и отиде на мястото си и се излегна . Валтер последва примера му след като не видя какво друго може да се прави в една “консерва” . Всъщност това наименование му харесваш .
Валтер се събуди след около два часа . Изправи се ловко и се раздвижи а тялото му изпука неколкократно . След кратко прозяване той окончателно прогони сънят от тялото си . Чак сега майора се замисли че дори не бе огледал “консервата” . Погледа му се плъзна по металните стени . “Нищо особено” рече си той на ум и продължи да разглежда . “ Стандартен корпус , монитор пряко свързан със захранването на капсулата , петдесетина места за сядане , нещо подобно на кенеф а и оръжейната – уви празна !” . Огледът с нищо не му помогна но той не бе и очаквал нещо друго . Реши да огледа другите си спътници като пропусна Жак . В гъста групичка се бяха скупчили тридесетината гвардейци . Странно се стори на Валтер че десетима от тях бяха с еднакви униформи което го навеждаше на мисълта че са от една част и не може да са сгафили заедно освен ако не са изключително тъпи . “ Но тогава защо са тук ? Тук нещо смърди и това не е кенефа !” .
- ВСИЧКИ ПО МЕСТАТА СИ !– изкрещяха високоговорителите в залата . Валтер неподготвен за изненадата се хвърли на пода в търсене на прикритие . Това определено му изигра лоша шега . Когато стана забеляза че Жак го гледа със грейнала физиономия!
- К’во зяпаш бе маймуно ! – изкрещя майора .
- Треперещият ти задник ! – отговори през сълзи пехотинеца – Така не съм се смял от както оня генерал почна да си плюе зъбите един по един . Явно и ти си просто човек !
- Тишина !!! - изгърмя отново гласът от микрофоните - Заемете местата си веднага .
Бавно всеки един във совалката зае мястото си . Големият монитор който Валтер бе видял преди малко грейна а на него се показа сухото лице на някакъв книжен плъх с майорски чин .
- Слава на императора . Нека спестим безсмислените коментари . Всички вие сте изменници но и добри войници. Всеки от вас е специалист в дадена насока а императора има нужда от такива войни за новата си военна кампания . Ще ви дадем възможност . Следвате безкомпромисно заповедите си от тук нататък или още сега можете да се избиете и да ни спестите патроните ! Решавайте .
Всички в капсулата се спогледаха и едновременно отговориха “ЖИВОТ” .
- Назначението ви е в елитните легионерски части под прякото командване на адмирал Ниила . Крайна точка на пътуването ви е Хеела Зироу . Там ще бъдете инструктирани допълнително . Слава на императора .
Монитора изключи така рязко както се бе включил . Веднага след това совалката започна да се тресе . Всички побързаха да заемат местата си . Беше започнало навлизането в орбитата на Хеела 0 . “ Знаех си че има нещо ! “ помисли си Валтер “ Хеела 0 от къде ми е познато това име ? Ах шибана консервена кутия , можеха поне седалките да омекотят а не да ги оставят по гола стомана !“. Летателният апарата започна да се тресе още по жестоко . Няколко нита изскочиха от местата си и се врязаха във монитора пръскайки го на стотици парчета .
- Нещо не е наред ! – изкрещя Жак – Прекалено бързо навлизаме в атмосферата !
- Усещам ! Това прогнило корито ще ни свали на земята под вид на палачинки !
- Скапаното висше командване може да отдели субсидии за нови танкове но не и за една нова шибана капсула ! – изкрещя Жак със изкривено от злоба лице .
В мрачното небе на Хеела 0 малка комета се насочи към земята и изчезна .
- ИДВАААААТТТТТ ! – крещеше пехотинец със тежка картечница сеейки патрони във сградите и хълмчетата пред него .
- Всички по местата , Рипърите в готовност ! – изкрещя Валтер .
Малката група пехотинци на брои не повече от двадесетима се бяха окопали във центъра на градът и всячески се опитваха да удържат прииждащите от всякъде орки . Пред окопите им имаше стотици зелени тела а все повече нови ги стелеха . Минометен взрив долетя от някъде . Една от порутените сгради в чиято вътрешност се бяха “заклещили” двама пехотинци рухна в облаци от прах и дим .
-Не оголвайте фланговете . Картечарите да се изтеглят веднага щом се стигне до ръкопашен бой . Внимавайте с “подскачащите” орки ! – Валтер сипеше заповед след заповед но знаеше че скоро нямаше да има какво да командва .
От всички улици пред пехотинците продължаваха да се стичат орки в пълно бойно снаряжение . Няколко снаряда покосиха още една полусрутена сграда което допълнително обезкуражи пехотинците в плитките окопи . Орките почти бяха стигнали предната линия на отбраната която беше и последна когато се чу мощният глас на майор Валтер .
- Огнепръскачки ОГЪН !!
Пискливият звук на плазмените огнепръскачи заглуши всичко . Два гигантски огнени езика плъзнаха по земята право към зелените зверове и ги обвиха в огнените си ласки . Тежката миризма на изгорена плът се разнесе навсякъде примесена със аромата на изгоряла плазма . Двамата тежки пехотинци с горелките започнаха бавно да се движат напред подкрепяни от трима пехотинци с тежки картечници . Орки започнаха да отстъпват неорганизирано и много от тях паднаха покосени от зенитен куршум в гърбът . И точно когато битката бе почти спечелена стържещият звук на празна горелка се вклини в мозъкът на Валтер “ Само не това ! Не сега “ . Мощта , остротата на контраатаката се бе загубила . Орките се обърнаха плавно а по лицата им се разтегна надменна усмивка . Измежду ордата им излезе огромен зелен войн с пура в устата малки жълто червени хищни очи . Погледът му се спря върху Валтер и го огледа внимателно след което зъбатата паст на звярът се разтвори зловещо за да могат несвързаните му думи да долетят свободно .
- Тъпи чавеци ..... ние войни силни . Размаже чавеци . Ние направени за да побеждава . Атакаааааааааааа !
Размахвайки всякакви хладни оръжия орки се спуснаха надолу по улицата където пехотинците се бяха укрепили . Измежду редиците им излязоха няколко огрета със странни съоръжения на гърбът и тежки плазмени автомати в лапи .
- Внимание “СКАЧАЩИ” ОРКИ ! – изпищяха в един глас двама пехотинци . Само след миг странните съоръжения изригнаха зловещ пламък и отпратиха телата на собствениците си право при пехотинците ! “ Започна се ! Това е краят ! “ помисли си Валтер и започна да издава команди .
- Картечарите назад , всички останали включете рипарите и в АТАКААААААА ! СЛАВА НА ИМПЕРАТОРААААААА ! – с тези думи майора включи верният си рипър и скочи в средата на орките . Започна кърваво меле . Сухият напукан бетон се напои с кръв . Няколко пехотинеца застанали гръб до гръб си пробиваха път през пълчищата зверове в опитите си да стигнат до своя майор но пътят им бе препречен от тежко брониран орк чиито ръце бяха заменени с моторни резачки . Войните се хвърлиха чевръсто срещу него . Няколко от ударите им погалиха тежката му броня а един успя да отреже малко от изключително едрият му рог но това само вбеси съществото . Роговицата на неговото жълто червено око се сви и стана като карфица . Оркът наведе глава напред и изпъна тялото си рязко напред . Макар и срязан рогът бе достатъчно дълъг и остър и се заби в пехотинеца в средата пронизвайки го изцяло и същевременно минавайки между другите двама той включи моторните си резачки в употреба . Двамата пехотинци стояха неподвижно във огненият ад около тях сякаш не бяха тук а някъде друга , някъде на спокойствие . Валтер скочи към тях и ги бутна на земята в опит да ги прикрие . Когато погледна за гърба си душата му замръзна . Ужасът на тази гледа го потресе . Телата на пехотинците от кръста надолу продължаваха да си стоят на местата . В този момент погледът на майора се замая и всичко потъна в мрак . Но той продължаваше да чува стенанията на умиращите си подчинени . Техните ужасни , предсмъртни викове раздираха сърцето му . Цялата му същност се молеше някой орк да го довърши . Виковете изведнъж станаха по отчетливи и сякаш зовяха името му .
09.10. 40 359 г планетата Хеела Зироу.
Час – неизвестен .
Местонахождение – неизвестно .
- Майор Валтер събудете е ! Майоре трябва да се съвземете ! ВАЛТЕР СНОБ ТАКЪВ ВДИГНИ СИ ЖАЛКИЯТ ЗАДНИК !
Съзнанието на Валтер бавно се върна в тялото му и той отвори очи . Над него се бе надвесил Жак и му говореше нещо но то бе толкова далечно че майорът просто махна с пръст в знак че не разбира .
- Не се прави на женичка де ! Катастрофата не беше толкова лоша ! – извика отново Жак !
- Катастрофа ? Каква катастрофа ? Къде сме ? – попита объркано майора припомняики си сънят с кървавата касапница .
- Хехе явно има защо да си в специалните части с тоя аналитичен ум ! – след тези думи Жак леко се ухили доволен от сарказма си . – Не помниш ли ? Совалката ако може да се нарече така това изгнило корито се размаза . В момента сме ........ сме ...... и аз не знам къде ! Както и да е важното е че сме живи което на фона че сме ЕДИНСТВЕНИТЕ оцелели не е лошо ! – каза леко иронично пехотинеца !
- Как така единствени оцелели ? Ами двата отряда с нас ! – попита още замаяно майора .
- Ами да кажем че надали ще съберем достатъчно части от тях да направим и един отряд . По невероятен късмет сме се оказали в правилната част на консервената кутия . А и малко преди да се разбием двигателя все пак се вклюи иначе и ние щяхме да бъдем кашообразни ! И моля те викай ми Резачката . – каза Жак и се зае да оглежда местността .
Едн дъ
).
