Нормална нощ... излизах на кафе с приятели... нещо странно се усещаше, но някак си го виждаш с периферното си зрение, съзнанието отказва да го приеме, заето с нещо друго... минаваш покрай "най-натоварената" улица, пресичаш без проблем... завиваш по странични улички, пътят по тях е по-кратък... хора липсват, тишината е пълна, поглъщаща всичко, всеки шум... Улицата е разкопана, прорязана през средата като смъртно ранено животно... Мъгла започва да пада, но ти ходиш, замислен за кой знае какви неща, но започваш да се замисляш и за ставащото... Осем и половина вечерта, а тишината е единственият ти спътник, и слабите светлини от едната ти страна... никъде не се вижда човек, не се чува нито една кола, не се чува нито един телевизор, само тежката тишина... магазините светят уморено, и те празни... Лек ветрец повява шумата в краката ти, но дърветата остават все така мълчаливи... Самотна кола минава, но някак заблудена и бързо се скрива зад ъгъла, и сякаш от нея не остава и помен - липсва дори заглъхващия в далечината двигател... Но не можеш да спреш да ходиш, дори не се осъзнаваш, че можеш да го направиш... ти си просто човек, отиващ на среща с приятели, вървящ по празна улица... Мъглата се спуска още по-ниско, пътя напред започва да се скрива, но ти крачиш уверено, пътят ти е познат...
Ето ги и приятелите ти, чакат те, момичето за пръв път не е закъсняло... бързо, но някак празно "здрасти"... бърз поглед на площада, след това още един... топли светлини се прокрадват през мъглата, барчето в далечината зове приятелски... но човек по площада липсва... не, ето един... забързан, и някак също така заблуден... леко трепване на очите, секундно поглеждане встрани... и човека го няма, сякаш изпарил се в мъглата... и площада е отново празен, сякаш създаден да бъде така пуст, обитаван от тишината и мъглата...
Приятелските гласове те връщат обратно в реалността, заговаряш се с тях, забравяш за случилото се и отивате на кино... центъра е пълен с хора, гамените пак са на групички по цялата улица, готови да се заядат с всеки... Коментираш и ти някои хора, пускаш лафове, нищо не присъства, което да ти напомни за странното чувство от преди малко... Мъглата липсва, тишината сякаш се е скатала в тъмните ъгли на сградите...
Прибираш се у вас, отиваш в твоята стая, леко сдухан от нещо... отиваш до прозореца, загасяш лампата и просто гледаш... Мъглата се беше върнала, странно, улиците пак бяха пусти... Отново вятъра подухва боклуците четири етажа по-надолу, и отново липсва звука, само твоето дишане... Зрението ти се ограничава, мъглата се сгъстява... вдишване... ушите ти започват да пищят от тишината, пронизващото мълчание на нощта изпълва въздуха... издишване... куче заскимтява за кратко и рязко замлъква... остава само ехото... вдишване... издишване... отново непоносимата тишина... писък... още един... остава само ехото... пронизващи тишината, писъците още кънтят в главата ти, мислиш си... дали не си си ги въобразил... но звучаха прекалено истински, нали... поклащаш глава, но мислите ти някак не се задържат на тази тема... препускат през спомени, мечти, а сетивата ти остават отделени, чудещи се... неспособни да мислят сами, настоятелно опитващи се да ти предатат информацията която усещат... Ето, че ума решава да фантазира, повлиян от сетивата... Отдръпваш се леко от прозореца, и сякаш виждаш самата мъгла... жива, усукваща се около себе си, блуждаеща... ето, виждаш я, като стена се издига пред прозореца ти, подканяща, шептяща нещо познато... но не можеш да разбереш какво точно... говори ти, вика те, и продължава да се усуква съблазнително... като стена... като проход към нещо ново, нещо... хубаво...
Чува се влак... дааа, изваден си от унеса на прозореца, ето и кола минава по улицата, всичко се връща към нормалните си темпове... ...

Наистина пленително и написано с размах...почти мога да влеза в твоята кожа и да почувствам всеки трепет, всяка мисъл появяваща се и изчезваща в безкрая...Много добро ниво!!

Екс, много добре описано, създава се тягостна атмосвера, много добре.
Но пък не можах да схвана по-дълбок смисъл, ако е имало такъв де. Ако да, моля те кажи ми го (може и на ЛС)! Може би просто в момента не съм в състоянието да мисля...

Много чувства и стил, доста успешно се е получило. И на мене смисъл малко ми отбягва, успях да разбера някво послание от рода на "сам ли си, си роб на самотата, самота коунстрофобична, самота луда, та за това бегай на кафе, с прители .