| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Даог - Пътят на Отмъщението https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=27538 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | denislin [ 28 Окт 2004 14:31 ] |
| Заглавие: | Даог - Пътят на Отмъщението |
Ако ви харесва пишете че искате още. Зависи от мързела на автора дали ще дойде след 5 или 10 или 15 минути! Критикувайте смело!Това е разказът , докъдето съм стигнал . Другите отговори са шит. Потпис : Мухатъ “Смъртта променя всичко” Книга на Мъдреците, глава Първа ...Кървавочервеният залез отстъпи място на тъмната нощ. Сребристите лъчи на луната извадиха Даог от мъртвешкият унес. Той със мъка си спомняше последния ден, във който Бенок и бандата му го нападнаха и избиха неговите приятели. След като изми раните си във близкото поточе, Даог поряза ръката си и остави няколко капки кръв да паднат върху лицата на Кенои и Гарн. Той проговори със мъртвешки глас: - Тук, над гроба на моите приятели аз се заклевам да преследвам до смърт техния убиец, Бенок-варваринът! Той превърза ръката си със част от своята дреха и продължи на север, към Студените планини. Даог вървеше и вървеше, а денят все още не настъпваше. Той навлезе дълбоко във дебрите на Черната гора, за която се носеха слухове. Те говореха, че във нея имаше нещо огромно, което избиваше всички, които нарушат покоят му. Въпреки че Даог бе чувал слуховете той храбро продължаваше напред в дебрите на гората. Докато “Нещото” го нападна. Чудовището от Черната гора бе дракон. Но той не бе нормален дракон, с каквито Даог се бе борил – и побеждавал. От неговата глава стърчеше огромен шип. Опашката му приличаше на гигантски движещ се боздуган със шипове. Даог се приготви за свирепа битка. Драконът замахна със своята опашка. Даог разбра намерението на дракона и отскочи встрани, извън обсега на смъртоносната опашка. Той замахна със своя меч, за да посече изчадието, но драконът подложи своят здрав като стомана рог на пътя на острието. Даог разбра, че във директна схватка няма шанс да победи и докато се отбраняваше видя пътят към спасението : над главата му имаше отровен плод, известен под името “Черната смърт”. Даог реши да изпробва своят късмет – той скочи на гърба на дракона и прободе отровният плод, но чудовището се изправи на два крака, като отхвърли Даог във стеблото на близкото дърво. Даог се изправи и със свирепа ярост прободе дракона във единственото място незащитено от костната му броня – коремът. Гигантският червей започна да се гърчи във ужасна агония. При едно от замахванията опашката на дракона удари Даог във ребрата. Той отхвърча и зашеметен от удара остана да лежи във делириум. Той се свести във топла постеля. Над него го наблюдаваха двама селяни. Единият от тях продума : - Здравей, страннико! Аз съм старейшината на това село. Имаш късмет, дясната ти ръка и две ребра са счупени. Ще трябва да останеш тук поне седмица. Не се притеснявай за отплатата стига ни и че ни отърва от дракона. А сега поспи... Даог се събуди много по-късно. Ръката и гръдният му кош бяха увити в бинтове. Последното, което той помнеше бе изражението на старейшината. Той го гледаше така, сякаш би го убил на драго сърце. Даог се учуди, но преди да разбере какво става той отново заспа мъртвешки сън. Когато се събуди откри, че е завързан за едно дърво. Тълпата около него шумно обсъждаше нещо. Той долови отделни части от техният разговор : - Трябва да го направим Делона, той уби нашия бог. - Невъзможно, та той ще ни убие и нас. - Точно заради това трябва да го изпреварим. - Казвам ти, не бива да го правим! - Това ще реши съвета... Виж! Свестява се. Гостенино, ти уби нашия бог. Законът изисква да те погубим, но ще се посъветваме. Имаш тази чест защото си могъщ войн. Докато старейшината говореше Даог усети докосване по ръката си. Скоро той почувства как някой прерязва въжетата му. - ... Какво ще кажеш във своя защита ? - Ще кажа само едно : втори път няма да се оставя да бъда пленен. Даог бързо се дръпна зад дървото и тръгна към близкият храсталак сподирен от виковете на тълпата. Във храстите го чакаха два оседлани коня. На единия от тях седеше красива тъмнокоса жена. Тя го подкани : -Хайде, приключенецо, побързай. Даог нямаше нужда от втора подкана – той се метна на седлото и бясно пришпори коня по пътя към тяхното спасение. Селяните тичаха към тях с надеждата, че някоя от стрелите им ще уцели двамата бегълци. Даог и странницата говореха докато препускаха надалеч от ужасното село: - Защо не ме остави да умра ? – попита Даог. - Защото аз подслушах всичко. Драконът е техният бог. Те го почитат като принасят във негова чест млади девици. Сестра ми бе една от тях. Сега се надявам, че след смъртта на дракона този ужасен обичай ще престане. Ще говорим като пристигнем във убежището ми. – отвърна странницата. - Съжалявам за сестра ти. Останалата част от пътуването мина безмълвно като един дълъг миг. Убежището представляваше една пещера, чийто вход бе закрит от пълзящи растения. Когато влезнаха вътре Даог се свлече до огъня, който авантюристката разпалваше. Тя донесе вечеря, на която Даог се нахвърли като вълк. Едва след като се нахрани той заговори спасителката си : - Как се казваш ? - Името ми е Сейда. Някога живеех по този край. А сега... Крия се като катерица от настъпващата буря. – отговори тя. - Какво е станало ? - Нима не знаеш ?! Варварите, предвождани от Бенок нападат северните поселища. Кръвта се лее на потоци. Граничната стража не може да удържи на напора на варварите, Нардилия е превзета. Скоро те ще нападнат столицата. - Отивам там. – решително заяви Даог. - Но, ти не можеш, не си здр... – опита се да го разубеди Сейда. - Знам какво мога! Решавай, със мен или против мен! Но те предупреждавам, избереш ли вторият вариант ще трябва ... - Идвам с теб! Кога тръгваме ? – съгласи се брюнетката. - Утре. На другата сутрин Сейда и Даог тръгнаха на север към столицата на Лансон, Ненивия. Докато препускаха на своите коне те видяха в далечината дим и пламъци. Даог се обърна към Сейда : - Какво ли е станало там ? - Не знам. Сигурно пак варварите. Те опожаряват всичко по своят път. Даог усили темпото и след десетина минути двамата другари пристигнаха при огънят. Сейда бе отгатнала. На пътят им стоеше едно изгорено до основи село. По земята имаше трупове, повечето от които топли. Явно варварите бяха минали оттук преди няколко часа. Даог огледа наоколо за оръжие, защото неговият меч се бе счупил при битката със дракона. Той взе огромната брадва на един от варварите. Един от селяните явно бе още жив. Той със сетни сили промълви : - Варварите... Те... търсят Острието... Трябва... да бъдат... спре... От гърлото му бликна кръв и със ужас в очите той почина, покосен от варварска секира. Даог запита Сейда : - Какво е това “Острие” ? - Острието е митичен меч, смята се че носи могъщи сили на своя притежател. Някои твърдят, че е изгубен в региона. Всъщност това може би наистина е така. На около трийсет километра оттук има древни руини, смята се че са построени преди хилядолетия от нашите предци. Може да отидем да проверим ? – отвърна му авантюристката. -Добре, да тръгваме. Двамата приятели продължиха да яздят и след около час стигнаха до руините. Те представляваха кръг от камъни, по средата на който имаше огромен стълб издигащ се на стотици метри. Във стълба зееше дупка. Пред нея имаше няколко съсечени варварина както и някаква странна зелена кръв. Даог се приближи и я докосна. - Все още лепкава. Те навлязоха във дупката. Вътрешността й бе като на пещера, само че сталактитите и сталагмитите образуваха форми на причудливи същества. Изведнъж от дълбините на пещерата се чу смразяващ кръвта рев. Някои от скалните форми се размърдаха. Изведнъж една от тях се изстреля подобно на стрела към Сейда. Младото момиче извади своята кама доста по-бързо, отколкото бе очаквал Даог.В това време той се отбраняваше срещу три от съществата, които ги атакуваха. Приключенката не искаше да свърши във някаква дупка и се отбраняваше със яростта на тигрица. Тялото й се огъваше, описвайки невъзможни извъртания, за да се предпази от каменните юмруци на скалните големи, каквито всъщност бяха съществата. След едно замахване на голема, със който се биеше Сейда видя възможност за контраатака и заби камата си до дръжката във тялото му. Това не причини видима болка на големът. Брюнетката издърпа камата и нанесе още няколко силни удара по туловището му. Той се приготви за фатален удар, когато на Сейда й дойде на ум една рискована идея. Тя се оттласка от земята и блъсна големът към събратята му, с които Даог се биеше. Големът се изтъркаля надолу, блъскайки останалите, докато стигнаха един процеп в средата на пещерата. Противниците на двамата авантюристи изреваха падайки във бездната. След няколко мига се чу звук от падане. Сейда се приближи до процепа и погледна надолу. Във дъното на дупката имаше безформена маса от скали и камъни. Даог я попита : - Мъртви ли са ? - Да, по дяволите ! Сейда му обърна гръб, търсейки Острието. Изведнъж се чу свистене и от процепа блесна яркобяла светлина. Даог, криейки очите си, се приближи. От бездната излетя един масивен, двурък меч,целият изписан със руни, който тупна тежко до него. Даог го вдигна, почувствайки прилив на мощ от допира със меча, със думите : - Острието… Сега вече може да тръгваме към Ненивия, Сейда. - Добре, Даог. Да тръгваме… Двамата яхнаха конете и се отдалечиха от руините във тръс. След един дълъг следобед, преминал изцяло във езда Даог и Сейда стигнаха до едно малко селце, намиращо се на около три дни път от целта им. Докато приключенецът търсеше място за престой Сейда отиде при местният старейшина. Те говориха не повече от десет минути, време, достатъчно за Даог да намери една страноприемница – “Дивият глиган”. След като остави конете на съдържателя той потърси Сейда, която все още говореше. Даог неволно дочу част от разговорът й : - Невъзможно, Минерва, не мога! - Ще трябва. – каза властно Сейда. - Виж, спътникът ти! – учудено изрече старейшината. Докато Сейда се обръщаше дебелият управник си тръгна със учудваща бързина за неговите тяло и размери. Даог й съобщи : - Намерих легла във “Глигана”. Кой беше този тип ? - Стар приятел. Но нека тръгваме, чувствам се скапана от тази езда. – измъкна се приключенката. - Добре. На другият ден, когато Даог се събуди Сейда бе отдавна будна. Тя гледаше нещо на някаква карта. Авантюристът я попита : - Какво търсиш, Сейда ? - Пряк път. Вчера варварите са нападнали Ненивия. Столицата не ще устои повече от два дни. Трябва да бързаме. Единственият път минава през Вампириефангският проход. Повярвай ми, това място е ужасно. – отвърна чернокосата красавица. - Щом трябва ще мина и през дебрите на самият Ад, само и само да убия Бенок. Варварите ще се разпръснат без своят водач, оставяйки място за контраудар, който ще ги унищожи. Но как да се добера до него ? – размишляваше на глас Даог. - Ще му мислим, когато му дойде времето. За днес трябва да минем през Прохода, по-добре да заминавеме по най-бързият начин. |
|
| Автор: | Mad Hatter [ 28 Окт 2004 14:48 ] |
| Заглавие: | |
Dobro.Otnovo mi haresa.Dai i sledvashtite chasti mn me kefi dai natatyk ne se bavi :}}}}}! |
|
| Автор: | SPY2004 [ 28 Окт 2004 14:51 ] |
| Заглавие: | |
остави го че оште го пише (или допреди 10 мин.) |
|
| Автор: | denislin [ 28 Окт 2004 14:53 ] |
| Заглавие: | |
нищо |
|
| Автор: | Mad Hatter [ 28 Окт 2004 14:58 ] |
| Заглавие: | |
Bravo super e.A imam chuvstvoto che SPY2004 mi e dosta poznato ot nqkade i se chuuka dali da te pitam ! KAK SE KAZVASH PICH ! |
|
| Автор: | SPY2004 [ 28 Окт 2004 15:02 ] |
| Заглавие: | |
Аз ли как се казвам? |
|
| Автор: | Mad Hatter [ 28 Окт 2004 15:06 ] |
| Заглавие: | |
Ами да ама само трябва да ти кажа че ще се развикат от форума много яко ако пишеш теми (отговори) само с по 2 3 думики и затва ако имаш нещо да кажеш кажи си го всичкото че не е приятно да ти викат и да те псуват да знаеш!ДА ПИТАМ ТЕ КАК СЕ КАЗВАШ ЩОТО МОЖЕБИ СЕ ПОЗНАВАМЕ И ЗАТОВА ПИТАМ ! 
|
|
| Автор: | denislin [ 28 Окт 2004 15:10 ] |
| Заглавие: | |
Вече го изтрих. |
|
| Автор: | Mad Hatter [ 28 Окт 2004 15:12 ] |
| Заглавие: | |
pr mie viktore i nachi i teb te poznavam i teb i vladi ! oT moq klas ste takache nqma sporim IZTRIH GO ! |
|
| Автор: | SPY2004 [ 28 Окт 2004 15:13 ] |
| Заглавие: | Добре де |
Добре де няма повече да пиша така. Междо другото казвам се Виктор. Предполагам че не ме познаваш. А що се отнася до ника SPY той ми е още от времето на Red Alert 2. Сега съм SPY2004 щото имаше вече SPY. |
|
| Автор: | denislin [ 28 Окт 2004 15:17 ] |
| Заглавие: | |
Даог се събуди много по-късно. Ръката и гръдният му кош бяха увити в бинтове. Последното, което той помнеше бе изражението на старейшината. Той го гледаше така, сякаш би го убил на драго сърце. Даог се учуди, но преди да разбере какво става той отново заспа мъртвешки сън. Когато се събуди откри, че е завързан за едно дърво. Тълпата около него шумно обсъждаше нещо. Той долови отделни части от техният разговор : - Трябва да го направим Делона, той уби нашия бог. - Невъзможно, та той ще ни убие и нас. - Точно заради това трябва да го изпреварим. - Казвам ти, не бива да го правим! - Това ще реши съвета... Виж! Свестява се. Гостенино, ти уби нашия бог. Законът изисква да те погубим, но ще се посъветваме. Имаш тази чест защото си могъщ войн. Докато старейшината говореше Даог усети докосване по ръката си. Скоро той почувства как някой прерязва въжетата му. |
|
| Автор: | Mad Hatter [ 28 Окт 2004 15:24 ] |
| Заглавие: | |
denislin Хвани и го напиши заедно че така е мн объркващо може да е дълго ама поне ще се чатка !!! аиде пиши ! |
|
| Автор: | denislin [ 28 Окт 2004 15:32 ] |
| Заглавие: | |
Използвай ми ника изруд ! Няма. Пускам четвърта част ( тоблерон - от един френд) : - ... Какво ще кажеш във своя защита ? - Ще кажа само едно : втори път няма да се оставя да бъда пленен. Даог бързо се дръпна зад дървото и тръгна към близкият храсталак сподирен от виковете на тълпата. Във храстите го чакаха два оседлани коня. На единия от тях седеше красива тъмнокоса жена. Тя го подкани : - Хайде, приключенецо, побързай. Даог нямаше нужда от втора подкана – той се метна на седлото и бясно пришпори коня по пътя към тяхното спасение. Селяните тичаха към тях с надеждата, че някоя от стрелите им ще уцели двамата бегълци. Даог и странницата говореха докато препускаха надалеч от ужасното село. - Защо не ме остави да умра ? - Защото аз подслушах всичко. Драконът е техният бог. Те го почитат като принасят във негова чест млади девици. Сестра ми бе една от тях. Сега се надявам, че след смъртта на дракона този ужасен обичай ще престане. Ще говорим като пристигнем във убежището ми. - - Съжалявам за сестра ти. Останалата част от пътуването мина безмълвно като един дълъг миг. |
|
| Автор: | [_7\_]ProtoSS@ [ 29 Окт 2004 08:55 ] |
| Заглавие: | |
2 път във разказа(2 4аст)напараво си се изхвърлил от писане  ина4е този също е много хубаво айде зарежи го тоя мързел 4е и аз от мързел зарязах моя..... 
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 29 Окт 2004 10:06 ] |
| Заглавие: | |
Преодолявайки силното усещане за "deja vu", мога единствено да се чудя защо знам какво става по-нататък. Човече, стегни се! Има талант у тебе, но трябва да измислиш нещо ново, нещо непознато, нещо, което наистина си заслужава. Очертава се като поредната "средна" работа, така че ако не искаш да изчезне след няколко седмици, сложи нещо, което да привлича вниманието. |
|
| Автор: | denislin [ 02 Ное 2004 22:12 ] |
| Заглавие: | |
Изведнъж от дълбините на пещерата се чу смразяващ кръвта рев. Някои от скалните форми се размърдаха. Изведнъж една от тях се изстреля подобно на стрела към Сейда. Младото момиче извади своята кама доста по-бързо, отколкото бе очаквал Даог.В това време той се отбраняваше срещу три от съществата, които ги атакуваха. Приключенката не искаше да свърши във някаква дупка и се отбраняваше със яростта на тигрица. Тялото й се огъваше, описвайки невъзможни извъртания, за да се предпази от каменните юмруци на скалните големи, каквито всъщност бяха съществата. След едно замахване на голема, със който се биеше Сейда видя възможност за контраатака и заби камата си до дръжката във тялото му. Това не причини видима болка на големът. Брюнетката издърпа камата и нанесе още няколко силни удара по туловището му. Той се приготви за фатален удар, когато на Сейда й дойде на ум една рискована идея. Тя се оттласка от земята и блъсна големът към събратята му, с които Даог се биеше. Големът се изтъркаля надолу, блъскайки останалите, докато стигнаха един процеп в средата на пещерата. Противниците на двамата авантюристи изреваха падайки във бездната. След няколко мига се чу звук от падане. Сейда се приближи до процепа и погледна надолу. Във дъното на дупката имаше безформена маса от скали и камъни. Даог я попита : - Мъртви ли са ? - Да, по дяволите ! Сейда му обърна гръб, търсейки Острието. Изведнъж се чу свистене и от процепа блесна яркобяла светлина. Даог, криейки очите си, се приближи. От бездната излетя един масивен, двурък меч,целият изписан със руни, който тупна тежко до него. Даог го вдигна, почувствайки прилив на мощ от допира със меча, със думите : - Острието… Сега вече може да тръгваме към Ненивия, Сейда. - Добре, Даог. Да тръгваме… Двамата яхнаха конете и се отдалечиха от руините във тръс. След един дълъг следобед, преминал изцяло във езда Даог и Сейда стигнаха до едно малко селце, намиращо се на около три дни път от целта им. Докато приключенецът търсеше място за престой Сейда отиде при местният старейшина. Те говориха не повече от десет минути, време, достатъчно за Даог да намери една страноприемница – “Дивият глиган”. След като остави конете на съдържателя той потърси Сейда, която все още говореше. Даог неволно дочу част от разговорът й : - Невъзможно, Минерва, не мога! - Ще трябва. – каза властно Сейда. - Виж, спътникът ти! – учудено изрече старейшината. Докато Сейда се обръщаше дебелият управник си тръгна със учудваща бързина за неговите тяло и размери. Даог й съобщи : - Намерих легла във “Глигана”. Кой беше този тип ? - Стар приятел. Но нека тръгваме, чувствам се скапана от тази езда. – измъкна се приключенката. - Добре. На другият ден, когато Даог се събуди Сейда бе отдавна будна. Тя гледаше нещо на някаква карта. Авантюристът я попита : - Какво търсиш, Сейда ? - Пряк път. Вчера варварите са нападнали Ненивия. Столицата не ще устои повече от два дни. Трябва да бързаме. Единственият път минава през Вампириефангският проход. Повярвай ми, това място е ужасно. – отвърна чернокосата красавица. - Щом трябва ще мина и през дебрите на самият Ад, само и само да убия Бенок. Варварите ще се разпръснат без своят водач, оставяйки място за контраудар, който ще ги унищожи. Но как да се добера до него ? – размишляваше на глас Даог. - Ще му мислим, когато му дойде времето. За днес трябва да минем през Прохода, по-добре да заминавеме по най-бързият начин. |
|
| Автор: | AshamanBG [ 02 Ное 2004 22:23 ] |
| Заглавие: | |
Добре... отдалечаваш се от клишето... става все по-интересно. Само така 
Но наистина ми напомня за света на Диабло - в добрия смисъл. Чувството за опасност, мракът, заобикалящ от всички страни... |
|
| Автор: | HELLwINd [ 03 Ное 2004 11:28 ] |
| Заглавие: | |
Ама имаш много пропоски в стилла на писане. Дори на моменти постигаш некви второстепенни цели като например да разсмееш читатеЛОТ, у часнОС мене. С времето сигурно ще спреш да говориш по този начин: - Здравей, страннико! Аз съм старейшината на това село. Имаш късмет, дясната ти ръка и две ребра са счупени. Разбирам да каже имаш късмет едва те дпасихме, но той прост му каза "честито батка, утрепаа ти ребро и ръка". Също така това че нариаш жената Авнтюриска някък не подхожда на жанра. Като сюжет и увлекателност също не беше кой знае колко добро (Прочети нещо на Сентри за да видиш напредък в тая насока). Нямаше никъкви описаня или колкото ги е имало те да били недостатъчни за мене. Сега си спомням че започна с хубаво описание в началото, но поле сякъш мързела те е пречупил. Но ме искам да разбираш поста ми само като отрицание за труда ти. Това е просто една "конструктивна критика", надявам се да ти е от полза и да доизкусориш грешките си. Усспех! |
|
| Автор: | denislin [ 03 Ное 2004 19:30 ] |
| Заглавие: | |
- Хайде! Даог и Сейда тръгнаха към Вампириефангският проход със бясна езда. По обяд те достигнаха Прохода. Над него и над цялото небе надвисна кървав облак. Във плътните планини имаше цепнатина, като че ли причинена от земетресение. Сейда се обърна към Даог: - Това е Вампириефангският проход. Ще се наложи да минем през него, колкото и ужасен да е. Досега Даог не бе разбрал защо прохода е толкова опасен и Сейда се плаши от него. Прозрението го осени когато от едно дърво падна одран човешки труп. И още един, и още един. Скоро навсякъде имаше трупове провесени от дърветата. Приключенците се опряха гръб о гръб и се приготвиха за отбрана. От края на горичката в която бяха се чу нечовешки рев. Няколко същества приличащи по всичко на хора със изключение на огромните кучешки зъби и невероятната бързина, с която се движеха, нападнаха Даог и Сейда. Даог, стискащ Острието здраво посече едно същество, отрязвайки ръката му, докато се извърташе, за да заколи друг нападател. Сейда отчаяно отбиваше ударите на съществата, със мисълта, че рано или късно Даог ще й помогне. Той в това време сечеше изрудите, които ги атакуваха. Един от тях, облечен във кралски одежди издебна удобен случай и нападна Даог. Той със последни сили отби атаката и нанесе коварен удар във гърдите на съществото. То погледна Острието стърчащо от гърдите му и замахна със дяволска сила и бързина към Даог, който успя да подложи едната си ръка на удара. Със ужасяващ звук ръката му се пречупи за втори път. Даог изрева и заби още по-силно Острието. След няколко секунди безмълвно страдание съществото погледна Даог и издъхна. Събратята му, видели смъртта на съществото избягаха нагоре към планините. Сейда тръгна след тях, но Даог я спря: - Недей! Трябва да продължим, след като превържа ръката ми. Той превърза ръката си, използвайки за шина клон на едно дърво и лудешката езда продължи. След още няколко часа на хоризонта се появи пламтящ силует. - Ненивия... Варварите са я нападнали и опожарили. Напред, Сейда! Да унищожим узурпаторите! – изкрещя Даог. Той препусна напред следван по петите си от Сейда, не криеща своята възбуда от предстоящата битка. Те навлязоха във града през разбитите порти. Във Ненивия цареше ужас. Варварите колеха всички, грабеха и опожаряваха всяка къща през която минеха. Чуваха се крясъци и викове, молби и стонове, но варварите продължаваха. Във Храма на Светлината, Императорския дворец двама мъже водеха отчаяна битка със всички средства, били те честни или нечестни. Накрая огромният варварин съсече безмилостно другият боец, добре сложен Лансонец, Кралят-бог. Варваринът нададе победният си вик, който въпреки шумът отекна над цялата столица. Викът бе чут и от Даог. Той си спомни нещо, последното което бе чул преди смъртта на приятелите си – същият този вик. Даог изкрещя и се спусна към Храма, следван плътно по петите си от Сейда, която изостана назад при изкачването на стълбите предхождащи Двореца. Варваринът видя Даог и го изчака да се качи при него, след което със насмешка му каза: - Помня приятелите ти, Даог. - Аз също ги помня. Уверявам те, че няма да ги забравиш във Ада, накъдето си се запътил, Бенок. - Може и така да е... Виждам, че познаваш сестра ми, Минерва. Даог се обърна по най-бързият начин, но не избегна камата, промушила го във гърдите. Сейда я бе забила. Даог напрегна волята си и продума: - Минерва... Защо го направи, Сейда, защо? - Защото така тряваше, Даог. Над очите на Даог бавно се спусна черната пелена на смъртта... Епилог Под кървавочерваното небе варварите безспирно колеха жителите на Лансон. Малцината, които оцеляха бяха превърнати в роби, или измъчвани. На трона се качи безмилостният тиран Бенок, негов адютант бе сестра му Минерва. Те управляваха жестоко и ненаситно грабеха от населението. Скоро Лансон се превърна във земя на смъртта, просто черна и забравена страна, пропита със кръв и насилие... SAD END Чакам много, ама МНОГО отговори. |
|
| Автор: | HELLwINd [ 03 Ное 2004 20:02 ] |
| Заглавие: | |
Интересно като замисъл, много интересно. Но за голема една жалост пак си забравил описанията. Всичко е прекалено прекалено сбързано. Аз лично не можах да усетя атмосверата на битките и на пътуването. просто изведнъж се появяваме някъде, нещо става получава се няйъв резултат, следиме развитието на историята който свършва така бързо както започна. Може би времето или мързела са ти попречили, но ако някога искаш да направиш един много хубв разказ, моного по-хубав от този просто карай по-бавно. |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|