| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Престраши се да убиваш - една малка поема... https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=27260 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Rad_Rammsteina [ 18 Окт 2004 19:31 ] |
| Заглавие: | Престраши се да убиваш - една малка поема... |
Престраши се да убиваш Вий знаете, че напоследък се случват впечатляващи неща. Мнозина взеха да умират и да изгниват из пръстта. Малцина знаят що това се случва. Случайно също съм от тях. На вас, от мен да мине ще разкажа преди и вий да се превърнете на прах. Убийците са трима. Непознати. Никой не е виждал техните лица. Живот отнемат за прослава на доброто, дяволите и Смъртта. Така започна всичко... Бунака. Аз вярвам туй, що го твърдите. Доброто вече свършват му се дните. За всяко дело правда що извършиш, във ада след това ще свършиш. Не съм доволен аз от това, не смятам, тъй че трябва. Гробаря. О стига, вече с тез слова, те дробовете ми отравят. Доброто още не е мъртво. Повярвай, зная това добре. Веч няма случай някой да се гътне без моя милост да го погребе. В стаята злокобна, мрачна странник трети смел прекрачи. Форнакс Привет приятели, и ме простете че се забавих малко аз. Пристигам във забавен час по вина чужда. В тоалетната където отбих се по голяма нужда се бе стаил дрисливец малък що бе задръстил всичко и трябваше във храстите да клякам. Бунака. Недей се извинявай. Но не забравяй, че при приятели не се отива преди в клозета жертвата да се олива. Пристигаш във идеален час спорим тук Гробар и аз за добро и зло – тема извечна... Гробаря Не слушай тоз бунак Когато заговори тухлите от стените падат от скука се рушат. Форнакс Но как се стигна до тоз спор защо говорите за него точно? Бунака Аз, да ти кажа, вчера... Гробаря Нека аз да му разкажа, ти само каканижеш. В крайна сметка именно на мене се случи това. А Бунака там да млъкне и да донесе храна. Бунака Вече изядохме всичко... Форнакс И нищо не ми оставихте? Лоша работа. Бунака. Лоша, наистина... Злото набира все повече мощ Усещам го всяка нощ... Гробаря Стига ме прекъсвал, жалък черногледец негър песимист. Време е за историята ми. Бунака Айде разказвай. Форнакс Само, преди да започнем, дали тоалетната работи? Желая да я посетя! Бунака Но нали... Вече си ходил? Форнакс Не препоръчвам никому Из храстите да стои И дорде се облекчава помияри да го опикават. Бунака Хайде, иди. Притича Форнакс без да губи време за да избяга от стомашно бреме Гробаря Такъв ще си умреш вечен черногледец. Бунака Какво да правя. Не черногледец. Реалист. Способен истина да отдели от идиотизъм. Гробаря Не те разбирам. Аз всеки ден се виждам със Смъртта. И вече не ме плаши. А даже сред гробове всяка вечер крача. Ала на чуждите не плача... Гробар от Форнакс бе прекъснат. Последният хартия нова бе откъснал. Форнакс Така, ето ме и мен. Може вече да започнем. Та... Гробаря Радвам се, че най-накрая мога веч да се изкажа. Ще ви помоля да мълчите и от ужас не крещите. Историята леко страшна, но е нова, не е прашна, дошла от бабиний сандък. И тъй, то случи се онази вечер. Разхождах се аз кротко, пушейки цигара На небето имаше половин луна. Другата бе отмъкната от дяволите да си наострят рогове на нея. Както си дърпах доволно, земята пред мен се разтвори. Оттам излезе не кой да е. Самата Смърт. С коса в ръка вонееща на тлен тя се изсмя и втренчи в мен. Реших, че времето ми е дошло. тя кимна утвърдително глава. Но после леко се засмя и обяви, че се шегува. Туй, кое разказа ми след това изпърво не повярвах. Когато кажа го на вас кажете как го виждате. Смъртта, потропвайки с косата по земята ми каза, че е обезпокоена. Че злото става все по-мощно на света. И дяволите се попритеснили Тук се засмях. Попитах, как така? Нали за злото сред нас именно рогатите са отговорни. Оказа се, че не било това. Ангелите зло вършеели. За да има повече грешници за Ада. Дяволите правели само добро за да има повече абонати за Рая. Защото да живееш вечно е добре. Но вечно да работиш? Затуй рогати и крилати си погаждат номера Доброто върши се от дяволи, ангелите правят пък злина. Това изпърво не го проумях. Веднага смисъла не схванах. И внезапно се засмях. Туй бе толкова гениално. Но Смъртта прекъсна моя смях. Напоследък ангелите ставали все по-добри. И адът вече бил препълнен. Трябвало да се поразшири. Но грешниците строители средствата за разширяване изпили. И адът няма как да разширим. Затуй налага друго разрешение този наболял проблем. Налага се на ангелите малко работа да създадем. В прослава на доброто и свободните ни дни дружно да надвием злото ти, Гробарю, помогни. Доста се втрещих самата Смърт да те помоли за доброто да се бориш. Вцепенен запитах с какво съм тази чест заслужил. И със качества какви за каузата ще служа? Тук Смъртта ми обясни, че трябвал някой, дет не се страхува - кой със мъртъвци танцува, гробно житце похапнува... Форнакс Наистина ли си танцувал с мъртъвци? И си ял от житото по гробовете? Гробаря Помолих да не ме прекъсвате Форнакс Извинявай Гробаря Прекъсни ме още веднъж и ще ми станеш клиент Форнакс Хм..! Гробаря И тъй, догде бях стигнал? А, да! “Избрахме тебе, рече Гибелта защото си идеален за целта. Ти си храбър, от мъртви нямаш страх У дома ти Библията хванала е прах. От предразсъдъци не страдаш и точно си идеалният човек. Друг по-удобен не познавам. Желая да ти поясня, Че други също дето стават има. Но всички те са мъртви! От тебе друг по-точен няма, Работиш доста близо и до нас.” За мене, рекох аз, ще бъде чест! Какво по точно вий очаквате от мене? О, зная, няма тука лекота, но нека дявол да ме вземе ако не се представя на ниво! Гибелта засмя се и рече с гробен глас: “Те, дяволите ще те вземат каквото и да сториш! Единствено от теб зависи дали на работа при нас ил като грешник регулярен Със злото трябва да се бориш, ада да освободиш а пък в празните гробове зли отрепки подредиш!” И като каза това изчезна вдън земя. Бутилката ми беше пълна. И въпреки туй помислих, че сънувам. Но този миг усетих в своята ръка пламтящ със леден пламък... Помияр! Форнакс Какво пък толкова е станало аз не разбирам! Та въздуха с безумни крясъци раздираш? Без да искам те полях с вода! Нищо фатално! Гробаря Така ме изкушаваш Върху ти вино да изливам За Бог да прости! Форнакс Като че тук долавям някаква заплаха Затуй ли аз дойдох сред вас? Не ще остана аз под тази стряха, Та мигар по-добре да тръгна аз завчас? Бунака Не ти излизат римите, допий си водата и седни. А ти, Гробарю, продължи. И нашият приятел извини. Изглежда разстройствата стомашни засегнали са кроткия му ум. Форнакс Жалко мекотело... Гробаря Усещам, че не ви е интересно. Форнакс Тъп гробокопач, от толкова със мъртвите говорене забравил си да струваш туй със живи. Гробаря Не разбирам словата ти. Като че ли така и ти самият... Форнакс Това се обръща в персонален спор. Бунака Не се карайте, успокойте се. Гробаря Любезни домакине, ако разрешиш, Аз ще напусна. Тук не съм желан. Присъствието ми явно пречи. Форнакс Ръцете ти пречат. Гробаря Никой не се е оплакал от мой гроб Форнакс Ако имаше тази възможност... В тоз миг сред трясък, гръм ужасни Смъртта с коса в ръка от пода с вик израсна Смърт Туй, което чувам, хич не ми се нрави. Да, дяволите пак са прави. На смъртни хора все не може се разчита, Без шев да ги зашиеш – пак конци оплитат! Гробаря Съгласен съм с това, От своя род не съм доволен. Но... Смърт За дрязги няма време. Че адът пълни се... Форнакс Но ний що може да сторим?! Бунака Да можехме с отрепки да се борим... Смърт Да, можете. И ще го сторите. Вече нищо няма да може да се изправи на пътя ви. Бунака Но защо точно ние? Смърт Защото аз така реших! А нашият приятел там - гробар Водач ще бъде ваш Форнакс И що по-точно искате от нас да сторим? Смърт Срещу злото да се борите... Форнакс По-точно как? Смърт По начин, казан ви от нас. Бунака Какъв? Смърт Нашият приятел се досеща... Гробаря Да, така е... всъщност аз Този метод си го знам отдавна Затриеш ли глупаците от раз Наградата ти ще е славна! Смърт Подобно нещо бих ви препоръчала и аз. Но моля да не се увличате. Не може да избивате наред Вниманието без да привличате! Бунака Да те почерпя нещо? Все пак стаята е моя, аз съм домакин. Смърт Единственото, което можеш да ми предложиш е живота си, но аз не го желая! Нужни сте ми за велики нещица! От вас всеки по дузина ще затрие! Убиваш ли със злоба, доброта върху лицето ти ще да избие! Тримата напуснаха онази стая След туй убиваха навред Историята след като разказах изчезвам, за да не дойде моят ред... |
|
| Автор: | Kaiser Kar [ 18 Окт 2004 20:09 ] |
| Заглавие: | |
Малка поема? |
|
| Автор: | Head_HunteR [ 18 Окт 2004 20:56 ] |
| Заглавие: | |
Ехаа имаме си втори Шекспир във форума. Браво!!! |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|