Искам да напиша едно разказче. В него ще разкажеа как форума е на фронта през Втората световна. Докато домислая ми пращайте ЛС-та с заяавки за участие.

Преместих го горе за по- нагледно.


Добре, започвам.
Участват:
JazzJack
Aktive
uner'
HUN73R
Stealth
slim_k
Dissection
Raziel

За сега са това.
.........

ЧАСТ I

1943г. Сталинград край реката.

На 25 Януари в Москва беше спокойно, но и много студено. По улиците нямаше много хора, нито пък автомобили. От далечината идваше пушек от фабраиката за тротил която от скоро работеше доста усилено.
На сутринта Актив беше станал и тъкмо тръгваше за работа в когато на вратата се звънна.
- Добър ден - каза пощальонът и като подаде някакво писмо, си отиде без да дочака отговор.
- "Хм" - помисли си Актив, и отвори писмото, на което пишеше:

Уважаеми господин Актив, призоваваме ви да се явите пред наборната комисия комисия,
и да постъпите в армията, с оглед нарастващата заплаха от Германия, от Запад.
Срокът е до 1 Февруари.

С уважение комисар. Хънтър

Така Актив стреснат тръгна към щаба на наборната комисия от където го изпратиха след половинчасово пребивавне към казрмата на близкото село...
Там го посрещнаха сухо, дадоха му каска, униформа и пушка...
Так започна кратката, но доста изтощаваща бойна пдготовка
докат не дойде време да се строяват за фронта.

***


На плаца в покрайнините на селото се събраха големи тълпи от войници. Те чакаха своето оръжие и да си вземат сбогом с близките. Най-в края сояха старите приятели Кайзер Кар, Унер' и Стелт.
- Пращат ни на ма***та ни - каза Стелт
- Кво да се прави... - добави стреснато Кар от дебелия тон на Стелт
Дойде време за тръгване. Те си взеха последно сбогом и се качиха на камионите и джиповете.
В старата ГАЗ-ка се озоваха Кайзер К. , Стелт и Актив. Шофираше известния със своята строгост комисар Хънтър. В колата тримат братя по оръжие завързаха разговор за своите повишения.
- Аз сега съм редник ама...
- Редник ще си останеш! - чукна го по каската Хънтър.
Така беше весела обстановката в джипа докато те не пристигнаха в базта от отсрещната страна на река Волга.
Настаниха се и излязоха на плаца за указания. Там видяха Унер' и ДжазДжак който беше лейтенант и много обичаше да се шегува с войниците. Не можаха да си кажат нищо защото Хънтър ги бе строил, а и не обичаше слабата дисциплина.
- Утре драги приятели ще напданем бреговете на Сталинград и аз искам от сега да получите своите амуниции.

И так те се наредиха на редица за патрони....
Хънт. получи или по- точно взе своят пълнител за ППШ-41 и тръгна напред.
Стелт взе патрони за Мосин-Нагант, Кайзер Кар взе същото, Джаз взе паласка с патрони за снайпер и тръгна.
След като и останалите направиха същото те се събраха в базата и запариказваха:
- Утре як купон ще стане а? - каза Джаз.
- Да! Ще ги размажем! - каза Унер'
- Мани...за кво изобщо ни парщат да се трепеме? - запита Стелт тъжно.
- Сталин нали го знаеш... - каза Кайзер Кар
Така с тези приказки мина почти цялат нощ. Утре щеше да е много трудно...

***

На сутринта от рано се строиха в лодката на чело с Хънтър който беше в необичайно добро настроение. Като се наредиха един до друг Стелт, Актив, Унер' и Кайзер Кар видяха най- напред да стои допушвайки еди фас Слим_к.
- Слиме как е работата ? - запита Стелт.
- Добре е ама...
- Недейте приказава толкоз другари! - отсече с весел тон Хънтър.
- Добре съм ма ме малко боли глава... -каза Слим_к с лека ирония.
- Готови ли сте да дръгваме? - извика Хънтър
- Да другарю комисар! - отговориха в хор всички.

И бавано те тръгнаха.

***
След около 6мин. те се намирах на 40м от бреговевте на Сталинград когато по тях се откри силен картечен огън.
- Залегнете! Всички долу! - завика Хънтър.
Когато стигана непосредствено до брега Хънтър разпореди:
- Актив, ти си с Кайзера и ДжазДжак! Слим ти си със Стелт и Дисекшън! А Разиел е със мен.
Трите взвода тръгнаха по брега от прикритие на прикритие. Битката вървеше на добре когато се оказа че и парзните картечници на германиците МГ42 за заети...
- Май ще ни трябава помощ от въздуха? - зачуди се Хънт.
- Май наистина - каза викайки Разиел.
- Последвай ме ! - извика Хънтър
Те отидоха при някой си редник Петров.
- Редник имаме нужада от помоща ти. - каз меко казано тихо Хънт на фона на заобикалящия шум.
- Давай координатите комисрю!
- 2. 24. 34 ... - зизрежда Хънт.
- готово! - извика Петров.
В това време слим_к дойде при тях:
- Комисарю свърших патроните! - извика Слим
- Потърси, огледай се още... - ядоса се Хънтър, но не на Слим а на недостига на патрони и муниции.
Зад неговата строгост се криеше един добродушен човек.
След 3мин от север се показаха самолети, които захвърляха смъртоносния си товар върху немските картечари.
Всичко беше унищожено само за минута.

***

След тежката битка те влязоха в града. Когато минах някои инцидентни сражения познатите ни вече персони се събраха около Хънтър:

- Драги приятели, днес вие се бихре наистина смело и безкомпромисно. Затова искам да наградя някои от вас.
Слим ти ще получиш медал за храброст и повишение в лейтенант, ДжазДжак ти от днес си ефрейтор, Кайзер Кар ще получи медал, Дисекшън го повишавам в сержант, Стелт е капитан от днес и разбира се моят помощник Разиел ще получи медал за заслуги къ великата армия на СССР. Благодря ви, добра работа момчета.

Край на Част I


Ет участващите във втората:

Участват:
JazzJack
Aktive
uner'
HUN73R
Stealth
slim_k
Dissection
Raziel
Индиана Джоунс
СОВЕТ
ХЕЛуИНд
___________________________________________________________________________________________

Част II

В Нормандия.
6 Юни 1944г.


15 Май 1944

Беше хубав пролетен ден. В Ню Йорк хората бързха за работа, децата за у-ще и т.н. Слим_к излезе от дома си за да отиде в кафенето отсреща да изпие сутрешното си кафе.
- Ето и вестник младежо. - каза келнерката и остави вестник на масата.
Тъкмо щеше да отпие глътка когато го поряза главната новина на страница "1".

"САЩ се включи във войната!"

- "Това оставаше само!" - помисли си той като се постара поне привидно да запази спокйствие. Излезе на улицата и изтич набъро до дома на Хънтър който се намираше на 100м от кафето. Като застана на вратата позвъна и се облегна на рамката.
- Здрасти Слиме как е днес?
- Добре е ама...по-добре виж сам. - и му подаде вестника - кво мислиш?
- Лошо няма аз бих се включил във войната, ако искаш и ти ела. - весело каза Хънт.
- Луд ли си човече? Ще си помисля... - каза Слим_к и си тръгна.
По пътя за работа той си мисли дълго и реши че е добре да се включи към войната.

***

Няколко дена по-късно отиде при Хънтър и му каза:
- Да тръгваме и да станем герои! - каза Слим_к на висок тон.
- I want you for the US Army! Кога заминава на тренировъчен лагер? - запита Хънт.
- Още вдругиден! - отбеляза Слим
- Както кажеш...

И така те тръгнаха полека лека за една от най тежките битко на Америка - тази за Нормандия.

***

Слим_к , Хелуинд , Джаз и Кайзер Кар ги пратиха при парашутистите. Там трнировките бяха тежки и изморителни. Оказаха се обаче на мил капитан а това беше именно знаменития капиатан Совет. Той подканваше войниците с весел тон и шегички. Това се харесваше на солдатите.
На вечерта петимата се събраха край огън в двора на казарма и заобсъждаха нападението от въздуха.
- Ще гледате да не крещите като падате щото ще ви чуят швабите. А иначе няма рсик да ни чуят. - каза СОВЕТ.
- Да шефе прав си. - отбеляза Кайзер Кар.
- Е не може да падаш от 500м и да не се стреснеш малко ама ще го преодолеем, защото е въпрос на йивот и смърт. - отбелаяза Джаз Джак.
След още около час обсъждания те се прибраха и се стгнаха за големия десант.
- Искам да видя каските ви закопчани утре, униформите същто, оръжията заредени и т.н. - нареждаше СОВЕТ.

***

3 дена по-рано.

Стелт, Актив, Индиана Джоунс, Разиел, Дисекън, Унер' се озоваха във пехотата. При тях тренировките бяха доста по-леки. Попаднаха на командир на име Найк който беше снайперист. На 4 Юни той ги бе строил на плаца:
- Искам първо да се представя на вас драги войници. Казвам се полковник Найк и от днес нататък, както и тук - в казрамата така и на войната ще ви водя аз. Виждам че сте се строили перфектно за това няма смисъл да тъпчем на строева подготовка а направо ще преминем на бойна. Така ето от тук ще вземете своите оръжия.
Те тргнаха къ сандъците с пушките, картечниците и т.н. Така Найк им зараздава оръжията.
Стелт взе ВАR-1918, Актив взе Томпсън а останлите взеха пушки М1 Гаранд.
Наредиха се един до друг срещу мишените и започнаха да стрелят, всеки докато не свърши пълнителя.
- Сеа елате при мен. - каза Найк спокойно - справяте се добре и искам да ви кажа че ако стреляте така и в битка ще разбиете...поздравявам ви.

***

6 Юни 1944г. 1:30часа.

Парашутистите се возеха в самолета. Кайзер Кар, Джаз Джак, Хелуинд и слим_к обсъждаха кой ще скочи пръв.
- Кайзер ти си пръв. - каза Джаз.
- Неееее аз викам да си ти. - отвърана Кайзер Кар.
- Добре айде. - каза Джаз
- Не бе шега аз ще съм. - отбеляза той весело.
- А стига сте спорили, Совет ще е пръв! - вметна се в разговора слим_к.
- Хайде момчета време е. - каза СОВЕТ тържествено - първият който падне свет на другите да се съберат при него.
- ОК шефе. Скачам! - каза Хелуинд и.....скочи.
Последв същото и от страна на останалите....


***

Стелт , Актив , Дисекшън , Унер и Разиел се качиха на един голям военен кораб.
- Тука не ме кефи. - каза Стелт.
- Споко, само около час ще пътуваме. - отговори му Унер.
Към 6:30 отплаваха на 3Юни отплаваха бавно. Пътуването мина за 2 дни и полвина. Те закотвиха на около 30км от бреговете на Нормандия.
Н 5Юни вечерта се събраха при Найк и той им заразпорежда.
- Утре сутринта много искам да внимавате момчета...ще бъде леко трудничко, но аз се надявам да се справите. До колкото знам не ни очакват там.
И след това те се прибраха в каютата си и си заприказваха...
В 5 часа сутринта се строиха при лодките и се закачваха. В лодка имаше не повече от по 10 човека. В една лодка бяха досега познатите ни хора и някой си Хитменчо и Кодер.
- Момчета искам преди всичко да сте спокойни...всичко ще мине.

***

Парашутистите бяха в лека тъмнина когато со чу гръм от снайпер. Редник Слим_к извика нещо от рода на "Снайпер!" и се прикри да близкат ограда. Кайзер кар се показа и насочи своя БАР към отсрещната кула и откри огън. Джаз Джак изапразни един пълнител от М1 Гаранд и залегна.
- Май е чисто... - каза СОВЕТ.
- Отивам да видя. - каза Хелуинд и тръгна леко тичешком натам. - Да всичко е наред, да продължаваме.
Сле този инцидент последваха около 3 подобни. Срещаха се малки взводове от германци които не представляваха пречка за "Великите другари".
В рамките на 30 мин. не се случи нищо особено. Като стиганха в покрайнинте на Карентан обаче от църкавата пред тях се откри картечен огън.
- МГ 42! - изавика слим_к - покриите се!
Всички освен Хелуинд се прикриха. Той тръгна с яко сприт напред и стреляше нагоре към швабата. След около 10 сек се само звук от презареждане на оръжия. Да...те посяха още малко смърт.
- Успяхме! - извика Совет, но забеляза кръв по ръката си.
- Лекар! - извика Кайзер Кар.
- Да сержант, кажете! - обади се слим_к.
- Помогни му.
- Да сержант. - каза слим и отиде при Совет коъто твърдеше че му няма нищо.
Всичко беше наред. След няколко битки те пробиха по- навътре и стигнах до базаа на 91 рота която беше пак от парашутисти.
СОВЕТ отиде при командира и каза:
- Изчистихме Карентан полк.Милър.
- Добра работа сте свършили, утре морската пехота ще атакува брега. Швабите не знаят че няма от къде да им доде подкрепление.

***

Отплавахо лодките със Стелт, Актив, Хитменчо, Унер, Кодер Разиел и останалите. Пътуваха и времето до първия куршум изсвистял в ушите им мина бързо. Започна да ставан напечено и Найк се провикна:
- Не стреляйте още!
- Ние шефе и без това още нищо не виждаме горе! - каз Унер.
- Време е момчета! Слизайте! Използвайте железариите за прикритие! - Провикна се Найк - Ще се видим горе! Късмет момчета!
Стелт, Унер и Разиел тръгнаха навътре доста несигурно. От бункерите на швабите имаше доста силна канонада с Флак 88 която рани сериозно Кодер.
- Лекар! -викаше Хитменчо - Помогнете имаме ранен!
- Да сър! Къде е? Вие тръгавйте нагоре, ще се оправи. - каза Актив.
В суматохат на брега Стелт загуби взвода си. Бяха близо до бункерите вече ама картечарите поваляха всичко които се показваха.
- Хитменчо! - викан го Найк
- Идвам! - отвърна той. Проблем за него беше че е със снайпер и9 не може да прикрие с него. - Да сър?
- Опитай да застреляш ония тримата картечари.
- Да сър.
Той залегна и се прицели в най-близкия от тримата. Бум!!! Падана единия.
- Ей Стелт, тръгвай напред! - изкомандва Найк.
Хитчо гръмна и другите двама с лекота.
- Бързайте момчета докато не са се върнали на техните места. - викна Найк.
Те стигнаха до телените огради без проблем тъй като от Бункера се стреляше само с ръчни оръжия, защото Флаковете не можеха да се наведат до нивото на пехотинците.
- Трябват ни експлозиви! - каза Стелт на Найк.
- Разиел, там има! Вземи ги!
- Да сър! - отговори той и скочи натам. Горе стреляха с автомати и един кършум му проби каската. Той падна на земята но бързо се освести. Върна се съвсем бързо до Найк и му ги даде.
- Трябва ми нова каска шефе.
- Тук има доста мъртъвци. Вземи си. - каза Найк между шеговито и иронично.
Той ги подаде експовете на Стелт и той ги сложи във влажния пясък.
- Залегнете всички!!! - викна бързо Найк.
В един момент над тях се понесе облак прах с съпроводен със взрив.
- Тръгвайте! Тръгвайте! - закомандва Найк
Цялата войска налягала в пясъка се понесе напред стреляйки в посока швабската база. Най-близкото укритие беше бункера и всичките от взвода на Найк се скриха там.
- Момчета, дотук само Кодер го раниха нали? Ааа и на Разиел му отиде каската. Добре се справяте. Сега, погледнте натам - каза той като посочи окопа през който се влизаше в бункерите - там има мини. Искм един по един да тичате натам и да скачате в бункера. Внимавайте за мините. Унер' ти си пръв, хайде.
- Да сър - каза той и се затича натам. След 10м скочи в една дупка изровена от бомба. - не мога да продължа натам. Горе е пълно с германци!!!
- Хитменчо хайде, ти си наред - каза му Найк и намигна.
Хитменчо се показа и предпазливо свали един картечар. На негово място дойде още един.
- полк. Найк те идват непрекъснато!
- Слушайте ме с Унер' сега. Унер' чуваш ли ме? - викна Найк.
Унер' кимна.
- Щом Хитменчо гръмне някой тичаш нататък и гледаш за главичките на мините да не стъпиш отгоре им.
Хитменчо изстреля един куршум и Унер тръгна. Той тичаше и гледаше земята. След като скочи в окопа се видя само лека светлина от стрелба. Дали той беше застрелял някой или някой него?
- Стелт и Разиел тръгвайте!!! - изкомандва Найк - Хитменчо сега аз и ти сме наред. Давай!!!
И четиримата минаха успешно. Събраха се в окопа и бяха съвсем спокойни защото Унер' беше жив. Голямото трудно мина. От там нататък щеше да е по-лесно...

***

20 години по-късно.

През есента на 1964 година нашите пзнати герои се бяха събрали на чай у Стелт.
- Еееххх спомени... - приключваше с чая си Стелт.
- Дааам само като си спомня ми става особено на душата. - говореше вече поостарелият Найк.
- На мене ми е жал че трябваше да убием толкова хора, пак малди като нас наякога. - допълваше Кодер като играеше карти със Кайзер Кар и Актив.
Изглвда че животът беше доста по-различен от колкото преди. Колко много променя една война?


Специални балгодарности на тези които се включиха.

Я обясни,че се заинтересовах

Ами формираме един тим(взвод, рота, полк). Запчва с тръгаването на тренировачен лагер, след това на войната, пътуването дао там и останалите ни "приключения".

Може да се разделим на две враждуващи фракций примерно.
Аз както си имам и пистолет.....

Kaiser, лошо няма.Аз по принцип на всичко се навивам лесно(не си мисли такива работи момче съм!)

Ма ще участваш ли?

Преместен пост. Най-горе ще го видите.

Яко е.Искам и аз да участвам

Ама във втория раказ ще включвам още щото много станаха руснаците.
на Омаха бийч ще исма още места.

Ами ако позволиш имам забележки.Преди да го постнеш го прочети вниматлно и забележи как в някои моменти се изразяваш малко зле,така да се каже,просто малко повече внимавай как се изразяваш.Право писни грешки има малко - това е хубаво.И се надявам да не стане лигаво разказче което те кара да се хилиш на безмислени неща както е модерно напоследък.

П.П. - аз се надявах все пак да съм положителен герой...

ЕДИТ - еее тиймовете хубаво,но аз съм англичанин задължително.Всъщност и германец може,както си решиш,ама ако съм англичанин трябва да говоря смешно.

Аз не се видях в раказа ... но се надявам и това да стане след време А относно самия него : според мен предвид нивото на което е самия сюжет , и по добре да е няма да направи впечатления ...

О, определено и аз искам да съм вътре... и естествено от страната на Червените...

И аз ако може да съм на старната на "Червената военна машина" наречена СССР

А ок ... Не , бре ... Не бързай , или нещо такова и не си мисли че ти давам зор или нещо такова ... дет се вика - "When its done !"

Споко споко. Теб съм те включил сега в продължението. Не съм се спрял на теб много щото в битаката комисаря играе голяма роля ама на част 2 ще се спра на теб повече.

E ролята не е това , което очаквах , но и от сегашната съм доволен Не се чуствай задължен да се спираш на мен по подробно , гледай само да направиш разказа добре

А как без мен ще мине войната бе аре стига!Включвай ме веднага и понеже ника ми е труден(по-скоро смешно звучащ) за писане в разкази давай само със СОВЕТ.То си е ясно за кого става дума.

Ок. Като намеря време ще допиша всичко.

Написах и малко от 2-ра част от разказа.