След края на часовете Джоуи реши че е прекалено късно за да остава с пирятели.Беше някъде началото на есента.Навън валеше пороен дъжд,а момчето бе само по тениска и едно тънко яке,подведен от топлия обед.Сигурен беше че ще се прибере подгизнал и щеше да настине,но му беше все едно.Тръгна по по-краткия път до блока им.Едва беше станало 7 часа вечерта а времето беше сякаш е полунощ.Силният дъжд валеше право срещу него и той нямаше как да се запази дори малко от водата.Силният вятър го шибаше право в лицето и той вървеше с лице обърнато настрани,сякаш някой току-що му е зашливил доста силен шамар.Дъждът се превръщаше в буря,бурята в ураган.Той реши да се скире някъде докато урагана намалее.Сви в една малка уличка и се скри под перваза на една малка барачка.Погледна през прозорчето.Топлата камина веднага привлече очите му.Той изтръска главата си за да я изкара от мислите си и огледа останалата част на къщичката.Близо до камината в една кошница се беше сгушило едно малко котенце,което мъркаше сладко и си играеше с малка топчица.А на люлящия се стол до вратата си подремваше един старец.На Джоуи му се прииска да се намира в такава уютна къщичка,но това го изтощаваше.Не искаше да бъде победен от желанието да си отиде вкъщи,защото беше лесна плячка за бясната буря.Сгупи се до вратата и затвори очи.Забрави за бурята,забрави къде се намира.Забрави всичко.И се понесе в света на сънищата където му беше хубаво и уютно.Вятърът стана много силен и задрънча по прозорчетата.Старчето се пробуди и се прозя широко.
-Хм,навън има ураган,а четириноги приятелю? – усмихна се той към котето – Я да взема да си прибера кутията с инструменти.Забравил съм я навън – промърмори той като погледна към ъгъла където обикновенно оставяше нещата си.
Отвори вратата и взе кутията която беше до вратата.Точно да затвори вратата и чу пъшкане – Джоуи.
-Я виж ти,какво си имаме тук – прошепна стария човек и подбутна спящото момче.
-Аа?Какво-о-о? – прозя се той и потърка очи – Къде съм?
-Влез вътре хлапе. – подкани го възрастния човек.
-Кой сте вие?
-Аз съм едно старче,заварило изгубено момче пред вратата си.
Джоуи веднага се изчерви.
-Но аз просто исках да се скрия – заоправдава се той.
Старият човек се засмя.
-Не се притеснявай,ти ще си мой гост.Съпругата ми отдавна почина и никой не идва тук. – лицето му веднага се стъжни и той погали снимката на жена си поставена в красива рамка. – А ти кой си?
-Аз съм Джоуи Уайт.
-Отиди да се стоплиш на камината.
Момчето не чакаше втора покана.Светкавично се настани до камината и осъзна колко му е студено.Но усещаше че е забравил нещо.Главата толкова го болеше че не можеше да си подреди мислите.След около десет минути усилено мислене той изведнъж подскочи като ужилен и напрегнато попита:
-Господине,бързо трябва ми телефон.
-Първо,ме наричай Марк.И второ – телефона е на рафта – и посочи с ръка мястото.
Джоуи набра телефона вкъщи и обясни набързо на майка си какво става с него.После Марк изяви желание да говори с нея и пожела той да остане да нощува при него.Увери ги че ще му е много приятно защото винаги е бил сам и той ще му бъде една много приятна компания.Трудно я убеди но най-сетне тя се предаде.След като затвори телефона Джоуи прихна от смях.
-Какво смешно има,момче?
-Хихи,ти си първият който е побеждавал в спор с майка ми – търкаляше се на пода Джоуи.
След малко старецът също се засмя.
-Гладен ли си?
-Ммм,като вълк.
-Идвай в кухнята да помагаш.
Джоуи наряза салатата а Марк направи прекрасни кюфтета.Наядоха се до пръсване и потънаха в приказки.Скоро им се доспа и легнаха да спят.Джоуи заспа на мига.Имаше прекрасни сънища – той беше дуелист номер едно в цял свят и се намираше на дуел срещу самия създател на играта.Побеждаваше го без проблем.Марк го чуваше как мънка насън:
-Синеок бял дракон,атака!Твоите жизнени точки паднаха до нула!Аз печеля!
Марк се замисли.Джоуи не беше обикновенно момче.Така да се появи на прага на къщата муИмаше нещо скрито в него.Замисли се.В една книга той беше чел разни пророчества че той ще се появи с бурята и ще си тръгне със слунчево време,ще дойде с неприятности и ще си тръгне с техни решения.Изведнъж се сети.Спомни си това което търсеше преди много години.Търсеше това момче,а то дори не бе родено.Търсеше една илюзия.Стана безшумно от главата и отиде до леглото на момчето.Но това което видя не беше това което му се искаше.Да,Пазителят на Деветте карти не беше нито глупав,нито сляп,видя нещо подобно на исканото,но не точното.Това не беше деветия символ.Това беше някаква черна магия,която замъгляваше истинския девети символ,изписан в сърцето,душата и ума на това дете.Той беше прокълнат да бъде велик.Беше прокълнат да даде живота си за тези които обича.И само едно нещо можеше да го спаси от тази зла орис – неговата смелост.Той сложи ръка на челото на Джоуи и така осъществи контакт с този прокълнал детето.
“Ах ти,Дерек,стара змия такава” помисли си той и изпрати това към магьосника.
“Не се ли научи че злото винаги е по-силно?” изсмя се Дерек.
“Това са едни лъжи.Какво си направил на хлапето?”
“Нещо което ти никога не ще направиш,без силите на злото”
В този момент нещо разсея връзката между тях.Марк разтърси детето седна на леглото си и лицето му придоби сериозен вид.Джоуи разбра че е време за дълга история...
Това за днес.Мнения чакам
|
