03:41 / 12.12.1251 г. (Астарски календар)
Покрайните на мегаполис Калла
на повърхността на Веаи (планета от земен тип)
.....................
Резиденция на Главнокомандващ-флот Дегар
Главнокомандващ-флот Дегар спокойно спеше в огромната си резиденция, която величествено се издигаше върху един хълм на няколко километра от премигащите светлини на големия град. Калла, столицата на планета Веаи, както винаги пулсираше в ритъма на нощния живот. Ала тази вечер във въздуха над града се долавяше и нещо друго. Светлиците проблясваха тревожно, а мракът се бе сгъстил повече от обичайното за това време на годината. Над полиса беше надвиснало онова чувство на скрита заплаха, което караше сърцата и на най-смелите да изтръпнат. Чувството, което известяваше идването на хаоса, на паниката, на смъртта и разрухата.......
Малко след полунощ резиденцията на главнокомандващия внезапно бе залята от десетки звуци, които упорито се бориха за вниманието на Дегар. Той се стресна и инстинктивно изхвърча от леглото си. И веднага съжали за стореното. Съзнанието му бе прегазено от всякакви проблясвания, писукания и други неопределими шумове. Алармите на жилището виеха свирепо, компютърната система жално стенеше под натиска на невероятно количество заявки за директно включване, а трите лични комуникатора също не оставаха по – назад с протяжния си рев и зловещо мигащите червени лампички, отбелязващи изключително спешни повиквания. Дегар за момент си помисли, че самият Ад бе нахлул в покоите му. Съвсем скоро щеше да разбере, че е почти прав......
Главнокомандващият се олюля няколко пъти, преди крайниците му да се приспособят към внезапната промяна на състоянието. След още няколко мига сънят бе прогонен и Дегар се отправи към най – близкият терминал за видео връзка. Слухът му все още се опитваше да определи всички източници на звук и доколкото успя да прецени, като че ли всички средства за комуникация в дома му се надпреварваха да му предадат някакво очевидно нетърпящо отлагане съобщение. Дегар бе висок и леко мършав мъж, със приятно, макар и преждевременно остаряло лице. Черната му коса все повече се изпъстряше със бели кичури, които главнокомандващият не се стараеше да прикрива. Воднистите му очи болезнено се присвиваха, когато червеникавата светлина от бог знае кое устройство в резиденцията ги застигаше. Най – накрая Дегар се добра до терминала и позволи контакта. На видеостената моментално изникна пребледнялото лице на един от свързочниците, зачислени към армейската част на станция „Сентра”. Ако паметта не му изневеряваше, човекът се казваше Робърт Даун. Отговарящ за междупланетарната комуникация.
- Какво по дяволите става, свързочник?! Сякаш всички демоните на Преизподнята са нахлули в дома ми...... – Робърт Даун като че ли въобще не чу думите на главнокомандващия. Цялата кръв се бе оттеглила от лицето му и изглеждаше, че не може да предприеме каквото и да е разумно действие. Това състояние обаче премина за секунди и свързочника проговори с треперещ глас.
- Командир.......главнокомандващ Дегар......Трябва веднага веднага да се явите в щаба, сър. Всъщност, незабавно! Положението излиза извън контрол....... Изпратихме глайдер към резиденцията ви. Скоро......
- Какви ги говорите, Даун?! Искам да получа обяснение! При това възможно най – скоро! Говорете! – Дегар бе напълно объркан от думите и изражението на свързочника.
- Сър,.......Адарна.....Адарна в момента е под ударите на непознати нашественици. Няма да издържат повече от половин час, сър. Нападателите явно се прекалено много и прекалено силни. Те ги прегазват, главнокомандващ! - лицето на Даун вече напълно приличаше на бяло платно, а Дегар изглеждаше като ударен с мокър парцал.
- Превоза до щаба ви вече трябва да ви е достигнал, сър! – Смаяният мъж втрещено усети вибрациите по пода в стаята. Мощният звук на двигателите на бойния глайдер бе възприет от съзнанието му малко по – късно.....
- Идвам......
03:50 / 12.12.1251г. (Астарски календар)
Военен щаб
на повърхността на Веаи (планета от земен тип)
...................
Конферентна зала
Дегар нахлу като хала в залата за съвещания на Военният щаб, придружен от цяла свита офицери и други длъжности лица, които можеха да помогнат във взривоопасната ситуация. Главнокомандващия-флот с облекчение отбеляза, че повечето от помощниците му вече бяха заели местата си и напрегнато обменяха информацията, която бяха получили досега. Паниката засега се криеше в тъмните ъгълчета на помещението, ала дори в момента призрачното й присъствие се долавяше в жестовете и думите на хората събрали се около огромната конферентна маса. Погледите на всички присъстващи се обърнаха към новодошлия и въздишки на облекчение се разнесоха между редиците на Военният щаб. Както винаги, Дегар реагиращи своевременно на събитията. Неслучайна му бе поверена високата длъжност, която в момента заемаше. Главнокомандващият се отправи към мястото си, поздравявайки тревожно колегите си. Сякаш само това чакал, от далечният край на залата изникна Виктор Тоус, ръководител на дефанзивно звено „Орбитална защита” и със необикновено сковани движения се приближи към голямата черна видеостена, инсталирана на една от стените. Тоус пое в движение предложената му от някакъв войник показалка, застана до видеостената и натисна някакъв бутон близо до нея. Залата странно притихна, всякакви разговори секнаха, а хората полууплашено се втренчиха в оживялата картина пред очите им. Тоус заговори с плътния си, басов глас:
- Господа, предполагам знаете причината, поради която Щаба се събира в това необичайно време на денонощието. – сякаш подтикнати от невидим диригент, колегите на Виктор едновременно заклатиха глави в знак на съгласие.
- Тази вечер, в 03:22, свързочниците от станцията за междупланетна комуникация „Сентра” загубиха връзка както със приятелската ни планета Адарна, така и с външния защитен пръстен, който се грижи за охраната на космическото пространство на съюза. От над триста изтребителя, поне толкова орбитални бомбардировачи и шест тежки бойни крайцера клас „Супернова” не е бил изпратен зов за помощ. Не са пратени предупредителни съобщения......нищо. Всички просто изведнъж са се изгубили на радарите и не са могли да получат нашите съобщения за установяване на създалата се критична ситуация. Между флота и Адарна има три военни станции – „Изгрев І”, „Изгрев ІІ” и „Изгрев ІІІ”, снабдени с най-модерната апаратура и отбранителни съоражения, които са ни известни. Те замлъкват в същия момент, в който го прави и изведения в космоса флот. – Виктор спря за да навлажни пресъхналата си уста с пресметливо поставената наблизо чаша вода. Елитът на Веаи стоеше като хипнотизиран, докато преценяваше туко-що получените данни. Това бе невероятно, невъзможно, недопустимо. Фактите бяха прекалено нереални за да са истина. Явно прочел мислите им, Тоус върна чашата на мястото й и продължи:
- Колкото и да не ви се вярва, това е истината! Интересното обаче тепърва предстои. Докато свързочниците са полагали отчаяни опити да осъществяват контакт с изгубените бойни единици, сателитите са получили съобщение за незабавна помощ от Адарна. Самото то е било несвързано и донякъде замъглено от някакви необясними смущения. Всъщност, чуйте го сами! – Виктор се протегна и натисна втори бутон от панела до себе си. От високоговорителите се разнесе глас, издаващ паника и ужас:
-Тук.........до всички...........от непознат враг........пречупват защитата ни..........не можем.......пратете.......не повече от тридесет минути..........нещо......МРАКЪТ Е ЖИВ! – последните думи бяха изкрещяни сякаш от луд, който е на прага на смъртта. Мълчанието бе покрило залата с нагнетяващият си покров, а съветниците глупаво се оглеждаха. Никой не знаеше какво да мисли, а тези които се опитваха разбираха, че мислите им са прекалено хаотични за да могат ги съберат в една обща картина. Главнокомандващ Дегар се бе отпуснал в своя кожен стол и опитваше трезво да прецени положението. А то никак не изглеждаше добре. Никаква информация, никакви данни за противника, разположението и огневата му мощ. Всъщност се досещаха, че въобще има някакъв противник само от това....... най-малкото стряскащо съобщение. Дегар бе напълно объркан. За пръв път в живота си не знаеше какво да стори. Естествено, трябваше да пратят военна помощ веднага към Адарна, но инстинктите му подсказваха, че нещата не са такива каквито изглеждат. Сърцето му караше да изчака с преценката, но останалите съветници едва ли щяха да одобрят подобна проява в час, в който съюзниците им сигурно умираха под ударите на непознат враг. Виктор Тоус пръв разкъса нямата пелерина на събранието:
- Господа, смятам че единствената възможност е да пратим всички готови бойни звена към Адарна. И то незабавно. Уведомихме правителството на Са за случая. Съвсем скоро ще можем да разчитаме и на техните войни. Ако обаче продължаваме да се бавим, няма да има какво да спасяваме. Пък и трябва да ударим сега, докато противника не се е окопал напълно. – Повечето офицери закимаха при тези думи. Точно от това се боеше Дегар. Той се изправи и бързо заговори:
- Усещам, че така нареченият ни враг, съвсем няма да бъде толкова лесен за побеждаване. Както сами се уверихте е успял да разбие цял флот, три орбитални станции и строго охранявана планета без да издаде присъствието си....почти. А това не може да бъде извършено от никоя звездна сила, която познавам. Дори прехвалените наемници не могат да осъществят подобна светкавична атака. Освен това съобщението, което получихме ми се струва изключително съмнително. Уж ни предупреждава, но същевременно не ни дава никаква информация. А и имам чувството, че врагът не би изпуснал подобен елементарен сигнал след като е успял да предотврати всички други.
- И какво предлагате, главнокомандващ Дегар? Да стоим и да чакаме? И докога? Докато нашите съюзници гинат или докато заплахата не се стовари върху самите нас? Както сами се уверихте, нямаме връзка с Адарна и близките бойни части. Това може да бъде само знак за непосредствена опасност! – Виктор Тоус, по начало спокоен човек сега бе на прага на избухването. И тогава Дегар внезапно се досети за един разтърсващ факт. Жената на Виктор бе на Адарна като посланик на Веаи в тамошното правителството. Главнокомандващият дори се зачуди как Тоус все още успяваше да се овладее. И въпреки това Дегар отново опита да разубеди съветниците от Щаба:
- Колеги, макар и изправени пред осезаема заплаха, аз Ви съветвам да мислите трезво. Дори и да пратим незабавно помощ, ще можем да разчитаме само на някои от бойните си звена, предимно съставени от изтребители. Само два от крайцерите ни са в космоса и то патрулиращи в друг сектор, а останалите се нуждаят от няколкочасова подоготовка за полет. Зареждане с гориво, проверки на системите и събиране на екипажа. Ако сега изпратим помощ, няма да можем да осигурим покритие на изтребителите. А това може сериозно да обърка плановете ни. Моля Ви, премислете няколко пъти! – Миг след като Дегар замлъкна, пултовете за гласуване пред всеки един от съветниците се активира. Главнокомандващият даде своя глас против атаката, макар да знаеше, че това няма да промени нищо. На компютрите им трябваше само секунди да изчислят резултати и да ги предадат на визуалните приемници. Тридесет и шест гласа „за” и едва три „против”. Дегар започна да разтрива слепоочието си. Съзнанието му крещеше, че правят огромна грешка.....
|
