Любовта – перфектна дрога

Наслаждавам ти се тайно ,
наблюдавам те от разстояние .
през погледа прозира тъй издайно
душата ми от твоя чар унесена!

Усмивката ти магнетично ме привлича
и феерия от сладки чувства в мен танцува.
Щом очите ми с твоите за миг се срещнат,
онази тръпка, под лъжичката,
отново ще бушува!

Да те гледам без дори да знаеш,
да се дрогирам с аромата и гласа ти,
да мечтая, че и ти за мен мечтаеш,
да обладаваш мислите , съня ми .

Това ми стига . Едва ли
и за друго съм готова ,
но към теб съм безнадеждно
пристрастена , моя сладка
и убийствена перфектна
нежна дрога !

***********************
Има нещо куцащо , усещам го , но след втората редакция реших да го оставя в сегашния му вид.

Не,що да му куца нещо.Много си е добро .Толкова ми хареса,че трябва да попитам - Мога ли да го ползвам?(разбира се с някой корекции,защото съм момче)

Ами ще съм честен.Началото не ми хареса осбено - не е лошо но съм сигурен че можеш и по-добре.Идеята обаче ми допадна.Но не съм съгласен с Дейлона - идеята ми харесва,нотрябва да я доизпипаш.3тия куплет най-много ми допадна.

Аз пък мисля че целта е да се намесват наркотиците.А защо не съм съгласен ли.Това са две по принцип несъвместими понятия.И точно от несъвместимостта идва тръпката интересният и различен момент.

ЕДИТ - над реализацията има какво да се поработи наистина.Но идеята е нова и има хляб в нея,ако позволиш да се изразя по този начи.Не смятам да споря с теб Дейлона,защото знам че си един от малкото в този форум които мислят преди да постнат нещо.з само изказах мнението си.

Ясно е че не става дума за никаква дрога, това е проста метафора и нито фреш я е измислила първа, нито пък ние сме първите й критици. Въпросът е че самото стихотворение не е развито достатъчно, мога да наредя 20 подобни творби изпълнени с шаблонни изрази и метафори, но няма да има и грам поезия в цялата работа. Всъщност мисля че бъркаш идеята в цялта работа - поезията е сремеж към изразяване на чувствата - по собствен, личен начин, така както ти възприемаш света. А това което виждам тук е стихоплетство... Факта че пишеш означава, че можеш да се промениш и подобриш творчеството си - не се предавй, но и не се понасяй по течението Успех!

P.S. имам чувството, че напоследък те вълнува темата за пороците (нещо, вероятно, свързано с твоето много добро възпитание) - не прекалявай с експлоатаьцията й, защото почваш да звучиш като монахиня. За да говориш за подобни неща - трябва или да си ги преживял или да си ги изучил перфектно!

Abe imа си и любов и любов ако ме разбирате...

Лично на мен ми хареса като идея и замисъл, начин на представяне на чувствата и т.н. Но самото и изпълнение наистина не е на нивото на Фрешчето. Знам, че може и доста по-добре.
Ако може да предложа някои "козметични" промени:
1. Смени заглавието с "Перфектният наркотик", защото наистина Дейуона е прав, че звучи грозно и недодялано на фона на представените чувства. Но не променя края, нека си е "дрога".
2. "през погледа душата ми прозира
издайно унесена от чара" (или нещо подобно. Просто поне този завършех с "унесена" не стои на място, губи се мелодичноста, постигната от предните думи)
3. "отново започва да бушува" (лично според мен се губи ритъма с това кратко и отсечено завършване на стиха)
4. "пристрастена, сладка
и убийствено перфектна,
моя нежна дрога!" (отново завършва "глухо и слабо", а от това не се получава силата на завършващите думи).

Знам, че не е нещо генерално, но съм си такъв - не мога да го измисля сам (а ако можех, сега аз щях да съм го написал ), а само "пооправям". Задължавам Фреш първо да си помисли дали предложеното от мен и звучи добре, и чак след това да го променя. Това е по-добре, но само лично според мен. Тя, разбира се, може и да не и хареса толкова това.

Може би си прав. А какво тогава трябва да значат следните редове :

За каква лъжичка си говорим? Според мен това красиво стихотворение е малко бъгливо.

Както вече казах и аз усещам , че не е съвсем наред , но най-много мразя да редактирам и след като го минах 10тина пъти ми писна.

Защо "убийствена"?Защото пак е невъзможна.

Защо точно"дрога"? Ами тогава това ми изплува..Незнам защо щом толкова искате ще го променя.

А защо заговорих за самонедостатъчност , наркотици и т.н.? Ами ...преди броени дни в града ми починаха две тийнчета най-много с година по-големи от мен от свръхдоза. И като си помисля колко още вървят по техния път...и колко са заразени с разни отвратителни болести , заради използвани вече игли...И не само тук..по принцип в България , по целия свят..Тръпки ме побиват..

Фреш, искам да те попитам нещо. След като веднъж (уж) си завършила нещо, редактираш ли го? Т.е. би ли редактирала това сега? Т.е. мисля си, че едно нещо винаги може да се доизпипва още. Така че би ли направила някакви промени или така ще си остане завинаги?
Сега не искам да кажа, че настоявам за моите промени, а да попитам дали би се опитала да го направиш още по-добро, защото според мен идеята е добра, но има още много за доизпипване, поне според мен...

не става дума за лъжица умнико умен хаха, какво ли се занимавам....
Няма смисъл да пиша и на авторката, но имам чувството, че уверено се е запътила към някой девически манастир или може би хоспис. Но вече писах какво да се прави за да не се получават проповеди, вместо разкази

Добре, учителю. А каква е ролята тогава на образа на лъжичката?

Ами ролята и е такава, че това е анатомичен орган, някъде в гърлото ако не се лъжа, който трепти май... Метафората е, че там обикновено се казва, че трепти, когато сме под напрежение, особено ако е някакво приятно напрежение. Както и да е...

Рекс , естествено че редактирам. И то веднага след като съм го написала после става едно..пределено..Но и за едната редакция трябва нещо да ми..дойде отвътре. А това ще го коригирам , но когато му.."дойде времето".
И пак 10х за предложенията и съветите!




Само защото не пиша за разни триизмерни светове , мутанти , ада , УарКрафт и т.н.?

Вярно е че съм ползвала твърде много метафори..но ,creator, другия път ще го заменя с "виличката"

Хей, обичам четиризмерните светове и паралентие квантови реалности. Сложни са за проумяване, но таки филми/разкази ме карат да избягам от действителността и да се почувствам добре.
Така че няма да обиждате четириизмерните светове!

Зайклон, напълно си прав. Но виж, мисълта ми бе, че естествено, че каквато и муза и дойде, това ще пише, защото това е изпитала, това и е дошло на сърцето и душата, това е написала. Аз лично съм на мнение, че поезията е написана предимно и само за самия автор, а не за публиката, защото чрез тях той "отпушва" своите чувства, дава им материално изражение. И разбира се, оригиналът е много важен.
Но в по-късен етап, когато вече творбата се представя и е предназначена вече за публиката, то мисля, че тя трябва да се редактира от друга гледна точка, такава че да се хареса на публиката. Затова и предлагам да се редактира. Но пък и Фреш си е права, че дори за редакцията е, ако не нужна, то поне желателна музата.
Фреш, когато (ако) го редактираш, драсни един пост, в който да ни известиш, че си направила редакция. Става ли?

Без да се обиждаш, ще кажа, че не съм чел твоето творение, но пък и не се наемам да го коментирам. Та искам да те попитам какво е то - стихотворение/поема или разказ? Защото има голяма разлика между двете. Докато при второто не е толкова важен начина, по който са изразени, т.е. написани, нещата, то при мерената реч е много важно. И забележи, аз например не съм искал да променя смисъла или нещо подобно, това което съм предложил, а и по принцип имах предвид под редакция, са промени, които ще подобрят благозвучноста на творбата, съответно нейното качества, без обаче да променят каквото и да е било в смисъла и. Така всичко което авторката е искала да изрази ще си остане непокътнато, но представено по един по-добър и приятен начин, а може би дори по-въздействащ начин. Което е само в плюс за произведението.