Самонедостатъчност

X беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се адвокат , майка му все още се доказваше в професията си.
На пръв поглед всичко изглеждаше нормално , дори прекрасно и то наистина бе такова. До деня когато най-добрия му приятел не почина от свръхдоза наркотици .
І
Беше ледено ветровит и дъждовен ден през ноември , когато научи за смъртта на приятеля си. Нещо заседна в гърлото му и той не можеше да го преглътне. Двамата бяха като братя - на всякъде заедно , разбираха се за всичко. Заедно с него , той зарови част от себе си в земята. Закле се в името му да се бори срещу наркотиците.
Месец по-късно отиде на рожден ден на позната. Купон като купон – пиене , пушене , дивотии и…трева. Той стоеше в единия ъгъл на задимена тъмна стая , когато някой му донесе чаша водка.Отказа да я приеме , но му отвърнаха присмехулни гласове “хайде де , страх те е , а?” . Кой ще се признае за страхливец? Прие. Последва втора , трета чаша…Стана му весело. Отпусна се. Прие и една цигара без дори да се каква е . Прибра се у дома. Посрещна го майка му с упрека “Къде си бил? Миришеш на алкохол?!” Той се засмя и с свлече на леглото , заспивайки моментално.
След още няколко купона прекарани на съмнителни места , той вече беше пробвал и марихуана. Беше се превърнал в един съвсем различен човек , изпробвал почти всички пороци на поколението си.
След всяка следваща вечер прекарана онзи мрачен начин положението в къщи ставаше все по-тежко. Страхотните скандали се увеличаваха . Майка му крещеше “виж се – приличаш на бъчва! Зениците ти са разширени. Слушай ме като ти говоря!” . Баща му от своя страна гледаше тъпо, без да взима участие , все едно приема с пълно безразличие промяната на сина си . За сина “мама” бе “нищо неразбираща истеричка” , а “татко” - “пропаднал старец”. Всичко вървеше на зле. Никой не знаеше кога и какъв ще е края.
І І
Той се събуди. Беше в бяла стая. Опита се да помръдне , но всичко го болеше . Помисли си “ трябва да съм спал доста” . Смътно си спомняше , че докато бе в унес дочу глас който му нашепваше “не забравяй какво си обещал!”. До леглото се приближи майка му. Беше страшно бледа и по това разбра , че е станало нещо много лошо. Разказа му как е изпаднал в безсъзнание от прекалено много алкохол. Опитваше се да си спомни всичко това , но единственото което му изплува беше стая , празна бутилка и как изведнъж му притъмнява пред очите. Нищо друго не помнеше.
Минаха няколко дни и той се съвзе. Върна се в къщи . След още толкова посети гроба на починалия си приятел, за да стопи буцата в гърлото си . Отиде там и спомените занавлизаха в главата му. Клетвата , която беше дал , гласа , който му се яви, докато бе в безсъзнание, първата чаша алкохол , караниците с родителите му. “Господи, какъв човек бях , а в какво се превърнах?! Аз съм нищожество , дали да не се
самоубия?” помисли си той. Погледна пак надгробната плоча на другаря си. Сякаш му се усмихваше от снимката. Той поклати глава и прошепна “ Да , няма да забравя какво се заклех. Обещавам ти!” . Усмихна се. Обърна се и тръгна обратно по пътя. Пътя , водещ към един нов живот. Той щеше да си е пак същия първи истински “той” , само че започващ на чисто. Все пак имаше да изпълнява обещание. Крачеше смело към бъдещето си.
Не погледна повече назад.

Удивително,това е супер добро.Лаконично,но и казващо всичко.Прекрасно е.Личи си че знаеш какво правиш.

Браво! Големи истини показваш

Доста добре.Браво.Хареса не е точната дума но да знаеш че каза мног верни неща тук.
П.П. - само да питам - 2 разказ за дрога вече,неприятни преживявания,спомени или...?

Не помня на колко години си, но това е доста аматьорско, не се заблуждавай с мненията на тримата преди мен . Вярно е че всеки си има мнение, на един може да му харесва, а на друг не, но просто си личи, че не познаваш добре темата по която пишеш. Като цяло личи си че тепърва има да преживяваш подобни купони, да наблюдаваш и участваш, да разбираш. Това с водката например ("хайде да не те е страх") може да мине само на някой седмокласник. Какво да кажем за главния герой, който смята баща си за пропаднал старец (при положение че е преуспял адвокат), незнае че най-добрия му приятел се дрогира и при все че деградира за няколко купона време, продължава да нарича родителите си - мама и татко )
"След всяка следваща вечер прекарана онзи мрачен начин" - това какво трябва да означава? че събиранията на младежи, с алкохол и трева е нещо мрачно и греховно ли? хех
Тези недостатъци могат да се премахнат, ако - пишеш за неща, които познаваш; четеш повече худ.литература (за да се научиш да разказваш); отделяш повече време при планирането на разказа (той не може да бъде просто поток от споделени емоции); и ако не спираш да пишеш

Хмм не мисля че за 14 годишно момиче е допуснала особени неточности.Ти каво искаш да напише все пак.Аз не я заблуждавам защото още на тези години тя вече е осъзнала реалността.все пак можеше да го кажеш малко по-меко!

Едва ли е осъзнала реалноста, но след някоя друга годинка може да и/ви дойде акъла в главата... Това беше съвсем безобидно, приемете го като съвет. Все пак, много е добро, стига да поработиш малко върху стила си и да го направиш по-нестандартен и невияем от други "дразнители" като ТВ, киното и т.н. Имаш потенциал

Общо взето и аз това казах ама айде.Трябва да поработи над стила,но за начало това е много добре.

Излишното слгане на емотикони изразява мнението ми!

Опитала си се - не се е получило. Нищо, опитай пак.

Лично според мен е доста слабо изпълнение. Не се наемам да казвам доколко се отдалечава от реалноста, макар и да съм бил на един-два купона с трева, но пък никога не съм пробвал. Въпросът е там, че нещата далеч не стават толкова бързо, а дори и самото действие се води прекалено бързо, така че някак нещата изглеждат като приказка и някак... адски детски. Освен това мяза точно на приказка, защото е посочена само една морална поука, а не е представено най-интересното - душевните преживявания на героя. Като цяло наистина това беше доста слабо... Лично според мен основният проблем в случая е, че не си си изяснила какво и за какво искаш да пишеш. С други думи, като направиш това, наблягаш на него и готово! Е, разбира се, има си и още малко философия де...

Наистина добро внушаващо чуства . Силно е и по-друга причина - бичът на двадесетият век НАРКОТИЦИТЕ ! Всичко добро ( макар тоя ред “Господи, какъв човек бях , а в какво се превърнах?! Аз съм нищожество , дали да не се
самоубия?” някак да куца и не по друга причина а поради ясното споменаване на самоубиството . Трябвало е някка да я заобиколиш тая дума но пак да кажеш какво си мисли човекът ). Отново казвам интересно и силно уви щеше да е още по-силно ако нямаше хепиенд . Просто човек е така устроен че да забравя доброто набързо докато лошите спомени го преследват завинаги ! Абе има още какво да се прави но все пак не е лошо !


П.П. Ако на някой му се спори го моля да игнорира написаното от мен и да е хепи !

Абе хора,що някой от вас оплюха така творбата?Много подкрепихте момичето,толкова че то с удоволствие ще напише още нещо подобно на това.А и за какви неща се хванахте да плюете.Май не разбрахте че не описанията на купона са важни,а поуката от разказа.Ама аз кво ли ви говоря,вие сте перфектни.

П.П.:Само Злия е разбрал смисъла и затова получава моя респект.

Не е зле... Без да обръщаш внимание на детайлите, обхващайки цялата картина, си се справила доста добре. Но няма да е зле да поработиш върху дребните неща. Не само това, направи го по-дълго и подробно. От много глава не боли

Навярно не схвана скритото значение на умишлено поставените в кавички думи. А именно - те отдавна вече не бяха "мама" и "татко".

Разбира се, че е греховно. Този земен живот също е грешен и преходен към нещо много по-различно. Ти си грешен например, защото си човек. А хората правят грешни неща. В този смисъл "събиранията на младежи, с алкохол и трева е нещо мрачно и греховно".

Моето мнение - като игнорирам правописните грешки и прекалено краткия финал, оценявам за шест!

Лично аз не видях нито един пост, който да има за цел да обезкуражи fresh. Надявам се и тя да не е изтълкувала по този начин мненията ни...
Според теб кое е по-добре - да получи не съвсем заслужени суперлативи или конструктивна критика (признавам, моят пост не беше съвсем конструктивен... ), която да й помогне за следващите й творби?

ПП: Фреш, очакваме с нетърпение следващото ти произведение!

Абе не бих нарекал всичките постове "конструктивна критика",ама...
Аре карай,Фреш знаеш как мисля аз.Очакваме нов разказ с нетърпение.

Хм, Рийф, тука ще ме извиняваш, ама мисля, че не си прав. Първо не "оплюхме" творбата, по-скоро мисля, че я критикувахме и по този начин казахме, че е слаба. Т.е. не сме били предубедени, просто самото творение си е слабо. И ще ти кажа още нещо - слабо е за Фреш. Не знам, мисля си, че ис сравнително нов тук (регистрацията ти е от Март месец, ама май почна да се вясваш по-честичко по-късно) та си мисля, че не си чел чак толкова много неща от нея. Аз самият не съм, но май все пак е повечко от теб и мога да ти кажа, че тя има доста по-големи възможости. И именно както каза Ринсуинд, ако я бяхме похвалили за това, то тя нямаше да мръдне още от това си положение. Сега не само че някои и отправиха/хме наистина конструктивна критика, ами и и казахме, че това е много под възможностите и, което би я накарло да поработи малко повечко следващия път, съответно да направи нещо по-добро като качество.
Друго - казваш, че силата на самата творба е поуката и. Да, съгласен съм, че тя е важна но нима тя се получила силно убедителна? Не е точно такава, каквато я четем по вестниците - "наркотиците са вредни, водят до пристрастяване, физиологически вреди и социално отдалечаване от останалите хора, проблеми в семейството, а освен това са и много трудни за отказване"? Аз лично не направих голяма разлика. И защо ли - защото всъщност нищо не ми въздейства особено много. Да, прочетох, че момчето е имало проблеми, че е забравило някои свои поставени принципи, че е било сърдито на целия свят, че заради това е прибегнало до нещо още по-лошо... Но какво от това? Такива неща четем всеки ден във вестниците и гледаме по телевизията, чуваме по радиото. Това което не можем да разберем от тях обаче са именно споменатите от мен "душевни терзания и борби на лирическия герой" или с други думи какво му е било на него, какво са му направили тези неща, защо се е обърнал към тях като източник на удоволствие или каквото там е търсел в тях. И именно на тях мисля, че трябваше да се наблегне, а това Фреш не е направила. Така нейната творба получава стойност като на вестникарска история, която не е нещо особено. И надявам се, разбираш, както и Фреш, че не сме искали да я обидим, а напротив, просто изразяваме, че не ни е харесало това което е написала и очакваме следващото и, което несъмнено ще е по-добро.
Така че моля те, не бъди толкова убеден, че сме убили ентусиазма на момичето да пише. Всъщност всеки прави лоши произведения. Всъщност са малко тези които въобще правят добри произведения. Фреш вече неведнъж е доказала, че тя е една от тях, така че едно слабо творение няма да се отрази ни най-малко лошо на уважението, което всички тук таим към нея.
Така че просто всичко което искам/е да кажа/кажем на Фреш е: "Упсех в следващото ти начинание!"
Любов и целувки от националното движение за свободно критикуване на творбите...

Може и да си прав Рекс,а и да не си,не смятам да развалям темата като споря с теб.Така че мир и нека да се надяваме че скоро ще видим нова творба.