Това ми е първия кратък разказ, така че не си пестете критиката
~Съдбата на Джанали~
Поредната серия от изстрели попречи на Джанали да се измъкне. Щурмоваците малко по малко наближаваха последното му убежище. ‘Трябваше още от начало да усетя, че има нещо нередно в цялата тази история’ помисли той след което с точен изстрел свали поредния щурмовак доближил укритието му. Тогава силен трус разтърси сградата и под ловеца се отвори дълбока цепнатина. Само това, че владееше някои аспекти на Силата му помогна да не се размаже на леда под него.
- Проклета ледена планета – изръмжа той и се затича по коридора в който бе попаднал, защото от процепа през който бе паднал започнаха да се сипят изстрели. Скоро излезе в зала от която тръгваха още няколко коридора. Прецени шансовете си, изруга тихо и се затича по един от многото. Не включваше допълнителна светлина за да не до забележат на къде е тръгнал. Сега разчиташе само на мекото сияние от фосфорисциращия лед. Докато тичаше в сумрака реши да си припомни какво го е докарало до това положение….
Поредния ден на Корусант отминаваше и ловеца на глави се беше отпуснал в един от позапуснатите барове на приземното ниво. Смучеше безразлично от чашата си с кореклианско бренди и се надяваше в скоро време да му се отвори работа, защото, въпреки че бе един от най-добрите в бизнеса напоследък не му вървеше и кредитите му баха на изчерпване. Малко преди да приключи със съдържанието на чашата си на масата му седна леко закачулена фигура, но от далече личеше, че е джедай.
- Имам малко работа за теб – каза закачуления.
- Да чуем.
- Искам да намериш една личност и да ми я доведеш жива.
- Звучи лесно, но се съмнявам. Какво й е специалното, та джедай да тръгне да плаща на ловец за да му свърши работата?
- Личността е в непознатите региони.
- Само толкова?
- Докато не разбера дали ще приемеш работата е само толкова.
Джанали. Усещаше, че нещо не е както трябва, но му трябваха кредити.
- Ще ти доведа личността, но ми трябва всичката налична информация.
- Това исках да чуя - отвърна закачуления, след което каза на ловеца всичко което знаеше за целта.
- Това ще ти излезе доста солено.
- Не мисля така - отвърна джедая и се опита да приложи майндтрик на Джаниали, но се провали.
- Ако бях слабоумен нямаше да съм сред най-добрите в тази професия, така че ако няма да плащаш може да се махаш и да потърсиш някой друг достатъчно луд за да ти свърши мръсната работа.
- Да.. Прав си. Ще платя - с тези думи закачуления метна пред ловеца половината от сумата.
- Виждам, че знаеш тарифата - наемника прибра сумата и стана от масата. След час вече беше в космическото прострабство и се готвеше за скок. Въведе дадените му от джедая координати. Пътуването щеше да отнеме време и той се отпусна удобно на пилотското място.
Преди малко беше излязъл от скока и сега оглеждаше системата при която се беше оказал. Координатите го водеха право към някаква доста заоблачена планета. Премина под облачния слой и се оказа над снежната повърхност. Докато оглеждаше за признаци на живот малко пред кораба му изригна вулкан. Джанали едва избегна лавата, но сега разбра причината за облаците. Скоро обаче това вече не го вълнуваше, защото зад него се бяха появили три TIE файтъра. С няколко маневри и доста тoчни изстрели свали два от тях, но третия се оказа по-добър в маневрите и скоро кораба на ловеца се носеше към земята. Катапултира навреме, но след сблъсъка от кораба му не бе останало много. Сред останките намери по-топли дрехи и оръжията си. Екипира се и тръгна в посоката в която беше изчезнал свалилия го файтър. Това, че са замесени имперските сили доста го разколебаваше, но въпреки това трябваше да продължи. Вече беше останал без кораб и връщане назад нямаше. След няколко часа бродене през ледената пустош най-сетне видя базата където трябваше да е целта му. Промъкна се незабелязан и проникна в базата данни на главния компютър. От там разбра къде точно да търси необходимата му личност. Ловко премина по ледените коридори без да бъде забелязан от охранителните камери. Стигна до спалните помещения и бързо намери това което търсеше. Влезе безшумно, но въпреки това не остана незабелязан. В стаята цареше пълен мрак който скоро бе раздран от мека червена светлина и тихото жужжене на светлинен меч наруши абсолютната тишина.
- По дяволите, не каза че е сит. Как се хваща жив сит! - изръмжа ядно и главно на себе си Джанали.
В отговор получи само тих смях. Светлината започна бавно да се приближава и изведнъж изчезна. Ловеца знаеше какво става и за това извади единствената си защита в случая. Леката светлина на синия светлинен меч засия тъкмо навреме за да парира атаката. Зае отбранителна позиция. Щеше да е безсмислено да атакува, защото подобно действие щеше да завърши с гибелта му. Той леко започна да се насочва към изхода. Ситът явно си играеше с него. Когато стигна вратата го спря леденостуден и същевременно много спокоен глас.
- Имаш дарба момче и се справяш доста добре за самоук. Присъедини се към тъмната страна и след кратко обучение ще можеш да се биеш така, че да побеждаваш.
- Предпочитам си неутралитета - отвърна остро Джанали.
Секунди след тези думи наемника тичаше с всичка сила към доковете, за чието местонахождение беше научил също от главния компютър. Там обаче вече го чакаха щурмоваци. Успя да се прикрие....
Да.... Това се беше случило, а сега бягаше в отчаян опит да спаси живота си, но коридора който бе избрал се оказа задънен. Обърна се и забеляза мрачна фигура на няколко мерта пред себе си. Жужженето на меч отчая тотално Джанали. Сега имаше само два варианта, да се предаде или да умре в опит да се спаси. Не.. Нямаше да се предаде. Живота му на ловец беше всичко за него и беше готов да умре, но не и да го пожертва. Задейства меча си и зачака. Скоро последва и първата атака. Сега вече се биеше истински, нямаше път за бягство. Двамата си разменяха удари блокираха атаки и се въртяха в смъртоносен танц. И двамата бяха успяли да ранят противника си, но едно грешно движение беше достатъчно на Сита за да довърши ловеца. Сега само една самотна фигура стоеше в лекия сумрак на тунела където до скоро се беше водила битка на живот и смърт.
), да не говорим, че този трябваше да гони