Вече три дни тя вървеше през джунглата.В началото вярваше, че е на прав път, но от три дена не бе зърнала храма дори веднъж и надеждата й се изпаряваше бавно.А и околната среда въобще не й помагаше да се ориентира.Имаше чувството, че колкото по-навътре върви, толкова по-мрачно и задушно й става.Комбинацията от покрива от растителност,жаркото слънце и влажния въздух караше капчици пот да се стичат по цялото и тяло.Целите й дрехи бяха подгизнали и прилепнали по тялото заради влагата, което я караше да изглежда още по секси.Капчици вода се стичаха по кичурите й коса ,продължаваха по бузите й и завършваха пътя си капейки от брадичката й.С себе си носеше двата си пистолета,раницата си,чието съдържани знаеше само тя,защото всички други любопитковци се бяха разделили с най-святото си,и едно мачете,с което си проправяше път през джунглата.а дали имаше и друго?Можем само да си представяме какво може да скрие под оскъдните си дрешки,освен физиката си.А физически,като изключи прелестите й,присъщи на модел,тя бе като акробат.Стегната,пъргава и страшно гъвкава.Тези нейни качества я бяха измъквали от ноктите на смъртта десетки пъти,и ако зависеше от нея-така и щеше да продължи.
Тя мълчаливо си проправяше път през гъстата растителност.Вече не си спомняше кога бе спряла за да си почине от това кастрене,за което Greenpeace биха я убили без дори да се замислят.Ако бе труженичка от някоя социалистическа партия сигурно щяха да я обявят за най-продуктивната им косачка.Такива мисли само я развеселяваха и й даваха нови сили да продължи.Но изведнъж през джунглата се разнесе рев.Лара замръзна на място.Това бе най-страшното нещо което бе чувала след рева на онзи Тиранозавър,който имаше неблагоразумието да и се изпречи на Южно-тихоокеанските острови.По страшното обаче бе,че рева звучеше повече като победен вик на войн,а не като нещо което би дошло от животно.Инстинктите я накараха да приклекне и да се прикрие зад един храст.Не че това би я спасило,но старите навици умират трудно.Тя се огледа бавно,изкара пистолетите си и се подготви за битка.Но втори вик не дойде,ревът си бе отишал така бързо както и бе дошъл.Все така бавно тя се изправи и направи няколко крачки,увери се че няма опастност и прибра желязото в кобурите.Издърпа мачетето от земята,където бе стояло до сега,и се приготви за следващия преход.
Последваха още няколко часа сеч,пот и мъки докато нещо във въздуха не я накара да спре.В началото не можа да разбере какво бе толкова странно,но в следващия момент забеляза,че кичурите и се движат от самосебеси.Имаше вятър!След три дена в задушлива среда свежия въздух и се стори странен,но и прекрасен.Тя бързо се насочи по посока на вятъра.Сечеше растенията с нова сила,превъзбудена от идеята че най-накрая бе стигнала храма.Но защо нищо такова не се виждаше през дърветата.Наистина ставаше все по-светло,но не се виждаше камък.Все пак тя продължи,дори и да нямаше храм там трябваше да е по добре от сегашното и положение.Тя вече тичаше с все сила когато инстинктите й пак я спряха.Този път й се стори,че чу мъжки викове,но те загръхнаха сякаш отсечени с нож.Последва странен гърлен звук,напомнящ и за Велосирапторите от островите,и всичко заглъхна.
Вече сигурна какво я чака тя тръгна към светлината бавно и предпазливо.След 10 минути,учудващо без никакъв контакт,тя излезе на осветеното място и чак сега осъзна ужаса.Нищо в това светло,открито място насред дърветата не бе естествено.Земята бе покрита с гилзи,гранати,парчета от дрехи,пълнители и някакви странни остриета,забити в почвата.А и мястото бе разкрито насилствено-всички дървета бяха на парчета и пръснати с другите останки.Сякаш бяха избухнали отвътре.Но това бе приемливо в сравнение с това,което имаше по дърветата около това място.Чак сега осъзна,че наистина бе чула мъжки вик и защо бе спрял така отсечено.На дърветата висяха около 7 трупа всичките одрани,всичките обезглавени и всички още пресни.Явно тук се бе разразила ужасяваща битка с катастрофален край за командосите.Лара огледа по-внимателно замята пред себе си и забеляза друг войник.Той за разлика от останалите все още бе невредим,като изключим че бе доста мъртъв.Крофт се наведе,хвана го за косата и надигна главата му.Саркастична усмивка се разля по лицето й.
- Е...този път Арни май не се е справил - изглежда това малко я забавляваше,но нямаше време за това сега.
Тя пусна главата му,която тупна в калта.Чак сега се бе замислила над въпроса защо той все още бе цял.И веднага се досети какво бе чула тичайки насам.Явно тя бе спряла разфасоването му,явно бе отвлякла вниманието на убиеца,сега тя бе плячката.Светкавично изкара пистолетите като преди това заби мачетето в най-близкото цяло дърво.Моментално след това чу отново гърления звук зад гърба си.Акробатичните й реакции веднага се задействаха и тя отскочи в ляво.Движението й пак я отърва на косъм,в момента в който оскочи тя усети свистене покрай дясното си ухо.Претъркаляйки се след скока тя се скри зад най-близкото й дърво и погледна към мястото,на което се намираше допреди секунда.Сега там бе забито още едно от странните остриета.Инстинктивно тя докосна мястото покрай което мина острието и усети,че сега десния и кичур коса липсвваше.
- Какво за бога е това-промърмори Лара и след това извика яростно-Как подяволите успя да ми отреже коса.
Нямаше отговор,само един сатанински саркастичен смях й отговори.Но той звучеше някак далечен и това само опъна нервите на Лара.Обаче не й остана много време да мисли над смеха,тя чу свистене което я накара да излезе иззад укритието си.Тя скочи назад и летйки видя как някаква синя светлина се заби стотни след скока й в злощастното дърво.Пред очите й то експлодира и горната му част започна да пада към нея.Веднага щом се приземи Лара направи няколко крачки в дясно и скочи за да избегне дървото.Тя се строполи в калта и удара я зашемети.Сигурна че това е края Лара остана да лежи,но смъртоносен удар не последва.Чу се само отново онзи рев,но сега звучеше ядосано,а след това го последваха човешки думи.
- Ще е удоволствие да те убия и да взема черепа ти,човеко.-Думите му звучаха страшно,яростно и неестествено,но се усещаше и уважение.-Отдавна не съм имал истинско предизвикателство като теб.Как ти е името човеко?
- Лара Крофт,но приятелите ми викат Томб Рейдър-отговори на свой ред Лара с известна доза сарказъм.- А дали ще мога да разбера твоето,приятелче.
- Ха,да кажем че няма да можеш да го разбереш,но може да ме наричаш Хищника през малкото живот който ти остава.
Хищника дори не бе свършил,когато Лара забеляза как като че ли джунглата се приближава към нея.Досега стоял на високо на едно дърво той я бе търсил с плазменото си оръди,но калта му пречеше да я прихване и се видя принуден да ползва копието си.С огромна сила той се отласна от клона и полетя към нея,разкриваики й се едва когато бе на три метра.Или поне така си мислеше той.Лара бе забелязала аномалията,която създава стелт генератора му,и веднага с циганско колело се отмести настрани.Щом застана отново на крака тя най-накрая зърна нападателя си в пълна светлина.Хищника бе около 2 метра висок с мускулесто хуманоидно тяло покрито с брони на бедрата,гърдите,предмишниците и подбедриците.И все пак те не ги покриваха напълно както веднага забеляза и Лара.Носеше маска покриваща лицето му,но въобще не изглеждаще да е само за защита като броните.На рамото си имаше мини оръдие,а на дясната ръка вместо броня имаше мини компютър.На гърба му стоеше нещо,което Лара определи като пушка,а в ръцете се държеше дълго копие.
Лара веднага вдигна пистолетите,но Хищника вече бе готов и тръгнал в атака.Разрази се схватка, в която Лара нямаше инициативата.Тя отбягваше атаките му без особени проблеми,но и неможеше да атакува.И затова вече отчаяна след поредната му атака тя скочи право към него и прескачайки го ритна в тила.Това й даде нужното време тъй като противника и залитна.Хищника бързо се окопити и се обърна към нея,тя на свой ред веднага се прицели в гърдите му и стреля.За нейно учудване нямаше никакъв ефект,патроните просто отскочиха от бронята и сега тя изоставаше,а Хищника замахна на момента и с два удара отсече дулата на патлаците й.Лара отчаяна пусна остатъците на пистолетите и скочи назад и застана за момент на рацете си.Точни тогава тя усети ,че е хванала едно от остриетата разпръснати наоколо.Веднага застана на крака,отнаво на ръце хващайки още едно,и пак се приземи на крака.Хищника бе на няколко крачки от нея и тя не се поколеба.Той замахна с идеята да й отсече главата,но тя се наведе и забоде остриетата в бедрата му.Учудващо те преминаха през броните и пронизаха плътта.От раните потече зелена течност,а Хищника се строполи на колене.Лара пъргаво се отмести настрани,а след това му застана в гръб.Противника и ревеше от болка и страх че идва края.Лара взе пушката от гърба му и я насочи към сърцето.
- Е изглежда не си имал такова предизвикателство...никога-изплю с ярост Лара и натисна спусака.
Над джунглата се разнесе предсмъртен вик,но веднага бе последван от смях.
- Глупав човек,нима мислиш че ще те оставя да се радваш на успеха си?-и той натисна няколко копчета на компютъра си преди да издъхне.Но дори и мъртъв той създаваше илюзията за победа.От компютъра се разнесе неговия саркастичен смях.
Лара веднага разбра,че нещо не е наред.Тя чу отброяването на таймер и мисълта й се проясни.Тя се обърна и започна да бяга към джунглата и минавайки покрай крайните дървета тя грабна мачетето.Бягайки си пробиваше път и не след дълго чу експлозия,а след секунда ударната вълна я повали и тя изпадна в безсъзнание.
Събуди се в болнична стая.Наоколо нямаше никой.Тя се опита да си спомни колко е спала,но не можеше и да предположи,след експлозията всичко и се губеше.Изведнъж отвън се чуха стъпки и тя веднага се престори на заспала.След половин минута вратата се отвори.
- Ето я генерал,спи откакто я намерихме преди три дни.Какво да я правим.
- Искам да я пазите,никой да не влиза,никой да не излиза.Искам я тук,тя е единственото обяснение за смъртта на хората ми.А и единствения заподозрян.
|
. Между другото, Хириу и Зануф са относително равнопоставени.
