Харесва ми всичко свързано с Диабло. Историята която си започнал е много изискваща. Все пак е по Диабло. Иначе започва интересно. Замисъла е добър, но ще видим какво става по - нататък и ще говорим тогава. Само по - длъжки неща нали?
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| "Diablo - The Rebirth" Project https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=25279 |
Страница 1 от 2 |
| Автор: | Reaf [ 13 Авг 2004 10:05 ] |
| Заглавие: | "Diablo - The Rebirth" Project |
Това е моя проект за книга по Диабло 2 оповаваща се възможно най-стриктно на историята на играта.Бих се радвал ако дадете мнението си за нея. ================================================================================ Беше типична,за тази част от годината,вечер.През повечето време валеше, а когато спреше,спираше само за час-два.Сякаш времето си правеше шега и спираше дъжда, за да даде на хората поредната капка надежда, че най-накрая небето ще се проясни и слънцето или луната пак ще грейнат над Северната земя. Продължителността на дъждовете обаче вече бе изцедила всяка надежда от повечето хора в Тристрам и те се бяха примирили с природата.Всеки от тях вършеше дневните си задължения,но настъпешели ноща повечето се оттегляха в гостилницата.Там те можеха да хапнат, да пиинат, а също така да си починат слушайки историите на Декард Кейн за Трите първични злини. И тази вечер не бе по различна.В гостилницата се чуваха радостни възгласи и смях.Тракаха прибори, удряха се пълни бокали, пращяха дървета в камината.В целия този уют се бяха събрали хора от всякакъв вид.Присъстваха търговци, занаятчии, замръкнали и гладни пътници, авантюристи.Но точно тази вечер гъмжеше от войници от редовната войска, наемници и новобранци.Всеки от присъстващите бе там по свои причини - едни бяха дошли по търговия, други в търсене на съкровища, трети за да служат на краля.Но едно ги обвързваше,те всички очакваха историята на Кейн с нетърпение.В началото повечето бяха заети с вечерята си, но с напредване на времето празните чинии ставаха все повече, но никои не си тръгваше.Хората ставаха все по нетърпеливи,по-голямата част от тях вече стояха на масите си само с бокал пиво и чакаха.Дори разговорите осезаемо намаляваха и с времето заглъхваха.Най-накрая един млад,видимо без бойно кръщение, войник се провикна от една от краините маси. -Кейн, старче, хайде.Не ни карай да чакаме повече.Разкажи ни историята си. Всички застинаха, никой не говореше, никой не помръдваше, настана гробна тишина.Сякаш някой бе изрекал ужасно проклятие и бе вкаменил всички.Истина бе че всички чакаха Кейн, но никой не бе толкова глупав да се обърне към него така, а още по малко по този неуважителен начин.Сега всички просто чакаха и се чудеха кой бе този глупак.Тишината бе нарушена от една прегърбена, видимо на стар човек, фигура.Тя се размърда и започна да се обръща към присъстващите.Старецът носеше сиво-кафява роба с качулка на раменете.Лицето му бе обрулено от времето с тъмна, набръчкана кожа.Сякаш бе работил под жаркото слънце с години, но разбирасе това бе невъзможно поради факта, че той се подпираше не тояга за да стои прав.Почти нямаше коса, а малкото която му бе останала вече бе снежно бяла като мустаците му.Сега когато се бе обърнал всички можеха да прочетат гнева по лицето му. -Виждам, че ти е забавно момче-проговори той с по-спокоен глас, отколкото очакваха повечето, но гневната нотка също си бе на място.-Изглежда, ти и повечето от останалите сте тук, за да се развеселите с историите на един стар глупак. Войникът сведе глава засрамен, както и голяма част от хората в гостилницата.Този акт на уважение изглежда омилостиви Кейн и той продължи -Но...все пак ще Ви разкажа това което искате да чуете-сега гласа му бе спокоен и звучеше някак бащински.-Може пък да научите нещо! И той започна бавно да разказва историята, в която имаше повече истина, отколкото те можеха да си представят. |
|
| Автор: | Riven [ 13 Авг 2004 10:36 ] |
| Заглавие: | |
Харесва ми всичко свързано с Диабло. Историята която си започнал е много изискваща. Все пак е по Диабло. Иначе започва интересно. Замисъла е добър, но ще видим какво става по - нататък и ще говорим тогава. Само по - длъжки неща нали?
|
|
| Автор: | Reaf [ 13 Авг 2004 10:44 ] |
| Заглавие: | |
То това е само част от пролога.Ако трябва да напиша цялата книга ще отнеме година най-малкото.Засега съм зацепил на следващата част от предлога и ще отнеме малко време.Ще поживеем и ще видим.Може и Act I да ре6а да ви напиша. |
|
| Автор: | weenie111 [ 13 Авг 2004 17:05 ] |
| Заглавие: | |
Горе - долу добре. Не е лошо, но е прекалено кратко, мощеше да напишеш нешто по дълго и след това да го пуснеш. Но все пак е добре. П.П. Кога да очакваме продължението 
|
|
| Автор: | Head_HunteR [ 13 Авг 2004 20:20 ] |
| Заглавие: | |
Ами добра ти е идеята ама имам един въпрос: ти историята на Кейн знаеш ли я. Защото тя започва още преди Диабло 1. Съмнявам се, че той може да опише всичко точно както е било, защото: 1. Дълго време е в плен на лошите 2. Не придружава главния герой, а си седи в града, където е в безопасност. Ето защо се съмнявам, че той може да опише достоверно събитията, които се случват в Диабло 2. Може би героят, който разказва трябва да е друг. Може би самият герой, който се е справил с диабло и братята му трябва да разказва. |
|
| Автор: | Oblivion [ 13 Авг 2004 20:28 ] |
| Заглавие: | |
по диаволите тоя hunter го каза толкова добре 4е 4ак ме накара да се замисля доста е прав в това което каза най сетне ви6дам в ниакои истински геимър!!! |
|
| Автор: | Reaf [ 14 Авг 2004 07:33 ] |
| Заглавие: | |
Kейн няма да разказва самата история на играта, но това ще го разберете по-нататък.И все пак замислете се дали той щеше да е разказвач след като Тристрам бива сринат с замята.А и аз обещах да се придържам към оригинала доколкото ми е възможно и като се замисля май пак ще трябва да изиграя играта. |
|
| Автор: | Reaf [ 14 Авг 2004 10:45 ] |
| Заглавие: | |
Ето го и продължението.Мисля че този път е по дълго.Дано да Ви хареса. ================================================================================ Дъждът се сипеше и сипеше,като че ли нямаше край, небето се раздираше при всеки гръм предшестван от светкавица.Облаците се простираха докъдето му видят очите, но това не го притесняваше ни най-малко, точно обратното.Акел бе свикнал с тъмнината.Тя му донасяше блажено спокойствие.Спокойствие, че никой от Божествените войни Ангелите не можеше да го види.Ангелите, как ги мразеше, сякаш някога ги бе познавал, сякаш някога ги бе виждал,сякаш някога се бе сражавал с тях.А дали бе така?Какъв е той?Акил постоянно си задаваше тези въпроси, но те избледняваха в съзнанието му бързо.Единственото което го интересуваше в този момент бе да стигне там.Но къде бе това Там.За къде бе тръгнал, кога бе тръгнал той не знаеше.Единственото което го караше да продължи бе, че в дъното на душата си той чуваше глас коийо му казваше:"На прав път си ,продължавай.Ти вървиш към съдбата си".И той му се подчиняваше сляпо, сякаш тялото,разсъдъка,гласа му вече не служеха нему.А в неговата слабост каретата продължаваше невъзпрепятствана. С дните, седмиците прекарани в път той неусетно се променяше.С себе си носеше бронята,щита и боиния си скептър,които странно му напомняха за отминалия му живот и за някакъв орден,в който най-вероятно бе служил.Но в тях имаше нещо странно,което го объркваше.Къде баха символите на ордена,защо липсваха,като че ли някой ги бе осквернил и то само с пръсти.По това което можеше да различи вероятно те са били кръстове.И защо като че ли изпитваше болка всеки път щом ги докоснеше,щом ги погледнеше.Сякаш част от него изгаряше само от присъствието на тези предмети.Той ги захвърли в другия край на каретата,възможно по далеч от себе си и се облегна назад.Той се отпусна и започна да се отдава на уюта в сухата карета.Загледан в прозореца той започна даси припомня лица.Видя лицата на две жени и един мъж,които разпозна като свои приятели.Видя ги как се смеят,как се забавляват и на него почна да му става някак все по-хубаво.След това вида същите хора,но сега те бяха по-сериозни.Всичките се бяха озовали,по някакъв странен начин в доспехи.Всеки държеше оръжие покрито с кръв и целите бяха покрити с рани.Но имаше нещо странно.Кръвта,тя му изглеждаше толкова истинска,толкова позната,че чак можеше да я вкуси.Това бе неговата кръв.Усети как в него се надига ярост и следващото което видя бе другарите си мъртви, и това му хареса.Изпитваше неуписуема радост.Изведнъж водата,която се стичаше по прозореца стана червена и започна да искри.Течността странно му напомняше за лава.Тя почна да се стича към телата на мъртавците и щом ги докосна от тях се изтръгна ужасяващ стон. Акел се сепна и видението изчезна.Лицето му изведнъж стана по - угрижено, по-мрачно.Съзнанието му почна да крои планове.Но чии бяха тези планове и защо не ги запомняше.В съзнанието му изникваха места които той не бе виждал и все пак те му се струваха така познати.Той видя места,от които при нормални обстоятелства би се ужасил,но сега те дори не му направиха такова впечатление.Дори на лицето му се появи саркастична усмивка и постепенно той се унесе. Съзнанието му почна да лети и постепенно набра скорост.Скоро летеше по бързо и от вятъра.Той прелетя Северните земи,мина покрай Източната порта и навлезе в пустинята Арнанок,и продължи по посока на морето.Приближавайки морската ивица скоростта намаля и той сякаш се рееше над някакъв град.Градът му се стори познат ,но нямаше време да го разглежда.Изеднъж се спусна разко надолу и влезе в най-голямата сграда-дворецът.Нещо не бе съвсем на място.На входа нямаше стражи,по улиците нямаше хора,нито пък в двореца.Но не му остана много време да мисли над това.За секунди той бе преминал всички подземия на палата и незнаино как се бе озовал на някакво много странно място.Но и тук съзнаието му не позволи да разгежда.В един момент препускането спря и той видя пред себе си книга.Тя бе отворена и в нея бе изрисуван някакъв странен занк,който Акил не разпозна.След секунди съзнанието му отново се стрелна,но този път с такава скорост ,че всичко около него се разми.Когато спря той се намираше в някакво огромно помещение осветявано само от факли.Фклите изглеждаха на стотици години, но все още всички горяха и хвърляха достатъчно светлина,за да може Акил да прочете постените името на Тал Раша.По стените на помещението бяха изписани още много думи,които той прочете придвижвайки се към центъра на гробницата,но не можа да разбере нито една.След секунди вече стоеше в центъра,а пред него се извисява огромна скала,която стигаше до тавана.Но тя не бе там просто ей така,Акил вече бе забелязал,че за нея е прикован някой или нещо.И без да разбира защо той изпитваше състрадание към това нещо,а знаеше цялата история за Тал Раша.Изведнъж прикованата фигурата се размърда и му проговори. -ТИ,ти си тук?Моля те помогни ми,знам че си тук,Усещам те.Ти трябва да ми помогнеш братко,ние трябва да си върнем това,което е наше-в гласа му се четеше такава ярост, но и такава мъка,болка. Акил бе ужасен.Брат,той негов брат.Изведнъж това му се стори толкова нормално.Той се почувства така добре,че е открил брат си,когото усещаше че е търсил стотици години.Изведнъж всичко бе нарушено от гласа на някои. -Госпоарю,госпоарю събудете се-гласа му бе познат.Бе на неговия слуга Филан.-Госпоарю пристигаме в Тристрам. Това бе всичко,което бе искал да чуе.Вече буден той не беше онзи Акил,който бе преди да заспи,онзи който все още се бореше.Сега той бе друг,по-силен,по-могъщ. -Много добре Филан,оведоми ме като стигнем пред гостилницата. |
|
| Автор: | Paladin of Innos [ 14 Авг 2004 13:06 ] |
| Заглавие: | |
Да харесва ми Много ми харесва! молиа кажи какво станало после молиа!!! |
|
| Автор: | Oblivion [ 14 Авг 2004 23:12 ] |
| Заглавие: | |
reaf братле имам една молба виж моя разказ и ми кажи дали ти харесва ама чесно тоя за амазонките щото твоя много ме кефи без майтап!!! |
|
| Автор: | Reaf [ 17 Авг 2004 19:42 ] |
| Заглавие: | |
10x.Скоро иде продължение.Как точно се казва Темата ти Лорде? |
|
| Автор: | Reaf [ 19 Авг 2004 07:20 ] |
| Заглавие: | |
Ето го и продължението.То доста се забави,ама така като гледам няма голям интерес.Така че ако този път няма много отзиви най-вероятно ще прекратя.Поне да ми бяхте казали какво не Ви харесва. ================================================================================ -От началото на времето нашият свят,света на смъртните,съществува между Ада и Рая.Той винаги е бил и все още е причината за вечната война помежду им.След създаването на трите свята било решено смъртните да не бъдат завладявани поради една проста причина.Незнайно точно как душите на умрелите хора отивали на едно от двете места след края на земния си път,като подкрепление за "Вечната война" между демони и ангели.Но с течение на времето загадката била разкрита.Къде ще отидат умрелите след смърта си зависело от постъпките им през живота.Ако някой вършел само добри дела той отивал в Рая,а ако вършел само злини горял в Ада.Разбирасе двете страни не останали безразлични към това разкритие.И тогава започнала пропагандата.И двете страни имали свои избранници на Земята,пред които те се явявали в своята пълна мощ,като по този начин те целяли да го направят свой проповедник.По този начин възникнали религията и атеизма.Религията,без значение каква,проповядвала подчинение на един или повече богове и изпълнението на неговите правила.Това била пропагандата на Рая.Те позволявали вярата на повече от един Бог,защото всъщност всичко било една игра,която те манипулирали както искат.Основните принципи били добротата,състраданието,отзивчивостта и лоялността,които присъствали във всички религии.От своя страна атеизма бил пропагандата на Ада,той проповядвал неверието в Богове.Важен бил индивидът и неговите цели.И неговите основни принципи били властолубието,алчността,победата и успехът на всяка цена.Разбирасе в началото и двете проповеди нямали много последователи и изглеждали безполезни,но с течение на времето набрали сила и подкрепленията потекли с нова сила.Не минало много време и една от двете пропаганди надделяла.Адът започнал да губи позиции на земята,а и с това все повече и повече битки.И веднага последвало следващото решение от страна на Пъклените господари.В пристъп на ярост те решили да нападнат света на мъртвите и да го завладеят с отрики бойни действия,виждаики в това единственото си спасение.Но за това се изисквало още време за подготовка,а самото решение довело до техния погром. Тук той спря за малко своя разказ и се огледа бавно.Всички го гледаха залисани,сякаш някой ги бе хипнотизирал и те бяха готови да изпълнят всяка негова команда.От интерес всички бяха забравили за дейностите си.От началото на разказа никои не бе надигал бокала си,никои не бе опитал гозбата си.Поръчките бяха секнали и дори и собствениците,слушали историята стотици пъти,слушаха в захлас.Навън се бе разразила виелица и дъждът бе станал на сняг.Всички бяха толкова омаяни до толкова,че никой не бе усетил промяната.Дори при настъпващия студ не се бяха сетили да разпалят дървата в камината,стояща посредата на помещението,и сега цялата стая бе притъмняла,а това придаваше злокобен вид на лицето на Кейн.Цялата тази обстановка вселяваше страх и уважение към разказвача каквото присъстващите не си и бяха помисляли,че могат да изпитват,а това ги караше да очакват продължението му с покорност. -Но това не разказ за "Вечната война".Тя не може да бъде проследена или разказана от никой смъртен,дори и да умее да описва знанието си в свитъци.Не това е историята на Лордовете на Ада и тяхното падение. Както знаете Ада е светът на демоните,ужасите,огъня и страшния съд.Там горят всички грехове на човечеството обречени на вечни мъки.Това ужасяващо кралство се управлявало от трима братя,стоящи на трите огнени трона,изковани със сътворяването на Световете.Странно е че на такова място може да съществува любов,дори и братска,но все пак тя била силна между тримата братя,и това помагало в тяхното управление.На първия огнен трон стоял първия от тримата,а и може би най-силния от тях.Това бил Бейл,Лорда на Разрушението.Той бил могъщ магьосник посветен в черното изкуство,но също така се отличавал с най-добро стратегическо мислене,и за това той бил най-важен за елиминиране.На втория трон стоял втория брат Мефисто,Лорда на Хаоса.Той като брат си Бейл бил магьосник,но не и толкова могъщ.Това негово качество се компенсирало от перфектното му командване на бойното поле,където бил непобедим пълководец,предвождащ най-елитния демоничен легион.На третия трон стоял най-малкия от тримата братя,а именно Диабло-веднага щом чуха това име всички настръхнаха и се размърдаха,но след секунда се хипнотизираха отново.-Той бил с най-слаби магически способности от тримата,но дори и малкото,които имал перфектно комбинирал с уникалните си бойни умения.Лорда бил единствения,който се биел рамо до рамо с демоните и от когото най-много се опасявали ангелите.Лордовете управлявали Ада от неговото създаване и единствените правила,които създали били прости.От обречените си поданици те изисквали само две неща,вечна лоялност и задължителна победа,и ако някой ги нарушал го очаквали крайни мерки.Но на място на което се събирали душите на бивши тирани и крале,вечно желаещи власт,лоялността била проблем.Истина е че повечето демони са безмилостни и безчувствени,но тези които приживе си били сами господари,а и в повечето случаи не само на себе си,постоянно крояли планове за преврати.Надявайки се те да станат господари на Пъкъла и подтиквани от желанието си за власт,те не обмисляли действията си и никога не дочаквали удобен момент.Това водело до техния неуспех,бързо разкривани и заловявани те имали ужасяваща перспектива за остатъка от вечността.Ако докато на бойното поле умираш покосен от ангел,в случай че не успееш да извоюваш победа,то в Ада не можеш да бъдеш убит отново.Единствения начин,по които Лордовете можели да накажат провинилите се бил с вечни мъки за назидание на останалите.И така вървял реда до пристигането на Белиал в Ада.Приживе той бил крал на Северните земи,възкачил се на трона чрез измама.С помоща на това си умение той бързо се изкачил в стълбицата на йерархията,оцелявайки през хиляди битки,и скоро станал най-доверения лейтенант на тримата братя.Но Белиал въобще нямал намерение да си остане такъв,целта му била да стане Новия Господар на Ада.Опознавайки господарите си и следейки военните действия от близо,той бил главната причина за решението на братята за завладяване на Земята.Знаейки че ако приемат това ще му даде нужното време той изложил плана си пред тях.Разбирасе усещайки,че губят войната Лордовете се съгласили без дори да се замислят над проблемите и започнали подготовка за атака.Белиал веднага се възползвал от ситуацията която бил планирал стотици пъти в главата си.Тайно отишъл при Бейл и му изложил план за сепаративно начинение.Той предложил на Лорда на Разрушението да нападне Лут Голейн,вселявайки се в тялото на великия маг Тал Раша,увеличавайки стократно силите си по този начин.Без да се замисля много,Бейл си присвоил плана и пристъпил към изпълнението му,като дори не се замислил над спънките в него.Най-голямата от тях била,че трябвало той да бъде първата вълна без никакво подкрепление.И все пак той изпълнил плана точно както трябвало.Какво станало след това не се знае точно,знае се единствено,че паладините от Лут Голейн разкрили Бейл,и незнаейки как да отърват мага,те го затворили в тайна гробница в пустината Арнанок,като го приковали с магичен камък за скалите в гробницата.Безпомощни,братята на Бейл продължавали да подготвят инвазията на горния свят,но не след дълго Мефисто бил оплетен по същия начин от Белиал.Този път той трябвало да атакува Кураст.По план обаче той щял да ползва елитния легион,състоящ се от немъртви.Но той не знаел,че джунглите около Кураст се обитавали от последователи на Ратма,познати още като некроманти.Некромантите били господари на смърта и живота,и лесно се справили с елитния легион и МеФисто.Следваики примера на паладините от Лут Голейн те затворили Лорда на Хаоса в един от каменните си храмове,отново ползвайки камък.По този начин Белиал се отървал от двамата по-силни братя и вече се досещал как да отстрани и третия.Наблюдавайки хората,той решил че е време за атака.С предложение към Диабло за поход за освобождение на братята му той отприщил злото над Земята.За да направи всичко още по-достоверно предложил атака откъм слабите Северни земи.Диабло бързо ги завладял,както може някои от вас да знаят,и продължил към Арнанок.Но за негово нещастие хората обединили силите си и му се противопоставили.В цялата тази война се отличили четерима героя,две жени и двама мъже,които отблъснали Диабло чак до тук,да тук в Тристрам,и го сразили с помоща на поредния магичен камък.Според това,което знам камъка се пази на тайно място,пазено от капани и магии,под Тристрам.А героите...аз ги познавах и четиримата.Трима от тях вече се споминаха,но от тях остана най-силния,паладина Акел.Той бе този който срази Диабло с камъка.И до ден днешен не знам къде е,но усещам че още е жив. В този момент вратата на гостилницата се отвори.Отвън нахлу студен въздух и разпали камината по-силно отколкото всеки бе очаквал.Снежинки нахлуха овън и измокриха прага.Там стоеше мъжка фигура.Тя бе облечена в черна роба с качулка нахлупена на главата.Светкавиците проблясващи зад нея в небето я караха да изглежда още по-черна и страшна.Качулката не позволяваше на светлината отвътре да огрее лицето,сякаш робата бе пропита с магии,а това плашеше все повече и повече присъстващите.В ръцете си мъжът държеше меч,но така сякаш меча тежеше ужасяващо.Тайнствения пътник постоя минута на вратата,а после с бавна крачка запристъпва към камината в центъра. |
|
| Автор: | Riven [ 19 Авг 2004 13:46 ] |
| Заглавие: | |
Става все по - интересен разказа ти. Давай по - бързо продължението, че нямам търпение да видя какво точно ще стане. |
|
| Автор: | Soulharvester [ 21 Авг 2004 21:44 ] |
| Заглавие: | |
Тръпнете хора ,Реаф каза че до два три дни ще пусне продължение.  
|
|
| Автор: | Reaf [ 25 Авг 2004 23:08 ] |
| Заглавие: | |
Ето го и продължението или по-точно края.С тази част свършва пролога.Нанесъл съм и някой малки корекции в предишните части за да са максимално достоверни и да се свързани помежду си правилно. ================================================================================ Тристрам.Най-накрая приближаваше целта си.С месеци бе пътувал към това място.Мястото,което мразеше от дъното на адската си душа.Но защо отиваше там,нали целите му бяха други,брат му го чакаше.Това не бе от никакво значени,не и сега.Сега бе важен града.Щом силите го влечаха натам значи там и щеше да отиде.Размишлявайки над това той се отпусна и усети умората.Странно,нали досега бе спал.Само преди минути слугата му го бе събудил.Явно видението бв изцедило физическите му сили и бе време за нова почивка,и този път по възможност необезпокоявана.Притвори очи и освободи съзнанието си от всички тревоги,не минаха секунди и той вече беше заспал. - Светлина! - гласът му отекна в нищото. - О не,това нищожество сънува. Беше се озовал в съня на гостоприемника си.Всичко наоколо бе тъмно,черно.Нищо не се виждаше.Само около него имаше светлина,която изглежда идваше от горе.Погледна нагоре,но източника й не се виждаше,и там всичко бе като наоколо - черно. - Жалки хора,защо сънищата им са толкова семпли - прокънтя гласа му с яд.-Защо не сънуват по-приветливи места,къде са огньовете,къде са пепелта,виковете ,стенанията,безличните души.Защо ги НЯМА. - Защтото така пожелах аз. От тъмнината прокънтя чужд глас,познат глас,разярен глас.Идваше откъм гърба му и той се обърна рязко.От чернилката излезе човек. Веднага и него го обля тайнствената светлина.Мъжът бе облечен в доспехи,на които бе изобразен кръст.В лявата си ръка държеше щит,а в дясната боен скиптър.Същите които по последен спомен стояха в другия край на каретата. Гледката го накара да иръмжи и извърне поглед. - Ха,знаех си - отбеляза с присмех мъжа - неможеш да издържиш на гледката,нали.Знаците Божи тук са си намясто и те изгарят. Но неговото високомерие го изнерви,как си позволяваше да му говори така,с такава надменност.Не знаеше ли кой е той,да не би годините съжителство да се бяха отразили на разсъдъка му.Е това не беше от значение,време бе той да си получи заслуженото.И демона се изправи в цял ръст и го погледна с изгарящ поглед. - Значи,човеко,все пак си осъзнал истината или поне части от нея - изрева той. - Надявах се да не се случи,но това не променя нещата. - О,не ги променя ли? - отвърна война със сарказъм. - Е може и така да се каже,защото това не само ще ги промени,а и ще ги постави по местата им. - Така ли,и какво смяташ да направиш Акел,как смяташ да ги подредиш. - Веднъж вече те победих,смятам да го направя отново. С тези думи Акел се затича към него с всичка сила,готов за битка.Но демона не смяташе да стои безучастно.Той бавно вдигна ръката си и я насочи към нападателя.Дланта му просветна в синьо,а Акел замръзна на място.Той бавно свали ръка и се приближи. - Жалък паладин.Нима мислиш,че ти,сам,можеш да ме победиш - демона говореше толкова разярено,че всичко около тях се тресеше,сякаш всеки момент ще се разпадне. - Ти май не разбираш,преди бяхте четирима,но сега,сега си сам и няма кой да ме разконцентрира и да спре магиите ми.Мога да те държа в плен с векове.А и вече е твърде късно,след часове походът ми започва и няма да позволя на някакъв си поклонник на Закарум да ми попречи.Виж,ако ми се бе опълчил по-рано може би щеше да имаш шанс,но ти си едно нищожество и бе заслепен от триумфа си.Толкова бе сигурен,че никога няма да се върна,че осъзна всичко чак сега,твърде късно. - Тогава ме убии - изкрещя в очаяние Акел - не искам да живея така.По-добре да се пържа в Ада,отколкото да ти помогна. - О,не се треважи - изсмя се демона - и за това има време.Ако все още не си го осъзнал ние сме две души и двамата сме нужни на това тяло.Ще "живееш" докато си ми нужен. Демона се смееше над безпомощния си противник,радвайки се на първата си окончателна победа от толкова години насам.Така и се събуди,смеейки се с всичка сила със собствения си глас.Но реалността секна еуфорията му.На вратата на каретата стоеше Филан,с изплашен поглед и незнаещ какво да прави.Колкото и силен да беше,демона знаеше,че не трябва да рискува.Ако слугата му разбереше истината едва ли щеше да остане с него.Ами ако избягаше.Той със сигурност щеше да предупреди всички за съдбата им.Не това не бива да се случва. - Да Филан,какво има? - запита демона с спокоен глас слугата си. - Пристигнахме ли вече. - Ннне господарю,тук съм защото Ви чух да говорите с някого и да се смеете. - в гласа му се усещаше уплаха. - Било е само сън Филан,сънувал съм.Всичко е наред,не е нужно да се притесняваш,а и аз също с такъв грижлив слуга. - демона се опитваше да го успокои по всякакъв начин и дори измести темата. - Кога ще пристигнем пред гостилницата? - Ние вече сме в града господарю,много скоро ще сме там - отговори вече по-спокоен Филан. - Много добре,можеш да се върнеш към другите си задължения. При тези думи Филан си отиде,а той погледна през прозореца.Беше тъмно и нямаше никой,явно никой не бе чул смеха му.Това бе добре явно никой не бе разбрал за пристигането му.Междувременно дъжда се бе обърнал на сняг и бе натрупал леко по земята.Навън се извиваше виелица.Той се прибра спокоен в каретата и се отпусна. - Трябва да намеря начин да се отърва от Филан,това жалко мекотело знае твърде много.Е за негов лош късме няма да преживее ноща. **** ***** **** След около десет минути каретата спря и Филан се върна при прозореца. - Пред гостилницата сме,какво да направя сега господарю - попита с покорен глас слугата. - Нищо,просто чакайте тук,няма да се бавя. Той се обърна на другата страна и хвана дръжката на меч.Акел го бе носел,защото бе игубил спосбноста да ползва своите оръжия,които му причиняваха болка.Меча не му бе нужен вече,но той знаеше точно как да го ползва.Дигна го и излезе на смразяващия въздух.Виелицата се бе развихрила с всичка сила,сякаш предусещайки бъдещето.Той отпусна меча като го остави да се сурка по земята и се запъти към вратата на гостилницата.Достигна я бързо и я отвори,а гледката го изуми.Гледайки отвън никога не би предположил,че вътре има толкова хора.От прозорците се процеждаше толкова малко светлина,че според него вътре имаше не повече от шепа хора.Но оварянето на вратата разпали камината и обля в светлина истината.Вътре се бяха събрали десетки хора и повечето войници.Той остана на прага оглеждайки всички любопитни лица гледащи сега към него.Нито едно не му се виждаше познато,но изведнъж погледа му се спря върху един старец стоящ на бара.Да той познаваше стареца.Сега всичко му стана ясно.Това бе причната да дойде тук.Хорадрийския мъдрец,Декард Кейн го бе отклонил от пътя му на изток.Прецени внимателно ситуацията и бавно тръгна към центъра на помещението.С неговото раздвижване,дори и леко уплашени,хората изгубиха интерес към него и започнаха да обсъждат нещо.Вървейки той чуваше как всички си говорят за едно и също нещо,което му привлече вниманието. Всички си приказваха нещо за демони и ангели,никога не бе очаквал такова нещо,хората да приказват за такива неща.И тогава чу един от войниците. - Представяте ли си,Диабло,Лорда на Ужаса,сломен от четирима смъртни и то тук,под Тристрам.Явно не е бил толкова "ужасен" щом е бил победен само от четирима,а? Той усети как гнева в него се надига.Така и така бе решил да избие всички за да се добере до Кейн,но сега щеше да отреди място на тези глупаци в Ада,където ще се пържат навеки,редом с предателите.Стигна на няколко крачки от огъня и се поддаде на гнева.Изпусна меча,който издрънча на пода,но никой не обърна внимание.Усети как древните му сили се възраждат,а тялото му започна да се гърчи от болка,то не бе способно да идържи на такава мощ.Но той се напрегна и прошепна няколко заклинания.Веднага от огъня изкочиха няколко малки огнени демона и се затичаха в различни посоки,оставяйки огнени дири след себе си.Хората наоколо се сепнаха от разговорите незнаейки какво точно става.В следващия момент на няколко места от пода се разхвърчаха трески от гредите и се образуваха дупки.Някой от войниците изкараха оръжията си готови за битка,но гледката ги ужаси.От дупките изкочиха създания,които нямаха крака и стояха на ръцете си,влачеха туловището си по земята,нямаха очи,а устите им бяха изпълнени с множество жълти,криви и остри зъби.Последваха ги изкрящи светлосини змиеподобни същества,които започнаха да се реят около тавна,сякаш чакайки заповед за атака.Но не и войниците,те не се замислиха и атакуваха,но като че ли за тяхно назидание от огъня в камината се изправиха три скелета стиснали двуръките се мечове.Бавно прескочиха преградата на кръглата камина и стъпиха на дървения под.По оголените им кости все още танцуваха пламъци,а огъня в очните им кухини ги правеше още по зловещи.С тяхната поява започна атаката и на другите на демони.Остриета се срещнаха с зъби,мечове изкряха и дрънчаха при всеки сблъсък между немъртвите и хората.Но докато от скелетите и флеш бийстовете можеш да се спасиш като ги блокираш,то от адските змии няма спасение.Те преминаваха през телата на злочастните бойци и ги убиваха на място,оставяики голяма кървяща рана на мястото през което минеха.За минути съотношението бе обърнато.Войниците губеха все повече хора,а никой от демоните не бе сразен.В целия този ужас новодошлият стоеше посредата и гледаше касапницата вече възстановил се.Той гледаше и се наслаждаваше на всичко това,някак му напомняше за дома.Огъня от малките огнени демони се бе разпрострял и сега цялата сграда му напомняше за неговото Убежище на Хаоса.Но спомените му бяха прекъснати от действията на демоните му.Досега заети с войните те не бяха забелязали Кейн,но сега нямаше нищо което да им попречи и те го бяха обградили. - Не,спрете - заповяда странника и демоните спряха. - сам ще се заема с него,искам го жив,за сега.Идете и избиите всеки в града,като се погрижите да започнете с тези около каретата отпред.А скелетите да се върнат в Ада Демоните веднага се подчиниха и с изумителна скорост излязоха навън.След секунди от там се разнесоха викове.Скелетите се затичха към камината и момент преди да я стигнат от нея изригна огнен стълб,в който те скочиха и се разпаднаха.Щом от тях не остана и костица огъня се успокои,а единствения демон останал в гостилницата се обърна към Кейн и му заговори. - Е Кейн,най-накрая те намерих - изричайки тези слова той свали качулката на робата си. - Сега знам защо съм тук.Помниш ли ме Кейн? - Акел - с изумление се отрони от устата на Кейн - Как направи всичко това,как призова тези демони?Защо? - О,това ли? - и Акел се огледа. - За това ми помогна едно малко нещо. - и той бръкна в робата си и извади блестящ червен камък,който запулсира страховито. - Познато ли ти е?Мисля че да,нали Кейн. - Душевния кристал!Но как,той трябваше да е под Тристрам.Акел ти не трябва да го държиш,той... - Млъкни старче! - прекъсна го демона - И спри да ме наричаш Акел,мисля че много добре знаеш кой съм,но нямам време за игрички. - Диабло - се отрони с мъка от устата на Кейн,сякаш света бе свършил. Демона го хвана за врата и го дигна в въздуха,учудвайки дори и себе си.Явно заклинанията му бяха върнали част от силата и го баха направили по издръжлив. - Кажи ми сега,живи ли са? - Кой? - попита недоумяващ мъдреца,задушавайки се. - Тези които ме победиха преди,приятелите на това жалко тяло.Кажи ми и ще те оствя жив.Ти вече не си пречка и без това не ти остава много живот. - Нали не мислиш,че ще ти кажа,или годините в този камък са ти се отразили. - опълчи се Кейн - Не си улесняваш положението старче,принуждаваш ме да използвам сила. Диабло го пусна и изрече някакво заклинание.На момента на вратата се появи един от флеш бийстовете. - Доведете ми пленик. - заповяда Лорда и зачка.След около минута демона се завърна с една жена и застана пред господаря си.Жената падна на колене и започна да се моли,но демона изсъска и тя замълча уплашена.Диабло се обърна и вдигна Кейн. - Е Кейн,готов ли си да жертваш живота й. - Кейн го изгледа с мъка и въздъхна безпомощно. - Така си и мислех.Сега казвай,живи ли са,и двамата ще оживеете. - Не,всички вече са в Рая - отговори с болка Кейн. - Е видя ли колко е лесно - изсмя се демона и се обърна към флеш бийста. - Прави каквото искаш с нея,а него,него го оставете да изгние в някоя клетка. Демона само това и чакаше.Нахвърли се върху жената,която вече бе осъзнала съдбата си и просто плачеше тихо,и заби зъбите си във врата й,разплисвайки кръвта й наоколо.Жената успя само да изпищи за секунада преди демона да прекъсне гласните й струни.След това устата й стоеше отворена,но от нея не излизаше звук,а само кръв.Диабло обърна гръб на всичко това и се запъти към вратата.Стигна на прага и погледна снега пред него.Целият бе пропит с кръв.Надигна поглед към града.Сега целият гореше,тук там се виждаха сцени на брутална смърт на фона на пламъците.И през цялото време виелицата се вихреше,като че ли сега се опитваше да заличи всичката тази смърт,но уви нищо вече неможеше да спаси Тристрам.Полюбува се на гледката още за момент и потегли на изток.А след него без никой освен него да усеща тръгна и една ниска мъжка фигура. |
|
| Автор: | drjekil [ 26 Авг 2004 11:24 ] |
| Заглавие: | |
Много добро.Аз чак сега го прочтох,но много ми хареса. |
|
| Автор: | HELLwINd [ 31 Авг 2004 15:25 ] |
| Заглавие: | |
Ха просто не харесвам Дябло бе реаф. а |
|
| Автор: | Минотавъра [ 24 Дек 2004 17:15 ] |
| Заглавие: | |
Много е добро,оба4е го накъсвай на 7-8 по-малки епизода. |
|
| Автор: | The_End [ 24 Дек 2004 20:17 ] |
| Заглавие: | |
Браво!Супер си се представил. |
|
| Автор: | Минотавъра [ 26 Юни 2005 18:43 ] |
| Заглавие: | |
Айде давайте продължението! |
|
| Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|