Таверна „Теракор”
Добре дошли в таверна „Теракор” – най- популярната и най-посещавана таверна отсам Великата Река. Тук ежедневно минават десетки чудаци от далечни страни, странстващи наемници, изследователи, обикновени крадци и всякакви пропаднали типове. Пивото е добро и евтино и мястото е предпочитано от всички за почивка от дълъг път или за среща със стар приятел.
„Налей още една, Тобът!” – провикна се Гламдорн, един от редовните посетители, родом от Северната Пустош, където според хората е по-студено, отколкото в елфски фризер от шаматово дърво.
Що се отнася до Тобът – той беше кръчмарят, държеше таверната заедно с жена си Агата и дъщеря си Илира. От доста години беше в бизнеса и като всеки добър кръчмар знаеше всякаква информация, която бе съгласен да „сподели” за определена сума. Жена му вече застаряваше, но бе все така сръчна и пъргава както в деня, в който отвориха „Теракор” преди двадесет и четири години.
Съдържателят наля халба бира на вечно жадния си клиент и си затананика една стара джуджешка песен. Таверната често бе посещавана от планинския род и Тобът бе имал честта да се забавлява с ритмите на веселяшките им песни.
В този момент на вратата се появи грамаден тъмен силует. При влизането в таверната, силуетът се превърна в огромен бял мъж със запасан меч и тежка броня. Той огледа кръчмата и даде знак на съществото зад него. В таверната набързо се шмугна един малък гном, облечен в синя магьосническа роба. Това беше неуспелия маг Рийли от Югозападната Част. За нея се говореше, че там можело да се въдят само гноми поради нечовешките жеги... А всички гноми се обучаваха в магьосническото или фокусническото изкуство, поради вродения им талант да боравят с магията. Което, обаче, не се отнасяше до Рийли... Него едва го научиха на най-простата магия за възпламеняване на показалеца на лявата му ръка.... и го изгониха за неприлично поведение. Беше се „заиграл” с една от асистентките на професора по „низша магия и магиознание”( споменах ли, че Рийли беше красавец сред гномите). Биха му двадесет камшика и го изгониха от Югозападната Част.
- Здрасти, Тобът – каза Рийли – случайно да е минавал... ти.. знаеш кой...
- Ха-ха-ха – се чу грубият глас на съдържателя – спокойно Рийли, Страйк забягна към Дивото преди месец и половина и от тогава ни вест ни кост.
- Тогава... две бири. Това задължително трябва да се полее. Да пукне дано, изчадието елфско.
- Абе, Рийли – намеси се Гламдорн – какъв е тоя Страйк, майка му елфска! Най-обичам да троша малки елфски главици!!! Високомерни създания... Мислят се за ненам-си-к’фи!
- Дълга история...
- .. Хайде хайде – разкажи я! И без това имаме цяла вечер на разположение, както и неограничен запас от бира.
- Да – искаме да чуем историята – допълниха двамата наемника, седнали на бара.
- Е.. така да бъде... Може и да не ви се вярва, но всичко се случи точно така...
Така започва това.. разказче може би.. и МОЖЕ би ще продължи по някое време, в зависимост от реакциите, които предизвика у вас:). Оставих края отворен и мисля, че ще мога да сътворя едно продължение
Е? Какво мислите по въпроса:)
Чакам разказа 
.
