Част 1: Адът е едно мрачно място.Той се обитава само от дяволи,демони и вампири.Преди 100 години вампирите бяха определени за лична войска на Дявола и така бяха приети сред обществото на Ада.Другите зли същества като тролове,орки,върколаци и др. населяваха земята,която вечно беше територия на раздори.Там от векове се водеше вечната битка между Мрака и Светлината.
Дяволът,наричан още Сатана и Господар на Мрака, беше жесток и безкомпромисен. Винаги беше в лошо настроение.Любимото му занимание бе да изгаря орки, след което да изяжда част от тях и да ги връща към живота в несъвършен вид.Замъкът му представляваше в оснавата пещера,над която бяха издигнати множество кули.Тронната му зала бе голяма и обширна.В нея цареше мрак.На стените бяха закъчени факли,които се палеха от слугите,когато Дявола им заповяда.
Сатаната беше изнервен.Това винаги се случваше, когато трябваше да прави планове за предстоящите битки.На вратата се почука.Той извърна рязко глава.В очите му праблясна гневен пламък.Кой смееше да го безпокои?Един демон влезе.Имаше вид на изтерзано и немощно същество.Приличаше на парцал.но не и личния прислужник на Дявола.Казваше се Хендраг.
-Какво има,Хендраг? - попита го Сатаната.
-Както наредихте, Ваше Злокобие, нося ви храната-отвърна слугата като му се поклони ниско.
-Ставай –извика Дявола.- Не виждаш ли, че съм зает.Сега нямам апетит да се храня.Разкарий се вденага!
Докато изричаше последните думи, Дяволът се за пъти към него,замахна и го удари с все сила.Хендраг отлетя и се удари във вратата.От главата му започна да тече кръв.Въпреки че беше силно замаян,той се надигна и побърза да напусне залата.Запъти се към стаята на слугите.Имаше нужда от почивка.
Пътят до там беше много дълъг.Все пак Адът е огромен.Демонът ускори ход.Огато наближи изхода на замъка,той намали.Много пъти си бе мечтал някой ден да излезе от тук.но това беше просто мечта,а и нямаше къде да отиде.Ако избягаше, Дяволът щеше да го намери и тогава сегашните му страдания щяха да му се сторят нищожни.В дясното крило се намираха оръжейната,двете стаи за войската от вампири,конюшнята и затворът.Те бяха разположени от двете страни на дълъг коридор,а в дъното,точно до конюшнята,беше стаята на Хендраг. Конюшня в замък рядко срещано явление.Но все пак това бе собственост на Сатаната. Въпреки че имаше врата за навън,от която извеждаха конете,миризмата винаги се носеше към стаята на демона.Най-накрая слугата стигна стаята,влезе и се тръшна на леглото.Всички други демони,дяволи и вампири се бъхтеха по цели дни. Работата му бе по-лека от тази на другите.Но това само показваше колко е тежко да се работи при Господаря на Мрака,защото в края на всеки ден той не можеше да се помръдне,чустваше се като пребит.Всъщност той си беше пребит.Минути след като Хендраг се прибра стаята си един вампир влезе и го извика да отиде при Сатаната.И той отново трябваше отново да отиде при господаря си.Вървеше бавно като от време на време се блъскаше в стените.Толкова бе изморен.След близо час стигна тронната зала.Почука ,а отвътре се чу гласът на Дявола,подканящ го да влезе.Малкият демон прекрачи прага и отиде право при господаря си.
-Да,господярю-каза с омърлушен глас.-Какво ше желаете?
-Искам да запалиш всички факли и да извикаш цялата ми войска.
Сам се завлече и тръгна към двете стаи на войската,което означаваше още един час вървене ...
Деб, защо да е прекалено измислено.Нали е фентъзи?
Дори ти във твоя подобен разказ беше казал на Гарвана(май той беше), че това е фентъзи и всичко можем да измислим.Ще се постарая следващите части да са по-добри.
Но ето и линкче - 
