Малко е децко но ще ми кажете след тази глава дали да продължавам:
*********************************************************
Първа глава
ДРЕБОСЪЧЕТАТА ОТ ГРАДЪТ НА ЦВЕТЯТА

В един приказен град живееха дребосъчета.Наричаха ги така,защото бяха твърде малки.Всяко дребосъче беше на ръст колкото малка красавичка.Техният град беше много красив.Около всяка къща растяха цветя:маргаритки,лайкучки,глухарчета.Дори улиците там носеха имената на цветя:Улица на звънчетата,Алея на лайкучките,Булевард на синчеца.Самият град пък се наричаше Градът на цветята.Той беше построен покрай един ручей.Този ручей дребосъчетата наричаха Краставична река,защото по бреговете му растяха много краставици.
Отвъд рекатаимаше гора.Дребосъчетата си правеха лодчици от брезова кора,преминаваха реката и ходеха в гората за ягоди,гъби и лешници.Трудно им беше да берат ягоди,защото бяха съвсем дребни,а за да стигнат лешниците,трябваше да се катерят по високия храст и да мъкнат при това със себе си трион.Нито едно дребосъче не можеше да откъсне лешник с ръка - трябваше да ги режат с триони.Също и гъбите режеха с трион.Отрежат гъбата до дъно,разрежат я после на части и мъкнат парченцата в къщи.
Дребосъчетата не бяха еднакви: едни от тях бяха момченца,а други момиченца.Момченцата ходеха винаги или с дълги панталони,или с къси гащета с презрамки,а момиченцата обичаха да носят много пъстри роклички.МОмченцата не обичаха да се занимават с прическите си и затова имаха късо остригани коси ,а момиченцата дълги коси.Те много обичаха да си правят много различни красиви прически,сплитаха косите си на дълги плитки,в които заплитаха лентички,а на главите си носеха панделки.Повечето от момченцата много се гордееха с това,че са момченца,и почти никак не дружаха с момиченцата.А момиченцата се гордееха с това , че са момиченца , и също така бе искаха да дружат с момченцата.
В една къщичка на Улицата на звънчетата живееха шестнаисет момченца-дребосъчета.Наи-главното от тях беше Знайко.Наричаха го Знаико,защото знаеше извънредно много,а знаеше много,защото четеше много книги.Имаше книги на масата,под масата,на леглото,под леглото,всичко беше отрупано с книги.Той носеше винаги черен костюм ,а когато сядаше на масата,слагаше очилата и се залавяше да чете-приличаше на същински професор.
В същата къщичкаживееше прочутият доктор Хапчев,които лекуваше дребосъчетата от всички болести.Тои ходеше винаги с бяла престилка.Там живееще и прочутият механик Нит,и помощника му Чук,живееше и господин Захарин Захаринов Сиропов ,прочут с това, че обичаше сироп и газирана вода.В къщичката живееше и ловецчт Патронко и неговото малко куче Рунтавко,Патронко имаше пушка която стреляше тапи.Живееха там художникът Палитро,музикантът Гусльо и други момченца:Бързанко,Мърморко,Мълчаливко,Шишко,Загубако и двамата братя Дано и Може.
Ала наи-известният между тях беше Незнайко,тои нищичко не знаеше
**********************************************************
Е как е

Еми добре е!Пиши продължение!

Давай,Тигре хубаво е !

Едно такова...итересно е..да Незная как да го опиша..почувствах се все едно съм сред тия дребосъчета..

Тигре... да ти разкажа ли за моята гордост? Бях на 10 години. И прочетох първата си книга, само за 3 дни!! Мдааа, бях наистина горд с това си постижение, бях на морето, а и книгата беше цели(около, забравил съм вече;) ) 200 страници!! Казваше се доколкото помня точно "Приключенията на Незнайко". И героите ти и имената страааанно но съвпадат (четох я отдавна, но имам памет за такива работи ). Имаше една глава, мноо ме кефеше, където Незнайко нарисува на всеки портрет. И всички се смееха на другите, ама като видеха своя и веднага го заплашваха (Незнайко) и го караха да го свали. Бяха ебаси изродските рисунки, те ги описваха там ама не помня точно... Или като искаше да става поет Тва просто ме разби, кви рими редеше ххахахахахахах там съм се смял с глас Та не очаквах да видя това произведениице Точно Тук, но пък... какво да се прави, повечето неща се случват когато най-малко ги очакваш Тааа... само се чудя защо... доколкото мога да преценя от написаното... цитираш дословно? Ако не ме лъже паметта точно това пишеше и в книгата Но продължавай, моля те, и не се влияй от мнението на Рекс (ако го даде), който мрази такива изцепки Ще е хубаво да я препрочета тая хубава книжка пак
п.п. С мир, адаш!

Ехс варно е че има книги за незнайко но са две,а тази е трета и си я измислям,със същите герои,но други приключения.Понеже много ми хареса книжката искаш да направя продължение!

Не е същото !!!
Втора глава
МАШИНАТА НА НИТ И ЧУК
В един прекрасен пролетен ден,дребосъчетата от Градът на цветята наблюдаваха майсторите Нит и Чук да правят някаква машина.Нит и Чук нищо не им казваха освен, че тази машина ще им помогне да сабират гумен сок,които получаваха от цветята.Цветята прорязваха с трион и потичаше гумения сок.Доста дребосъчета се бяха насъбрали и се опитваха да видят тази чудна машина,бяха се качили на оградите по дърветата дори се биеха за мястото,но никои нищо не виждаше.Машината бе готова след три дена и три нощи.На едната си ръка имаше малко остро трионче,а на другата тръбичка която исмуква сока и го слага в малка торбичка на гърба на робота,а на торбичката наи-долу имаше дупка запушена с тапа за да вземат сока и да го сложат в бурета.Те демонстрираха робота - натиснаха едно малко копченце и машината се насочи към една маргаритка направи малка дупчица в стъблото на цветето,а другата ръка пъхна в дупката и засмука всичкия гумен сок,после донесоха две бурета,машнаха клапичката и сока потече, така те напълниха буретата.
Незнайко като видя тази чудновата машинка веднага отиде при своя приятел Парцаливко.Парцаливко живееше на Улицата на кокичетата,Незнайко много обичаше да бъбри с приятеля си.По цал ден приказваха за разни измислени истории и по дваисет пъти на ден се сърдеха и по дваисет пъти на ден се сдобряваха.Незнайко не намери приятеля си в къщи,поразходи се малко и го забеляза на Улицата на розите,където играеше с две момиченца - Мушица и Лайка,те веднага избягаха като видяха Незнайко,защото се страхуваха да не им дръпнат плитките и да им направят синьо и веднага доктор Хапчев да ги намаже с йод и да им щипе.Парцаливко като разбра за робота веднага тръгна с Незнайко.
Когато стигнаха до него не видяха никои и са забравили роботът включен те го разгледаха внимателно, докоснахо го леко и той веднага тръгна да събира гумен сок от шума Нит и Чук отидоха да проверят какво става с техният робот,когато Незнайко и Парцаливко ги видяха веднага избягаха и без да искат бутнаха роботчето и то падна и се счупи като триончето се огъна и се разряза сам на две.Нит и Чук много им се караха да не правят нещо без да знаят какво,но поправиха робота това им отне цял ден.

за тези ли имаш предвид:

#Знайко ходи край реката# {А Бързанко пък бил гладен} (Дано има под дюшека)
#и прескочи той овцата.# {и погълнал котлон хладен.} (една цяла питка мека.)

Ето как брои Незнайко:
Ене бене рес:
Квинтер финтер жес!
Ене бене ряба,
квинтер финтер жаба...

или

Икете пикете цокото ме!
Абел фабел домане.
Ики пики граматики...

Hахххаахах мда за тия рими става дума

zdr

Хехе Хареса ли ти разказчето сами

Vklo4ih si gsm. Sega 4akam da se zaredi. Tova otnema 5 m.

Имаш ли нещо против да ти кажа името (истинското)
И трябва, Сами да си пращаме лични съобщения
Те са на мен за да ми тратиш то е наи-долу една иконка
Аз ще ти пратя за пример

Да разказчето определено е хубаво.Книгите за Незнайко са ми попадали и преди, но не ги помня в подбробности.Този разказ ме върна във времето в които ги четях,тях и други такива(имаше много,в които героите винаги бяхя малки и си живееха във вечни игри).Доста сериозна носталгия ме удари...като си спомних.Чак тъжно ми стана...(Виж се сега бе мърлив пубер нещастен!).Ето затова трябва да съществува творческия форум:за разнообразието от теми в различните творби,не само заради фентъзито,или заради разказите с герои от форума.Продължавай в същия дух Тигре!

Книгите за Незнайко са супер толкова ми хареса тази книжка че реших и аз да си измислям,но да знаете аз си го измислям но автора на "Приключенията на Незнайко" ще си остане същия - Никола Носов ( руснак да не го бъркате с мен и аз сам Никола ама НЕ Носов )
*****************************************************************
Трета глава
ЗИМНО ВЕСЕЛИЕ
Бързо мина есента и зимата дойде и в Града на цветята,това беше любимия сезон на дребосъчетата.Навсякаде всички къщички бяха покрити със сняг,всичко лъщеше от белота,сякаш ти намигва.( )Знайко измисли средстсво с което да се пързалят край Краставичната река,където беше много хълмисто.Средството което беше измислил Знайко бе много просто - едно сливово листо,то събираше към 10 дребосъчета ,но някои предпочитаха да са сами и често падаха.Първоначално дребосъчетата бяха учудено каде ще намерят листа,но Дано и Може събраха всички и им казаха,че когато есента са прибирали плодовете има листа които все още са останали в зимниците.Бързанко бе първият с листо и с такава бързина се спусна,че листото остана и тои се потъркаля нядолу.Хапчев веднага се притече на помощ,но когато Бързанко се сети за щипещия йод веднага оздравя.
Знайко обаче се притесняваше,ако някои дребосъче стигне до реката ледът ще се пропука и ще се удавят в ледената вода,затова извика Нит,Чук и Шишко,които не се забавляваха и им каза да вземат робота и да саберат 3 бурета гумен сок и обясни притиснението си.Целта на Знайко беше да построят мост от гумен сок така че хем няма да им трябват лодки за да стигнат до болницатаи няма да има удавили се дребосъчета.Гуменият сок бе събран,но малко трудно защото през зимата роботчето е ръждасало и Чук го смазваше при всяко движение.Когато напълниха 3 бурета почнаха да строят моста.
Дълго време го правеха - Шишко слага сок, Нит му го подава,Чук оформя формата на моста , а Знайко извика останалите да помагат да слагат сок,защото постоянно трябваше да се слага да не стане ръбче или да изсъхне твърде бързо.Незнайко командваше,но никои не му обръщаше внимание то това той се обиди и си тръгна,а Бързанко крещеше
- Бързо,бързо - защото нямаше търпение да се пързаля
Когато мостът бе готов веднага замръзна и стана ледено и много хлъзгаво всеки които се пързулне стигне ли до моста със светкавична бързина отиваше в болницата и Хапчев се стрестна толкова много пациенти...
Знайко го успокои,а Мърморко повтаряше:
- Как така незнаеш за моста !И помисли, че сме болни и сега намаза всички с йод да щипе! - никои неможеше да спре мърморенето на Мърморко.На следващия ден слънцето бе разтопило снега и всички разочаровани прибраха сливовите листа.Тази зима бе наи-невероятната на дребосъчетата!
***************************************************************

Някои чете ли го или да спирам да пиша???

Хехе разбира се че го четем Тигре (MEOW ) Аз поне. Мене ме кефи лично Пишеш го до голяма степен като в книгата, доколкото си я спомням Обаче продължи, адаш, моля те Коте хахаххах

Нее книгата е затворена (мяууу)и долкото знам в разказчетата няма такова за зимата (маме даи да цокам)

Не бре. Не ме разбра. Исках да кажа че е такъв стил Не че си вземал от там Просто ме кефи, много готино, детско е написано, кефи си ме ПЪК

Е все пак се опитвам да го правя като автора за да е интерено и увлекателно

СЕГА АКО НЯКОИ ИСКА ДА ПИШЕ РАЗКАЗЧЕТА ( ДА НЕ САМ САМО АЗ ) ДА МИ КАЖЕ ДА ВИДИМ КОЛКО ИНТЕРЕСНИ ЩЕ ГИ ИЗМИСЛЯТЕ И КОЛКО ЩЕ ПОТДЪРЖАТЕ ДЕТСКОТО !!!

Най-добре си продължи само ти...Така ще е най-добре!