Е ,да почваме !

Намирате се в някаква тъмница,нямате спомен как сте се озовали тук.Близо до килията в която сте затворени се намират 2 стражи.Има само 1 изход от залата-в отсрещната врата.Решетките са дървени и хлабави.

Аз стоя в ъгъла и чакам другите да действат, защото в случая още мисля и разсъждавам, а и нямам достатъчно сили за да изкъртя решетката...

Взели са ми проклетата пика!
Това не мога да го издържа. Вземам един кокал от крака си и го мятам по единия пазач.

Ба, к'ви са тия дървени решетки бе? Би трябвало да не са проблем за голямо и силно джудже като мен. Пробвам ги...?

В ъгъла на килията седеше Аарок. Косата му е бяла и дълга,а очите му-сиви.Лицето му е приело изражение на злоба.С това той наистина стряскаше някои хора.
Аарок стана.Огледа останалите в килията.
“Леле,какви смотаняци…” помисли си той.”Само да се измъкна от тук…”
Аарок изглежда бе вампир.Забелязваше се по неговите големи и остри като кинжали зъби.
И СЯ ПОЧВАМ ВЕЧЕ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ КАТ ВАС!

Стражът,уцелен със кокал само си приказва нещо под носа,но когато джуджето изкривява решетките с мощните си ръце,2-та стражи изтеглят мечовете си и се запътват към героите.

Джуджето изкърти решетките и сега тъпите пазачи се втурнаха към нас! Вземам тазобедрената кост от другия си крак и я мятам в лицето на един страж.

Моят герой моментално отчупва една кост от скелета без да го пита и изтичва в ъгъла на стаята...


П.С. нали джуджето е счупило килията и сега моя герой излиза и се скрива в сенките в ъгъла на стаята...

Моя "юрод" направо не се спира в устрема си от разбиването на "вратата" и скача право напред срещу стражите като се опитва да ги събори, но внимава да не се нанижи на мечовете им...

[ок,така сме го почнали...]
Аз си удължавам ноктите и скоро те стават доста по-големи.Втурвам се заедно с джуджето,полу-човека и скелета и нападаме ТЪПИТЕ стражи!

Нещо против да се включа малко по късно.

Ситуацията,която се получава е доста смешна:
Полу-човека взема без да гледа кокал от крака на скелета,който в последствие се разконцентрирва и уцелва с кокала главата на джуджето което намусено се обръща.Вампирът все така напредва към стражите,които гледат и се смеят.В последствие те се хвърлят към вампира.

Аз се отръпвам и единия страж се забива отзад в стената.Другият ме рита и аз падам.Той тъкмо вдига оръжието си завършителен удар,когато някой го бута....

Всъщност Ийл'Тор е опрял коста до шията на пазача и го души бавно и мъчително, докато другите се съвземат...

Джуджето, след кратък размисъл дали да "отдели" по най-бруталния възможен начин и останалите кокали на скелета, решава, че измъкването му от този панделник е по-важно. И се втурва да помага на клетия вампир.

Скелетът си седи и се чуди защо са му зели костта и след малко вижда защо. За сега решава да остане на мястото си, защото не му се губят повече кости. И се надява джуджето да му прости за удара...

В крайна сметка-полумъртвия удушава "силния" пазач,а вампира с помощта на джуджето претрепва 2 пазач.
Пътят на героите се освобождава от пречки и те се насочват към изхода.Изведнъж се появява някакъв маг облечен в бели одежди,и преди другите да се усетят той казва:
"Приключенци,няма да ви бъде лесно да излезете живи,хахахахах"-след което изчезва.
Виждате стълби нагоре и започвате да се изкачвате(намирате се в маг.кула).След като се изкачвате виждате голяма зала разполовена от пропаст дълга не по-малко от 5 метра (неестествено голяма в малка маг.кула,нали) на другия край виждате човек облечен в черна мантия който ви гледа спокойно.Решавате да намерите начин да преодолеете пропастта.На другия край на залата се вижда още 1 стълбище.

Хей,тъмнолики!-провикна се Аарок.-Как можем да дойдем при теб?

Магът се обръща към него с усмивка и казва:
-Нека смелостта води пътя ви.
Не разбирате много какво иска да каже,но той не проговаря повече.

Моят герой бавно провисва крак в бездната по средата, но само единя, колкото да разбере дали има невидима повърхност, на която да стъпи...


П.С. Хамелеоне, казвай!