Беше изминал месец след като получих онзи и-мейл и бях забравил за него смятайки го за поредната тъпа шега разпространявана по интернет.Тази вечер, която гръмко бях назовал “Моята вечер” се прибрах по рано, поръчах си пица и седнах пред компютъра ми готов за нова порция чат.Виртуалните ми приятели вече бяха тук и ме очакваха.Написах ника си Loneone и се усмихнах да приветствията им когато се появих в канала.Обичах чата и свободата която ми даваше.Свободата да бъда себе си без да се притеснявам от нещо.Аз както и другите хора тук, имахме шанса да бъдем приети и оценени не заради това как изглеждаме, а заради личностите които представлявахме.Тук в чата не се притеснявах, от външния си вид а можех да покажа характера си и да бъда оценен правилно.Знам че това са доста жалки причини да избягвам истинския контакт с хора, но се бях нагледал на достатъчно насмешлияи погледи и разговори с престорена любезност.Тук поне можеше да си говоря с хората и да изразявам истинските си чувства, които иначе криех при разговори “на живо”.Какво повече можех да искам.И тогава видях, че в пощата си имам ново писмо.Отворих го и когато го прочетох застинах.От екрана ме гледаще едно изречение.
Изборът е направен.
В началото не разбрах за какво става дума, след минута паметта ми изрови от склада си спомена за първият и-мейл и тогава се сетих.Някой явно доста си падаше по тъпите шеги и не искаше да се отказва.Изтрих писмото и болкирах адреса който ги пращаше.И тогава сякаш с шестото си чувство усетих нечие присъствие в стаята.нямах време да са обърна защото една ръка в черна кожена ръкавица ми запуши устата и ме притисна към стола.Беше доста силна ръка при това.След това усетих някакво ужилване по гърлото си.Eдва след малко осъзнах че ужилването всъщност е причинено от бъснач.Плътта на гърлото ми се разтвори като втора уста и всички вени и артерии вкупом си поеха въздух.Пронизващата болка разпространи иглите си по цялото ми лицеи ги заби директно в мозъка.Кръвта ми не си губеше времето и реши да изригне като гейзер от прарязаните ми кръвоносни съдове и да разгледа външния свят.Вдигнах ръце в отчаян опит да се освободя от ръката която ме притискаше към стола, но без особен успех.Този който ме държеше беше доста силен, а и изтичащата ми кръв ме бе омаломощила допълнително.Можех да усетя как мозъкът ми вие от паника и отчаяно се опитва да овладее тялото ми.Впих ръце в ръката на нападателя ми, но не можах да сторя практически нищо.Опитах се да погледна нагоре за да видя поне лицето му, но черната маска, която носеше възпрепятства това ми намерение.Но успях да видя очите му.Бяха съвсем празни.Сякаш не убиваше човек, а някакво домашно животно.Що за ненормалник беше този.Тялото ми се тресеше от загубата на кръв, вече усещах как крайницитеми изтръпват и стават студени.Цялото ми тяло започва да олеква и да се отпуска.Защо да се боря?И без това сам бях избрал това, което ми се случваше.Отпуснах се и затворих очи, доспа ми се.Някой ме погали по главата, но може и да греша.Скоро ще се събудя и всичко ще е просто сън.
Мъжът се наведе и докосна с ръка окървавената клавиатура.

<LoveGirl>хей каде се изгуби?
<Loneone>извинявай, резервирах си билет.
<LoveGirl>така ли за каде?
<Loneone>отивам на почивка и можа да не влизам тук доста време.
<LoveGirl>жалко, поне ще пратиш ли някоя картичка?
<Loneone>няма проблем дай мейл.

Кефи ме разказа...Някак си много е реалистичен!Като че ли наистина е станало;)
П.П. Можеше да го направиш в една тема!!

moжех но така кефи повече

а и наистина стана.

Готино! Ще има ли продължение?

yay! страхотен е! хвана ме шубето,сериозно! много ме изкефи! напиши още нещо такова страшничко и напълно възможно!

Уау! Т'ва си е направо хорър , бе! Много е яко няма майтап. Дано да има продължение.

Стаята ми няма врата, а само завеса!!!!!!!!!! Постоянно ще се оглеждам отсега нататък!!!Боже, тъкмо преживях халюцинациите, че някакви ръце излизат изпод леглото, пък и това сега!!!

Беше много реално и с ясна мисъл!Харесва ми!

Приветствайте един талант, в нашия форум!

Уф... не знам, първата част ми хареса доста повече. Описанието на "ръката" не е лошо, но се надявах на нещо по-лирично, не знам - изобщо не си представях, че това ще се случи наистина. И изненадата беше по-скоро кофти.
Но все пак е добре написано.

Харесами,даже много.

Много добро.Винаги се каня да започна с хорър,но все се омотавам с това фентази и не мога.Харесами,чакам продължение

Уау, имам си личен психолог, който ме следи откакто съм се регистрирал и анализира всяко мое действие...

Бе вие се уплашихте от това ли ве?!Признавам,хубаво е,ама не е чак пък страшно!

Не знам за вас, но аз на имейл викам емил.
Например:
A: Ще ти пратя отговора по емил.
B: Кой е тоз Имил бе?

Готин хорър разказ. Давай още... И да внимаваш с мейловете...

благодаря за окураженията.обмислям още една идея но за сега е много сурова още.но скоро мже и да постна нещо ново.

Цък Цък,не ми се занимава пък и не искам да се карам затова предлагам всичко да спре до тук.