Искаш ли да умреш?
Да/Не

Точно това беше написано.Просто и ясно.Стоях и се взирах в монитора на компютъра, който ми се блещеше в отговор и гледах това просто послание, което някой ми бе пратил в пощата.Просто стоях и не можех да спра да го гледам.Обикновенни думи не значещи нищо сами по себе си, свързани така от нечие съзнание придобиваха зловещ смисъл.Искам ли да умра?Исках ли?!На този етап от живота си не бях сигурен.Много неща бях преживял, но и доста оставаха непреживени.Имаше много неща в живота ми които го бяха наситили с цветовете си и изпълнили със смисъл, достатъчни за да приема тази анонимана оферта, но знаех че предстоят и други които може би също ще заслужават да бъдат преживяни.Минаваща край прозореца ми кола ме откъсна за малко от екрана.Вече беше почти полунощ.Улицата беше тиха и озрявана тук там от прозорците на съседните къщи.Чудех се защо ли и аз още сам буден.Защото минавах за нощна птица и времето след полунощ за мен беше време, в което се изпълвах с някаква вампирска жизненост.Обикновенно ме обхващаше някакъв вид инсомния и докато другите блаженно си спяха аз се взирах в екрана на компютъра и си говорех с други споделящи състоянието ми.До тази вечер.Докато не получих това писмо в електронната си поща.Замислих се.Всъщност имаше ли нещо в живота ми, заради което си струваше да живея?Самотник като мен с ограничен кръг от приятели, с които се виждах отвреме навреме и голям списък виртуални познати с които поддържах някаква форма на приятелство.Имах си даже и приятелка с която ходехме и имахме нещо като връзка докато тя не се умори да ме дели с “другия” както тя наричаше компютърът.Останахме си приятели.отново се загледах в писмото.Кой ли го е пратил?Защо точно на мен?Някой психопат ли беше или просто тъпа шега на някой пубер гледал “Писък” и решил да импровизира.За сега нямах отговор на лавината въпроси, които писмото бе отприщило.Но все пак нямаше смисъл да се тормозя.Това май беше един от тези моменти в живота на човек, в който трябваше да избере дали да последва белия заек в дупката или да му тегли една майна.Е след кратък размисъл аз реших да последвам белия бързоебец като отговорих на писмото с една дума.
Да.

Много добре.А защо това не го направиш на разказ

Ами, поради простата причина, че то е разказ. Прочети втората част и ще ти се изясни.

Много яко.Явно има човек,който ме засенчва