Веднъж разговаряйки с родителите ми, те ми разказаха една кратка, но интересна история от зората на демокрацията.
Български депутат от Великото Народно Събрание се намира в Италия и пътува с градския транспорт. При проверка на контрола той е спипан без билет. И какво прави нашият Велик Депутат – плаща глобата и се извинява за недоразумението? Ни най – малко! Започва да обяснява, че е български депутат и да вади всевъзможни документи, удостоверяващи това.
Нека си представим как би изглеждала картинката: един изискан господин, претендиращ за уважение, с куфарчето в едната ръка и всевъжможни листчета, депутатски карти и тем подобни в другата. Контрольорът го гледа с недоумение, хората се подсмихват отстрани, а въпросният господин се е зачервил, но разбира се, не от срам, а от трескавата възбуда, с която сочи депутатската карта повтаряйки: “Булгар депутат, булгар депутат”. Лицето на нашата държава се опитва да запази благоприличието, което по подразбиране трябва да има, но въпреки това не отстъпва нито крачка от яросната съпротива да плати глобата.
Не знам дали авторитета на “булгар депутат” го е спасил от омразната глоба, но дори и да не е, считам че поне ние бихме могли да му засвидетелстваме нужното почитание, тъй като едва ли има по-прагматичен начин да използваш даденото ти доверие. Да си спестиш личния разход, опетнявайки такива незначителни институции като държава и ВНС и да изискваш човека срещу теб да плюе на професионалните си задължения, заради... някаква симпатия, може би.
Чудя се, когато съответният индивид е отишъл в обществената тоалетна дали е размахвал пак депутатската си карта, за да си спести входната такса. Или пък е заплашвал слисаната отговорничка по хигиената с “Ще се обадя ей сега на Варадинов и ще има легни – стани!!”.
Обичайният отговор на подобна низост и безочливост, която бива хвърляна в лицето на българина е добре известната фраза “Знам ги аз тях! Всички са маскари!!”. Но дали е логичният отговор на този призив (поне аз така възприемам срамната случка) за засилване на гражданската отговорност при избора на народни представители. Или тази фраза е оправданието на всички тези българи, които предпочитат поради разочарование, закърняло чувство за обществена отговорност или дървена философия да прикрият своята незаинтересованост и дори циничност, що се отнася до поемане на гражданска отговорност.
За съжаление всички тези “просветени” българи, прекарват целия си живот в едно безкрайно оправдаване с останалите, които целят постоянно да ги подтискат и прецакват и поради тази причина всякаква проява на далновидност, прозорливост и дори елементарна мисъл за бъдещето бива спестена – нали тъй или иначе ще бъдеш прецакан, защото всички са маскари. Но нека помислим какво представлява такъв човек за обществото, след като той няма отношение към проблемите на това общество, отказва да поеме отговорност за мястото си в него, всява обезкуражение, деамбиция и застой. Не знам за вас, но аз бих нарекла всички такива хора “обществени паразити”, които не са нито граждани, нито носители на жизненоважните за целостта на българското общество ценности.
Всъщност на такива хора май им е много изгодно да поддържат димната завеса, в която не се вижда кой - кой е, няма единна национална идея, която да изисква да се лишат от безгрижния им начин на живот, в който главен приоритет се оказват поучителните и особено мъдри истории във вестници като “Жълт труд”, “Шок”, “Лична драма” и т.н. Май тези житиета на българския елит все по-успешно заместват тоновете сапун, с които ни затрупват от Латинска Америка. Ами така де – по-мръсничко, по-пикантно.
Лили Иванова излязла полугола – малко хлебец, Евгени Минчев е гей – дайте лучеца, липсва ни само женихът на Азис, за да нахраним до насита душичката и тази вечер. Нищо! Ще се поуригнем в шепа – “Пърдон!”, ще си легнем и ще се порадваме на поредния пълноценен ден. Хляб и зрелища!!
|
