Очевидно влияние от колелото
Хубав е разказа наистина! Прекрасна асоциация си правя с "Чиракът на магьосника" Браво отново!
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| The Memories of Krynn https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=21928 |
Страница 1 от 2 |
| Автор: | AshamanBG [ 21 Апр 2004 21:59 ] |
| Заглавие: | The Memories of Krynn |
Firzen от доста време ме навиваше да постна разказа и сега има повод да черпи Глава1 По течението на Реката В една запустяла, бедна ферма, със сламен покрив и без прозорци, с измазани с кал стени и провесено овче руно за врата, около един огън, седяха трима души. Лицата им бяха мръсни, а ръцете - мазолести. Баха един мъж, една жена и едно момче, на видима възраст около 15-16 години. То гледаше родителите си, отрудените им лица и загрижените им погледи. Знаеше, че има за какво да се тревожат - за посевите, за дъждовете, за животните, за храната, и не на последно място-за парите. Драконовите властелини изискваха от подчинените си редовно заплащане. Срещу това огромните създания ги оставяха живи (поне повечето от тях) и не ги тормозеха много. Родителите му притежаваха малко парче земя и 10 овце. И бяха едни от най-богатите хора в околността. Имаха достатъчно храна и покрив над главата си. Навън тресна светкавица. Заплющя дъжд. Водата проникна през старата слама и върху семейството се посипаха пръски. Под овчето руно, което пазеше от вятъра се процеди локвичка кал. Отводнителния канал пак се беше задръстил. Мъжът подвикна на момчето: -Мат, излез и отпуши канала! - кратка пауза, през която Мат се изниза навън, под дъжда.Баща му подвикна след него:- И вземи лопатата, овча главо такава! С ръце ли ще копаеш? Момчето влезе, опръсквайки обилно с кал цялата колиба, взе лопатата и изтича навън, сподирян от ядните викове на баща си. Как само му се искаше да напусне веднъж завинаги тази мизерия! Приятелите му сигурно се забавляваха сега в някоя от кръчмите в Бартър. А той трябваше да рине кал навън, под дъжда! И все пак работата трябваше да се свърши, освен ако не искаше да спи на мокро. Въздъхна и заби лопатата в земята. продължи да копае. Този сезон беше по-тежък от останалите. Толкова дъжд Мат не беше виждал през живота си. Сякаш Зебоим искаше да излеее цялата си злоба върху и без това изтормозения свят. Мат се прибра в колибата си, легна си и се зави презглава. Скоро родителите му загасиха огъня и също си легнаха. На сутринта не беше спряло да вали. Но въпреки дъжда беше пролет и овцете - най-голямото богатство на семейството му- трябваше да се изведат на паша. Мат се събуди призори и видя, че майка му вече беше станала и му беше приготвила храна. Щеше да му отнеме два дни, докато стигне пасището. Там вече отговорностите му приключваха. Трябваше да изчака, докато баща му-стария Трейл Бирти пристигне. Имаше някаква работа в Бартър, затова нямаше да дойде със сина си. След това вече нищо не задържаше Мат в планините. Щеше да се върне вкъщи и после да отиде с майка си на пазар в града. В града! Копнееше да се види с приятелите си, да мечтаят как ще станат прочути герои и ще пътуват надлъж и нашир. Щеше да види и Алиана Стилхар - дъщерята на кмета. Спря да мечтае веднага щом майка му забеляза, че се е събудил и му каза да става. С нейната нежност Шери Бирти беше пълна противоположност на съпруга си. Мат стана и се облече, хапна безвкусно овче сирене, грабна наметалото си и кривака и излезе. Със своя стар криват Мат почти винаги печелеше на състезанията, организирани между селяните по празниците. Отвори вратите на яслите и изведе овцете навън. Дъждът беше спрял, но облаците се бяха сгъстили. Беше сиво, мрачно и мъгла обгръщаше всичко. Не че пречеше на Мат-беше минавал по този път толкова пъти, че и със завързани очи щеше да преведе овцете. Кроткото им блеене се чуваше из пустите поля. Не бяха много фермерите, които ще излязат навън в такова време. Мат пое по пътеката през гората, на северозапад или както там казваше стария Уит, картографа в града. До края на деня беше стигнал Белия камък - огромен монолит, бял като диамант, но на пипане груб като варовик. И колкото и да копаеш, не можеш да стигнеш края му. Или беше заровен много надълбоко, или... и Мат не знаеше или какво. Но вълците стояха далеч от него и това беше добре за овчарите, които често нощуваха тук. Мат почти беше заспал, когато чу ръмжаш звук. Веднага скочи и грабна кривака, но нямаше никой. Овцете спяха спокойно, без да помръдват. Чуваше се само скрибуцането на щурците. То започна да унася Мат, когато той изведнъж се сепна. Щурци!? В началото на пролетта, при това студено време!? Мат отново отвори очи и видя две огромни, червени, проблясващи сфери да гледат право към него. Изведнъж изчезнаха. Мат не можа да заспи цяла нощ. Всеки път, щом се унасяше, виждаше пред себе си тези очи. Понякога от тази посока се разнасяха странни звуци, като говор. На сутринта Мат се чудеше дали това са били само сънища. Облаците се бяха поразчистили, но все още няколко, подобни на пера, изпъстряха небето. Овчарчето стигна до кошарите, но там нямаше никой. -Ехооо! Има ли някой? Аз съм Мат Бирти от една от фермите! Водя ви овцеее!-изведнъж се сепна и се огледа-А! Къде са? Преди да успее да надигне гегата, нещо се ствари върху него с цялата си тежест, изкарвайки му въздуха. Борейки се да диша и да запази равновесие с нещото върху себе си Мат изтърва тоягата. Усети силна болка някъде на врата. Земята се приближаваше стремително. Всичко притъмня. Бавно отвори очи. Цялото тяло го болеше. Чувстваше се сякаш е изпил литри от ракията на баща си. Веднъж Дод го беше накарал да изпие цал мях. После два дена не можа да стане от леглото...Какво значение, в името на Бездната имаше това, обади се глас от подсъзнанието му. Бавно се надигна. Поне беше още цял. Огледа се наоколо. Мръкваше се. Гегата му не се виждаше никъде. Опипа пояса си. Да, кинжалът беше на мястото си. От кошарите се носеше адска смрад. Облак мухи бръмчеше над колибите, които изглеждаха сякаш Разрушението се е стоварило върху тях. Калта, използвана за мазилка беше обелена на много места. Покривът беше пропаднал навътре, оставяйки няколко голи греди да служат за място за кацане на гарваните, наредили се по тях в редици. Гледаха Мат с любопитство. Той се колебаеше, но щом първите капки дъжд покапаха, се реши. Все щеше да се намери сухо местенце вътре. Стисна дръжката на кинжала и тръгна бавно напред. Прекрачи прага и замръзна. Нещо не беше наред. Миризмата...струваше му се позната. От стените се стичаше някаква странна течност. Не можеше да види добре. направи една малка стъпка напред. Спъна се в нещо и падна на земята. Но защо не се удари? Беше паднал на меко. Скочи на крака и огледа това, в което се беше спънал. Отне му известно време, докато разбере какво е. Зрението му не беше перфектно, а и слънцето беше почти залязло. Най-сетне разбра какво е. Рабирайки, се обърна на другата страна и заповръща. Не можеше да спре. Чак когато имаше чувството, че червата му ще излязат, се надигна. Огледа отново нещото. Някога е било човек. Черепът изглеждаше, зякаш някой го е дъвкал, а после изплюл. Тялото беше разпорено така, че вътрешностите да излязат. Очните кухини бяха празни. Всичко това бе покрито в бели, мърдащи се личинки. Останалите десетина трупа не бяха в по-добро състояние. Очите на всички бяха извадени и струпани в еда паница по средата на колибата. Мат закрещя. Закрещя така, както никога досега. Закрещя като човек, който е видял болката и ужаса на свои себеподобни. Закрещя, обзет от ужас пред това, което ги беше причинило. Закрещя и побегна в нощта. Бягаше без посока, през гората. Клоните закачаха дрехите му, опитвайки се да го спрат. Тръни се извиваха, за да го одерат, разкъсвайки дрехи и кожа. Плевели се увиваха около глезените му, спъвайки го. Но паниката го беше обзела и той не спираше да бяга натам, накъдето го водеха краката. Дрехите му висяха на парцали по тялото му, лицето му беше изподрано и кървеше, но той не усещаше. Трябваше да бяга. Всяка сянка сякаш беше звяр, тръгнал на лов за него. Всеки полъх на вятъра беше дъхът на невидим преследвач във врата му. Всяка стъпка сред миналогодишната шума беше клонка, счупена под крака на преследвач. Изведнъж излезе на открита, доста широка поляна. Метален пробчясък пред лицето му и нещо опряно в гърлото му. Нещо стана с него, усети как времето сякаш се забавя, наведе се, заобиколи острието, скочи и се озова зад фигурата, която го държеше. Всичко това трая около секунда. В следващия миг умората, болката и загубата на кръв си казаха думата. Стовари се на колене и света се завъртя около него. Цветове, светлина, мрак, сетива, всичко се смеси и изчезна във водовъртеж от усещания. Отново припадна. |
|
| Автор: | Sasuke [ 21 Апр 2004 22:01 ] |
| Заглавие: | |
Очевидно влияние от колелото Хубав е разказа наистина! Прекрасна асоциация си правя с "Чиракът на магьосника" Браво отново!
|
|
| Автор: | Existence [ 21 Апр 2004 22:06 ] |
| Заглавие: | |
Браво, браво. Доста добро бих казал 
Ти го каза Ранд ! 
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 22 Апр 2004 09:29 ] |
| Заглавие: | |
довечера |
|
| Автор: | AshamanBG [ 22 Апр 2004 18:34 ] |
| Заглавие: | |
ПРедполагам, че повечето от вас разбират английски, затова ще си позволя малък "увод" From the north came dangerр as we knew it would: In the vanguard of winter, a dragon's dance Unraveled the land, untill out of the forest, Out of the plains they came, from the mothering earth The sky unreckoned before them Nine they were, under three moons, Under the autumn twillight: AS the world declined, they arose Into the heart of the story [i] Глава 2: Приятели и врагове Аланна Старбрийз се вгледа внимателно в лицето на човека пред себе си. Беше млад по стандарта на собствената си раса, за нея дете - елфите бяха сред най-дълголетните на този свят. Косата му беше сплъстена от мръсотия, лицето му беше покрито с натъртвания и рани, причинени от бягството му през гобата. И все пак блазе му - леко се беше отървал. Беше виждаа цели отряди елитни стрелци да стават жертва на Илитидите. И това далеч не бяха най-опасните същества на Крин. Загледа се в далечината. Луната и звездите се отразяваха в повърхността на реката. Човеците бяха забравили името й - толкова бе загубено през хаотичния период, последвал изчезването на боговете. Но елфите помнеха - Ал'литер беше реката - Звездното огледало. Но съзвездията, които отразяваше сега нямаха имена. И имаше само една лунар вместо двер както когато беше малка.Народът й бе прокуден, обречен да скита из света, неспособен да намери мястото си, а тя бе загубила единствената си любов по време на войната. Сълзи се търкулнаха по бузите й, щом се сети за него. Той беше изключение сред расата си - без обичайното презрение и недоверие той бе водил армии в името на светлината. Но Аланна знаеше, че съюзът им би бил невъзможен - той бе човек. А сега бе мъртъв. Поне бе загинал в битка... -Къде съм? Простичкия въпрос я изтръгна от мислите й. Човекът се беше събудил. Кален и с разпокъсани дрипи, вместо дрехи, той се поизправи и се облегна на дървото. -В безопасност си, човеко, поне засега. Ако си държиш езика зад зъбите, може и да доживееш да видиш утрото. И да измислиш добро оправдание задето нападна един от пазачите ми. - всъщност й беше симпатичен...Не, не можеше да си позволи да изпитва симпатия към никого. Можеше да е шпионин на драконите, а тогава щеше да се раздели с главата си - И да ми кажеш как успя да събориш най-добрия ми войн на земята с едно движение. - Не беше съвсем вярно, пазачът беше от редовната пехота, обикновен войник -Простете, елфска лейди, ама може ли малко вода, че гъклото ми е пресъхнало като кучи г...- запъна се. Сети се, че говори на по-висшестоящ, освен това елф, все пак Аланна направи едва забележим знак с ръка и малка стомна полетя към човека. Той я изгълта с удоволствие. и почти веднага заспа като бебе. Хората бяха толкова странни. Аланна лезе в палатката си между дърветата - бяха се установили в малка горичка, недалеч от огромната гора Куалинести, някога дом на нейния народ, сега владение на Висшия Дракон Берилиантрокс. Легна си, мислейки за утрешния ден. Човекът щеше да се събуди, а това щеше да породи още неприятности. А и храната свършваше, не смееха да ловуват в гората, а хората ги нападаха, щом ги видят. Слънцето бавно се издигаше над дърветата, оцветявайки небето в пурпур. Мат си мислеше какво, в името на Бездната ще се случи оттук нататък. Бяха го пленили страховитите елфи, според легендите не оставяха живи същества, откъдето минеха, примамвайки с магии и убивайки всичко със страшните си блестящи очи. А той беше в средата на лагера им. Не смееше да помръдне от страх, че ще насочи вниманието им към себе си. И какво беше станало вчера? Помнеше как се приближава до кошарите, а след това - като сън, кошмар как бяга през гората, сенки дишат във врата му и всеки дъх го приближава към смъртта. Около Мат се събраха над десет елфа, за тези земи това си беше цяла тълпа. Се разпалено обсъждаха нещо помежду си, някои сочеха Мат с пръст, един доста мускумест на вид, с голям белег през едното око се приближи до него и го заплю. Посегна да го изрита, но другите го издърпаха назад. Изведнъж редиците им се разтвориха за да направят място на - богиня ли беше това?- една елфка с красота, надминаваща всичките му представи. Гладко лице, правилни черти, дълга до раменете черта коса, леко къдрава. Сети се за древните митове за богинята на лечението и красотата, Мишакал. Аланна, виждайки отношението на другите елфи към пленника, веднага се намеси. Сториха й път, а човекът я погледна като коболд златна мина. Изгледа елфите с блестящите си сини очи, отразяващи светлината на изгряващото слънце. Те се бяха наредили в кръг около човека, гледайки го злобно, шепнейки проклятия към него и готови да скочат и да го разкъсат само ако мръдне. Аланна присви очите си и пристъпи към човека, гордо вдигнала глава. Погледът й огледа всеки един от озлобените й събратя. Гласът й се извиси над проклятията и заплахите: - Нима толкова скоро забравихте кой е врагът ви? Нямаше да сме тук, ако хората не бяха ни помогнали в Северен Ергот! и после, в Алсип, където Рицарите на Розата жертваха живота си, за да се измъкнем от лапите на драконите! И отново, край Валенс, когато селяните се вдигнаха на бунт срещу господството на Берилиантрокс, унищожил десетки кралства. Дори и сега хора и елфи се бият рамо до рамо на Южен Ергот срещу васалите на Илтеракис. А вие се нахвърляте върху единственото ни спасение от това забравено от боговете място. Елфите започнаха да се успокояват. Някои кимаха, съгласявайки се.И тогава се дочу глас от листата в короната на дървото: - Да, ако не бяха хората ние нямаше да сме тук! Щяхме да сме по домовете си, в горите, при семействата си, ако хората и тези проклети ирда не ни бяха навлекли Втория Катаклизъм. Единственото, което можем да направим, за да оцелеем е да убием свидетеля. Дочу се странен звънтящ глас, очевидно магически: - Бърза смърт за враговете ми! Звънна тетива. Блестяща нишка се проточи към сърцето на Мат - стрелата се движеше толкова бързо, че се размазваше. Времето сякаш се забави. Мат огледа лицата на елфите около себе си, изразяващи жалост, някои безсилие, трети-гняв. Изведнъж стрелата се отклони в друга посока, заби се в друго дърво и се сцепи. -Не и докато аз съм тук! - вдигнал повелително ръка, от лагера се приближи високо същество Имаше лице на елф, но с набола брада. Сивите му коси се спускаха до раменете му. Беше облечен в кална сивкава роба, със златни украшения по нея. Тази роба, някога бяла, той бе получил от Съвета на Висшата Магия, когато още съществуваше. Сега той бе потърсил силата вътре в себе си и я бе открил. Чрез огнената си увереност и веселия си дух той бе станал Вълшебник - загубил бе неограничените знания на магьосниците, но ги бе заменил с умението да използва собствената си сила, за да се докосне до магическата мощ. След изчезването на боговете това беше единствения начин. Продължи: - Не ти имаш правото да решаваш как ще умре този човек, Черен Ястреб! Ти и твоите събратя потърсихте подслон при нас, след като селото ви бе подпалено от драконяните. Но нима вашия народ не зачита задълженията на домакина пред госта? Единственото, което успяхте да направите за нас е, че ни помогнахте да се изпокараме! Връщайте се по задълженията си. Хайде, няма да стоим тук цял ден! И само да съм видял някой от вас да сее размирици! А ти, човеко, последвай ме! Има да си изясняваме доста неща. Елфите се разпръснаха. Само няколко останаха по местата си и гледаха Мат враждебно. Той ги гледаше - и думичка не разбираше от езика им. Вълшебникът повтори заповедта си, този път на Общ. Мат стана и го последва. |
|
| Автор: | Sasuke [ 22 Апр 2004 18:53 ] |
| Заглавие: | |
Единствено някои очевидни асоциации с фентъзи бестселъри леко дразнят, но пък стилът е прекрасен! Браво, доста интересно се очертава! |
|
| Автор: | AshamanBG [ 22 Апр 2004 19:12 ] |
| Заглавие: | |
По принцип светът не е измислен от мен, от "Драконовото Копие" на Маргарет Вайс и Трейси Хикман е. Покрай Dungeons & Dragons се сдобих с официалния Dragonlance Campagin Setting, където има информация за света (от география, през история, та до политика). Освен това единствения по-експлоатиран от писатели свят е Forgotten Realms. А за тези, които не са чували за D&D, ще обясня някой друг път. Ранд, приемам критика единствено за прилика с "Колелото на Времето", просто от около година не съм харчил пари за друга книга, освен за D&D, а те са над 60пв. Месеци карам на банички
|
|
| Автор: | Sasuke [ 22 Апр 2004 19:21 ] |
| Заглавие: | |
Не бих казал, че е точно критика! Мен много си ме кефи да чета тези нещица, които ми напомнят за него! Имах предвид също и Рицарите на розата примерно, но и това си ме кефи. Поне си ги избрал правилно 
|
|
| Автор: | Existence [ 23 Апр 2004 16:10 ] |
| Заглавие: | |
Бравос бравос, искам продължение!!!! ИИИСССКККААААММММ!!!   много добре!
|
|
| Автор: | Join [ 23 Апр 2004 18:58 ] |
| Заглавие: | |
Доста е добро!!!Чакаме!!!
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 23 Апр 2004 22:15 ] |
| Заглавие: | |
Water from dust, and dust rising out of water Continents forming, abstract as color and light To the vanished eye, to the touch of Paladine's daughter Who knows with a touch that the robe is white, Out of that water a country is rising, impossible When first imagined in a prayer, And the sun and the seas and the Stars invisible As gods in a code of air= Глава 2: Минало и бъдеще Полу-елфът поведе Мат през лагера, между палатките, и се приближи до една съвсем обикновена, по нищо отличаваща се от другите. Дръпна завесата и го покани да влезе. Паникьосан, Мат се подчини. Вътрешността на палатката беше странна - купчини книги, повече от колкото можеше да брои, запълваха помещението от пода до тавана. Стените на палатката излъчваха мека светлина. Пред очите му малко драконоподобно същество с кървавочервени люспи и криле, не по-голямо от ръката му се промуши между книгите и го загледа с интерес. Някой го побутна по гърба. - Побързай, момко, ти може да имаш цял ден на разположение, но аз нямам. Смутен, мат се напъха в палатката и седна между две купчини книги. След него възрастният полуелф се шмугна и седна срещу него. Прошепна: -Алутерак! - протегна ръце напред и от земята изникна синкав пламък, освети изпитото му лице, само очите му останаха в сянка. Изведнъж те засветиха със собствена светлина, зато две малки звезди. Мат потъна още по-навътре между книгите. -Не се бой, млади момко. Няма да ти навредя, стига и ти да не навредиш на подчиненеите ми. Аз бях Талар Червения, глава на Червените роби, когато още магията съществуваше на този свят и Кулите на висшата магия бяха достъпни за всички. Отпусни се, докато езика ми се развърже и вълните на Бранчалския залив се разбиват във скалите на Палантас, град древен като света. Настани се удобно, докато дракони и едачи порят небесата, а в краката им се простират непознати зели. Докато елфически девойки танцуват под клоните на Силванести, раменете им сребърни като новата луна. Ще ти разкажа за велики дракони, дълги стотици метри, виещи се над земята с цялата красота на първата раса. Нека се понесем над бойни полета, където доблестни рицари се сражават срещу зли твари и така историята на Крин ще се разкрие пред невежия ти поглед. Всичко започва преди тридесетина години, като се замисля, толкова скоро! Тогава Рицарите на Таксис, някои ги наричат Тъмните рицари, се въздигнаха от пепелта, под знамето на лорд Ариакан - проклето да е името му - и тръгнаха на запад към Соламния. Докато двете велики нации се сражаваха, на един далечен остров, дом на мистериозната раса, наречена ирда, се случи най-голямото бедствие от десетки поколения насам. Ирда, велика раса, уверена в собственото си превъзходство над останалите, се боеше. Страхуваха се от промяната, която външния свят им носеше. Те откраднаха от боговете Сивия Камък - древен артефакт, в който от зората на времето беше окован най-могъщия от боговете - Хаос, оформил света такъв, какъвто е днес. Ирда се надяваха да използват камъка, за да издигнат преграда около себе си, която да ги отдели от външния свят. Уви, единственото което успяха да направят бе да пуснат Хаос на свобода. Земята де разтресе, когато морето погълна острова им. През това време Тъмните рицари почти бяха успели да завладеят целия Северен Ансалон. При битката за Палантас загина и великия герой Танис Полуелфа. За един месец армиите на Таксис завладяха Нерака, Южен Ергот и всички земи от Нордмаар до Кендермуур. Още месец, и падна Соламния и Абанисия. Само Северен Ергот и Силванести още се държаха. Планината Зарежи изригна, някои казват, в следствие на опитите на гномите да използват бойни машини срещу Тъмните рицари. И тогава, точно преди рицарите да успеят да затегнат хватката си около Ансалон, знаци за появата на Хаос се появяват из земите. Торбардин, джуджешкото кралство пада под ударите на същества на хаоса, излезли изподземята. Елфи и огрета се бият рамо до рамо за да запазят Блод и Силванести от нападенията на странни създания, подобни на сенки през деня и огромни кълба мрак през нощта. Планините Вингаард изригнаха. Огромен плоцеп се появи в морет между Драконовите Острови и Ансалон. От нея изпълзяха пламъци, призраци и демони, яхнали отвратителни изчадия, приличащи на адски дракони, по-зли и от червените, и два пъти по-опасни. Нахвърлиха се върху Нордмаар, северна Соламния и Естуайлд. Даламар Тъмния поведе група магьосници към Процепа да изследват природата на съществата от Хаос. А те нападнаха Кулата на Върховните К лерикали. Метални дракони долетяха да се бият срещу Хаоса, заедно с Цветни. Как блестяха люспите им под лъчите на изгряващото слънце! И земята се тресеше под нозете на Рицарите на Таксис и Соламния, също заедно. Но всички смъртни на това поле бяха избити преди да падне мрак. Слънцето Замръзна в небето, без да помръдне. Познатите ни звезди изезнаха. Таксис също вече не отговаряше на молитвите на свещениците си. Богът Реоркс слезе на земята и потърси помощ от Палин Маджере, племенник на Райстлин Маджере, който отдавна беше изчезнал. Всички оцелели сили на Ансалон слязоха в Процепа. И аз бях с тях, и видях какво представлява Бездната. Мнозина загубиха живота си там, а още повече, когао достигнахме цитаделата на Хаоса. Там, той излезе срещу нас. Аз улових капка от кръвта му между две от парчетата на Сивия Камък, хващайки бога в капана. Изведнъж нещо стана и се озовахме, аз и още двама оцелели, на полето пред Солас. Около нас бяха труповете на всички, които се сражаваха с нас в Бездната. Направихме им огромна гробница в града - Гробницата на Последните Герои. Виждам, че вече се прозяваш, затова ще те освободя за днес. Разходи се из лагера, потренирай с воините. Утре ще продължа своята история. О, и не се доближавай до последната палатка между дърветата - пазачите ще застрелят всеки, който се приближи на трийсет крачки. Приятен ден, момко. |
|
| Автор: | Join [ 23 Апр 2004 22:26 ] |
| Заглавие: | |
Прекрасно!!!
|
|
| Автор: | The Chameleon [ 23 Апр 2004 22:54 ] |
| Заглавие: | |
То4но така СУПЕР Е !!! We want it and we want it now
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 23 Апр 2004 23:04 ] |
| Заглавие: | |
По дяволите. Оплескал съм заглавието. рябва да е Глава3, а не Глава2 
|
|
| Автор: | Existence [ 23 Апр 2004 23:11 ] |
| Заглавие: | |
Прекрасно и направо невероятно И все пак пост-ваш тук и за да получаваш някакъв вид критика? За това не мога да не отбележа (а може и да обясниш, по нататък, кой знае) - зашо елфите се занимават с прост овчар? И особено магьосник? (и пак казвам - може по-нататък да се обяснява, затова го казвам само като факт, не като забележка:) ) И втората ЗАБЕЛЕЖКА ВЕЧЕ!! С която ВСИЧКИ ще се съгласят, сигурен съм!!!!!!!! ЗАЩО ПОДЯВОЛИТЕ!!!! са толкова кратки, баси, тъкмо се разтопих от кеф... 
|
|
| Автор: | MORGOTH [ 24 Апр 2004 16:59 ] |
| Заглавие: | |
iskam samo da vidia dali linka mi deistva ;]]]]]]]]] ne mi obrushtaite nimanie az sum ot drug forum dwarf_mechaniker.bmp |
|
| Автор: | MORGOTH [ 24 Апр 2004 17:07 ] |
| Заглавие: | |
Не стана аа тъп съм are pak http://www.data.bg/dwarfmeckaniker.jpg |
|
| Автор: | MORGOTH [ 24 Апр 2004 17:10 ] |
| Заглавие: | |
http://www.data.bg/dwarf_mechaniker.bmp |
|
| Автор: | MORGOTH [ 24 Апр 2004 17:12 ] |
| Заглавие: | |
http://www.data.bg\dwarfmeckaniker.jpg |
|
| Автор: | MORGOTH [ 24 Апр 2004 17:13 ] |
| Заглавие: | |
http://www.data.bg/dwarfmeckaniker.jpg |
|
| Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|
