Това е Вселената.

Безкрайно пространство, огромни космически тела и милиарди километри вакуум.

И енергия. Невидима, безпределна, необозрима и неуловима. Енергията, просмукваща се във самата тъкан на Вселената никога не може да бъде подчинена на някакви закони или норми. Тя създава, тя руши, тя е всичко, за което се сетите. Следователно е и всичко, за което не можете да се сетите. Ето оттук започва нашият разказ - от едно място, което още от самото си начало е съградено от първичната, дива и млада енергия, съществуващо още от самото начало на Вселената.

Интересно започваш!

Аз тъкмо бях написал и първата част, ама ми се прекъсна връзката и я изтри... нищо, ще я възстановя по спомен.

Изстребителят пикира надолу (доколкото съществуваше понятието "надолу" в условия на безтегловност), за да избегне изстреляните към него лазерни лъчи. Преследвачът му бе районен патрул с кораб модел ТАС 5002 - стар, бавен и със слаби оръдия. Въпреки това на Васлав не му се искаше да бъде обстрелван отблизо с тях, и засега успяваше да избягва изстрелите; не можеше обаче да прихване патрула в мерника, защото секунда забавяне би означавала фатален край.

Наляво, надясно... увеличи скоростта, опита се да излезе от стрелковия обхват на патрула, но врагът го следваше плътно пускаки нов залп лазерни лъчи.

И точно тогава патрула направи фатална грешка - намали скоростта, за да се прицели. Васлав включи двигателите на МАХ, направи лупинг и се озова зад врага. Стреля. Вражеският кораб се пръсна на парчета сред безшуман взрив, след което всичко угасна. Васлав взе радиостанцията.
- База "Кала", тук Фантом 3. Повалих районен патрул и имам незначитерни щети на корпуса.
- Разбрано, Фантом З. - чу се глас от предавателя. - Имате разрешение да се върнете в базата. Платформа №8.
- Разбрано. Край.
Васлав остави радиото и се насочи към Аланга, една от луните на Кингейл, където се намираше тайната база на космическите пирати. Връщаше се у дома.

ОЩЕ,ОЩЕ,ОЩЕ!

Хехе... ще взема да се възгордея.

хехе бравос много добър разказ продължаваи в същият дух ама пиши пове4е така по 5-6 реда е много малко.......

Сори, сега нямам време... утре ще направя нещо по въпроса.


Е сега вече наистина се възгордях!!!

Пак си на ниво, повелителю на тъмния и негативен свят. Хареса ми!

Аз пък не мисля, че от толкова малко може да се даде мнение, ще изчакам, докато набъбне поне още 2-3 пъти. Не съм на мнението ви, че от такова количество може да се определи дали нещо е хубаво.

Ами добре, сега ще поработя по "набъбването"...

--------------------------------------------------------------------------

Кингейл беше зелен свят, покрит с растения и езера. Влажен и топъл климат, много вода и някои видове, които не се срещаха на други места из галактиката. И въпреки благоприятните условия там не можеше да бъде развита силна цивилизация, защто природата на планетата бе така силна, че сама се бореше срещу унищожаването си.
Планетата имаше четири луни, най-малката от които се наричаше Аланга и представляваше просто едно огромно парче скала, надупчено от метеорити. Може да се каже, че това не беше същинска луна, а по-скоро прекалено голям отломък от комета. Именно заради невъзможността да се живее на Кингейл, нейните луни също не бяха добре изследвани; тъкмо затова там се намираше временната база на небезизвестните пирати в този район.

Васлав намали скоростта и премина в режим на приземяване. Под него беше пистата - дълга ивица от долнокачествен черен надтриус, където пиратските изстребители трябваше да кацнат. Корабът му се приземи в хангара с тихо свистене, той разкопча придпазните колани и отвори кабината. Вдиша застоялият, смърдящ на машинно масло въздух.
- Толкова е хубаво да бъдеш у дома...
Излезе от кабината и измъкна оттам мръсна, кафеникава кутия. Когато се обърна, видя как към него приближаваше Рактил Бакс, командирът на пиратската база, придружен от петима телохранители.
- Васлав! - викна той, без щастие и без омраза. Сякаш с тази си реплика той просто отбелязваше съществуването на пилота. Рактил дори не го погледна в лицето, а веднага щом се приближи погледът му остана върху кутията. - Взе ли го?
- Аха. Охраната беше слаба, едва ли са очаквали, че някой е толкова откачен та да реши да го открадне.

Рактил подмина забележката и пое кутията в ръцете си. Отвори я и погледна вътре.
- Отлично.