...посветено на Иван


Искам да те притежавам, но ми е трудно да достигна до теб. Трудно е да те докосна. Да те прегърна. Ти си толкова недостижим! И може би за това те искам така силно.
Гледам те. Ти си неприлично красив. Обсебваш ме. Неволно ме изкушаваш. Всичко в теб ме приканва към грях. Но ти не искаш да съм твоята грешница. Тайно те следя с поглед. Ти не ходиш. Ти се носиш по въздуха - бавно и плавно. Толкова си загадъчен и магнетичен! Прокарваш пръсти през косата си. Господи, какво движение само! Не бих понесла да го видя още веднъж. Не и днес. Гледаш ме. Ти винаги го правиш. Какъв поглед само! Сякаш потъвам в кафявите ти очи и се изгубвам някъде дълбоко в теб. Усмихваш ми се. Това ме убива. Толкова искам да те целуна! Искам! Искам! Искам! Но е невъзможно. Искам те в мен. Искам те тази нощ. И всяка следваща. Искам да ти кажа много неща. Но едва ли думите биха изразили онова, което чувствам.
Страшно много те желая! Но аз съм горда и няма да ти го кажа. Опитвам се да те забравя, но не мога. А може би не искам. Ти си хаос. Лудост. Мания. Докарваш ме отвъд границите на лудостта. А там е ужасът...И това не ми харесва...

Хах, и представяте ли си, била горда и нямало да му каже. Напушва ме на смях просто, как прекарвал пръсти през косата си и тя го гледала... Спрете го, ако още един път го направи тая ще се метне, аз ви казвам. Е, май поне в рамките на един ден, щото вижте, то си пише: "Господи, какво движение само! Не бих понесла да го видя още веднъж. Не и днес." Но утре ще се метне, бъдете предупредени.
Bella правилно казва, че е малко като боза, но не знам дали е малко... Е, малко малко е и е малко като боза, но вече не е малко като боза, значи е само малко малко. Може би е като малка боза?! Не знам, аз боза не пие, ще ме извинявате. By the way, давам усмивка на този, който разбере онова с малките бози.
Пък краят беше особено смешен. Той винаги е, но този път беше още по-смешен, щото къде го видя този ужас не мога да разбера, нали уж го обичаш. А, ама ти щеше да се хвърляш и те е страх, но въпреки това ще се хвърлиш. Смелост, браво!

Този пост бе излъчен с любезното съдействие на шибания мач Арсенал - Челси и негативния емоционален заряд след тъпото му завършване, материализирал се в счупена мишка, липсата на десетина бутона от вече не толкова бялата клавиатура и по-горните редове.
Въпреки това, посланието остава същото - един станиол завива шоколада в мармот. Ъъъ, май не беше така?!

Хах, и представяте ли си, била горда и нямало да му каже. Напушва ме на смях просто, как прекарвал пръсти през косата си и тя го гледала... Спрете го, ако още един път го направи тая ще се метне, аз ви казвам. Е, май поне в рамките на един ден, щото вижте, то си пише: "Господи, какво движение само! Не бих понесла да го видя още веднъж. Не и днес." Но утре ще се метне, бъдете предупредени.
Bella правилно казва, че е малко като боза, но не знам дали е малко... Е, малко малко е и е малко като боза, но вече не е малко като боза, значи е само малко малко. Може би е като малка боза?! Не знам, аз боза не пие, ще ме извинявате. By the way, давам усмивка на този, който разбере онова с малките бози.
Пък краят беше особено смешен. Той винаги е, но този път беше още по-смешен, щото къде го видя този ужас не мога да разбера, нали уж го обичаш. А, ама ти щеше да се хвърляш и те е страх, но въпреки това ще се хвърлиш. Смелост, браво!

Този пост бе излъчен с любезното съдействие на шибания мач Арсенал - Челси и негативния емоционален заряд след тъпото му завършване, материализирал се в счупена мишка, липсата на десетина бутона от вече не толкова бялата клавиатура и по-горните редове.
Въпреки това, посланието остава същото - един станиол завива шоколада в мармот. Ъъъ, май не беше така?!

Мухаха, Лорда на Тъмнината - "такива стихотворения" хахахахах
да ви еба в Ентелегентите!

Имах предвид стихотворения със същото съдържание. Не съм толокова тъп, че да реша че това е стихотворение.

След този бърен успех Майонет (Е) ( (Е) значи Evil и е знак че аз съм съчинил сполучливия ти ник Майонет ) ти препоръчвам никога повече да не излагаш свои "творби" тук !!