Това също е хубаво, а е и повече в мой стил
Докторе , пробвала ли си се да пишеш в проза. Струва ми се, че ще ти се отдаде много!
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Струва ли си да живееш? https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=21362 |
Страница 1 от 2 |
| Автор: | Lord of Dragons [ 02 Апр 2004 12:49 ] |
| Заглавие: | Струва ли си да живееш? |
В тази тема искам да постна един текст,написан от една моя приятелка.Прочетете го и си кажете мнението: Струва ли си са живееш!? Цяла вечност вървиш по една тъмна пътека. Чуваш зад себе си смеха на твоите "приятели", които дори не са забелязали, че силуетът ти изчезва в мрака.Чуваш стъпки. Стъпки на други хора, които също бавно вървят към нищото!Искаш да спреш, да се огледаш, да помислиш, но не можеш.Краката ти сами вървят , но къде отиват...Вървиш, ниамаш представа колко време е изминало, но това сякаш не те интересува!Чувстваш се изморен, но не можеш да спреш!Изведнъж стигаш някъде, но къде!?Решаваш да седнеш да отдъхнеш преди пак да продължиш.Сядаш на тъба на бездна, тъмна безкрайна бездна, но оставаш безразличен.У теб не се пробужда страх.Седиш си там, сам в мрака и си мислиш.Мислиш си за какво си живял и в главата ти не изплува нито една причина за това!В далечината чуваш вой на чакали. Глутница същества, подвластни на инстинкта си, които жадуват да усетят крехката ти топла плът между острите си зъби. Въпреки това ти не се страхуваш. та ти цял един живот си живял между хора, които са жадували това!Седиш там на ръба и гледаш звездите.Сещаш се, че някой някога ти бе казал, че всяка звезда на небето е душата на един човек, които също като теб в момента, е седял на ръба.На ръба между нищото, наречено живот и нищото , наречено смърт. Друг чакал се отзовава на боя на останалите, така както никои никога не бе се отзовавал на твоя зов.Ослушваш се. Чува ти се, че че някои идва, за да ти подаде топлата си ръка и да те дръпне от ръба, но не.Това е чакал.Жаден за плътта ти чакал.Дори и това не събужда в пустата ти тужна душа страх.Чувсташ дъха на смъртта, която е точно пред теб и те вика.Тя те иска, така както никой друг.И чакалите те искат, но само за да впият в тялото ти зъбите си, за да направят поредното си кърваво пиршество.Каква ирония- последната ти вечеря , а ти самият си основното ястие. Заслужава ли си да умреш!? А заслужава ли си да живееш!? Да вървиш цял живот по една тъмна пътека, отрупана с хияди болки и разочорования, докато най-накрая сригнеш до ръба. Нима това е Тя, смъртта-една тъмна бездънна бездна, която те зове.Та ти винаги си си я представял като прелестен бял ангел,не не!както всичко по тъмната пътека и това те разочарова.Какво да направиш?!Да се хвърлиш в бездната пред себе си, да се оставиш на подвластните на инстинкта си чакали или да се върнеш и да продължиш да вървиш по тъмната пътека?!Отново не намираш смисъл в нито един от тези изходи. Незнайно защо се връщаш към мрачния друм.Божичко, какъв мазохист си!Избираш болката пред бързото избавление от нея.Не знаеш защо го правиш , но ти харесва.Отново вървиш, но не знаеш къде отиваш.Виждаш светлина, но знаеш че не грее за теб.Харесва ти това, че поне някой някъде е щастлив.Чуваш пред себе си смеха на твоите приятели. Дали са забелязали отсъсътвието ти?Дали са били жадни да чуят как безжизненото ти тяло пада в локва кръв след пиршеството на подлите чакали или пък те самите са жадни като чакали за твоята смърт?Жастливи ли ще бъдат те , като те видят, че се връщаш отново по тъмната пътека или ще бъдад адски разочаровани, че не си прекрачил ръба на бездната?Тревожили ли са се те какво ще стане с теб или са се радвали, знаейки че отиваш към ръба?По дяволите, осъзнаваш, че цял един живот си живял за точно тези хора, чието единствено желание е било последното нещо, което ще видиш да са оголените зъби на чакалите, последното нещо, което ще чуеш да е как безжизненото ти тяло пада в локва кръв, последното нещо, което ще усетиш да е как зъбите се впиват жадно в плътта ти, последното нещо, което ще осъзнаеш да е че краят е настъпил!Ами ако си живял за тези хора, то тогава си го правил без никакъв смисъл.Изминал си целия този път за едното нищо.Струва ли си да правиш нещо без да знаеш защо го правиш?Дори и да не си струва ти го правиш. Мислиш си, че дори и да умреш на никого няма да му пука, но не е така.Смъртта ти би изпълнила с болка сърцата на хора, за чиито чувства дори и не предполагаш!Не всичко е свършило.Колкото и жалко да звучи пред теб има о6те хиляди изпитания и болки, през които трябва да преминеш, докато вече си готов отново да тръгнеш по тъмната пътека, която води до адската бездна.Спираш се. Не можеш да проумееш защо си тръгна от ръба.Та той те искаше така както никой друг не бе те искал, но ти въпреки това си тръгна, за да отидеш при онези жадни за твията болка "чакали", неречени твои приатели.Въпреки всичко ти жовееш за тези хора.Осъзнаваш какви са, но те са твоето семеиство, това за което живееш.Това е живота- едно безкрайно изпитание, в чието преминаване никога не трябва да искаш да отидеш при бездната, която знаеш, че те вика, която те иска.Единственото, за което трябва да мислиш, е че трябва да изживееш живота си манияшки, без да ти пука за нищо. Така или иначе един някой ден ще дойде вечерята, в която ти ще бъдеш основното ястие, независимо дали тези, които ще пируват с теб са истински подвластни на инстинкта си чакали или твоите "приятели"! Какво по дяволите става!?Отново вървиш по същата пътека, но вече нищо не е същото.Сега е светло, всичко наоколо сияе под нежните парежи лъчи на жаркото слънце.Сега не вървиш бавно.Бързаш, защото знаеш точно къде отиваш.В главата звучи адска музика, сърцето ти бие в нейния ритъм.Защо?!Полудял си!Всичко около теб те е влудило! Виждаш на пътя парче счупено огледало.Навеждаш се, взимаш го и се оглеждаш в него.Виждаш едно лице, което ти се вижда чувдо. Но кой всъщност си ти.Спомняш си, че един човек, който ти обожаваш бе казал, че на никого не му пука за него, но на теб ти пука, но това значи ли, че ти си никой?!Хвърляш огледалото и продължаваш по пътя си.Чуваш как то пада и се чупи така лесно, както се счупи всичко в теб като осизна, че всъщност за останалите ти си никой.Стигаш до мястото, където преди реши да поседнеш- до ръба.Но нито той, нито бездната са вече същите.Може би е заради мрака или е просто защото ти самият вече не си същият. Ослушваш се,Не се чува нищо.Зловеща тишина.Сядаш и отново започваш да мислиш- това, което цял живот си правил.Сега вече не се питаш дали си струва да живееш или пък да умреш.Това не те интересува.Писмало ти е да правиш всичко "по учебник".Иска ти се веднъж да направиш нещо просто така, без причина.Не искаш никой да ти пречи да прекрачиш ръба.Вече си готов да го направиш и изведнъж усещаш една типла ръка, която без думи те моли да не го правиш.Обръщаш се и виждаш едни пълни с мъка и сълзи очи, чувалш една въздишка, изпълнена с безпомощност.Един нежен глас те моли да не правиш това, за което си дошъл до тук.Но нима ти си толкова решен, че без да ти мигне окото ще пренебрагмеш тази топла ръка,тези загрижени очи, тази безсилна въздишка, този нежен загрижен, изпълнен с болка глас.Оглеждаш се и вицдаш навсякъде около себе си приятели, но не всички те забелязват, а други сякаш се преструват.Отчаян си, но изведнъж виждаш сред тълпата един човек.Досещаш се, че ти изобщо беше забравил за него. Казваше, че никои не се интересува от от теб, но забрави него.Толкова се бе омаял от топлата ръка, насълзените очи, загрижената въздишка и мекия глас, че беше забравил един човек, който бе готов да умре за теб, но вече не.Ти не бе го осъзнал навреме.Бе пренебрегнал чувствата му адски много. Той не би ти го казал никога, но това беше най-гадното нещо, което някой, когото бе обичал,му бе причинявал.Но вече няма смисъл.Само топлият глас, топлите очи, беззащитната въздишка и топлата ръка те държат да не престъпиш ръба.Неблагодарник!Нищо вече обаче няма значение.Той вижда, че вече е излишен и си отива.Вече не ти е нужен, защото ти си имаш сто пъти по-нежен глас, сто пъти по-топли очи, сто пъти по-пленяваща въздишка, сто пъти по-нежна ръка.Той бавно тръгва по своята тъмна пътека, където в далечината се чува зов на чакали. |
|
| Автор: | Sasuke [ 02 Апр 2004 13:04 ] |
| Заглавие: | |
Принципно като литературно произведение е добре написано, но аз не подкрепям тезата на приятелката ти и не ми хареса. Много добър стил на изразяване, но след като идеята е в погрешна посока, няма смисъл. Дано тя си промени гледната точка и използва таланта си в друга насока! |
|
| Автор: | Lord of Dragons [ 02 Апр 2004 13:25 ] |
| Заглавие: | |
Ранд,наистина е хубаво.Но тук съм на едно мнение с теб.Въпреки това е хубаво.Ето друго което едва ли ще критикуваш: За две очи, които вечно ще търся. За една душа, която вечно ще почитам. За едно сърце, което винаги ще обичам. За теб Обичам те заради това което си.Заради смеха, ти тъй приятен за ушите ми, а тъй рядък.Обичам те заради разговорите с теб,заради усмивката ти мимолетно пояжила се на устните ти,заради разказите ти тъй увлекателни сякаш самата аз сам част от тях.Обичам те заради това,което си бил, си и ще бъдеш.Заради това,което си преживял и това, което ще преживееш.Заради това, което знае6 и което ще разбереш.Обичам те заради отношението ти към мен.Обичам те,обичам те, обичам те.....Мога да го повтарям до безкрай, но пак ще си остане същото.И положението ще е същото.Защото аз не съм ТЯ и никога няма да бъда.Защото не мого да ти върна изминалите години а ти не си готов да дадещ още.Знам че искам твърде много от теб. Знам го тъй добре, че чак сърцето ме боли.Така си ме обсебил, че страх изпълва мислите ми.Страх да не би да забравиш какво ти причини тя и да ме нараниш сащо толкова силно.Страх да не ме изоставиш точно когато имам най-голяма нужда от теб.Страх че няма да откриеш в мен това което търсиш.Страх че ще се окажа твърде земна и несъвършена за теб.Страх че няма да мога да те задържа.Страх от всичко това и още страх.Отвсякаде ме обгръща този старх,като черен мрак нахлул в душата ми.И единственият лъч светлина идва от една ключалка зад която е скрито всичко хубаво в мен, всичко значимо.Ключът за тази врата е в мен- това е любовта ми към теб.Но имам нужда от помощ за да отключа.От твоята помощ.Така че не стой отстрани ами ела и ми помогни!! |
|
| Автор: | {{Dr_LoVe}} [ 02 Апр 2004 15:09 ] |
| Заглавие: | Най сетне!! |
Най сетне успях да се оправя и да се регна тук:))С помоща на брат ми:)Много ти благодаря DEBILCHO за това че ги постна:)) |
|
| Автор: | Sasuke [ 02 Апр 2004 17:18 ] |
| Заглавие: | |
Това също е хубаво, а е и повече в мой стил Докторе , пробвала ли си се да пишеш в проза. Струва ми се, че ще ти се отдаде много!
|
|
| Автор: | LOL. [ 02 Апр 2004 17:57 ] |
| Заглавие: | |
??????????? 4? ?? ?????????.... 100000000000 ???? ?? ?? ??????? 6?? ???? ?? ! ??? ??? ??? ????????6 ????? ? ?????? ??????? ?? 6?? ? ??4??
|
|
| Автор: | Join [ 02 Апр 2004 21:01 ] |
| Заглавие: | |
Хубаво наистина имаш талант, но текстът за живота ми бърка в здравето!Не е честно тлкова рано да обезсмисляш дните си!Бъди повече оптимистка, не знам колко си голяма Докторке, но не е логично да таиш такъв песимизъм и да губиш надежда...хубавото тепърва предстои! 
|
|
| Автор: | oppu [ 02 Апр 2004 22:47 ] |
| Заглавие: | |
Защо такъв песимизъм? Красиво написано, наистина. Но нека не забравяме, че между ръба, който ни дели от смъртта, и нас има само няколко сантиметра... Нищожно разстояние за един живот. Но заслужава ли си да го изминем, да прекрачим границата, убедени, че там няма да го има разочарованието? Нима тласнати от порив на чувствата сме сигурни в нашите усещания? Или те ни подвеждат, мамейки ни към бездната, в която може да дебне нещо изненадващо, стряскащо, дори ужасяващо... Дали там е хубаво? Дали оттатък не е отсам? И така, загубени в собствените си чувства, губим ориентир, представата за реалността, за чувството, за човека и неговата същност се загубват, плъзгайки се по наклона на чувствата ни, превърнали се в капан за самите нас... А дали понякога не е по-добре просто да махнеш с ръка и да забравиш всичко... Защото от древни времена се казва : "а мъдростта носи със себе си нещастие...". Понякога май е най-добре да оглупееш за миг и да се насладиш на момента. Може да е единственият подобен... |
|
| Автор: | Sasuke [ 02 Апр 2004 22:57 ] |
| Заглавие: | |
Всички знаем приказката за мъдреца и как е успял да ощастливи всички на този свят, но ни е на себе си. Ако този момент наистина е единствен, нима си струва да го оставиш да си отиде? Напълно съм съгласен с теб, Диментед
|
|
| Автор: | NoName [ 02 Апр 2004 23:22 ] |
| Заглавие: | |
4овек се ражда за да се бори да живее ........ |
|
| Автор: | Sasuke [ 02 Апр 2004 23:27 ] |
| Заглавие: | |
"The will to live is our strongest feature. It keeps us alive and gives us strenght to fight for our lives" -Kenshin Himura. |
|
| Автор: | kaskaskak [ 03 Апр 2004 12:02 ] |
| Заглавие: | |
Ами според мен разказа има и друга цел да покаже че не всички които ни се пишат приятели са истински приятели и да не изоставяме истинските приятели само заради един нежен глас и едни топли очи. |
|
| Автор: | Join [ 03 Апр 2004 17:20 ] |
| Заглавие: | |
Животът е като водата нежен на допир, гъвкъв, лесно се изплъзва между пръстите и си отива безвъзвратно, дали ще го последва полет към звездите...кой може да каже...но докато и последната капка не се процеди пий с наслада, пий до насита и не се колебай, не разтваряй шепи, а го стискай, пази го ревностно и не давай никому да отолява жажда в него, да докосва изпръхнали устни до гладката бляскава течност, до сребърните капки, до твоята кръв...Черпи от извора на живота докато още имаш сили, усети колко нежен е допирът на росата...ЗАМИСЛИ СЕ колко крехък е живота ПАЗИ ГО ТОЙ Е ЦЕНЕН! |
|
| Автор: | MetalGearRex [ 05 Апр 2004 03:37 ] |
| Заглавие: | |
GboyWoW написа: Ами според мен разказа има и друга цел да покаже че не всички които ни се пишат приятели са истински приятели и да не изоставяме истинските приятели само заради един нежен глас и едни топли очи. Аз мисля, че точно това е имала в предвид, а не че е толкова разочарована от живота песимистка. Според мен иска да каже, че не трябва да умаловажаваме обичта на някой човек, да го смятаме за никой и да мислим, че няма кой да ни обича, макар и той да е пред очите ни. Че не трябва да забравяме същия този човек, когато имаме по-скъп нам - любимия човек! Защото е казано и че "Любовта отлита, но приятелството остава вечно" (те "Пикантните" направиха страшен хит от това - най-дбория им). А също така и да ни каже, че и ние трябва да играем ролята на този човечец! Защото както той, така и ние сме източник на обич за някой ТАМ. И този някой се нуждае от нас. Трябва да му помогнем да преодолее трудностите, в които е изпаднал. Така и ние ще получим един човек, който ще се превърне за нас в това, което сме ние за него. Join написа: Животът е като водата нежен на допир, гъвкъв, лесно се изплъзва между пръстите и си отива безвъзвратно, дали ще го последва полет към звездите...кой може да каже...но докато и последната капка не се процеди пий с наслада, пий до насита и не се колебай, не разтваряй шепи, а го стискай, пази го ревностно и не давай никому да отолява жажда в него, да докосва изпръхнали устни до гладката бляскава течност, до сребърните капки, до твоята кръв...Черпи от извора на живота докато още имаш сили, усети колко нежен е допирът на росата...ЗАМИСЛИ СЕ колко крехък е живота ПАЗИ ГО ТОЙ Е ЦЕНЕН!
(ей много обичам да те цитирам) Подкрепям мнението ти. Ще се постарая да изпълня съветите ти, пич. Защото живота е ценен и е само един, затова трябва да го изживеем, но и трябва да разбереш кое е важно и по-добре да разбереш кое е наистина хубаво, красиво, прекрасно, заслужаващо си. Препоръчвам ви да прочетете и "философските ни трактати", на мен и още няколко пича, в темата на Майонета за "Еротичните ни фантазии"! |
|
| Автор: | L0RD 0F ELVES [ 12 Апр 2004 17:17 ] |
| Заглавие: | |
4овек се ражда за да се бори да живее ........ аз съм на същото мнение като NoName |
|
| Автор: | Manny_Calavera [ 14 Апр 2004 16:27 ] |
| Заглавие: | |
GoRiLaS написа: 4овек се ражда за да се бори да живее ........
аз съм на същото мнение като NoName Доста тъпо, но отчасти вярно, за съжаление... |
|
| Автор: | The Chameleon [ 20 Апр 2004 18:59 ] |
| Заглавие: | |
По4ти не 
|
|
| Автор: | GOTHIC BLOOD [ 20 Апр 2004 19:47 ] |
| Заглавие: | |
LOL. написа: Естественно 4е си заслужава....
100000000000 пути да ме попитат 6те кажа ДА ! Все пак ако преуспее6 много в йивота паметта ти 6те е ве4на HEY LOL naii dobriat nazi.... E murtviqt... Shte opitam ot kruvta ti i posle shte q izpluq vurhy bezjizneniat ti tryp ... 
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 22 Апр 2004 17:38 ] |
| Заглавие: | |
Давам надежда на другите, Не оставям за себе си |
|
| Автор: | PowerPuff_Girl [ 23 Апр 2004 08:00 ] |
| Заглавие: | |
Честно казано, това излияние не ми харесва много. Не ми харесва не поради “бозавост”, лош стил или нещо подобно. Напротив, този който го е писал е чувствителен и знае как да увеличи драматизма, използвайки образи, най-силно въздействащи върху психиката на човек. Не ми харесва, защото никога не съм изпадала в състояние да не ме интересува нищо и да смятам живота за “нищото”. Нещо повече, за мен животът е нещо толкова светло и свято, че смятам за обидно да се нарича по този начин. Освен това НИКОГА, абсолютно НИКОГА не бих нарекла живота “тъмна пътека”. Напълно вярно е, че е пълен с “болки и разочарования”, но всеки човек е длъжен да си определи цел, която да оправдае изживяването на тези болки и разочарования. Изключително рядко човек бива така ограничен, че не може да си определи цел. Понякога, следвайки своята цел, човек чувства много по-лек живота, защото знае за какво живее. Преди две години ходех с момче, което беше правило два опита за самоубийство. Защо, ще попитате вие - защото тъпака искал да привлече вниманието на родителите си! Как можеш да застрашиш живота си и то в желанието си да пре – предраматизираш положението си. Според мен, авторът се е опитал да направи същото. И то накърнявайки една святост – живота! |
|
| Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|